Трудно проговаряне -тема 18

Реално възможност за безплатни процедури (пак със съответните минуси и плюсове) - логопед и такива, свързани с двигателното развитие, има в клиниката на Чавдаров. За целта, обаче, детето трябва да има някакъв двигателен проблем, или съответният лекар да види такъв и да "получи" една от диагнозите, за които там имат сключени договори със ЗК.
После детето има право на 10 дни с по три безплатни процедури днено всеки месец, по време на които се води хоспитализирано със съответните "права и задължения".

разбирането и говоренето вървят ръка за ръка. няма ли разбиране няма желание за експресивна реч или тя се замества с ехолалия ( която всъщност си има и доста плюсове).Често на труднопроговарящи слагат диагноза- забавяне на експресивната реч, но там наблюдаващия трябва ясно детектира какво е разбирането на детето, защото има наистина деца с разбиране които не говорят.
Затова с наваксване на дефицитите ще видиш как се подобрява разбирането, с подобряване на разбирането и изниква желанието за реч. Въпросът е че ако имате дизфазия или дефазиране във вербалното развитие като нас над това разбиране  ще трябва да се работи с години защото езика за такива деца е винаги като чужд -  не им идва естествен искам да кажа.

да те утеша ще кажа че на вашата възраст и ние бяхме горе долу така - всичко беше много назад.Само в физическо отношение беше ок.


това са общинските центрове. Те си работят на свои места.
Учлищните логопеди бяха към ресурсно. но нали промениха системата и сега доректора на всяко училище или дг сам решава да назначи ли такъв. съответно психолог и прочие. Само със тези които се водят ресурни - специалните педагози не знам как стоят нещата- към ресурсно ли са все още.

Миналата година нямаше логопед в училище. Информацията беше "в майчинство е. От октомври се очаква назначаване на нов". Посъветваха ме да се обадя в центъра и ми казаха, че октомври ще бъде назначена. Не знам дали са към центъра, но логопедката каза, че няма нищо общо с училището и са външни.
Исках да водя Алекс на частно при нея, но не се съгласи.

Ени е приета в логопедична градина, но препоръчаха и индивидуални занимания.

Логопедичен център София град няма нищо общо с Ресурсен център София град... И да, те просто ползват базата на училището, както и самите ресурсни учители

Дони
това уточнх по-горе на въпроса за беплатните терапии




и да са "външни" в смисъла на разговора щом не плащате за занятие значи се поддържа финансово от държавата ( съгласно някава структура - и ние имаме логопедичен център който е общински кой го финансира не знам но така ил иначе става въпрос за общински или държавни пари ) . Училищните също се плащат от държавата защото заплата им идва от бюджета на училището.

Вече ако задълбаем не знам откъд еидва бюджета на училищата. но да кажем нещата се делят на платни и безплати в контекста на разговора ни.

Нашата градина беше най-голямата в града и когато стана преструктурирането на ресурсното директорката си назначи логопед и психолог. Махнаха им ресурсните логопед и психолог . Оставиха само специален педагог, но казаха че и него може  би ще го махнат. може да е станало за тази година докато ни няма.

Сега пак сме в едно от най-големите училища също има и логопед и психолог към училището.

Джуия за логопедичните градини не знам какво да кажа. има си плюсове но и минуси.

Там ни приеха - със СОП сме, исках да сме в редовна градина, но решиха че щом проблема е речеви сме за логопедична градина. Май от тук пишещите ничие дете не е посещавало подобна градина, да сподели впечатления Аз под разбиране имах предвид, че и без да разбира кой знае колко би трябвало да може да нареди пъзел от 4 части или че в жълтата чашка се слага жълто топче, игри от сорта. Иначе при нас изостават и фината и грубата моторика - още не може да слиза и да се качва стълба по стълба например.

Как да ходи на логопедична градина като в града ни няма такава. Дори логопед не идва. Едва в подготвителната група веднъж седмично и то ако детето има проблем написан на хартия. 
Сега сме в търсене на нов логопед. Да сега са 2 г. трима сме сменили и даже минимален напредък няма. 
Юлия, твоето детенце умее ли да скача? Ние от скоро лекичко започнахме и е голяма радост. Но от една педа ако е по-високо иска да  го хвана за ръце и тогава скача.

Скача и казва скоко-скок! Обича много, с риск да се пребие дори. Утре ще дам отчет какво ни е казал логопедът. Много неприятно е това с липсата на кадри, но и тук, уж в море от специалисти, пак е трудно да намериш подходящия. Във всеки аспект говоря, Ето ние, на 3,5 още нямаме диагноза, а не се спираме от прегледи. Не че горя от желание да има, но както казва Реге, една дисфазия ако е, да знам в крайна сметка за какво иде реч, а не с това постоянно неведение. Дано утре Нина Йорданова внесе поне малко яснота

Джулия
много добре разбирам какво имаш в предвид под разбиране.
ако е нещо което трябва да се 'реши" и задаването на заданието е повече визулано отколкото словесно - а решението логично отколкото с думи нямаме проблеми. Ако обаче зданието е изцяло зададено словесно има много непознати думи а решението е еднозначно тогава имаме затруднения.

