Публикувана: 26 фев. 2015, 16:37 ч.
Последно мнение: 3 септ. 2016, 00:36 ч.

Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си

103 774
505
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои често срещани грешки, които родителите допускат при отглеждането на децата си и какви са някои от често срещаните грешки, които майките признават, че са направили по отношение на храненето и възпитанието на децата си?
Какво е мнението за честото къпане на бебета?
Какво е мнението за поставянето на бебето в проходилка?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои често срещани грешки, които родителите допускат при отглеждането на децата си и какви са някои от често срещаните грешки, които майките признават, че са направили по отношение на храненето и възпитанието на децата си?
  
  Родителите често признават различни грешки, допуснати по време на отглеждането на децата им. Тези включват неподготвеност за кърмене и хранене с шише, прекомерно предпазливо въвеждане на твърди храни, нервност и изпускане на нервите, късно въвеждане на твърди храни и липса на разнообразие в храната, недостатъчна дисциплина, прекомерно купуване на играчки , прекомерно къпане на бебета , намеса в естествено двигателно развитие и други. Майките споделят различни често срещани грешки, които са допуснати по време на отглеждането на децата им. Някои от тях включват преждевременно спиране на нощното кърмене, затрупване на децата с играчки, неподходяща реакция по време на кавги, недостатъчно гушкане през първата година, сравняване на братята и сестрите , недостатъчно отделено време за децата и пушене по време на бременност и след това. Майките признават грешки като прекомерно угаждане на прищевките на децата, безразборно купуване на бебешки играчки и атракции, неправилно хранене, включително даване на готови сокове и ранно захранване. Също така се споделят грешки като излишно притеснение и стрес, както и неподходящи методи за възпитание, като прекомерно каране на децата. Майките споделят различни често срещани грешки при отглеждането на децата си. Тези грешки включват липса на последователност в храненето и съня, недостатъчна увереност в себе си, прекален акцент върху хигиената и стерилността, недостатъчно време за игра с децата, прекомерно домашно обучение, непознаване на въпросите относно ваксините , свръхзащита и свръхнапътствие на децата им и липса на насърчаване на независимостта при изследване на света.
- Какво е мнението за честото къпане на бебета?
  
  Мненията за честото къпане на бебета варират. Някои майки смятат, че не трябва да се къпят бебета под 6-7-8 месеца, докато други не го считат за проблем, стига да няма отрицателни последствия. Важно е обаче да се отбележи, че прекомерното къпане може потенциално да доведе до суха кожа или кожни раздразнения.
- Какво е мнението за поставянето на бебето в проходилка?
  
  Мненията относно поставянето на бебето в проходилка са разнопосочни. Някои вярват, че това може да попречи на естествено двигателно развитие, докато други смятат, че може да бъде полезно при определени условия. Важно е да се вземе предвид подходящата възраст и безопасността на детето при използване на проходилка.
- Какви са някои често срещани грешки, които майките правят във форумите?
- Какви са някои от предизвикателствата, пред които са изправени майките при грижата за децата?

# 435 24 юни 2016, 14:48 ч.

Мнения: 1 366

Съншайн, съжалявам, че така се чувстваш. Hug

Искам да те питам обаче, каква е според теб причината да плаче и да се тръшка и инати? Или просто характера му е такъв?

# 436 24 юни 2016, 14:54 ч.

Мнения: 5 981

По-трудно дете е.
Още от бебе си плачеше често, не спеше, не стоеше в количка, не се занимаваше с нищо ... все трябваше да ми е в ръцете. Съответно нямах 5мин. време за себе си.
Когато малко порасна пък започна да се инати за чуждите играчки, не приемаше "не" за отговор, в магазин също иска да му се купи всичко, независимо колко пари носиш, в противен случай може да ти спретне страшен панаир.
И така ... инат голям е, като добавим и това че постоянно хленчи и ме влудява на моменти.

