Просто тук се правят опити да се изведат някакви глобални тези, но вместо това се отнасяте в редица задънени улици, каквито са частните случаи. А третото дете в момента не е на дневен ред, чака мама и татко да се оженят, да му построят колиба или да я наследи от баба си.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Гери, всички обичайни и непоискани обяснения съм ги срещала. Аз личен познат не съм питала и няма да попитам директно. Ние сме на възраст да става дума за връзки от 15+ и 25+, някои са от гимназиалните години още заедно. Познавам хората достатъчно, за да знам, че винаги единият се опъва повече от другия.
МБ, току-що избълва поредната доза клишета за заетостта на младото семейство. Чак да ме викаш в Пловдив, да гледам бебета - кофти вкус. А обидата на не знам си какво мислене я задръж за себе си, в моя случай това подмятане е неуместно и отвъд.
МБ, току-що избълва поредната доза клишета за заетостта на младото семейство. Чак да ме викаш в Пловдив, да гледам бебета - кофти вкус. А обидата на не знам си какво мислене я задръж за себе си, в моя случай това подмятане е неуместно и отвъд.
Добре де, нямам втори успешен брак.
Имам втора успешна хетеросексуална връзка, с родено от нея дете, включваща всички права, задължения и практики, които са обичайни за страните в традиционния брак.
Така че да, нямам втори успешен брак. Имам нещо, което е второ, успешно, много прилича на брак, но не е брак. Що е то, и аз не знам, но се опитаха да ми обяснят, че било все едно две жени да споделят апартамент. Е, не е точно така...
Тая дискусия е водена в този форум около 200 пъти, като жените с брак се опитват да убедят тези без, че най-вече не са достатъчно жени и съответно не са успели да накарат мъжа да се разпише. Тоест че с нещо са прецакани...
При така създадената ситуация, табу ли е да имам трето дете?
Имам втора успешна хетеросексуална връзка, с родено от нея дете, включваща всички права, задължения и практики, които са обичайни за страните в традиционния брак.
Така че да, нямам втори успешен брак. Имам нещо, което е второ, успешно, много прилича на брак, но не е брак. Що е то, и аз не знам, но се опитаха да ми обяснят, че било все едно две жени да споделят апартамент. Е, не е точно така...
Тая дискусия е водена в този форум около 200 пъти, като жените с брак се опитват да убедят тези без, че най-вече не са достатъчно жени и съответно не са успели да накарат мъжа да се разпише. Тоест че с нещо са прецакани...
При така създадената ситуация, табу ли е да имам трето дете?
МБ, това какво имаш не ми влиза в работата никак.
Но се заговори, че едното е като другото, с което аз дори съм съгласна. И понеже съм съгласна не кандисвам на клишета, а си питам тогава толкова ли не може да се намерят 2-3 часа за уреждане на формалностите.
Лично аз не проумявам как при общи деца/дете ще се мисли за раздели, за имоти, за делби, ... Забележи не говоря за чувства, за двойката, говоря за общите деца.
Но се заговори, че едното е като другото, с което аз дори съм съгласна. И понеже съм съгласна не кандисвам на клишета, а си питам тогава толкова ли не може да се намерят 2-3 часа за уреждане на формалностите.
Лично аз не проумявам как при общи деца/дете ще се мисли за раздели, за имоти, за делби, ... Забележи не говоря за чувства, за двойката, говоря за общите деца.
На никого не му влиза в работата, но да назидаваш другите трябва да си изрядна, а ти не си.
За мен е без значение как живеят другите - с брак, без брак, граждански, църковен. Проблемите са си техни. Но ми е интересен следният феномен: гей двойките се борят със зъби и нокти за правото да сключат брак, защото го смятат за ултимативно утвърждение на връзката им, а в същото време хетеросексуалните двойки все повече бягат от брака като дявол от тамян. Някой има ли обяснение?
За мен е без значение как живеят другите - с брак, без брак, граждански, църковен. Проблемите са си техни. Но ми е интересен следният феномен: гей двойките се борят със зъби и нокти за правото да сключат брак, защото го смятат за ултимативно утвърждение на връзката им, а в същото време хетеросексуалните двойки все повече бягат от брака като дявол от тамян. Някой има ли обяснение?