Давам пример.
На теста за Айкю по Векслер имаше следния въпрос  - " колко ще бъдат дръвчетата ако от вскяа страна на редицата от дръвчета се добави по едно" . Пълен шаш и паника. Да се добави от всяка страна по едно за него беше на арабски. Клиничния психолог , който правеше теста каза че изрично искат пърият път въпросът да бъде зададен с тези думи. За всекивърпос точкуването беше различно ( явно във връзка с оценяване на слухов и зрителен интелект ) Вторият път зададе въпроса така . Колко ще сатанат дръчетата ако в ляво и дясно сложиш по още едно дръвче. Тук го разбра детето Човекът каза обаче че има деца които разбират на третия път с инструкция- 'ако тук и тук сложиш по още едно дръвче колко стават дръвчетата'.Предполагам че това е доста точен пример за това какво е рабиране на речта.


за логопедичната детска градина - ние имаме в града, бяхме приети, но специалната педагожка с която работихме много дълго време и на която дължим страшно много ( поне 20 години пит за работа с деца от спектъра )  - ни посъветва да опитаме в редовна такава. Каза че деца с проблеми в разбиранетои евентуална вербална дисфазия ( тя дори като стана детето на 5 ни изпрати при Матанова за да си потвърдим че не сме от аутистичния спектър независимо от припокриващите се проблеми )   имат много хубав модел по подражание защото нямат интелектуални затруднения но имат проблеми с естественото разбиране на речта. Те работят повече по модели , прди висчко синтетично отколкото аналитично както при другите деца. Затова им трябва много естествена среда която да го дърпа напред. Докато в логопедичната градина всички деца са с проблеми и средата си е органичаваща. Логопедката ни пък ни дърпаше в логопедичнта защото тя работет там и ще имат допълнителни часове. Трябваше да решим и да вземе доста трудно решение. А риск да  обидим логопедката решихме да опитаме в обикновенна Дг поне за една година. а ко положението е непоносимо да го местим. Хубаво е че не с е наложи.

Точно за това говоря. Дори при визуалните задачи е пълна скръб.

За общинските центрове и качеството на терапии много зависи от самия екип.
Ето какво намерих:
https://karindom.org/conf2015/
Един от лекторите на тази Конференция е Теменужка Тодорова-директор на ДЦДУ в Свищов. Тук в нашия ДЦДУ специалистите се обучават постоянно и ако един е ходил на обучение, всеки път се извършва вътрешно обучение. Според мен това е една евтина и добра практика.Лично аз съм доволна от работата им. Хриси всеки ден ходи там и е безплатно.Мога спокойно да ходя на работа и има осигурен транспорт за децата от ДГ до центъра.
Доника, относно акането:
Аз имам подобен проблем, но с храненето. Още като бебе детегледачката научи Хриси да си топи къшей в супата и тя го прие за начин на поведение. Отказва да се храни с лъжица. Единствено ако яде кисело мляко я ползва. Научиш ли детето по един начин, после е много трудно да го промениш.

Нинче, както не веднъж съм казвала - просто в Свищов имате късмет с ДЦДУто. Тук в София примерно няма как да стане дете да посещава безплатно център всеки ден. То и веднъж седмично не става, защото няма места. Плащаш като поп и това си е

Н_алекс това за което пишеш е на светлинни години тук- някой да го взема и да го връща фантастика.

Тук във вн е същото както пише Доника. за да можеше детето да ходи на логопед в общинския център  трябва да не ходи на дг и родителя да е работи. Да кажем часове от 11 или от 14. На другия край на града. А всеки ден немислимо 

Джулия.
примера който ти дадох е когато определяхме готовността за първи клас на 6 години нещо . За да можем въобще да стигнем до него сме работили три години по описания режим с малко почивки лятото. Като започнахме на три да се терапевтираме разбирахме само ако ни покажат какво искат и от картинки. почнахме от прости неща - примерно да се подредят камъчета в едно такова държаче от бонбони като се спазва отляво надясно и отгоре надолу. или да се подредят по две разбъркани картинки къдто има по две еднакви. Да се нижат нееща на нишка ( във всички има финна  моторика ) Общо взето започва се от най-лесните неща, Като първо се работи над обикновени навици- детето да разбира че му задават задача( игра щото беше по Монтесри де ама те децат ане са глупави ) която от него се иска да реши, да чуе условието да разбере по начина по който му е възможно какво се иска о тнего и да с еопита да я "реши", ако изпитва затруднения да поиска помощ.
и така полека лека ...

Доника, а запек има ли или пък да е имал преди време? Дали е решил по някаква причина, че под душа и течащата вода е по-лесно, по-малко страшно и пр. Питам, защото и при нас акането беше проблем - в леглото, като остане сама, след много дни на стискане. Наложи ми се доста да се правя на маймуна и да измислям какво ли не, за да я убедя, че в банята и гърнето е много по-интересно и пр.  Бях се зачела тук там, че и медицински термин си има за това - и е нещо съвсем отделно от проблемите в развитието, които обсъждаме тук.