Щастливи заедно с проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '35

Построиха училището.


Доведоха булката. Силно изиграни моменти от майката и бащата, горди
с красивата си дъщеря и в следващия момент - дълбока, късаща сърцето
мъка!


Вместо да "вземе страха" на булката, ... от вълнение, взе че припадна.
Братята за какво са? Да помагат!


А тя след това хубавичко го изкъпа, нагласи го, нахрани го и чак
тогава го пусна навън.


Но...хората са жестоки!

С подкрепата на „Палмали”
БОЮТ ФИЛМ
„ЧУДО”
По действителна история!
- Днес пишат! Днес пишат за…
- Гевреци!
- Симид, симид!
- Пресни, пресни гевреци!
Момиче - Како, да вземем ли балон?
Момиче - Добре, ела, да вземем.
Момиче - Може ли да вземем от балоните?
Продавач - Разбира се. … Ето, вземи!
Момиче - А, сладолед!
Продавач - Добре дошли!
Момиче - Сладолед.
Продавач - Нека бъде една топка!
Момиче - Една топка.
Джемиле - … няма да оставя. Джемиле няма да върви до теб. Нека, няма да живея така, Къде е сега, къде?
Махир - Е, Джемиле, за Бога, я! Това са пари за хляба! Къде другаде ще спечеля пари аз? Ха? Да вземем момичетата и да заминем оттук.
Джемиле - Какво говориш?
Махир - Ами, казвам да заминем оттук.
Джемиле - И аз да замина, да вземем децата и аз да замина. Ти полудя ли?
Махир - Хе-е, ш-ш-т! Момичета, да влезем вътре! Хайде! Хайде, наредете масата! … Джемиле, освен момичетата, погледни малко и родния край. Малко отвори и очите си! И там е едно кътче от страната ни, какво толкова има?
Джемиле - А, ти съвсем ли си загуби ума, като да си ослепял, каква работа имам аз в такова непознато планинско село? Каква работа имам? Ако ще Господ да ми вземе душата, няма да отида там! И ти не тръгвай въобще, откажи се от учителството. Ако работиш с баща ми, баща ми ще се погрижи за теб.
Махир - Добре ме погледни! Години наред все баща ми, баща ми като ми приказваш, не ме интересува, момиче! На парите на баща ти ли съм останал, а! Виж, погледни ме, не се измъквай, не се измъквай! Погледни, ти имаш съпруг, нали, аз съм такъв утвърден държавен учител! Е, и какво, децата там имат нужда от мен. Пък и вината е на баща ти. Още преди години, ако не беше казал да остана тук, не ме подпомогна, щях да съм си изпълнил службата и даже да съм се върнал.
Джемиле - Боже, Боже!
Махир - Е, и дори на тази възраст, принуден съм да замина. Има и военна служба, ако не замина, парите няма да ни стигат, Джемиле!
Джемиле - А-а, … ед…. Махир, погледни, виж ни до къде се докарахме!

Джемиле - Махи-и-р!
Махир - Джемиле, … добре се грижи и за себе си и за децата, нали?
Джемиле - Нали знаеш, че мислите ми все ще са с теб.
Махир - Знам.
Джемиле - Жената като се отдели от съпруга си… Има и деца, какво да правя? Махир!
Махир - Кажи!
Джемиле - Там имало разбойници, пази се!
Махир - Не се натъжавай, скъпа! Не се плаши, бе Джемиле! … Довиждане!
Жена - Е, хайде, Господ да те пази!
Тъст - Върви, Махир.
Махир - Тъсте, грижи се добре за тях!
Тъст - Господ да е и с теб. Хайде сега!

Мъж – Съгражданино, тук е последната спирка.
Махир – Селото къде е?
Мъж – А, държавният път е направен до тук. След това, яки ти подметките!
Махир – Добре, де, приятел, как ще стигна до селото?
Мъж – Виж, видя ли онази планина насреща?
Махир – Видях.
Мъж – Ха, тази планина ще я прекосиш.
Махир – Ха.
Мъж – Оттам нататък има още една планина, и нея ще прекосиш.

Мъж – Пътя, на пътя.
(Разменените реплики между мъжете са на кюрдски език.)