Това, елате да ми гледате детето, за да си уредя формалностите, са глупости. Административната част на моята работа си я върша с бебето под ръка. С бебе формалностите се уреждат по-лесно, защото бюрократите гледат да не се заяждат много, много.
Друг е въпроса какво иска човек. Веднъж опарил се, подрежда взаимоотношенията по друг начин.
Друг е въпроса какво иска човек. Веднъж опарил се, подрежда взаимоотношенията по друг начин.
. Но ми е интересен следният феномен: гей двойките се борят със зъби и нокти за правото да сключат брак, защото го смятат за ултимативно утвърждение на връзката им, а в същото време хетеросексуалните двойки все повече бягат от брака като дявол от тамян. Някой има ли обяснение?
Свободата, Санчо!
Според мен, така човек се чувства свободен, като има възможност да избере нетрадиционното.
На мен, по принцип подписът не ми е толкова важен, но се оказа, че в някои случаи е голям плюс поради факта, че човешките нрави изпреварват бюрократичните приоми
.
Аз не споря, че едното е като другото, могат да се намерят много разлики, и големи, и малки.
Но нали всеки си имаше различна съдба? Е, за мен двете състояния са по-скоро еднакви. Лично за битието и съзнанието ми няма да има разлика с подпис ли съм или без.
Аз те питам на абсолютно ежедневно ниво на отношения с какво моите отношения сега се различават от тези в брачните двойки. Не на макро ниво, не на обществено, правно или морално ниво- а на ниво говорене, комуникация, ядене, секс, деца.
Тоест имам пълно право да говоря за нещата, които правят добрия брак, а те са- комуникация, обща идея, общо съзнание за нещата до някаква степен, материална общност. Там и без подпис мога да имам напълно валидно мнение. И няма нужда да съм изрядна в някакъв морализаторски смисъл. Важното е да съм изрядна в горните неща.
Но нали всеки си имаше различна съдба? Е, за мен двете състояния са по-скоро еднакви. Лично за битието и съзнанието ми няма да има разлика с подпис ли съм или без.
Аз те питам на абсолютно ежедневно ниво на отношения с какво моите отношения сега се различават от тези в брачните двойки. Не на макро ниво, не на обществено, правно или морално ниво- а на ниво говорене, комуникация, ядене, секс, деца.
Тоест имам пълно право да говоря за нещата, които правят добрия брак, а те са- комуникация, обща идея, общо съзнание за нещата до някаква степен, материална общност. Там и без подпис мога да имам напълно валидно мнение. И няма нужда да съм изрядна в някакъв морализаторски смисъл. Важното е да съм изрядна в горните неща.
Някой има ли обяснение?
Ползваш екстрите на брака без минусите му.
Някой има ли обяснение?
Ползваш екстрите на брака без минусите му.
Да, но в един момент минусите може да се окажат повече от плюсовете.
Както и да е, не е за това темата, но сигурно си права - в конкретния момент вероятно е така.
Трещи, откъде това комунистическо мислене?
Това не разбрах във връзка с какво. Ааа, сетих се. Защото аз вчера ти го казах.
Check Please , абсолютно няма никакво значение какво е написала Мамасита.
Тя приема семейството си по този начин. Това е.
И аз приемам моето по същия начин-с мъжа ми сме заедно почти 10 години и ни е добре така, имаме две деца, общ дом-семейство сме. Ако искам, мога да използвам и думата брак.
Тя приема семейството си по този начин. Това е.
И аз приемам моето по същия начин-с мъжа ми сме заедно почти 10 години и ни е добре така, имаме две деца, общ дом-семейство сме. Ако искам, мога да използвам и думата брак.
Но ми е интересен следният феномен: гей двойките се борят със зъби и нокти за правото да сключат брак, защото го смятат за ултимативно утвърждение на връзката им, а в същото време хетеросексуалните двойки все повече бягат от брака като дявол от тамян. Някой има ли обяснение?