Щастливи заедно с проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '35

Невзат – Азиз! Азиз, къде отиваш? Азиз!
Мъж – О, ти дето ще ни направиш чичовци, браво!
Невзат – Татко, Азиз идва след вас!
Азиз – Ка-к….
Кмет – Е, да се върнеш в селото, а?
Азиз – За-щ….
Кмет – Ах, сине, само да знаех, какво ми казваш?
Азиз – Ка-к…
Кмет – Само да знаеше, само да знаеше…
Азиз – Не ме….
Невзат – Азиз. Татко, вие вървете! Азиз, стой спокойно!
Азиз – Не ме…. Защо, ….. Та-а-а…
Невзат – Ела, братлето ми! Азиз, ела!
Азиз – Къ-….
Невзат – Хайде!
Азиз – Та-….
Невзат – Хайде!
Кмет – Все така прави. Като тръгна напът, идва след мен. Мисли си, че няма да се върна.
Махир – Какво му е?
Кмет – Това и ние не знаем.
Махир – Не сте ли го водили на лекар?
Кмет – Водихме го при лекари, водихме го на прегледи, водихме го в градовете, водихме го, но лек не намерихме. Дори и един ден не е говорил с мен. Но с коня говори всеки ден.

Хайдар – O, не! За Бога! Разбойниците!
Махир – За Бога, и кои са те?
Кмет – Не се плаши, господин учителю, не се спирай! Те са нашите момчета!
Махир – Как така?
Мъж – Бъдете здрави, кмете! Как сте?
Кмет – Слава на Бога, добре сме! Как е Джемило?
Мъж – Джемило е много добре.
Кмет – Поздрави Джемило от мен.
Мъж – И вие бъдете здрави! Хайде, другари, връщаме се! Дий! Хайде!
Махир – Те са разбойници, нали?
Хайдар – Mоже и да ги наричат разбойници, но …. те са лъвовете на планините!
Махир – Kaто игра с огъня, имат и оръжие!
Кмет – Вярно е! Но, не трябва да им се пресича пътя! Не трябва да се предават! Те са закрилниците, хвърковатата армия, господарите на тези планини. Добре. Е, хайде да вървим!

Началник по образованието – Господа, положението е ясно. Както и на вас е известно, в страната има военно управление. Нищо не можем да направим. Страната ни преживява много неспокоен период.
Махир – С назначението ми, за селото означава, че му се отдава значение. Къде ще преподавам на децата? Управителю, как ще разрешим това положение?
Началник – Виж сега, господин учителю, изглежда не разбра. Военните преди два дни са обесили министър-председателя Аднан Мендерес и сподвижниците му.
Кмет, Хайдар – А-а-а!
Махир – Как така?
Началник – Тихо, за Бога! Ще се разчуе. В Анкара положението е много объркано, голяма беда ще избухне. … Нашата славна армия като запази народностния дух и с Божието позволение ще установи в родината ни един нов ред!  … При това положение, господин учителю, аз ще ви посъветвам следното, след като явно сега липсата на училище се превръща в извинение, така както сте дошли, да се върнете в родното си място, би било едно уместно решение.
Махир – Казват, че във всяко нещо има и добра страна. Не се натъжавайте! Късметът бил дотолкова. И аз се натъжавам, че ще си замина, но нямам друга възможност.
Кмет – Тези, които имат, са слепи, господин учителю.
Хайдар – Децата, когато те видяха, очите им, как …. Как ще им кажем, учителят си замина?
Махир – Хайдар, … Принуден съм да си тръгна.  … Вие какво ще направите?
Хайдар – За нас решението ще е да се прибираме…. Ще чакаме колата.
Кмет – Утре ще дойдем да те изпратим, господин учителю.
Махир – Добре.