Мъж – Спирай тук!
Мъж – Горе ръцете!
Бозат – Да не си помръднал!
Мъж – Каква работа имаш тук?
Мъж – Недей да докосваш с ръце това!
Джелал – Кой си ти?
Мъж – Казвай!
Махир - Учител съм.
Невзат – Значи си учител, а!
Махир – А-а-а.
Кмет – Хайде, хайде, отдръпнете се, отдръпнете се! … Какъв каза че си?
Махир – Казах, че съм учител.
Кмет – Не чух грешно, нали?
Всички – Не!
Кмет – Каква стана тя? Учител!
Джелал – Господин управителю, ще учиш децата на зазаки, нали?
Махир – На какво ще уча?
Всички – Зазаки!
Кмет – Господин учителю, добре дошъл! Донесе ни радост!
Махир – Добре заварил!
Хайдар – Добре дошъл!
Махир – Добре заварил! …. Е, извинете, къде е училището?
Всички – Ха?
Хайдар – Училище ли? Уважаеми брате, държавата като ни прати голямо богатство, че да не би да мисли и училище да направи?
Махир – Как така? В селото няма ли училище?
Всички – Няма.
Махир – Държавата не допуска грешки. Ама, как може такова нещо?
Хайдар – Може, братко, може. Народе?
Всички – Ха.
Хайдар – Сега, в нашето село, учител ли дойде?
Всички – А-а.
Хайдар – Оттук насетне ще дойде и училище, и път ще дойде, и вода ще дойде, и електричество по жица ще дойде, и радио ще дойде. Малко сте закъснели, но значи, явно това е бързината на държавните работи.
Кмет – Е, хайде! Хайде, заповядай!
Махир – Ама, моля ви.
Мъж – Нека, нека, моля ви.
Мъж – Добре де, татко, минавай!
Кмет – Заповядай!

(Репликите към Азиз от децата, които го налагат с пръчки, са на кюрдски.)

Махир – Аз съм от Егейското крайбрежие, от Измир. Женен съм и имам и две дъщери.
Кмет – Господ да благослови! Аз пък имам шест броя сина, имам и дъщери, но тях не ги броя.
Махир – Защо не броим момичетата?
Невзат – Е, защо да ги броим, ние ги гледаме и отглеждаме, накрая си тръгват. Стават като стока за омъжване.
Махир – Ако държавата направи училище, момичетата няма ли да бъдат в училището ни?
Всички – Не.
Кмет – Господин учителю, като казваш училище, а какво ще направим с тази работа?
Махир – Това означава, че в това село не е имало такова нещо. Трябва да кажем в Управлението на народната просвета. Утре като отидем във вилаета, ще говорим с управителя и ще разберем за положението. Държавата ни, която е изпратила учител в това село, ще направи и училище. Ето така.
Невзат – Е, ама то за следващите два дни не може да се отиде във вилаета, колата идва на три дни.
Махир – Как така? Така ли?
Всички – Ха!
Кмет – Господин учителю, теб те изпратиха на тридесетата година. Ако държавата се обвърже с нещо, то това училище и за тридесет години не могат да го направят.
Махир – Като няма училище къде ще уча децата?
Невзат – Ако в селото се намери място за временно ползване, няма ли да стане, учителю?
Махир – Какво място?
Хайдар – Е, имаме обори.
Мъж – Браво, баща ми правилно казва. Ще изкараме животните от обора, децата ще вкараме вътре. Става ли?
Махир – Това сега е странно, децата животни ли са? От обор изобщо става ли училище? Училището ще го направи държавата. Утрешният ден ще е различен, кмете!
Кмет – Господин учителю, след като ти дойде тук, и настроението ми се възвърна. Даже, много добро стана. Утре всички ергени да бъдат готови отвън.
Джелал – Господ да те благослови, татко!

Махир – Господи, ти си толкова могъщ,и днес като идвам в едно село, в което няма училище, нека е славата Ти. И ако ме върнеш и жив и здрав в родния ми край, заклевам ти се, ще принеса курбан. Боже, … дай ми търпение, Боже!

Махир – Какво е това?
Хайдар – Това е кокалчето ашик. Синко, ти нали на никого не го даваше това, бе? Значи, че много те заобичаха.
Махир – Благодаря ти, чедо!
Кмет – Тези, които тази година искат да се оженят, да излязат напред!
Хайдар – А, ето, да не би да изпуснат, та се надпреварват братята помежду си. Не си прави сега така сметката, Шиван!
Кмет – Кой е най-големият между вас?
Азиз – И….
Mъж – Гледай, щом стана дума за най-големият, как и на Азиз му дойде самоувереността.
Кмет – Азиз! … Хазар!
Хараз – А-а.
Кмет -Веднага се отправяй напът, и намери момиче за Джелал!
Джелал – Бог да те благослови, татко!
Хазар – Хайде!
Джелал – Господ да те позлати!

