Новости на книжния пазар: скоро очакваме.../наскоро излезе...

Тъкмо си я поръчах. Преди време бях писала на издателството във Фейсбук, за да ги попитам дали ще има допечатка, и те ми бяха отговорили, че ще е след Нова година. А днес следобед са се сетили, че съм ги питала, и са ми писали да ми кажат, че вече я имат налична. Направиха ми много добро впечатление.

Абсолютно същото беше и при мен 😁

Сърцето на човека от Йон Калман Стефансон

След „Между рая и ада“ и „Тъгата на ангелите“ „Сърцето на човека“ е последният роман от „Трилогия за момчето“ на Йон Калман Стефансон – един от най-значимите съвременни исландски писатели.

След студ, загуби и дълги пътувания през мрака идва книгата за онова, което ни държи живи. В „Сърцето на човека“ Стефансон завършва една от най-поетичните и дълбоки съвременни трилогии – с роман, който се вглежда в крехкото, в любовта и в нуждата някой да бъде чут.

Светла, тиха и силна – това е книга за сърцето, което продължава да бие въпреки всичко.

Откъс от книгата:

Смъртта не е нито светлина, нито мрак; тя е просто всичко друго, но не и живот.

Понякога седим надвесени над умиращ човек и наблюдаваме как животът се оттегля; всеки живот е вселена и ни боли, когато виждаме как изчезва; когато виждаме как за един миг всичко се превръща в нищо.

Животите естествено биват различни – проза за едни, приключение за други – но всяко съзнание е свят, разгърнат от земята до небето; и как може нещо толкова голямо да изчезне така лесно, да се превърне в нищо, без да остави дори мехурчета, нито дори ехо?

Ала отдавна към нас не се е присъединявал никой; ние сме безкръвни сенки, по-малко от сенки сме – лошо е да си мъртъв и да нямаш право да умреш; това не се отразява добре на никого.

Но как така можем да бъдем по-малко и от нищо, а да помним всичко; да сме мъртви, но и да усещаме живота повече от всякога?

Единствените мигове, в които усещаме мъничко спокойствие, са тук, на гробището. Тук си представяме, че можем да различим мърморенето на мъртвите в пръстта – далечна алюзия за весели разговори. Ето как отчаянието може да заблуди.

Но миговете спокойствие постепенно се увеличават, дори като че ли се
удължават, бавно се разтягат от части на секундата до цели секунди. Tези думи поддържат топлината в нас, те са надеждата – там, където има думи, има живот.

Приеми ги и ние ще оживеем.
Приеми ги – и тогава ще има надежда.

Това са историите, които трябва да разкажем.

Не ни напускай.

Старецът край морето от Доменико Старноне

Всяка сутрин Никола Гамура, добре запазен осемдесетгодишен мъж, сяда на сгъваемия си стол с лице към есенното море. На плажа е и младата Лу, плъзгаща се към хоризонта с кануто си. Тя е на същата възраст, на която е била майката на Никола, когато баща му се влюбил в нея. Това е началната точка на една изящна история, която преплита герои и спомени, пробните на малък бутик и кухнята от детството на Никола, където майка му шиела роклите на богатите си клиентки.

Изненадващо радостна книга за старостта и провала на един писател, опитващ се напразно да улови същината на живота. Духове, въображение, литература: новият роман на Доменико Старноне е игра на огледала без отражения, жив организъм, задвижван от деликатна еротика, болезнени спомени и финес.
Всяка сутрин Никола Гамура, добре запазен осемдесетгодишен мъж, сяда на сгъваемия си стол с лице към есенното море. На плажа е и младата Лу, плъзгаща се към хоризонта с кануто си. Тя е на същата възраст, на която е била майката на Никола, когато баща му се влюбил в нея. Това е началната точка на една изящна история, която преплита герои и спомени, пробните на малък бутик и кухнята от детството на Никола, където майка му шиела роклите на богатите си клиентки.

Дъщерите на прислужницата от Сòнсолес Òнега

В една февруарска нощ на 1900-та година в имението на семейство Валдèс в Галисия се раждат две момиченца, Клара и Каталина. Съдбите им са предначертани: едната е дъщеря на аристократично семейство, другата — на прислужницата, но тайна подмяна в деня след раждането ще промени завинаги бъдещето им, както и живота на цялото семейство. Доня Инес, матриарх на сагата и вярна съпруга на дон Густаво, ще трябва да преодолее липсата на нежност и любов, болката от изоставянето и самотните битки за надмощие, докато превърне истинската си дъщеря в наследница на цяла империя, и то в епоха, в която на жените не е позволено да бъдат господарки на живота си.

Вълнуващата семейна драма, изпълнена с интриги, забранена любов, класови противоречия, изконни традиции, се развива между Галисия и Куба в началото на ХХ век. Сонсолес Онега потапя читателя в една магична и същевременно реалистична история за жени и мъже, които въстават срещу съдбата си в търсене на истината.

Синоптичката  от Джеси Гарсия

За Фейт Ричардс времето винаги е слънчево. Лъчезарната синоптичка се радва на любовта на зрителите, огромна популярност в социалните мрежи и страхотна кариера, за която всеки би завидял. Но една вечер Фейт излиза от студиото за кратка почивка... и повече не се връща.

На следващата сутрин е открита мъртва.

Всички са в шок. Почитателите ѝ са решени да открият кой би посегнал на всеобщата любимка. Но списъкът със заподозрени се оказва изненадващо дълъг. Възможно ли е някой толкова мил като Фейт да има толкова много врагове? Възможно ли е всичко, което публиката е виждала, да е било лъжа?

Само най-мрачните тайни ще разбулят истината.

От кога чакам последната част на трилогията от Йон Стефансон! Е, много се зарадвах ❤
Тази година почва със страхотни неща - Дафне Суман, Алена Морнщайнова, Кръг са обещали нов роман от Е. Страут, а гледам че ICU ще издадат цели 2 на Колъм Тойбин. Ще се купуват много книги, няма как!

Аз чакам с нетърпение The Correspondent на Вирджиния Евънс. Издателство Лабиринт ще я издадат през април. Днес споделиха корицата към българското издание (даже повече ми харесва от оригинала).

"Империята на вампира" на Джей Кристоф най-накрая излиза на български. Може би книгата, която най-нетърпеливо чаках от миналата година:
https://artline-store.net/imperijata-na-vampira.html