Дете – Пишат! Пишат за обесването на Аднан Мендерес!
Махир – Бъдете здрави!
Хайдар – Здравей!
Кмет – Здравей, господин учителю!
Хайдар – Как е?
Махир – Добре, добре. … Искате ли да остана в селото?
Кмет, Хайдар – А-а-а!
Махир – Ще остана при едно условие.
Хайдар – Милостиви Боже!
Махир – Ако изпратите на училище момичетата, ще остана. … Приемате ли?
Кмет – Приемаме. Дадено!
Махир – Ало! Джемиле, моя светлина, чуваш ли ме? … Махир, аз съм Махир. … Ха! Сега, добре си отпуши ушите и ме чуй! … В голяма беда съм. Ами, като отивах към училището в селото, разбойниците ме нападнаха. … За Бога, сега са опрели пистолет в главата ми, Джемиле. … Ш-ш-т!!! … Джемиле, скъпа, от Учителската Банка, ми изпрати 2 хиляди лири. Изпрати, за да може дъщерите ни и ти да ме видите. … Я, Джемиле, откъде да знам, казаха 2 хиляди лири. Мъжете така искат. … Ако искаш да дам телефона, ти да говориш с тях. … Джемиле, само да не си посмяла да отидеш в полицията или жандармерията! … Нито момичетата, нито пък ти ще ме видите! … Ако не искаш дъщерите ни да израснат без баща, ти да останеш без съпруг, веднага пращай парите! Чакам!

Махир – Здравей, кмете!
Кмет – Здравей!
Махир – Здравей, Хайдар!
Хайдар – Здравей!
Махир – Кмете, ще направим училище в селото. Парите за цимента и желязото са тук.

Мъже - …. Има, още има. …. Ето, …. Там…. Ще открием…. Полека… Тука пясъка… Джемило….
Мъж – Кмете, нося ти поздрави от сина ти Джемило. Дойдохме да направим училището.
Кмет – Добре дошли!
Мъже – Добре заварили!
Махир – Кмете, ако се разчуе, че разбойниците правят училището, държавата ще ме хвърли в затвора за измяна. Ще приключи професионалният ми живот, няма да си намеря препитание.
Кмет – Господин учителю, тяхната работа е дар. Сега, държавата тези работи много добре ги знае. Ти бъди спокоен!
Махир – Виж, кмете! Кълна ти се, ако тръгнат приказки за мен, нито един от тези приятели не познавам! Нали така!
Мъже – А-а-а!!!
Мъж – Е, хайде, народе! Действайте!
Мъж – Хайде, де! Да се захващаме! Да видим за какво сме дошли!
Мъж – Хайде!
Мъж – Нека има полза от работата ни!
Мъж – Веднага да се включваме в това.
Мъже – Е, хайде, хайде, по-бързо, по-бързо….

(Репликите на децата към Азиз са на кюрдски.)

Мъж – Азиз, накъде? Азиз!

Невзат – Азиз, стой спокойно! Ама, де да си знаеше мястото!
Хазар – Е, хайде. … Азиз? Азиз! Ази-и-и-з! Ази-и-и-з!
Мъж – Млъквайте!
Жени – Ай, не гледайте Азиз, ай…
Невзат – Видяхте ли Азиз?
Мъж – А! Отиде в тая посока.
Невзат – Добре.
Мъж – Малко остана, та тук дойде! Пфу, ама че беля, бе!
Бозат – Азиз!
Невзат – Азиз! Колко пъти ти казах, че в селото изобщо не се ходи така, бе!
Бозат – Покрий го, покрий го! Безбожна работа!
Невзат – Азиз, ако пак така излезеш, за Бога и без да гледам светите книги, но ще те убия, бе!
Бозат – Абе!
Хазар – Дърдорко, бе, дърдорко.
Невзат – Азиз, ама, Азиз. …. Ах, бе, Азиз!
Бозат – Абе!
Хазар – Вода, само вода е, какво ….

Мъж – О-о!! Хайде, кмете!
Кмет – Благодаря! Господ да ви удостои с победа!
Мъже – Амин!
Кмет – Вървете по живо по здраво! Носете поздрави на сина ми Джемило!
Мъж – Бъдете здрави! Е, хайде!
Мъж – Така да е!
Мъже – Хайде! Всичко добро!