# 437 24 юни 2016, 15:28 ч.

Cyberspace
Мнения: 1 325

Направо за моят хубостник пишеш Joy

1:1, само дето той не беше ревлив като бебе, а просто ревеше неспирно и денонощно Grinning

До ден днешен си е такъв, за най-спокойното "не" може да спретне такъв спектакъл, че да ти скрие шапката. Последен пример е с кошчетата за боклук. ВСЕКИ БОЖИ ДЕН се обяснява и не се позволява да ходи да гледа какво са изхвърлили хората вътре, но не и не. Изпуснеш ли го - там е. Като си го забера от коша и става страхотия - писъци, крясъци Shocked

Едвам му измивам ръцете. Обяснения/каране и след 5мин. пак е там. И после следва същото... Преди това беше ножът - иска го, всеки път казвам, че не може защото... И всеки път писъци... Имам чувството, че просто си търси за какво да се разтръшка Tired

# 438 24 юни 2016, 15:40 ч.

Мнения: X

Цитат на: Cyberspace в пт, 24 юни 2016, 15:28

Направо за моят хубостник пишеш Joy

1:1, само дето той не беше ревлив като бебе, а просто ревеше неспирно и денонощно Grinning

Ако става дума за дечко в подписа ти, ами, на 2 и половина е, ти какво очакваш? Grinning

Да седне с теб на кафето и да мирува един час?
Той сега опознава света, всичко му е интересно, иска всичко да види, да пипне, да разучи....Да, може и да има доза инат, все пак е във възрастта на първия пубертет, но на тази възраст всяко "Не" се приема като "Давай, света е твой!".
Какво бих направила аз?
Следващия път ще взема по едни еднократни ръкавици и за двамата и заедно ще преровим боклука.Да, точно така.След като види, че няма нищо интересно, след няколко ровения ще му мине мерака.
И двамата ми сина обичаха да тичат през локвите.Ами, тичаха.После преобувам и готово.
Като подкараха колелета, и с тях през локвите.Ами, преобличам.....имам ли избор.
Малкият ми син обичаше да рови в шкафчето под тв.Там мъжа ми си държеше касети, дискове, кабели....Ами, прередихме шкафчето с видеокасети, които не ни трябваха и го оставихме да ровичка на спокойствие.Мерака му беше точно 3 дни, на четвъртия интереса му вече беше другаде.
Големият обичаше да се върти около готварската печка.Не приемаше "Не" за отговор, прави струва, все там.Е, веднъж след готвене, когато котлона беше вече поизстинал, го оставих да пипне и да се изгори.Не беше силно, дори не се зачерви, но той се стресна, че плочата е гореща.Позанй дали след това я доближаваше..... Laughing

, обикаляше я на метър разстояние.
И така за всяко нещо, което не е опасно за здравето и живота им.
Иначе се получава едно постоянно "Не!Не!Не!Не!", което детето чува постоянно и в чуденката си какво всъщност му е позволено изобщо да прави, почва да сътворява бели.

# 439 24 юни 2016, 16:00 ч.

Cyberspace
Мнения: 1 325

Цитат на: Love! в пт, 24 юни 2016, 15:40

Скрит текст:

Цитат на: Cyberspace в пт, 24 юни 2016, 15:28

Направо за моят хубостник пишеш Joy

1:1, само дето той не беше ревлив като бебе, а просто ревеше неспирно и денонощно Grinning

Ако става дума за дечко в подписа ти, ами, на 2 и половина е, ти какво очакваш? Grinning

[/spoiler]

Ходим в паркове, не на кафета. Също така задникът ми и пейката се срещат точно нула пъти, не очаквам да стои до мен, точно обратното - аз се мъкна след него Laughing

Не съм от майките, които сядат на пейката да люпят семки и очакват никой за нищо да не ги закача. Просто упорството за невъзможни неща непрекъснато ме докарва до лудост. Няма да се впускам в подробности за претенциите му, но са все от рода на ножа, коша, да тича на улицата и общо взето всичко, което не може и всеки път са бесни писъци... Локвите и на нас са ни атракция. Доста странно ни гледаха като завали и обуем гумените ботуши и с кеф си шляпаме в локвите двамата Mr. Green

А колко порицания от доброжелатели съм изяла... "Ще се намокри", е да не е от захар като се намокри няма да се разтопи... Не е нула градуса вън и за да се притеснявам, че ще се заледи Laughing

