Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си

  • 102 052
  • 505
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 764
Например никога не сме се пързаляли с шейна. Защото мразя снега. Но е можело да пренебрегна себе си, за да зарадвам нея. Яд ме е.

А виж, тук не съм съгласна. Правя всичко за моето дете, но нямам никакво намерение да пренебрегвам себе си и да се подлагам на неприятни за мен неща само защото то обича - като обича, да ги прави без мен. Има доста други неща, които можем да правим заедно. Например знам, че е добре да ходи на плуване и съм убедена, че ще му хареса, ама пък аз не обичам водата, така че ще ходи да плува, когато е в състояние да се оправя сам. Скарлет, сигурна съм, че сте правили много неща заедно.

За грешките - не знам, то ще се види впоследствие, ама нещо не успявам да му внуша респект и дори сега ме върти на малкия си пръст и раздава фасони. Затова мисля да му търся предучилищна и училище със строга дисциплина.

# 16
  • Мнения: 19 302
а какво би направила по въпроса с ваксините?
Е, сега няма да превръщам темата в за и против ваксините Simple Smile Вече съм писала, че трябваше да подходя по-критично още при първата реакция, защото последствията от втората влачихме години. Там, където живеехме, имах избор и да ги отлагам ,отказвам, правя по други схеми, така че най-малкото е можело поне да ги забавя, както и да не се слагат по две наведнъж   #Cussing out

# 17
  • Мнения: 576
Ако можех да се върна, нямаше да й давам толкова много играчки бих й оставила само 3 и не бих й окачвала по кошарата разни въртележки и подобни , мисля, че тия неща я направиха нервно бебе с тези светещи, подскачащи и пеещи, само я  изнервих на това малко мозъче му идва в повече, но вече е малко късно. И да слушам всички не я носи на ръце, и не я преспивай на ръце, само съм се лишила от удоволствието да си я по гушкам малко, сега не ми дава грам да я полюлея на ръце и да я гушна, а искам да я почувствам по - близко до себе и да си я гушна да заспи във мен, направо мечтая Sad
  Не мисля,че играчките са виновни.Моето от съвсем малко е затрупано с играчки,бабите ни са работещи и понеже нямат възможност да го виждат често и да играят с него са го затрупали със стотици играчки,но той всъщност си играе само с 2-3 на останалите просто не им обръща внимание.Като цяло е спокоен,така че май си е до темперамент на детето.ММ се шегува,че има спокойно дете и хиперактивна жена.А това е моята грешка,просто не знам как да почивам и за това много често съм изнервена и си го изкарвам на семейството.
  Другата ми грешка е че трябваше да направя всичко възможно да кърмя по-дълго.Тогава не осъзнавах,но щом започнах да захранвам(към 6-ти месец)разредих кърменето и съответно до 8месец кърмата беше спряла.

# 18
  • Мнения: 141
моето момиченце е все още малко и тепърва ми предстой да бъркам,но никога ама никога няма да си простя че се отказах от кърменето  Cry проста имах ужасна бременност а и след това какво ли не ме болеше и реших,че по-добре да съм спокойна майка с обезболяващи отколкото хипер изнервена с ужасни болки е живот и здраве с второто съм решила че ще кърмя каквото и да ми струва  baby_neutral

# 19
  • Мнения: 7
InnaD силно се надявам да е така и да не е моя вината и при мен е същото всички работят и само купуват и я затрупват с играчки и аз забелязах как започва да си играе, играе, и изведнъж започва да ги тръшка и пищи и реших да прибера всички и оставих само кубчета играчки за нейната възраст ми мисля, че сега е много по-добре и се замислих, че е нямало нужда от пеещи въртележки, от пеещи котета, мисля че без тях от самото начало сега щеше да е малко поуспокоено дете.

# 20
  • Сливен
  • Мнения: 2 786
Някои от грешките с първото поправих с второто, първото захраних рано, кърмих само до 4-ия месец, и всичко това поради незнание, но тогава нямаше толкова много източници на такава информация, с второто - до 6-ия месец само на кърма, бавно, ама наистина бавно захранване, кърмене до 1г. и 9 месеца. Това, с което не сгреших е каляването - и двете ми деца са изключително здрави, баткото изкара цяла зима с блуза с къс ръкав и анорак, малката пък ходи от 1-годишна възраст на ясла и е настивала не повече от 2-3 пъти. Относно възпитанието - баткото е много добър, възпитан , не прави бели - тук е и дилемата ми за това как да възпитаваме децата си, в училище среща много проблеми, защото повечето деца са ужасно невъзпитани и войнствени. Малката пък е много твърдоглава и решителна, много инатлива и ревяща - с нея срещам голям проблем, търся правилния подход, засега неуспешно - каквото си е наумила става, не помагат разговори (както беше с баткото - при него разговорът вършеше идеална работа), не помагат наказания, нищо! Та за мен в основата си е характера, родителите могат да променят някои неща, но повечето са си заложени в детето.
Ще видим как ще бъде с третото - предполагам в грижите и отглеждането ще бъда още по-лежерна, една близка ми вика "не мога да претръпна като теб", то затова детето и е вечно болно, вечно го гони с храната, ама то нейното е принц, та затова Simple Smile

# 21
  • Мнения: 5 173
Понякога не успявам да си сдържа нервите.

# 22
  • Северозапада
  • Мнения: 5 472
Често поставям удобството и нуждите на други хора (близки) пред нейните  Confused

# 23
  • Мнения: 6 365
При мен е обратното: направих грешка, че много го носих на ръце. Бавното захранване също може да се брои като грешка. Като попрочетох повечко, тези схеми са за американчета, чийто живот по принцип е различен и има още 100 фактора, които в крайна сметка докарват алергии. Така че вероятно с техните схеми на захранване се презастраховат.