Махир – Скъпи родители, мили ученици, уважаеми кмете и господин Хайдар, добре дошли на всички!
Всички – Добре заварили!
Махир - Днес с голямо вълнение, уважение и обич поздравявам всички ви за образованието и началото на обучението.
Невзат – Какво прави?
Махир – Мили братя от селото, приканвам всички ви за една минута отдаване на почит на големия ни водач, главния ни учител, героя Мустафа Кемал Ататюрк, и на мъчениците ни, и на тези които са дали служба за образованието, нашите достойни учители.
Всички – Какво е това? Защо? Защо една минута? За какво?
Джелал – Ама, братко, защо една минута?
Махир – Не разбрах.
Джелал – Ами, защо да замълчим за една минута?
Махир – Откъде да знам. И аз не зная. Но, всички за да изразят уважение, стоят мирно една минута.
Джелал – Е, ама измежду нас някой умрял ли е? Е, че сто години ли продължава лятото, та какво е това една минута? Не се получава това, учителю, не става.
Невзат – Ей, Богу, ама Джелал правилно казва.
Махир – Е, добре, тогава. Уважаеми господин Хайдар и уважаеми кмете, приканвам ви да прережете лентата! Аплодисменти, откриваме! …. Господин кмете! … Да, приятели, нека ни е на късмет училището ни, да е успешно!
Всички – Да е успешно!
Махир – Сега, изчакайте! Деца, хайде, ще имаме час! Влизайте вътре!
Възгласи – Колко хубаво! Хайде успех! Нека ви върви!
Махир – Влизай, влизай! Поред, полека! … Кмете, ела и ти да видиш. Ела! Заповядай!
Кмет – Много хубаво! Нека е успешно!
Махир – Полека, по-полека! …. Благодаря за всичко!
Кмет – Хайде, Хайдар!
Махир – Ш-ш-т!!! Хайде сега! Седнете на местата си! Чудесно! Ти какво направи? Хайде, отиди на мястото си! Ш-ш-т!!! …. Да, деца! Днес е първият ни учебен ден. Преди да започна уроците, ще ви кажа ето това, аз съм вашият учител. Името ми е Махир, а фамилията Йълмаз. …. Това ти ми го подари. Спомняш ли си? … Как е твоето име? … Как е името на другарчето ви? ….
Момче – Това е синът на Джемило, казват му синът, официалното му име е Гафур Елчинер.
Махир – Е, Гафур?

Фейзи – Ей, Богу!
Мъж – Е, добър вечер, по една случайност!
Фейзи – При всички случаи!
Невзат – Добър вечер!
Махир – О. младото поколение, добре дошли!
Джелал – Добър вечер, учителю, донесохме ти храна.
Махир – Благодаря, влизайте навътре! Добре си дошъл.
Фейзи – Благодаря, бате!
Махир – Азиз! Азиз, … Азиз, приятел, ела и ти! Ще се намокриш, влез! Ще се разболееш. … Седнете за малко, да си поговорим!
Невзат – Ама, разбира се!
Махир – Добре дошли!
Фейзи – Добре заварили!
Махир – Е, Джелал, как върви семейният живот?
Фейзи – Ами, батко ми като изобщо не излиза от къщи….
Джелал – Ай!... А!... Учителю, бате, ние как ще се научим да четем и пишем? Значи, като казвам „ние”, то аз всъщност знам, но за тези другите, заради тях казвам, защото аз и без това мога да чета и пиша.
Махир – Джелал, вратата на училището е отворена и без това за всички. Най-напред за децата, но…
Джелал – Хе.
Махир – Ти къде си учил?
Джелал – Аз завърших образованието си в общинския център.
Фейзи – Бате, ти не ходи ли до втори клас?
Джелал – Неграмотен, този пък! ….Аз имам много бунтовническа същност, имам една страна, която много обича да се разхожда. Значи, не знам, дали много уча, или много се разхождам, затова напуснах училището.
Махир – Къде си обиколил?
Джелал – Е, разбира се, до центъра на вилаета съм ходил 2-3 пъти. … Е, хайде, извини ни!
Махир – Добре, че дойдохте! Благодаря!
Джелал – Благодарим!
Махир – А, Джелал, ще те питам нещо. Джемило защо е излязъл в планината?
Джелал – По едно време имаше един Касо Ага. И описа няколкократно всичко на нашия баща. Джемило не издържа, залови го и посред зима го застреля два пъти.
Фейзи – За да не лежи в затвора, избяга в планината.
Джелал – Хе.
Махир – Разбрах.
Джелил – Хайде, лека нощ!
Махир – Благодаря! До скоро, момчета!
Фейзи – Лека вечер!
Джелал – Батко Азиз, хайде отиваме си! Времето е студено, ще се разболееш. Хайде! Батко!
Фейза – Ела, ела вкъщи! И дъжда се усилва, още повече ще замръзнеш.

