Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си

  • 103 812
  • 505
  •   1
Отговори
# 120
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Duda, щом осъзнаваш, че грешиш, значи все пак това е крачка напред. Всяка майка има двоите страхове за детето си, но се замисли, че опазвайки я сега, й правиш лоша услуга за в бъдеще. Дай и от бебешките бисквити сама да си смуче, прави и домашни пюренца, но не с пасатора,а на блендера. Ще са със съвсем лека зърнеста консистенция. Картофче, морков, тиквичка, масълце и ето ти едно чисто и със сигурност без излишни добавки пюре. Моята дъщеря така свикна много лесно с манджички само намачкани или на блендера. Ще се изненадаш от детето, че няма да му стане нищо, а и ти така ще добиeш смелост занапред.

Последна редакция: вт, 02 юни 2015, 23:33 от demmy26

# 121
  • Мнения: 7 325
Грешката ми е, че много се вманиачавам в храненето, при въвеждане на нова храна умирам от страх да не му стане нещо, на година сме, а пасирам хранта от страх да не се задави, все още не му обличам дреха сложена веднъж веднага е пера,гледам и акото под лупа абе ужас съм.... Не мога да се понасям на моментии
За прането на веднъж сложени дрехи не е грешка, според мен. Моята дъщеря често сменя по три ката на ден. Аз за пасирането .... познавам 9 годишно, което цедеше супата през зъби. Беше някакъв ужас. Гледах един епизод на Супер Нани, в който тя се опитваше да научи дете на 6 да откаже пасираната храна и да започне да дъвче, то не дъвчеше. Голяма драма. Ревяха на почивки и майката и детето. Не съм пасирала на моето дете, давах му добре смачкана храна, но въпреки това и до днес бобовите ги яде с мнооого голям зор, трабва да е смачкано, кашаво, повдига и се от люспи, плюе, бърка с пръст в устата и вади  ... Та внимавай, можеш да си причиниш голям проблем.

# 122
  • Мнения: 1 412
Благодаря ви мами, ще се опитам да намаля ползването на пасатора  bouquetинтересното е, че аз съм за бой, защото детето дъвчи, дъвчи хляб, но аз за по- лесно и за да се наяде, защото и омръзва бързо, предпочитам да и го наливам готово, а за давенето се е случвало да и вадя бисквита от устата без да се е задавила и тя реве, че и я взимам. По цял ден съм сама и изпадам в ужас, че ако и стане нещо няма да се оправя сама. Пък ако видя някъде зачервено или пъпка направо се препотявам и като си въобразя, че е от някоя храна не я повтарям повече, абе ужас незнам кога ще се оправя

Последна редакция: ср, 03 юни 2015, 00:05 от duda212121

# 123
  • Северозапада
  • Мнения: 5 721
Duda212121, опитай се да преодолееш тези страхове, защото има реален шанс да ги насадиш на детето. Пиша това с най-добри чувства. Племенницата ми е с насаден страх от кучета. Сестра ми се страхува и е предала това и на детето.

# 124
  • Мнения: 7 325
А моята дъщеря на три години и половина не може да се храни сама, за което съм виновна само аз - да не остане гладна, да не се омаже, да не се мотка ( че и без това всяко ядене трае около час и половина ) и ... съучениците и ходят на стол, тя не.

# 125
  • Мнения: 1 412
аз съм си виновна и всички около мен ми казват, че я третирам, като бебе, но започвам малко по малко да осъзнавам, че вече е голяма

# 126
  • Мнения: 7 131
Duda212121, опитай се да преодолееш тези страхове, защото има реален шанс да ги насадиш на детето. Пиша това с най-добри чувства. Племенницата ми е с насаден страх от кучета. Сестра ми се страхува и е предала това и на детето.
Това е много вярно. Аз самата се страхувам от неща, точно предадени ми от майка ми. Мога да плувам, но ме е страх от водата. Майка ми не може и от нон-стоп повтаряне, как водата е страшна, морето опасно, неусетно и мен ме обзе този страх. С кучетата пак така.
Опитай се да си поставяш граници и имай малко вяра в детето. Ако постоянно подскачаш, че ще се задави, скоро ще почне и тя да се притестява от това.
На година имахме 3 зъба, спрях да пасирам на 10 мес. Никога не се е давила. Вече и нарязвам парченца, слагам на таблата и се храни. Дай и малко самостоятелност. Така я правиш насила зависима от теб. Да малка е, но не е новородено Wink

# 127
  • Мнения: 814
Здравейте,нашата най-голяма грешка е това,че му угаждаме на капризите от много малак като си мислехме,че не разбира, нали е дете.Но вече се убедихме каква грешка сме направили сега ,ако не получи това което иска става страшно,реве,тръшка се,ляга на земята и си удря главата и накрая става на неговото.Вече не знам как да се справим с  ММ така си го научихме ние,а е само на две годинки,това отчитам като най-голямата грешка от към възпитанието.А иначе за храненето съжалявам само,че го научих да пие купени сокове,а не домашно приготвени.

