Ли Лу, ако беше чела малко по-внимателно, щеше да видиш, че като човек свързан с Ирак и Сирия, съм изцяло ЗА подкрепата на бежанците от там. Най-малкото поне до скоро, преди безумията на Бушовете, иракчаните бяха едни от най-културните и светски настроени араби в региона. За жалост, ги сполетя нещо ужасно, потресаващо. Повярвай ми, надали някой тук в темата следи по-редовно от мен какво се случва там. Боли ме сърцето и често плача, защото за мен Ирак е родина, наравно с, ако не и повече от България. Когато помисля думата Родина, първата ми мисъл и усещане е за цвета на небето там, миризмите, съседните ни араби, портокалите в двора. Чак после идва България.
Но това, което видях последния месец ме отчая. Това са орди свине, които използват ситуацията, като на всичкото отгоре вместо да проявяват някаква елементарна благодарност или скромност, се държат нагло и арогантно. И освинват всичко около себе си. Съжалявам, но не искам тези индивиди, без изобщо да ми дреме какъв точно им е цвета на кожата, в Европа. Те няма да се асимилират, няма да се адаптират, просто няма как. Най-ужасното е, че текат насам като някаква миризлива струя от кранче, което вече няма спиране.
Но това, което видях последния месец ме отчая. Това са орди свине, които използват ситуацията, като на всичкото отгоре вместо да проявяват някаква елементарна благодарност или скромност, се държат нагло и арогантно. И освинват всичко около себе си. Съжалявам, но не искам тези индивиди, без изобщо да ми дреме какъв точно им е цвета на кожата, в Европа. Те няма да се асимилират, няма да се адаптират, просто няма как. Най-ужасното е, че текат насам като някаква миризлива струя от кранче, което вече няма спиране.
толкова е простичко. Не преувеличавай в своя изгода, хитрушо.