Деца – Смахнатият Азиз дойде! Смахнат! Безумец! Смахнатият дойде!
Азиз – Ш-ш-т!
Махир – Деца! Ш-ш-т!!! Деца! Какво правите? Човек на човек прави ли такова нещо? Да не съм видял повече да се занимавате с батко ви Азиз, ако се окаже, че има такива, които не са чули думите ми, то ще ми връщат бонбоните и бисквитите. И няма да ги допускам и в училище. Ясно ли е?
Деца – А-а-а!
Махир – Азиз, децата вече няма да се занимават с теб. Нали така?
Деца – А-а-а!
Махир – Браво! Хайде сега към къщи, да си научите уроците! Хайде, бягайте вкъщи!
Кмет – Благодаря, учителю!
Махир – Няма за какво, кмете! … Азиз, Азиз! Ела! … Азиз, какво правиш тук? Хайде, ела вътре! Да отворя ли вратата? А? Хайде влез вътре!
Джелал – Какво стана с тоя Азиз, не разбрах. Но на него нещо му се случи. От шегите ли нещо?
Невзат – Децата откакто ходят на училище, целият простор остана за Азиз.
Джелал – Азиз, къде отиваш, Азиз?
Невзат – Хайде….

Махир – Да, деца, сега ще направим „ге”.  Напишете, хайде! …. Браво! Добре! … Напиши! Да видя, отвори си тетрадката! Хайде, напиши тук! … И ти напиши! Хайде, напиши това! Напиши, напиши тук!
Момиче – Ето, направих го.

Хазар – Азиз? …. Азиз! Фейзи, виждал ли си Азиз?
Невзат, Фейзи – Не!
Хазар – Азиз го няма…. Азиз? …. Момчета, момчета!
Джелал – Какво е станало, майко?
Хараз – Конят на Азиз си дойде, а той самият не се върна. Къде е Азиз?
Невзат – Вярно, от няколко часа не съм го виждал.
Бозат – Хайде, да го потърсим! Хайде! Ела!
Мъж – Няма да издържа това!
Мъж – Натискай!
Мъж – Ох-ох!!!!
Невзат – Ей Богу и светите пророци! Видяхте ли Азиз?
Мъже – Не-е-е!
Невзат – Азиз го няма, хайде идвайте и вие да го търсим!
Мъже – Хайде, насам!
Мъж – Ой-ой-о-о!!!!
Фейзи – Ази-и-и-з!!!!
Джелал – Азиз!
Бозат – Ази-и-з! Виждали ли сте Азиз?
Жени – Не!
Мъж – А-з-и-з!!! …. А-з-и-з!!!
Невзат – Ази-и-з!!!
Фейзи – Ази-и-и-з!!!! Ази-и-и-з!!!!
Джелил – Татко, татко, Азиз го няма! Татко, татко, Азиз….