# 128
  • Мнения: 1 441
Здравейте,нашата най-голяма грешка е това,че му угаждаме на капризите от много малак като си мислехме,че не разбира, нали е дете.Но вече се убедихме каква грешка сме направили сега ,ако не получи това което иска става страшно,реве,тръшка се,ляга на земята и си удря главата и накрая става на неговото.Вече не знам как да се справим с  ММ така си го научихме ние,а е само на две годинки,това отчитам като най-голямата грешка от към възпитанието.А иначе за храненето съжалявам само,че го научих да пие купени сокове,а не домашно приготвени.
Все още не е късно да се коригирате - само на две е. Кажете ли "Не" го отстоявайте и не се поддавайте на манипулации. Игнорирайте го, като започне да реве и да се тръшка, обяснявайте когато е спокоен защо едно Не си сотава Не и лека-полека ще се научи.  Peace Но трябва да сте постоянни, твърди и обединени в тези усилия. Успех!   bouquet

# 129
  • Мнения: 1 196
Здравейте,нашата най-голяма грешка е това,че му угаждаме на капризите от много малак като си мислехме,че не разбира, нали е дете.Но вече се убедихме каква грешка сме направили сега ,ако не получи това което иска става страшно,реве,тръшка се,ляга на земята и си удря главата и накрая става на неговото.Вече не знам как да се справим с  ММ така си го научихме ние,а е само на две годинки,това отчитам като най-голямата грешка от към възпитанието.А иначе за храненето съжалявам само,че го научих да пие купени сокове,а не домашно приготвени.
Все още можете да коригирате тези неща...Може да му поставите условие, че ще се купува само по едно нещо на ден  - той да си избира какво..,но повече от едно не може... Колкото до купешките сокчета, не знам как ги пият децата, аз като пия винаги или ми става лошо или получавам страшни киселени - смятайте какви боклуци има вътре... Naughty Naughty Naughty  това поне задължително го отучи...

# 130
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Точно това коментирахме на последната консултация на малката. Сестрата обясни на една от майките, че ако не се наранява или не удря някой друг, то тогава спокойно може да го остави да се тръшка без да се притеснява. Така детето ще разбере, че това му поведение няма да се толерира и всъщност няма да постигне нищо. Ще се потръшка и ще спре. Примерно в магазин  - да легне на земята да реве за нещо - оставяш го и продължаваш напред /естествено го наблюдаваш/. Твърдост се иска от нас и постоянство. И най-вече и двамата родители и изобщо семейството да следват един метод. Тоест, когато мама казва не, да не се чува от тати - ее, дай ѝ малко да си поиграе /примерно/ да не мрънка. И така детето се обърква, подаваме му неаразбираем сигнал. Един път 'нещото' може, друг път не може. Това е проблем в нашето семейство, който се опитвам да изкореня, но то се искат общи усилия, не само мама да е лошата...

# 131
  • Мнения: 479
Моят син се тръшка на земята и почва да се плюнчи като не стане на неговата.
Не му обръщам внимание и след малко става и е забравил вече какво е искал.
В магазина няколко пъти е ревал за това,което съм отказала да купим.Докато стигнем до вкъщи вече е забравил.
Всичко си има граници,като порасне претенциите ставам все по големи.
Ами ако се тръшне за хеликоптер например?

# 132
  • Лутаща се
  • Мнения: 921
................. Примерно в магазин  - да легне на земята да реве за нещо - оставяш го и продължаваш напред /естествено го наблюдаваш/. ................

Деми, не съм съгласна, че този метод е редно да се прилага в магазин.
В магазините и по принцип във всякакви учреждения и офиси има хора, които работят. Пищящите деца много пречат. На мен ми се случи вече няколко пъти. Родителите ги оставят да си пищят и да се търкалят, явно съблюдавайки този принцип на възпитание.
Така обаче се нарушава работния процес. Допускат се грешки и се изнервя обстановката.

Според мен в такива случа и е редно родителите максимално бързо да изведат децата навън. И там да си прилагат каквито са решили методи на възпитание.

# 133
  • Мнения: 814
При нас ММ е по-строг,аз съм тази дето се поддава на тръшкането,но го оставям да си реве,ама има случай в който си блъска главата в стената или на пода и не спира докато не стане на неговото.

# 134
  • Северозапада
  • Мнения: 5 721
Може би бих го хванала и бих го гушнала, докато се успокои. Така поне няма да се нарани.

Общи условия

Активация на акаунт