Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си

  • 103 803
  • 505
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 2 328
I will survive, а как сте сега с бебето? При нас баткото уж беше ок, но сега вече иска да го връщаме в болницата Simple Smile Всички се втурнахме да го обгрижваме, да му показваме любов, че да не се чувства зле и ни се качи на главите. Сега са едни номера, едно тръшкане като грешка го отчитам.
Засегс няма проблеми,не показва ревност.Ще видим как ще е след време.Силно се надявам да няма проблеми,ама като си знам късмета...едва ли всичко ще е по мед и масло.

# 331
  • Мнения: 700
Книгите, които прочетох предварително, майка ми и четене в Библиотеките на бг-мамма  ме научиха на основни неща по отглеждането:
кърмене дълго, късно захранване с храна от семейната трапеза- Книга за кърменето
гушкане, игри с детето- книги на Ан Бюкас и разни други

много разходки на открито - това от руската школа и това че домакинството е на заден план..
за детските болести и лекуване - Спок и т.н
привързано родителство - от майка ми и от форумите


 НО не попаднах на книга за ваксините тогава.

Грешката - ваксинирах първото си дете . То се разболя и от морбили и от рубеола и стана по-притеснителен от второто, на което спестих повечето гадости.
Не са ходили на ДГ и двамата , така че притеснението, че ще ми трябват бележки за ДГ отпадна, ама аз вече направих голямата грешка на раждането /което е най -опасно и с най- тежки последици/ да позволя да им сложат не една, ами 2 ваксини...
 

# 332
  • Мнения: 642
Ако сега имам деца, единствено бих искала да не се притеснявам толкова за всичко. Притеснявах се, че  не можах да ги кърмя дълго, за всяко боледуване също. Явно част от напрежението съм предавала на тях. А аз си бях доста нервна. Някак си прекалено отговорна съм била, повече отколкото трябва. Не съм играла с тях от сърце.  Иначе пак бих ги гледала до 2 годишна възраст у дома. Ако имам внуци, ще има се радвам и ще играя повече с тях, може би защото ще чувствам,че отговорността е на друг.

# 333
  • Мнения: 278
Аз пък намирам за грешка от страна на майка ми, че никога не е сядала да учи с мен. Не че съм имала нужда от помощ с уроците някога, но от както се помня, аз нищо не съм научила от тази жена, в буквалния смисъл на думата.   Grinning За разлика от баща ми, който макар и по чужбини през по-голямата част от детството ми, е бил за мен като енциклопедия. До ден днешен й го натяквам като подхване темата "аз съм те изучила".  Mr. Green  Laughing
Не не, грешно ме разбра. Отвреме навреме сядам разбира се, имам предвид вманиачаването по ученето и т.н. Инак и аз от мойта майка нищо почти не съм научила, знам точно за какво говориш. Във възпитанието наблягам на хигиенни навици, подреждане, емоционални умения и възпитание на характера някак, доста поучавам, давам напътствия. Майка ми не правеше така и винаги са ми липсвали чисто женските разговори. Само ми казваше "Хвани си мъж, да има пари, хахахха". След време разбрах, че затова се е оженила. Не, че баща ми кой знае какво има де, но...
Не пропускам напътствията, възпитанието и "ученето" на детето, просто се старая да не прекалявам с уроците /училищните/.

Аз пък виждам като грешка на майка ми че постоянно ме поучаваше и това страшно ме дразнеше Сега спрямо моите деца избягвам да бъда такава , но затова пък майка ми ги поучава и тях както мен едно време, но по малко че не живее с нас. Simple Smile
 А за заниманията в детската не го смятам за грешка а за голям плюс, колкото е по малко дето толкова по лесно учи (английски,танци,йога,футбол)

# 334
  • Мнения: X
Истината е някъде по средата - да поучаваш с мярка, не до степен да неглижираш, но и да не прекаляваш.
За заниманията в детската - като стане детето на 10 години ще можеш да прецениш кое е било полезно.

# 335
  • Мнения: 30 802
Относно мода, моята майка ми е дала 2 съвета, единият- ценен, другият странен.

Ценният: не се носи шапка без грим.

Странният: ако една жена ти каже, че нещо по теб й харесва, значи не й харесва и ти се присмива. Понякога важи, понякога не.

Иначе си спомних, че в тийн годините при борба с 1-2 пъпки един ден майка ми ми даде някакъв крем, който в последствие научих, че е мега-силен, трябва да се ползва внимателно и да се следи от дерматолог. Ама тогава беше зората на демокрацията, та на майка ми не й е било до грижа за лицето. Та стържех се със сода, мажех отгоре с як български ретин-А и се чудех що щипе и се зачервявам. Явно съм имала яка кожа...

# 336
  • Мнения: 38
Аз отчитам една голяма грешка, която допуснах при отглеждането на сина ми, който все още е малък(на 4год. на за сметка на това твърде обсебващ).Родих малко късничко (на 29год.) и за разлика от по-младите майки от мен в парка, аз се вманиачавах за всяко едно нещо свързано с детето ми- да внимава какво прави, къде ходи, къде се качва, какво пипа и всякакви такива.Бях постоянно до него дори и в пясъчника дето се вика. Сега е толкова привързан към мен,че дори не може да се заиграе сам и все трябва да съм му на разположение.
Беше много дълго чакано и желано дете и допуснах грешката да не го оставя да открива света сам,за да не се нарани.Сега ако имам второ дете ще го оставя да е много по-самостоятелно.

