Новости на книжния пазар: скоро очакваме.../наскоро излезе...

Доста подло е това... скъпи са книгите. За това доста често се споделят пиратски версии.

Точно с тази на Кейт Мортън щях да се прецакам. Имам "Изплъзване от времето" и най-въодушевено щях да купя и тази на Колибри, ако не си  спомнях сюжета. В случая поне преводачите за различни, но си е подло със заглавието.Не оспорвам, че преводът му може да е различен според качествата на преводача, но усещнето за подлост си остава. Очевидно издателствата  отдавна не са задължени да отбелязват тираж и преиздаване и така стигаме до представяне на някои "нови" заглавия като примера с книгите на Коубън - първите издания са отпреди близо 20 години.

Аз така преди години си купих 2 пъти една и съща книга на Лаура Ескивел - един път като "Раздавачът на щастие", изд. Бард и втори път като "Със скоростта на желанието", изд. Колибри.

Аз затова винаги първо гледам оригиналното заглавие. "Ера" преиздадоха някои от книгите на Агата Кристи с различни заглавия. Пример "Убийство по Коледа" го преиздадоха под заглавие "Коледата на Поаро" и "Празникът на Вси Светии" го преиздадоха два пъти - веднъж под заглавие "Празникът на Вси Светии" и втори път, когато излезна филмът с Кенет Брана - "Призраци във Венеция". И на Панаира на книгата преди две години ги питах, дали е издавана преди, и момата ми каза "ексклузивно за пръв път на български". Усъмни ме, че има нещо толкова ексклузивно и не си я купих. Оказа се, че я имам в едно малко книжле от началото на 90-те от издателство "Селекта". Много се подразних, че се опитаха да ме излъжат, и оттогава от "Ера" нищо не купувам. А сега виждам, че пак са преиздали „Десет малки негърчета“ под ново име с цветни порезки — „Те бяха десет“. Дали са цензурирали и стихчето вътре?! Наясно съм, че оригиналното заглавие е било "Десет малки негърчета" и после го сменят на "И никой не остана", но "Ера" сега са решили да измислят трето заглавие. Направо да я пренапишат...

За пари какво ли няма да направят. Аз нямам против да си купя книга която имам, ако ми харесва изданието за колекция, но това да сменят имена ... няма стане.

И в книгите им с разкази на Кристи има повтарящи се, но не мисля, че е направено с някаква лоша цел, просто съставителите не са се координирали.
Но да - Призраци във Венеция е тъпо заглавие за книга, в която няма призраци и Венеция.

От кога не са  задължени да отбелязват тираж и ,че дадена книга е преиздавана?Не  мисля че ,тове е коректно.Да,даденото издателство може за първи път да издава книга от даден автор,но това не означава,че  преди тях някое друго издателство,някога в  по-близкото минало, не го е правило...Подвеждащо е това.

Може да не сещат да отбелязват преиздаване, но се сещат да поискат замразяване в читанка.

Като сме на тема преиздаване, Хермес преиздават "Носталгия" от Мирча Картареску. Това лято си купих изданието на Фабер, което е ужасно между другото - бяла, тежка хартия, все едно извадена от принтера току-що и трябва да натискаш здравата по средата, за да прочетеш първите думи от редовете, надявам се Хермес да се постараят повече.

Не знам откога и дали - наблюденията ми са от години насам, проверявала съм какво е отбелязано и така стигнах до извода, че явно не са задължени. Тираж няма категорично, кое поред издание - изключително рядко. Погледнете сама книгите, които сте  купували.

Някой чел ли е в оригинал "Милостта на боговете" от Джеймс С. А. Кори, ако може да я сравни с Експанзията. Артлайн ще я издават.

Искам да споделя за предстоящи книги за които много се вълнувам!За някоиот тях знаех ,че ще излязат ,а за други не,но съм приятно изненадана.