Махир – Виж, пише „ние” и също „долина”, „планина”…. Сине, Азиз…. Деца! Деца! Говорихме вече напред, че няма да се занимавате с батко ви Азиз. Слушайте ме, без да се обаждате! Вижте сега, деца, бате Азиз ще бъде вече в час, в този клас. И го обявих за отговорник на класа. Разбрахте ли?
Деца – Да!
Махир – Хайде, сега да видим, в къщи всички ще си направят домашните.
Деца – Хайде към къщи! Към къщи, към къщи!
Махир – Азиз, с теб вече ще учим уроци. Ей, така, ще пишем в тетрадката. Азиз, виж сега, моето име е Махир. Името ми е Махир. Твоето име е Азиз. Името ти е Азиз. Разбра ли? …. Тук ще изпишем нещо. Хайде, вземи този молив! Сега е твой ред. Ти ще рисуваш. Ето, погледни, ето така ще пишем. Така без да прекъсваш, ще напишем това. …. Добре! … Хайде, ти нарисувай! Чертай, чертай, не се плаши, не се плаши! Браво, Азиз, ще стане, бе! Чудесно! Хайде, отново да започнем. Аз никога няма пусна ръката ти!
Кмет – Хайдар, като видях така Азиз….
Хайдар – Господи, да се слави името ти! Как за първи път сам рисува…..
Невзат – Татко, учителят може ли да е нещо като лечител.
Кмет – Това, което не направиха лечителите, той го направи.
Невзат – Ей, Богу, татко, учителят е много голяма личност! Вълшебниците дори не притежават такава чудодейна сила. Татко, всъщност, а дали и моята жена да не я доведем при учителя. Може би моята жена не е достатъчно добре. Може би и аз ще мога да имам деца.
Кмет – Брей-брей! За Бога! Брей, брей, Господи!
Махир – Вече и ти стана ученик. Всеки ден ще идваш в училището. Хайде, ставай, да те заведа вкъщи. Азиз! Азиз, браво!
Бозат – Азиз, какво, значи училище ли си започнал? Браво!
Мъже – Браво! Много добре!
Махир – Азиз, тетрадката е твоя. Довечера напиши някои неща, не забравяй! Хайде!
Братя – Хайде, батко, ела! Хайде, добрият ни братко, ела! Ела, Ела!
Невзат – Ела, батко Азиз! Разкажи ни какво направи!
Джелал – Лека вечер, учителю!
Мъж – Браво на Вас! Браво!
Махир – Кмете, Азиз някои вечери ще остава при мен. Ще ми бъде другар. А пък аз, каквото може да научи, всичко ще го науча.
Кмет – Съгласен съм. А пък, ако от сега се подготвиш, ще бъде много добре, господин учител. Скоро ще дойде снегът.
Хайдар – Когато навали снегът, над селото се спуска като присъда и всички се предават на Бога. Ние тук живеем осем месеца в зависимост от Бога и четири месеца в зависимост от държавата. И ако ще пишеш писмо, напиши го сега, защото отговорът идва след осем месеца.
Кмет – А-ха!!!
Махир – Така ли? Тогава, аз сега, веднага отивам да напиша писмото.
Кмет – Господ да те благослови!

Невзат – Брей, колко хубаво пише! Като най-първи държавен чиновник, сякаш неръкотворно.
Джелал – Ей, Богу, ако искате да започнете да пишете веднага, както Азиз, аз ще ви науча и вие да пишете.
Невзат, Бозат, Фейзи – Ти?
Джелал – Хе-е.
Невзат – Абе, ти като ходи две години в училището, нито един красиво написан текст нямаше, безформени бяха.
Джелал – Бате, ставаш груб!
Бозат – Азиз започна да пише и дивотията му отмина.
Джелал – Е, разбира се, както се казва, когато човек има петдесет съучастници…. Я, колкото хубаво пише!

Махир – О-о-п, не бутай! Спокойно, спокойно! Първо да опитаме това! И това ще стане! Хвани така! Това се нарича гимнастика, Азиз! Ей, така ще ги правим тези неща! Разбра ли? Ела, не тръгвай, ела, ела. Ела! Хайде, отвори ръката, бавно! Полека, полека. Бавно. Добре. Направи го ти. Ти го направи! Отвори, отвори! Направи го с една ръка! Хайде, повдигни ръка! Повдигни така, ето така! Повдигни ръка! Браво Азиз! Чудесно! Спокойно! Дай да видя ръката ти.
Бесе – Погледни Азиз! Ей, Боже, този учител е човек като ангел.
Махир – Ама, Азиз, не бързай от неопитност.
Хараз – Боже, нека е благословен този учител!
Бесе – Браво! Браво!
Махир – Добре, добре, стой така!

Махир – Азиз, знаеш ли, ти за малко време успя в много работи. …. Хайде напиши! Напиши!
Бозат – Татко, не се тревожи за Азиз. Азиз е добре. Хайде да влезем вътре, студено е.
Кмет – Сине, погледни, …
Бозат – Татко!
Кмет – Някои хора имат очи на сърцето си. … С тези очи те гледат света, с тези очи те виждат всяко едно нещо. Нека Господ даде на всички ви да срещнете добри хора.
Бозат – Амин, татко! Амин!

Азиз – У-, …уч-, … учи-…..
Махир – Азиз, какво стана? … Има ли нещо? ….
Азиз - - Я…, д-,…. дой-….
Махир – Навалял е сняг! Азиз, знаеш ли, по нашите места изобщо не вали сняг. …. У-у-х! …. Кмете! Навалял е сняг!
Кмет – А-а, а-а!!! Училището удържа, учителю!
Невзат – Татко!
Махир - Децата ще дойдат ли?
Кмет – Деца, повикайте всички на училище-е-е!!!
Махир – Азиз какво правиш?
Кмет – Зимният студ не чака, вие не чакайте-е-е!!!
Махир – Ще изстинеш, Азиз!

