Табу ли е третото дете в България и защо?

Е, щом няма свободен възрастен, да, няма начин. Аз в момента съм в майчинство и на моя му дойде идеално, иначе и ние обмисляхме варианта училище. Не е ли вече късно за кандидатстване в първи клас? В училището, което съм избрала се подават документи до края на април- май , в смисъл не можеш септември да отидеш.

А моят син въобще отказва да отиде на градина. Целия квартал ни разбира като тръгнем!
Добре че работата ми е почасова и понякога успяваме да се сменяме с бабата и дядото.
Но не е лесно.

Кандидатствахме в сдружение, спряла съм се и на едно частно, като резервен вариант, в него приемат целогодишно. Нещо се плаша като гледам държавните в какво състояние са. Особено за началните класове, като че ли зорлем ги карат да намразят училището, в зародиш още. Но това е друга тема.

'Кафе с мед' , има нещо вярно за училищата, за съжаление, не всички, но доста са така- слаби преподаватели, лоша база, отношение, дисциплина.

A на мен това с колелата и децата не може да ми се случи, защото са с достатъчно голямата разлика    Имам грижа единствено за по-малкото дете, защото голямото отдавна не излиза с нас на разходки, кара си колело с момчетата от квартала, които са на неговата възраст.
Малкия го водя да кара колело, където не минават коли, широки алеи, добра видимост. За мен колелото е голяма благодат, защото вместо да зависнем в някоя смотана градинка и да съм нащрек за малки идиотчета, които играят на тъпи и опасни игри, се разхождаме небрежно и се раздижваме или още по-хубаво - той си обикаля с колелото, а аз сядам на някоя пейка и си цъкам дуолинго. Единственото ми притеснение са гадните кучета

Ако си им в района са ЗАДЪЛЖЕНИ да те вземат. Образованието е задължително. Проблем става ако искаш в избрано училище, при избрана учителка. Иначе все ще се намери място.

Много помниш ти каква си била на 3-4 години! Монтесори си е чиста битова игра, същата, на която сме учени ние, обикновените деца с баби на село и извън село - никой специално не ни е бутал в ръцете мостри от материали и пр., а направо ни караха да участваме в дейности по домакинството, като се започне от чистене на боб и ориз, бране на плодове и зеленчуци и приготвянето на зимнина, а вместо да връзваме мостри на връзки, направо ни караха да връзваме поникналите стръкове домати и краставици за пръчките или да връзваме лозите. И не сме садили някакви мижави цветенца, а направо ни слагаха пред един ред да садим разсада. Да не говорим за това колко се въртяхме около дядовците и бащите си, пак битова работа, и доста рано правехме разлика между метал и дърво, че и различни видове дърво разпознавахме, различни видове метал. Три-четири-годишните деца на село знаят за нещата "Монтесори" от самия живот, а не от специално подготвени играчки.

Имам много добри спомени от 3-4 г. възраст. Качвах се при едно съседче и с часове се занимавахме без възрастен. Брат ми тогава беше на година и нещо, значи аз съм била на около 4. Играехме на къща, където правилата са ясни, няма нужда възрастен да ги задава на всеки 15 мин.

Е, като не сте играли на "Чичо доктор".

На 4 години няма как да си знаела какво означава "часове". Ти сега наместваш нещата, че били часове и никой не ви е задавал правилата. Децата на 4 все още нямат кой знае колко добро отношение за време, защото живеят в "сега". По-скоро на теб ти се е струвало "с часове".

Andariel, а какво трябва да правят децата на 4? Да чакат ти да ги забавляваш?

Децата на 4 не могат "с часове" да се забавляват сами, най-малкото, защото накрая става играчка-плачка. Предполагам, знаеш приказката "ако едно дете не се чува и се кротне дълго време, значи прави някаква беля".  Неслучайно дадох пример с това как са гледани децата и навремето - никой не ги оставя да се щурат насам-натам и да си измислят сами забавления, а винаги са или включени по някакъв начин в живота на семейството чрез подражателно учене на битови дейности, или са с възрастна баба, а сега се сетих и за по-големите братя и сестри, но пак 4-годишните по подражание се учат от по-големите, включително на игри с правила. Дори интровертните деца не могат дълго време да си измислят сами занимания, защото не им стига ресурс за това, вниманието им е неустойчиво, бързо им омръзва всичко. Няма защо да го забавляваш през цялото време, а е достатъчно да го включиш по някакъв начин в своята дейност, да е покрай теб, да общуваш с детето, да му разкажеш приказка, да направите драматизация на приказка, да нарисувате кукли, или просто да чистите заедно ориз. Е, да, половината ориз може да отиде на земята, но тогава ще си общувала с детето, а и то ще е обогатило сетивния си опит (по Монтесори  ). А ти като баба, специално можеш да приложиш цялата си изобретателност, търпение и знание, за да научиш детето на игри и навици.
Ако трябва да бъда честна, едно от нещата, които бих направила е, да махна всички лъскави и твърде реалистични модели на играчки, и да дам на детето по-прости предмети. Всеки много добър модел на истиски неща от света на възрастните (напр. така модерните кухни, перални, ютии и пр.), защото те ограничават въображението на детето, макар да дава на родителя приятен гъдел, че е могъл да си позволи да потроши сума пари за кухненския кът или "тоалетката на принцеса".

Пробвай пак, но имай предвид, че деца на 5 години умножават трицифрени числа

Моите не си играеха с играчки, а с истинските тенджери и тигани, искаха да бъркат тесто за истински палачинки и реална супа . Разните му пластмасови кухни и къщи само ми събираха прах, накрая изхвърлих всичко. Купувам само пъзели и книжки.

И? Поне знаят ли защо го правят, какво се крие зад това?
Лично аз бих предпочела детето ми на 5 да борави добре с езика, да може да показва и разпознава емоции, да разкаже свястно и без пропуски една приказка, да има разбиране и т.н., отколкото да умножева трицифррени числа. Какво ще му даде на едно 5-годишно умножаванеето на голами числа?