Либерата от Доменико Дара

Либерата Макри, машинописка и мечтателка, живее с убеждението, че невидимото е истинската мярка за света. Голямата й страст са фотороманите, които колекционира и цени безкрайно, особено когато главният герой е актьорът Франко Гаспари.

Самотните й дни в малкото градче в Южна Италия, смущавани единствено от жизнерадостната й приятелка Джудита, се променят, когато среща Лувио, новия работник в сервиза на баща й. За един миг Либерата сякаш се превръща в героиня на някой от нейните фоторомани и сънищата й оживяват. Но може ли истинската любов да достигне съвършенството на разказаните истории? И не е ли магията на невидимото застрашена от разпадане при сблъсъка с реалността?

В години на разтърсващи промени, белязани от насилие, но също и от постижения, които правят жените по-автономни и осъзнати за мястото си в света, Либерата преживява метаморфоза, точно като онези насекоми, които баща й колекционира. Те отново и отново й показват, че да станеш възрастен изисква жертви и загуба на част от себе си. Но докато броди сред тайните на гадателката, която чете карти таро, на непознатия, който я следва в сенките и на религиозната й майка, Либерата е напът да научи, че в крайна сметка винаги се превръщаме в това, което сме.


Дъщерите на Шандун от Ив Д. Джун

Завладяващ и дълбоко въздействащ роман за отчаяното бягство на една майка и нейните дъщери, които търсят спасение в Тайван, докато Комунистическата революция помита Китай - впечатляващ дебют на Ив Д. Джун, вдъхновен от истинската история на нейното семейство.

Дъщерите са проклятието на рода Ан

Китай, 1948 г. Докато опустошителна гражданска война раздupa страната, най-голямата грижа на богатите земевладелци от рода Ан е липсата на мъжки наследник. Първородната дъщеря Ли-Хай е поела грижите за трите по-малки сестри, а майка й прекарва дните си в домакинска работа. Малтретирана и унизявана, Дзян-юе знае, че никога няма да изкупи най-големия си грях - не е дарила съпруга си с мъжки наследник.
Щом до семейството стига вест, че комунистическата армия е почти на прага им, те бързат да се укрият и да оставят жените Ан зад себе си. Поради отсъствието на мъж, когото да накажат, кадрите осъждат Ли-Хай за престъпленията на семейството й.

След като младото момиче устоява на жестокостите на революционерите, жените са решени да намерят път за бягство. Гладни и без пари, но водени от желанието да оцелеят, те се отправят на дълго пътешествие в търсене на семейството, което ги е изоставило. От провинцията Шандун до оживения град Циндао, а оттам до британски Хонконг и накрая Тайван, жените стават свидетелки на променящата се съдба на една нация. Но със загубата на дома, идва и непозната за тях свобода.

Разказан с уверен и въздействащ стил, с прецизно изградени образи, „Дъщерите на Шандун“ е изпълнен с надежда и сила роман за женската устойчивост - за непреходната обич между майки, дъщери и сестри и за жертвите, направени в името на бъдещите поколения.

„Отворете широко сърцата си за безстрашните момичета от дебютния роман на Джун.“

Мистерия в гимназията от Лиз Джардийн

Джоно изобщо не е щастлив от преместването си в нова гимназия. Още по-малко, когато открива трупа на учителя по физическо едва втората си седмица там. Като любител на криминални истории, Джоно решава да започне да разследва случая. Все пак това би му навлякло неприятности и може би родителите му ще преосмислят преместването си.

В разследването си Джоно се сблъсква с Даниел и Лидия – ученолюбиво момче и момиче, което мечтае да е журналист. Всеки от тях има силно желание да разреши случая. Даниел иска да помогне на майка си, а Лидия – да блесне със статия в училищния вестник.

Водени от различни цели, трите деца се обединяват и се впускат в опасно разследване. Такова, което ще ги отведе до изненадващи разкрития и неочаквани заподозрени. Ще успеят ли обаче да работят заедно и да открият извършителя?

