Да, Герри, точно така е, проблема с хепатита в БГ е много, много, ама много сериозен.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Да, Герри, точно така е, проблема с хепатита в БГ е много, много, ама много сериозен.
Но ваксинирането е по принцип добра идея
Да, Герри, точно така е, проблема с хепатита в БГ е много, много, ама много сериозен.
Откакто на едно море имаше 2 случая на хепатит А, единия- с детенце, с което си играехме, дори родителите ни започнаха да ни "лишават" от морета.
Сбъдващи мечти, не ми слагай и ти в устата думи, които не съм казала. Има начини да си модифицираш пътуванията и без да си закован в радиус 200 метра.
Сбъдващи мечти, не ми слагай и ти в устата думи, които не съм казала. Има начини да си модифицираш пътуванията и без да си закован в радиус 200 метра.
Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
В крайна сметка всеки си има различни разбирания.
Аз 10 години си пътувах с деца и не се наложи да "търся помощ", нито изпитах нужда от присъствие на придружител. Сега са вече големи децата, ако се наложи, ще ги пращам тях.
Но точно когато бяха малки, по-лесно ми беше да не ми се върти друг възрастен, пътувала съм си съвсем спокойно и имам чудесни спомени. Особено около годинката като са били - няма такава леснотия.
Аз 10 години си пътувах с деца и не се наложи да "търся помощ", нито изпитах нужда от присъствие на придружител. Сега са вече големи децата, ако се наложи, ще ги пращам тях.
Но точно когато бяха малки, по-лесно ми беше да не ми се върти друг възрастен, пътувала съм си съвсем спокойно и имам чудесни спомени. Особено около годинката като са били - няма такава леснотия.
Едно лесно, друго-трудно, айде сега.
Въобще, при мен лично периода с малки деца бе наистина, по мои критерии, лесен. Това дори без присъствието на другия родител, защото бе в странство. Сложно взе да става с излизане от градинска възраст. Дори детските рождени дни тогава започнаха да ме тормозят. Имах период, в който през ден тичах по подобни мероприятия. Финансово това също ми бе жестоко натоварване. Всяко от децата бе поканено по 5 пъти на рожден ден. 10 подаръка. 10 китки. И т.н.
После се започна. Ски. Ама и за двете. Плуване, ама и за двете. Урок по английски, ама и за двете. Зелено училище. Ама и за двете. Та не ми обяснявайте сега как баба ми е имала 5 деца и те са се изгледали и без зелени училища. Не сме в онези времена. Тези неща започват да се усещат в училище вече, там не важи и отказване на покана, защото реално детето се кани, не се кани чрез родител.
Въобще, при мен лично периода с малки деца бе наистина, по мои критерии, лесен. Това дори без присъствието на другия родител, защото бе в странство. Сложно взе да става с излизане от градинска възраст. Дори детските рождени дни тогава започнаха да ме тормозят. Имах период, в който през ден тичах по подобни мероприятия. Финансово това също ми бе жестоко натоварване. Всяко от децата бе поканено по 5 пъти на рожден ден. 10 подаръка. 10 китки. И т.н.
После се започна. Ски. Ама и за двете. Плуване, ама и за двете. Урок по английски, ама и за двете. Зелено училище. Ама и за двете. Та не ми обяснявайте сега как баба ми е имала 5 деца и те са се изгледали и без зелени училища. Не сме в онези времена. Тези неща започват да се усещат в училище вече, там не важи и отказване на покана, защото реално детето се кани, не се кани чрез родител.
Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
Просто няма начин да тръгна да правя весело на шестгодишния, ако от това ще пострада комфортът на бебето. Под "смяна на планове" се има предвид неща като: оставяне на бебето, отделни пътувания за големия, съкращаване на пътуванията.
А, детските рождени дни...просто отказвам поканите.
Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
Не те ли е страх да ходиш сама до парка, ами ако стане нещо? Мен по ме е страх да ходя по улиците с децата отколкото да ги возя в колата, надлежно обеопасени в столчета.
Не, представи си, не ме е страх да ходя до парка. И не ходя по улиците, а по тротоарите.
А нали знаеш, че в колата няма "обезопасяване" при скорости над 50 км/ч.
Кой е казал, че се завираме вкъщи? Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
На мен тримата са ми еднакво важни, няма как да пренебрегна единия за сметка на друг. Който има нужда, той е на дневен ред.