Мъж – Народе, народе, ех-е, Джелал идва!
Джелал – Майко! Майко!
Невзат – И започва перченето, перченето!
Бозат – Е, хайде, тичай братле, тичай! Че майка да не ти доведе маймуна!
Невзат – А, Джелал, не забравяй зъбите! Зъбите!
Хазар – Какво става?
Джелал – Майко, молят те за Бога, заради мен, добре се огледай за съпругата ми. Мамо, ако е възможно, да няма мустаци, пък и брада. Мамо, ще умра, но да е с прави ръце и крака, косите като сърма, зъбите като перли, гърдите – големи, кръстът – тънък, и още и задникът да е хубав.
Хазар – Абе, сине, това е лошо, невъзпитано е. Неморално.
Бесе – Джелал, ти нямаш ли си работа? Остави ни да вървим!
Джелал – Майко, виж, моля те зъбите огледай добре, знаеш, за мен зъбите са най-ценното на булката. И още, нека тази снаха да няма дете!
Ханъм – Джелал, виж сега, не ме ядосвай! Ти по-напред погледни себе си, тая твоя несъстоятелна личност!
Бесе – Остави тая работа!
Хазар – Хайде, стига! Джелал, хайде, ти… Азиз, Азиз, скоро и на теб, и на теб. Хайде, хайде!
Джелал – Хайде, майко, чакаме с нетърпение. Хайде, чакаме да се върнете. Бате, Азиз, бате Азиз, спри, спри! Абе, бате Азиз, ще си дойдат, ще се върнат. Ама, ела вкъщи, ще се върнат.
Невзат – Джелал, добре ли си каза, кръстът – тънък, зъбите – да не се укрият.
Мъж – Абе, Джелал, каза ли да няма мустаци?
Джелал – А, казах.
Бозат – Джелал, ако за теб е речено, че има късмет да се намери такова момиче, то Господ ще си го остави за себе си, за себе си, бе!
Джелал – Майка ми ще ми доведе тук от нашия район чудно-красиво момиче, пък и без това на такава персона какво друго приляга. Пък и всъщност тук в селото ни кой е по-привлекателен и наперен?
Всички – А?
Бозат – Един е привлекателният! Аз на теб като ти покажа така едно наперено, че ще се опериш!
Невзат – Джелал, и задникът ти ще заприлича на ей такъв….Дупе да ти е яко!
Мъж – Ей, Богу, много вярно го казва!
Мъж – Джелал, това са глупави работи, помисли!
Мъж – Е, бате, това е за срам.

Гуле – Добре дошли! Как сте?
Хазар – Добре сме, дъще! … Добре, добре, устата не мирише.
Бесе – Дъще, мини, седни там така! Снагата е както трябва.
Хазар – Дъще, сега от Корана…
Ринде – Бакара.
Хазар – От сурата Ал-Бакара, 255-тата ая, какво е името й, това ни кажи!
Гуле – Аята е „Кьосе”.
Всички – Браво!
Хазар – Хайде, издекламирай я!
Гуле чете аята на арабски
Хазар – Добре, дъще, точно така. Сега, от ястията…
Ринде – Зрял фасул как се готви, ето това ни кажи!
Хазар – А-а.
Гуле – Фасулът вечерта се слага във вода.
Всички – Е-е!
Гуле – На следващия ден тенджерата се напълва с вода догоре и се вари. След това в тенджерата се слага лук, месо, салца, масло, и малко сол. След 2 часа е готово.Наздраве!
Всички – Благодаря!
Хазар – Браво момичето ми! Сега стани и ще вървиш.
Бесе – Сякаш малко е пълничка.
Хазар – Но и ръстът е висок.
Бесе – Браво! И не е саката, като кошута е грациозна.
Хазар – Е, хайде, ела срещу мен! … Здрава-права, добре ще носи тежест…
Жени – Е-е!
Хазар – Момичето ни лесно ще ражда.
Бесе – А сега, дъще, като изправиш глава, изпий водата!
Хазар – Няма и брада.
Жени – Хъ-м.
Хазар – Как си?
Гуле – Е, добре съм.
Хазар – Е, хайде, дъще, отвори устата, отвори я!
Бесе – Не се плаши! Отвори уста, нищо няма! Бре, брей!
Хазар – Зъбите са разядени. Обаче, Корана и гозбите знае добре, не е ли така?
Жени – Е-е-е!
Хазар – Момичето ни е точно както трябва! Нека е на късмет!
Майката на Гуле – Нека да е здраве!
Хазар – Хайде отиди натам, седни! Оттук нататък, Гуле е наша снаха. Това е!
Всички – Много добре!
Майката на Гуле – Чудя се, а какъв е зетят?
Хазар – О, зетят, раменете му са широки, с черни вежди, с тъмни очи, блестящи, най-красивият в селото.
Саре – Зетят ни, без съмнение той е и силен.
Бесе – И е най-ловкият в селото. Отдаден на религията, моли се.
Ринде – Ей, Богу, добър, та добър. По тези наши земи, няма друг като него. Браво!
Всички – Машаллах!