Книгата е подходяща за деца над 11 години.

Кутия, пълна с убийства от Джанис Халет

Следвай уликите и виж ще разгадаеш ли мистерията…

Когато Люк и Ава откриват мистериозна кутия на тавана, не могат и да си представят какви тайни крие тя.

Двамата попадат на стари писма, дневници, изрезки от статии и записи от училищен лагер в миналото.

Докато четат за забавните истории от лагера, стигат до шокиращо разкритие. Това не са обикновени дневници и изрезки, а улики за убийство.

Двете деца решават да разрешат случая, без да подозират, че убиецът все още е на свобода. И може би е по-близо, отколкото подозират…

Книгата е подходяща за деца над 9 години.

Анна Едеш от Дежьо Костолани


„— Вярно е, много работи. Но кажете…какво друго да прави? — попита тя раздразнено. — Тук за нея има осигурена храна, подслон, ще получава и дрехи… Какво още може да се иска в такива тежки времена? Няма грижа за поддържането на това голямо жилище…просто си живее безгрижно, свободно. Много пъти съм казвала, че в днешно време са добре само слугините.“

След една неуспешна революция и рухването на една империя, Унгария е пред колапс. На този несигурен фон младата слугиня Анна Едеш постъпва в дома на заможно семейство в Будапеща. Тиха, послушна и сякаш невидима, Ана се превръща в мълчаливия център на едно общество, което отказва да види истинското си лице.

С нарастващото напрежение и разпадането на привидната почтеност, присъствието на Анна разкрива дълбокото лицемерие на заобикалящия я свят. Отношението към нея – било то пренебрежително или жестоко– разкрива истинското лице на свят, изграден върху социални привилегии и удобства.

Писането на Дежьо Костолани е наситено с ирония, фин хумор и психологическа дълбочина, рисувайки един свят, едновременно интимен и безпощаден. Това, което започва като портрет на едно домакинство, прераства в тихо, но опустошително възмездие.

„Анна Едеш“ е едно от най-известните произведения на един от класическите унгарски писатели. Елегантен и сдържан, романът улавя невидимото насилие, вплетено в ежедневието като се превръща в мощна картина на властта, самотата и цената на покорството.

Алея на тебеширите от Татяна Попова

Татяна Попова е роден разказвач – тя не търси думите, те я намират. С привидна лекота изгражда образи и събития, чиито цветове си говорят като в огромен стенопис. В романа си тя ни води в свят, където реалното и магичното се сливат, а отношенията между учениците – които като учителка тя отлично познава – прерастват в битка между доброто и злото, омразата и любовта. — Красимир Димовски

„Алея на тебеширите“ ни връща в началото на века – времето на ледените сокчета и чатовете в mIRC, време, към което едно поколение вече изпитва носталгия, понякога твърде болезнена. А носталгията често ражда чудовища. Имаме пред себе си една увлекателно разказана история за първата любов, за силното приятелство, но и за миналото, което може да обсебва. — Михаела Илиева

Виан от Джоан Харис

В една топла юлска вечер Виан разпръсва праха на майка си в Ню Йорк и се оставя на променливия вятър, който я отвежда във френския крайбрежен град Марсилия. За първи път в живота си тя държи бъдещето в собствените си ръце.

Виан започва работа в малко местно бистро, макар и да знае, че не може да остане там задълго: когато детето й се роди след няколко месеца, ще се наложи да си тръгне. Скоро обаче младата жена открива радостта от готвенето, добавяйки по мъничко сладко-горчив шоколад към всяка рецепта – една от магиите на този пълен с тайни град.