Махир – Гафур! … Хайде, седни си на мястото! … Хилми, доведохте ли животните?
Хилми – Доведох ги, сега са вкъщи.
Махир – И заедно и закусихте… Седни, седни! … Филиз, какво е написано на дъската, я да видим!
Филиз – Пробуди живота.
Махир – Браво! Какво пише?
Деца – Пробуди живота!
Махир – Прекрасно! Сега, хайде напишете!

Жени – Дойде Джемило! Джемило!!!
Невзат – Наистина, бе, батко Джемило дойде.
Мъж – Джемило е, той е. Джемил-о-о-о!
Хазар – Джемило, добре дошъл, сине!

(Взаимните поздравления между Джемило, родителите и братята му са на кюрдски.)

Бесе – Добре дошъл, бе човеко!
Ханъм – Джемило! Добре дошъл!

(Диалогът между Джемило и съселяните му е на кюрдски.)

Махир – Всички да ме погледнат! Погледнете ме! Гледайте към мен! Деца, всички ще кажат името и фамилията на баща си. Разбрахте ли?
Деца – Ясно.
Махир – Ти започни!
Момче – Кaмил Елчин.
Махир – Добре.
Момиче – Саид Елчин.
Момиче – Алиджан Елчин.
Махир – Гафур, хайде стани!
Гафур – Джемил Елчин.
Махир – Браво, хайде сядай! … Азиз, … твой ред е. Хайде, стани! … Хайде, сине! … Хайде, кажи! … Хе! …. Хайде! … Ха!
Азиз – Да-, …. а-,…. ву-, …. д, ….
Махир – Ха!
Азиз – Е-е-, …. л-, … чъ-ъ-, …. н.
Махир – Браво, Азиз! …. Седни, седни, Азиз! … Хайде сега напишете името и фамилията на бащите си! ….. Добре дошъл! Кмете, поздравления, Джемило си дойде!
Кмет – Благодаря, благодаря! … С Азиз душата ми бе потънала в снега. И тук, до ден днешен, нито настъпваше лято, нито пък пролет. Ти стана негов закрилник, а за нас – накара светът да се върти. Благодаря!
Mахир – За нищо, моля! Това ни е задачата. Още по-добре ще става.
Джемило – Благодарности! Ние не можахме да учим, поне нашите деца да се научат да четат.
Махир – Дай Боже, в училището! Гафур много тъжи за теб.
Джемило – Абе, ей!
Кмет – Азиз! Браво, бе! Браво!... Юнакът ми!

(Репликите между Джемило, Азиз и баща им са на кюрдски.)

Махир – Ле-мале, Азиз, останали са само две животински лайна, и те от студ – замръзнали. (Азиз, жива душа няма, и всичко е замръзнало.) Ех, … ой!

Ханъм – Помисли за нас, предай се! Ден и нощ очите ни са все в пътя, заради теб. Ето, детето порасна без баща. Не ни убивай всеки ден, като мислим, че ще ти се случи нещо! Ще умра за теб, Джемило! Ако не мислиш за нас, то помисли за майка ти и баща ти, за братята и сестрите ти! …. Джемило, … предай се!
Джемило – Ханъм, лесно е да кажеш предай се, лесно е. Ние напразно ли излязохме в планината? Срещу несправедливостите, срещу безчестните аги и господари се изправихме, …. С тези порядки дори вече не става! Ясно е, че с това устройство не върви.
Ханъм – Достатъчно, Джемило! … Десет години си в планината. Стига!

Кмет – Джемило, не става заради пушката да забравиш жена си. Каквото и да говорят, не забравяй и двете! Защото, жената както и пушката, издържат всичко, но не могат да издържат забравата!

(Репликите между Джемило и Гафур са на кюрдски.)

Невзат – Тичай, тичай, глупавичкият ми! Майка ще ти доведе някоя грозничка! Ей, гледай да не ти дойде до главата такова нещо!
Джелал – Абе, Фейзи, и ти бъди готов като нас за съдбата си! За съдбата….

