Табу ли е третото дете в България и защо?

Не знам, Янечек. Около мен всички, които имат ученици в диапазона 1-12 клас се оплакват, някои направо люто. Единствено не съм чула оплаквания за едната ми племенница, която е първа година в АК. Засега.

Вероятно ще я дам в 6-то или 38-мо. 112-то ми е най-близо, живеем на 2 крачки от сградата на Английската, но доколкото проучих, нещата не са добре.

Така е, Янечек, чисто визуално и двете училища около нас изглеждат ОК за начален курс.

Ама ей го на, при сина ми в начален курс уж всичко чудесно, идеално, и като дойдоха едни допълнителни учителки по МАТ в 4 клас и се хванаха за главата какъв е тоя клас. А то една майка-идиотка от първи клас тичала при директорката да прави скандали за ниски оценки, забележки и тям подобни на отрока й; съответно директорката (като пълен олигофрен) при всеки случай привиквала класната да й се кара и жената решила, че нерви повече няма да троши и ще кара по на-малкото съпротивление - на всички шестици, на всички браво, на РС всичко чудесно, направо златен клас. Като отидох да говоря с математичката дали да го местя след 4 клас и жената ми вика - махайте го, спасявайте го - и ми разказа тая история.

Прогимназиален курс - математически клас, училището идиотски отделило старите от новите деца в отделни класове, съответно нашия клас почти само от момчета. 3ма калпазани през всички три години тормозеха класа, правехме родителите какво ли не, нищо не постигнахме; роман мога да напиша за всичко, което пробвахме през тези години и накрая всеки се спаси поединично.

И това е само фона на ужасните учебници и програми; на идиотщината над идиотщините Домашен бит и техника, за който ми се иска саморъчно да застрелям някой министър на образованието; физическо, за което се събличат в класните стаи или най-често не се преобличат изобщо ..

Ами 7 клас - когато се налага допълнително да изсипеш една торба пари и време в паралелна образователна структура, иначе шанс детето няма - това може ли да е нормално?

Абе, много мога да пиша ... Факт е, че тотално ме депресира мисълта, че трябва пак да мина през това. За жалост, не мога да отделя пари за частно училище, иначе не бих се замислила и за милисекунда.

О, Бърди, не съм се и съмнявала в теб. 
Да ти кажа, че позапълнихме местата, но местожителството в номера на частта на ж.к. е основната тежест.

В общи линии съм съгласна с Янечек за начален курс, само изключвам училищата с компактно ромско население. Стаите на начален курс в повечето ДУ са ремонтирани, чисти, нови. Същото важи и за тоалетните. Предвид това, къде са заврени половината ЧУ, откъм материална база, нещата напредват. Случи ли детето и на неговия учител, нещата ще са супер.

И някои училища си имат редовен номер - канят на отворени врати именно в стаята на първокласниците, а после се оказва, че същите тези първокласници, когато станат втори клас, вече не са в тази красива стая, а отиват в някоя неугледна, нуждаеща се от ремонт и нови чинове. Не помня за кое училище беше, но им скроиха още по-гаден номер - в първи клас родителите събраха пари и купиха нови чинове, стени, дъска и т.н. с уверението, че така ще си карат до четвърти клас, а на следващата година ги преместиха в друга стая, която пак се нуждаеше от ремонт.

Че то, и аз имам от какво да се оплача, нищо че позитивите се повече, и то от най-желаните училища! И то оплакването ми е от няколко учителки. нещо като да има катран в кацата с меда.

То и за частните не е по мед и масло, защото клиентът е цар... обаче понякога става като вприказката за новите дрехи на царя - изсипва се една торба пари, всичко материално е ок, обаче..., честно да ти кажа, все тая дали е частно или държавно - пак трябва родителят да удря по едно рамо в ученето. В частните родителите са особено чувствителни на тема индивидуално отношение.

Като Пряк наблюдател и участник в две западни системи на предучилищната и ранна детска възраст мога смело да твърдя ,че са по-добри .По олекотени са на пръв поглед ,но са и доста по задълбочени и организирани и са доста индивидуалистично насочени.

Ползите са много ,като се започне от бройката в група/клас  и се достигне до чисто практичното като материалната база и автентичността на техниката на обучение  .

В частните ДГ и ЧУ в България се правят опити за доближаване на опита и взаимстване на подхода на тези системи за ранно детско обучение ,но  цялостнотното инфраструктурно позициониране и професионалната подготовка на кадрите с остарели методики не позволява това да се случи напълно.

Всички говорят за Монтесори системата , за натуралистичната Щайнер-Уолдорф ,за домашното образование и Подходът "Реджо Емилия", новозеландската Те Уарики система , датските горски у-ще и т.н. Това ,което ни убягва е че побългарените им варианти са доста отдалечени от оригиналния подход и методика. Някой ,който за две вечери седмично е изкарал курс за 3 месеца и смята ,че е уловил философията на материята и гордо отваря група Монтесори е комико-трагично ,а реалността е ,че той /тя дори не се е сблъскал/а с основите на алгоритмите на работата.

Оттам идва проблема ,че всеки се смята за високо-интелигентен ,защото е с Висше завършено с учебниците на преподавателите от катедрата и с предъвквани стари доктрини и реално с никаква практика .И когато се сподели ,че  семинарите всяка втора седмица за проф. развитие ,което другите учители минават за да са в крак с новоститеи те са посрещани с псевдо-сарказъм дилогът се обезсмисля ...

Но не е в това само проблема . Децата са истинските показатели на успеваемостта на дадената програма.

Не напразно всеки се прехласва по финландската система на ранно образование ,но никой не приема предложените плахи опити за истинско взаимстване на похватите им за по олекотена програма , по малки бройки , ранно профилиране , личностен подход и повече индивидуален подход към всяко дете .