Преди се смеех на идеята, че ние сме българи и може да ядем други храни. Сега не ми е смешна: хората имат различна бактериална флора по региони, така че е нормално детето ми да е способно да храносмила традиционните храни. Този път със захранването бях по-смела и го направих по-рано. Оказа се, че дори майчината кърма не е универсална, при дъщеря ми не й идваше толкова добре, на 4 мес. вече си личеше, че не стига, дори при кърмене на поискване, че е изнервена. Дори сокове дадох рано и мога да кажа, че даже помогнаха на храносмилането. Сега още суче 3-4 пъти на ден, може и да продължи, но вече не ми е толкова важно. Големият е кърмен до 1г. 9 мес. и ми се струва прекалено.

ЕБХ беше другата естествена идея, която беше доста неприятна за мен, прекалено трудоемка и изнервяща, а по едно време детето хвана запек. Но айде, между 2 и 3 доста деца се запичат по различни причини.

Изобщо, с еклузивно кърмене, късно и бавно захранване, ЕБХ, слингове...малко попрекалих. Сега го давам по-модерно.

# 24
  • София
  • Мнения: 8 649
Аз не съм имала много време за грешки, от както се е родил.
Но бих поправила някои неща в началото на бременността. Бих си избрала вип стая за след раждането, за да имам спокойствие.
Иначе, не мисля, че засега греша в нещо съществено спрямо отглвждането му. Кърмя го на поискване, не съм му дала и капка АМ, спи си при мен, много се гушкаме, напоследък се старая да играем повече. Засега успешно не слушам педиатърката и бабите.

# 25
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 756
Много хубава тема - децата са различни и съответно към всяко може да се подходи по различен начин,най-важното е детето да е спокойно,да се чувства защитено и обичано.И аз отчитам като грешка прекаленото вторачване в книгите и съвети на педиатри - с втората ми дъщеря бяха доста по-спокойни нещата,защото гледах и на мен да ми е добре,за да съм по-спокойна и съответно детето усеща  PeaceДруга грешка - при раждането на 2рата каката (тогава на 5г) ми се стори толкова голяма и може би твърде рязко започнах да изисквам от нея повече самостоятелност и инициативност.И не на последно място - внимавайте какво си хапват децата ви !!! Винаги съм била привърженик на здравословното хранене - плодове,зеленчуци,ограничавам по възможност разни кренвирши,гризки,неконтролируеми вафли и бонбони...В един момент и без това започват да ги влекат вредните храни,опазете ги колкото може повече и научете от малки да харесват домашната кухня  Peace Аз пак след раждането на 2рото поизтървах нещата и доста рязко се отрази в килограмите за 1година - хубаво е да спортуват/танци - изобщо някакво движение.Иначе и в градината като ги сложат по столчетата да рисуват или да гледат телевизия.... ooooh!

# 26
  • Мнения: 1 196
Въпреки,че сме само на три месеца и половина - искрено съжалявам,че слушах педиатърката - ,,да му давам еди колко си храна,, ,че и това даже било много...., а той милия умираше от глад..- А аз стриктна... Confused... добре,че се усетих  по на време и сега си е спокоен с количеството което му давам.. Другото за което съжалявам, че я послушах и за крустите - ,,рано било да го мажа,,.... миличкия покри му се цялата глава.. - не трябвало да се маже още... Добре,че го намазах - мина за 10 дена всичкото... Та никакви педиатъри не слушам вече!!! Както си усещам нещата - така ще правя, а и има достатъчни инфо в интернет...

# 27
  • Мнения: 21 462
  Засега не се сещам за нищо. Много неща не сме правили по книга, нито по съвременните схващания - не съм кърмила, късно свалихме памперса, имаше много, много играчки, яде детска кухня известно време, спа дълго при мене, не е ходила на ясла и градина почти  до предучилищна... въобще доста нарушихме оптималното.
  За момента не съм видяла нещо като отражение на тия работи, за което впоследствие да съжалявам, за по-нататък не знам, може и да се прояви.
  
  Съжалявам само, че когато беше малка, понякога и се карах незаслужено, то какво разбира...

# 28
  • Мнения: 1 746
а какво би направила по въпроса с ваксините?
Е, сега няма да превръщам темата в за и против ваксините Simple Smile Вече съм писала, че трябваше да подходя по-критично още при първата реакция, защото последствията от втората влачихме години. Там, където живеехме, имах избор и да ги отлагам ,отказвам, правя по други схеми, така че най-малкото е можело поне да ги забавя, както и да не се слагат по две наведнъж   #Cussing out

понеже темата ме вълнува и ми е трудно да преценя, затова поисках мнение, не да превръщаме тукашната в за и против
аз хем съм леко скептична към тях, хем се опасявам да не рискувам прекалено, ако взема решение на своя глава

# 29
  • Мнения: X
Най-голямата грешка с първия беше, че го гонех да го храня, настоявах да яде, хранех го по часове.....И съответно, си "докарах" злоядо дете.И досега, вече на почти 26, си е такъв, яде определени неща само, все не е гладен.....
С второто кардинално промених подхода.И в резултат имам един всеяден, с нормално отношение към храната син.
Друга грешка, която отчитам, е че след раждането на втория приех, че големият е вече голям.Имат 7 години разлика.Делегирах му права и задължения, за които невинаги беше готов.
Съжалявам и че бях по-строга с баткото.Това всъщност е следствие от горното.А той си е бил просто детенце....

Общи условия

Активация на акаунт