И все пак Виан Роше не забравя предупреждението на майка си. Тя добре знае, че е опасно да разкрива истинските желания на хората около себе си и че трябва да избяга от тези калдъръмени улички, преди да е станало твърде късно…

Калава от Евгения Динева

Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава – невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля. –  Борис Минков

Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика, вглеждане в детайлите, ритмичност. Калавата – фината нишка, която минава през разказите на Евгения Динева, се запечатва в паметта ни като образ, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето. – Михаела Илиева

Детектив Пиер 4 - По следите на Лабиринтената пирамида от Чихиро Маруяма

Ново приключение за лабиринтения детектив Пиер!

Лабиринтената пирамида представлява камък във формата на пирамида. Тя е едно от седемте чудеса на света, които имат силата да превърнат целия свят в безкраен лабиринт. Малцина са тези, осмелили се да навлязат в пустинята и да видят Лабиринтената пирамида със собствените си очи.

Този свещен камък закриля южното кралство Карамелия от хилядолетия – и ще продължи да го прави, ако покоят му не бъде нарушен. Е ето тук ще се намеси нашият верен приятел – Пиер, лабиринтеният детектив!

Други книги от поредицата за Детектив Пиер:

Детектив Пиер 1: Откраднатият лабиринтен камък;
Детектив Пиер 2: Мистерии в Лабиринтената кула;
Детектив Пиер 3: Съкровището на Небесния замък

Линд и Шпрюнгли – Двама съперници, една мечта от Лиза Граф


Едно момче, което се противопоставя на съдбата. Едно изобретение, което променя завинаги производството на шоколад.

Берн, 1863 г. Младият мечтател Рудолф Линд едва не загива под колелата на преминаваща карета – но красиво момиче спасява живота му. От този миг съдбата му е предопределена: Линд е оцелял, за да постигне нещо велико! Син на прочут аптекар, той отказва да следва „сигурния път“, напуска училище и се впуска в приключение.

Основава шоколадова фабрика и създава изобретение, което му осигурява място в историята. Момчето, което някога е било разочарование за близките си, прави революция в производството на шоколад. Открива нов процес, който придава на шоколада кадифена гладкост и уникален вкус. А шоколатиерът Шпрюнгли не може да повярва как едно младо момче без опит го превъзхожда.

Великолепна, драматична и прецизно проучена, незабравимата семейна сага представя световноизвестните швейцарски шоколатиерски династии Шпрюнгли и Линд. Една история за съперничество, вдъхновение, триумфи и падения, силата на общата страст и на мечтата, написана по действителни събития.

Семейните саги на Лиза Граф завладяват сърцата на читателите и оглавяват класациите. А сред малките ѝ слабости изпъква една – любовта към качествения шоколад.

Повикът на бездната от Хайри Хамдан
„Хайри Хамдан говори за неща, за които е трудно, понякога и невъзможно да се говори. И не заради някаква модна травматичност, а защото идват от дълбочина, на която няма думи. Да, в този романов свят има много познато, някаква достъпна реалност, която не бяга от реализма, когато той работи за нея. Но там, от другата му страна, има и мистика, в която по определение премълчаното е повече от казаното, а казаното, ако не бъде вярно разчетено, може да се окаже и непонятно. Хайри Хамдан обаче ни дава ключовете за тази обратна страна тъкмо в реалността, която си мислим уж че познаваме (и като опитен и умен разказвач той знае, че си мислим така). От тази привидна, плътна, на места дори иносказателна, реалност лъха ведра тъга. А ведрата тъга не е нищо друго, освен – както вероятно би я нарекъл самият автор – отпечатък от мъдрост, която може би не ни е дадено като обикновени хора да постигнем, но за която Хайри ни напомня, че е там и винаги ще я има.

Взирането в Бездната, която всеки от нас представлява, и радостта, че сме живи, са едно и също. Радостта е обратната страна на Бездната. Това, мисля си, е големият отговор на Хайри Хамдан. - Елена Алексиева

Моите приятели от Хишам Матар


Какво ни крепи, когато домът ни бъде отнет? Когато миналото е белязано от загуба, а бъдещето е несигурно?