Лично за себе си се радвам ,че детето ни ще има възможността да се докосне и да расте в среда където на практика ще й бъде даден шанс да успее и всеки ще работи за това именно тя да е успее и да има добър живот . Другото са подробности.

Като човек с малко повече опит със "системата", не бих се съгласила съвсем с последният параграф. Вие с баща и сте тези, които работят, за да и дадат шанс. Аз не бих разчитала на системата.

Съвременната предучилищна педагогика, както в България, така и в Белия Западен свят се основава на доктрината- взаимодействие дете-среда. Отново- основата е същата. В България и там, по света, където изобщо някой мисли, че за деца в ранна детска и предучилищна възраст е нужно да има учител, не само гледач, педагогиката не се различава. Специалността се осъвременява, развива и либерализира. Успешно завършилите в Б-я, я работим и при вас.   Дори получаваме похвали за добрата подготовка, знания и практическа реализация.
Теченията в педагогиката  имат своите и положителни, и отрицателни страни. Това повтаряне като мантра на разни имена като Монтесори, Валдорф, не ми говорят нищо добро.
Не само в Канада имате семинари, не само в Канада се къпете с топла вода и не само в Канада децата ви в предучилищна възраст се гледат добре от квалифициран персонал. Или омразната ми реплика, но ще ти я кажа Контесо /Софи, нали си наясно, че не пиша на теб?/: кога стана мангал, кога ти почерня задника?

Системата никъде няма за цел да създава ярки индивидуалности. Ако разчиташ на системата, дали в Китай, Канада, или Каспичан, рискуваш да заприличаш на едно от дечурлигата, които системата смля в клипа на Пинк Флойд.

Съгласна съм с Контесата, мисля че в бг най-големият ни проблем не е здравеопазването, лошите пътища и бедността а образованието.
Завиждам на всички емигранти, защото децата им имат достъп до по-адекватно образование.

Какво означава адекватно? Адекватно на какво?

адекватно на живота.

Нали и в България към това се стремим - да може там криво ляво да смята, да пише неграмотно и да не знае къде е Европа на картата.

Всъщност това е реалността. Огромната част от завършващите средно образование не са усвоили и една десета от заложеното в програмата. Далеч съм от това да се възхищавам на чужди системи, защото те също не са идеални, но да отричаме  неадекватността на нашата е излишно.
И не ми давайте пример с няколко изключения на деца от елитни гимназии, които успешно се справят и за които тя е добра.Огромната част от тези деца няма да останат в България.
От друга страна, категорично не съм съгласна, че ученето трябва да е само фън. Животът не е само фън, всичко си иска и усилия. Разбира се, важно е материалът да бъде поднесен подходящо, да се провокират естественото човешко любопитство и жажда за знания. Друг е въпросът колко е трудно да се провокират децата днес и да им се задържи интереса, но това е друга тема.

Да обаче като завърши училище за започне работа и да може да работи.
Защото аз бях отличничка в училище- знам къде е Европа на картата, имам две висши образования, обаче като започвах работа в по-младите си години не можех нищо и изнервях колегите си защото трябваше да ме учат какво да правя и как да го правя. Защото аз в училището и в университета нищо не научих. Нищо полезно.
Сега вече след 18 години трудов стаж вече мога. Но младите колеги, които идват пак са така. Говоря във всяка област не само конкретно в моята.
Ще ви дам един пример: незнам какво се учи сега по биология, но според мен трябва един час да има за необходимите изследвания по време на бременността. Обяснено просто, като за неспециалист.
Когато забременях първия път на 26 г. никой не ми каза за ранната фетална морфология, въпреки че ходех в частна клиника, която се заплащаше от тогавашния ми работодател.
За първи път отидох на фетална морфология в 28 седмица и то защото ми го каза финансовата мениджърка, с която работех. Тя беше наясно защото мъжът и беше лекар - кардио хирург и успях да се уредя с връзки във Фемина, защото час се записва два месеца по-рано. За щастие всичко беше ок, но ако не беше. Защото нямаше кой да ми каже, не се учи в училище, и никой не се интересува, за всичко трябва сами да се информираме. Сега го правя и от бг мама, но тогава не бях регистрирана.
Ей това му викам адекватно на живота.

на кой живот, кристина? Животът е един за детето от гетото, друг за детето на инженера и т.н. От една страна са задачите на обществото, от другата страна са задачите на родителите.

Ти очакваш на всичко това да те научат в училище? Някакви фантазии са това. Да вземе училището да замести и родителите, а? Сега като гледам, яслите и градините заместват родителя в усвояването на битови навици.

Да за умните деца да си останат сегашните гимназии - с математика, с езици, с изкуства. Кой каквото го влече, но точно за да се преборим с бедността образованието трябва да е елементарно в общо образователните училища и адекватно на живота. Защото Андариел повечето родители работят и си пратил детето си на училище да се научи да се справя с живота, да оцелее, а не да стане неудачник, които го издържат родителите.
Вместо да учиш тангенси и котангенси, които не разбираш и родителите ти не разбират - да се учи например финансова грамотност - какво е фактура, платежно нареждане, как да попълниш платежно нареждане, как да си направиш бюджет - пак на елементарно ниво. Защото аз се научих да си правя бюджет на разходите едва на 30 г. и парите по начина по които ги харча ми стига, докато все още имам колеги на 35 плюс, които макар и да нямат деца са постоянно без пари. 
И стига с тая елитарност, по света а и в бг елита, богатите хора са 10 %. Другите са простолюдие, но ако е грамотно това простолюдие ще се спестят пари от социални програми и ще се пренасочат към магистрали и пречиствателни станции например.