Джелал – Подай ми ръце, да спим глава до глава. Ако не ми подадеш ръка….
Невзат – Джелал?
Джелал – Е, кажи, батко!
Невзат – Джелал, ей Богу, пак си падна на четирите крака! …. Моята жена не можа да спре все да разказва за твоята.
Джеал – Бате Бозат, как е?
Бозат – Еми, както каза моята жена, аз през целия си живот такава красота каквато видях, не съм  виждала.
Джелал – Наистина?!
Братята – А-а-а!
Бозат – Джелал, косите й са като сърма.
Невзат – Зъбите – перли.
Фейзи – Кръстът – тънък.
Бозат – Щастлива като кошута, грациозна.
Джелал – Е, това…. Дано Господ даде и сърцето й да е красиво, като нея самата.
Братята – Дай Боже!
Джелал – Батко,
Бозат и Невзат – А-а?
Джелал – Да не би характерът й да е лош?
Братята – Не-е!
Невзат – Хайде да вървим, невернико! Помоли се, дойде му времето!
Джелал – Да отивам, че….
Невзат – Виж, ще ставам чичо. Много правилно действай, че инак да не ни посрамиш. Е, хайде, де!
Бозат – Хайде, Джелал!
Джелал – Благодаря за всичко, което сторихте за мен! Благословени да сте!
Всички – Браво!
Джелал – Ама, бате, …. А, недей!
Бозат – Хайде!

Джелал – Добре сте дошла!
Гуле – Добре заварила!
Джелал – Името ми е Джелал. Само че в селото ме наричат Напереният. Имената ви, коя си ти?
Гуле – Моето име е Гюлтен. Но на мен ми казват Гуле.
Джелал – Вай, твоята уста, която казва Гуле, ще я разцелувам. Е, да повдигна това, та да видя, това което ще има да гледам, а. Браво! Как сте? …. Как сте?
Гуле - Много добре!
Джелал – За мен пък ще е най-добре, ей тъй  да загася тая лампа! …. Еми, подредих се…

Нека знаем и това за България: kiss emoticon
-Знаете ли, че България е единствената страна в Европа запазила името си до днес?
-Знаете ли, че България няма пленено знаме от създаването си досега ?
-Знаете ли, че даваме на Европа една от официалните й азбуки - Кирилицата.
-Знаете ли за Дан Колов-велик борец,а когато му предлагали да смени гражданството си отговарял: "Чувствам се силен, защото съм българин."
-Знаете ли, че Джон Атанасов дава на света едно от най-значимите изобретения създавани някога - Компютъра.
-Знаете ли за Космическата песен на Валя Балканска ?
-А знаете ли, че Петър Петров изобретява електронния часовник, първият в света безжичен сърдечен монитир и първата в света компютърна система за измерване на замърсявания.
-Знаете ли, че академик Георги Наждаков прави възможно създаването на фотокопирната техника ?
-А знаете ли, че Асен Йорданов създава и първата в света въздушна възглавница и телефонния секретар ?
-А знаете ли, че Карл Джераси, евреин с български произход, дава на света хапчето Анти-Бебе ?
-А знаете ли, че д-р инж. Иван Ночев изобретява двигателите на кацналия за първи път на луната кораб.
-А знаете ли, че Шестият сърдечен тон е открит от проф. д-р. Иван Митев ?
-А знаете ли, че Нивалина е създаден от проф. д-р Димитър Пасков ?
-А знаете ли, че Румен Антонов изобретява автоматичната скоростна кутия ?

Аз като "български реотан"..... 
Това ли е твоят фаворит?