# 337
  • Мнения: 12 720
Bjovana, мисля си, че това което описваш опира по-скоро до характера на детенцето ти. Не че ти си направила нещо неправилно. Има деца, които просто са си самостоятелни по рождение и не търсят родителите си, но има деца, които обичат да са вечно гушнати и не се отделят от родителите си. Ако през пубертата не се промени, според мен ще си по-скоро късметлийка, че детето ти търси приятелството ти.

# 338
  • Мнения: X
Bjovana, мисля си, че това което описваш опира по-скоро до характера на детенцето ти. Не че ти си направила нещо неправилно. Има деца, които просто са си самостоятелни по рождение и не търсят родителите си, но има деца, които обичат да са вечно гушнати и не се отделят от родителите си. Ако през пубертата не се промени, според мен ще си по-скоро късметлийка, че детето ти търси приятелството ти.
newsm78
Честно казано, сериозно бих се притеснила за психическото здраве на детето си, ако на 15-16 няма приятели и търси моето такова.
Майката (или човекът, отглеждащ детето) е основен фактор до към 3-тата година на детето.
После на него са му необходими и други контакти, с деца, с по-големи каки/батковци, с баби/дядовци, с чужди хора дори....така се изграждат комуникативни умения.

Апропо, няма дете, което да е самостоятелно по рождение и да не търси мама.    Simple Smile
Самостоятелността/прилепчивостта също се възпитават.

# 339
  • Северозапада
  • Мнения: 5 718

Самостоятелността/прилепчивостта също се възпитават.


Отчасти зависи и от характера на детето. Моето до година и 3 м. е гледано само от мен и баща си. Не е гледана от баби, лели, гледачки. Навън сме били все сами, не съм общителна и не сме се събирали с майки и други деца. На 1г. и 3 тръгна на ясла, свикна лесно, въпреки подозренията на всички, че е много привързана към мен. Миналата година на 2 и 3 м. стоя 4-5 дни без мен, но с баща си на гости при баба-свекърва, а през пролетната ваканция на учениците беше пак така, но за седмица и половина. Докато племенниците ми израстнаха уж с повече хора наоколо, но са по-неприспособими в различни от обичайните условия, по-малко отворени са към външното, повече си търсят майката. Дали ранното тръгване на ясла е причината, вероятно, въпреки че има и много (навярно повече) минуси.

# 340
  • Мнения: 18
Дадох дъщеря ми на ясла на 1.9г. Имах възможност да я гледам, но решихме да я дадем, за да се учела уж на навици и контакти с деца. Наред с болестите, един ден я взехме нахапана на седем места по лицето, нахапана от друго дете до кръв. Два-три месеца останаха тези белези, голям уплах и стрес изживя и не мога да си го простя, че я дадохме, мъничка и беззащитна.

# 341
  • Сливен
  • Мнения: 2 786
Дадох дъщеря ми на ясла на 1.9г. Имах възможност да я гледам, но решихме да я дадем, за да се учела уж на навици и контакти с деца. Наред с болестите, един ден я взехме нахапана на седем места по лицето, нахапана от друго дете до кръв. Два-три месеца останаха тези белези, голям уплах и стрес изживя и не мога да си го простя, че я дадохме, мъничка и беззащитна.
не се обвинявай за това - няма от къде да знаеш какво ще се случи. 1,9 си е нормална възраст за ясла. Съжалявам за това, което е изживяло и дететнцето ви и вие

# 342
  • Мнения: 18
Дадох дъщеря ми на ясла на 1.9г. Имах възможност да я гледам, но решихме да я дадем, за да се учела уж на навици и контакти с деца. Наред с болестите, един ден я взехме нахапана на седем места по лицето, нахапана от друго дете до кръв. Два-три месеца останаха тези белези, голям уплах и стрес изживя и не мога да си го простя, че я дадохме, мъничка и беззащитна.
не се обвинявай за това - няма от къде да знаеш какво ще се случи. 1,9 си е нормална възраст за ясла. Съжалявам за това, което е изживяло и дететнцето ви и вие
След време малко се успокоих като установих, че вече не помни нищо от яслата, вече е на 5 и я подпитвам дали помни като е ходила на ясла, като минем от там примерно, казва, че не.

# 343
  • Мнения: 4 292
Не е проблем дали помни, а травмите, които се нанасят на подсъзнателно ниво. При вас е бил единичен случай, няма как да я травмира толкова, но деца оставени по забавачки от едногодишни, със сигурност липсата на майчина ласка, ще се отрази на бъдещото им емоционално и социално развитие!
Децата трябва да са колкото може повече с майките си или поне до 3 години, но за жалост действителността е друга.

# 344
  • Варна
  • Мнения: 5 261
1,9 си е нормална възраст за ясла.
Какво означава нормална и съответно ненормална възраст за тръгване на ясла? Моят син в момента е точно на 1г и 9м. Мислех да дам сина ми на 2г на ясла( на есен), но се отказах и се радвам, защото мисля, че точно това щеше да е голяма грешка допусната към него.

п.с. Нали обсъждаме възрастта на детето, а не обстановката с майчинството в Бг?


Общи условия

Активация на акаунт