В Моите приятели Хишам Матар – носител на наградата „Пулицър“ – ни въвлича в история за трима изгнаници, които намират утеха един в друг. Дълбоко личен и изящно написан роман за загубата, приятелството и неунищожимата връзка с родината. Либийски студент, изпратен да учи в Лондон, преживява съдбовна нощ, която завинаги ще го откъсне от дома. В чуждата страна той среща двама сънародници – спътници в едно дълго изгнание, белязано от политическо насилие, раздяла и непреодолима носталгия. През спомени, разговори и болезнени откровения, разказвачът търси смисъл в приятелството и в крехката надежда за помирение със собственото минало. С елегантния си стил и философска проникновеност, Матар превръща интимната история в универсален размисъл за загубата и принадлежността

Момиче на парчета от Катлийн Глазгоу

Чарли Дейвис е на парчета.

На седемнайсет тя е загубила повече, отколкото други за цял живот. Няма дом, няма семейство. Има само своите белези – с всяко ново порязване сърцето ѝ се смълчава за кратко, докато не остане нищо освен спокойствие… И болка, по-силна от онази, която светът може да ѝ причини.

Болка, която заглушава всичко друго, но не и надеждата – за нов живот или за едно последно, окончателно счупване? Дори самата Чарли не знае.

Но знае, че звездите са белите следи от съвършени пробождания.

И че слънцето все пак може да изгрее отново.

„Момиче на парчета“ е свирепо прям, но и брутално нежен роман, който усилва деликатния глас на травмата, разголва онова, за което не се говори, създава така нужен манифест на оцеляването. Книга за читатели, които не се страхуват от тъмнината. И за хора, които търсят пътя към светлината.

Внимание! Романът съдържа сериозни психологически тригери. Моля, подходете към книгата с внимание.

Пожелай си нещо от Мег Шафър

Пожелай си нещо…

Луси Харт знае по-добре от всеки друг какво е да растеш без родители, които те обичат. В детство, белязано от пренебрегване и самота, Луси намира утеха в книгите, а именно поредицата „Островът на часовниците“ от Джак Мастърсън.

Сега, двайсет и шест годишна помощник-учителка, тя е в състояние да сподели любовта си към четенето с умни млади ученици, особено със седемгодишния Кристофър Ламб, който е останъл сирак след трагичната смърт на родителите си. Луси би дала всичко, за да осинови Кристофър, но дори идеята да станат семейство изглежда като невъзможна мечта без подходящи средства и стабилност.

Но внимавай какво си пожелаваш…

Точно когато Луси е напът да се откаже, Джак Мастърсън обявява, че най-накрая е написал нова книга. Още по-хубавото е, че той провежда конкурс в дома си на истинския Остров на часовниците, а Луси е една от четиримата щастливи участници, избрани да се състезават, за да спечелят единствения екземпляр от тази книга. За Луси, шансът да спечели най-търсената книга в света означава всичко за нея и Кристофър. Но първо тя трябва да се справи с безмилостни колекционери на книги, хитри противници и разсейващо красивия (и сърдит) Хюго Рийз, илюстратор на книгите от „Островът на часовниците“. Междувременно Джак „Мозъкът“ Мастърсън крои план за неочакван обрат, който може да промени живота им завинаги.

… може и да се сбъдне.

От Лютиче



От Софтпрес

Издателство Лабиринт обявиха "Огън" на Джон Бойн, която излиза на 28 ноември. Планират също така и да издадат по-ранните му творби. Информацията е от тяхната фейсбук страница.

А аз се дразня, когато издават стари книги - пътеписи. Пример - Записки от една голяма страна на Бил Брайсън. Еднорог я публикуваха през 2017 г. Започнах да я чета и тя звучеше "остаряла". Когато погледнах се оказа, че е написана 1998! Затова гледам, когато взимам подобни, да са съвременни. Интересуват ме местата и хората сега.