Бесе – Фейзи, ти още ли не си ме целунал? Майка ти, която и да ти доведе, тя и ще ти стане жена.
Фейза – Майко, заради мен нека очите ти са широко отворени! Единствено огледай добре очите й. И нека очите да са сини! … Не забравяй, а, нека да са сини!
Невзат – Сини да бъдели очите, ти се моли да има очи!

Жена – Добре дошли! Как сте?
Хазар – Благодаря, дъще! Хъм, е, отиди да седнеш! … Устата на тази мирише.
Бесе – И аз усетих.
Хазар – Дъще, кажи, в Корана колко броя сури има?
Жена – Деветдесет и девет.
Жени – Тц-тц-тц-тц-тц-тц-тц! Не мина. В Корана има сто и четиринадесет сури.
Бесе – Извинете ни, но такава, която не знае Корана, не може да бъде наша снаха. С ваше позволение!

Бесе – Тежко започва, направо ми се замъглиха очите.
Саре – Какво? Че и на моя мъж очите са така!
Рошна – Добре дошли! Как сте?
Хазар – На кого говори?
Бесе – Еми, все пак, на теб го каза.
Хазар – Добре заварили, дъще! Е, мини и седни най-сетне! … Дъще, коя е най-дългата сура в Корана?
Рошна – Сурата Ал-Бакара, има 286 аята и 50 страници.
Жени – Машаллах!
Ринде – Брей, добре идва, но…. Майко, походката е по-крива и от очите! Да не би да е саката?
Хазар – И ако е саката, какво ще стане? …. Всичко е от Бога!  … Ако знае Корана и да готви, останалото изобщо не е важно. Поздравления! … Тя е!
Всички – Много добре!
Майката на Рошна – Чудя се, какъв е зетят?

Мъж – Фейзи, как е да си младоженец? Как е?
Мъж – Късметът дойде, хайде да е на късмет, хайде…. Ще, …. ще….

Фейзи – Повдигни!
Мъж – А-а?
Фейзи – Повдигни го!
Мъж – А-а-а!
Фейзи – Повдигни го, де!
Мъж – Добре, де, добре!
Бозат – Фейзо-о…
Фейзи – Батко, а?
Джелал – Я, ме погледни! Погледни ме! И ти си точно като батко си! Диване!
Фейзи – Батко, как е?
Бозат – Фейзо, снахата има такива очи, че недей да гледаш!
Фейзи – Бате, верно ли, бе?
Всички – А-а-а!!!
Бозат – Движи се като по конец, а очите й – големи, изпъкват…
Всички – Браво!!!
Невзат – Очите й – мъниста, косите й – руси, като сърма!
Мъж – Веждите – гайтани, кръстът – тънък!
Мъж – Нослето - малко, снагата – стройна, висока.
Джелал – Зъбите – перли. И няма и мустаци.
Фейзи – Слава тебе, Боже!
Азиз – Е, ….. к-, … ра-, …си-, …ва.
Всички – Я-я-а!!!
Мъж – Е, хайде, де, настъпи часът! Неверник!
Мъж – Верно, бе! Хайде!
Мъж – Хайде, хайде, дойде му времето!
Мъж – Фейзо, бе, помолил си се….
Мъж – Че и повече….
Азиз – Ти…. м-,… ен, …. да, … не….
Мъже – Натирвайте го тоя! Хайде, де! Е-е-е!!!
Фейзи – Абе, брей! Ех, бе!

Фейзи – Името ми не ми и идва наум! Боже, не издържам! … А, ах! А! … Ай, и каква излезе тя? … Да си пробваме шанса!

Фейзи – Батко, Бозат!
Бозат – А-а-а!
Фейзи – Жена ми като ме погледне и знаеш ли какво си казвам, като че гледа на друго място. И ако гледа на друго място, знаеш ли какво си казвам, така гледа, че сякаш мен вижда.
Бозат – Фейзо, търсиш Божието наказание за нея ли?
Фейзи – Бате, моята жена и без това си е кривогледа по начало. Конецът не уцелва ухото на иглата.
Бозат – Ти го вдени, Боже, Боже!
Фейзи – Вдявам, както трябва да се вдява, но …. като не можеш да видиш очи в очи случката, знаеш ли колко е мъчително?

Кмет – Сине!