# 440 24 юни 2016, 16:08 ч.

Варна
Мнения: 7 148

И аз се замислих... Рано ми е още, ама ей сега ще се изтърколи времето. Та тактиките на Love! много ги уважавам. Имам племенници и съм пробвала лично метода с шкафовете. Ами като му дадеш да рови необезпокояван и точно след два дена губи интерес да рови...
Обаче се замислям - с шкафове, локви, кофи за боклук, та дори и горещ котлон добре. Ама какво правим с ножа, с натоварената от движение улица, с пълния с интересни неща магазин? Давайте съвети - чета с интерес.
Ами ако не иска да сложи ръкавиците и да рови с мама в кофата, а държи да рови с ръчички и това пак е повод за тръшкане?

# 441 24 юни 2016, 16:29 ч.

Мнения: X

Цитат на: HappyKali в пт, 24 юни 2016, 16:08

Скрит текст:

Ами ако не иска да сложи ръкавиците и да рови с мама в кофата, а държи да рови с ръчички и това пак е повод за тръшкане?

Ами, аз чак толкова инатливи деца не познавам..... Laughing

Обикновено като кажеш :"Или слагаме ръкавичките, или няма да ровим!", повечето деца са навити.
Ако не ще, друг подход е да му се отвлече вниманието с друго.Но това е временна мярка, защото любопитството към кошчето си остава и трябва да бъде задоволено. Mr. Green

За нож не знам, моите не са имали такива мераци, но има едни пластмасови ножове, за торти, пак е вариант да пипат нож. Simple Smile

От децата, които са расли около мен, продължават да се тръшкат, и тръшкат тези, на които им се отстъпва.Може да не е винаги, но понякога майката/този, който го гледа, изпушва и отстъпва, само и само да спре рева/тръшкането/мрънкането.
Затова и май в тази тема писах, че трябва да има правила, от които не се отстъпва.
Щом веднъж си казала "Не!" на нещо, държиш на "Не!"-то докрай.Така детето свиква и си знае, че чуе ли "Не!", то това наистина значи "Не!" и не вижда смисъл да се тръшка.
Но с уговорката, че "Не!"-тата трябва да по-малко от "Да!"-та. Grinning

Слагаш интересни неща в шкафовете, които стига, дървени лъжици в чекмеджето, в което обича да рови, прибираш временно ценните си неща, на които държиш и не искаш да се счупят/развалят, даваш му право на избор, например как да се облече за излизане, какво да яде за обяд....
Което ме подсеща за :
Големият е на около 3-4 години, наобядвал се е и пита :"Какво има за десерт?", аз отговарям:"Имаш избор, диня или банан!", при което той се замисля и казва:"Амииии, искам избора!" Joy

Логично, динята и банана знае какво са, ама избор досега не е ял....може пък да се окаже вкусен. Laughing

# 442 24 юни 2016, 18:32 ч.

Мнения: 843

Подкрепям съветите на Love и повечето съм ги правила.
А към Кали:
нож- Моят син има страшен интерес към ножовете особено като ме види, че режа с него. Затова съм скрила всички освен един и като поиска му казвам, че няма друг, а този ми трябва. Съответно му давам да ми помага като ми подава зеленчуците, или нарязаните парчета да слага в тенджерата/ тигана.
натоварената улица- Аз говорех на сина ми за пресичане на улица, за опасността от коли, за пешеходната пътека и светофара от съвсем малък.
магазин- По възможност гледам да не пазарувам с него. Ако все пак се наложи да сме заедно, съм готова да му купя 1 нещо. И никога не прекрачвам това правило. Ако иска 2-3, просто си избира той.
Но е много важно правилата да се следват и от двамата родители. При нас няма баби, които да развалят режима и е добре.

# 443 24 юни 2016, 19:00 ч.

Мнения: 1 412

Цитат на: Barbed в пт, 24 юни 2016, 01:10

Цитат на: Шошии в сб, 11 юни 2016, 17:40

Благодаря за отговорите, момичета!
Зои, аз ОБОЖАВАМ децата! Затова и си избрах да работя с деца, да съм им психолог, възпитател, учител, но най вече приятел! Обожавам ВСИЧКИ деца! И разглезените, и лигавите, и плахите, и комплексираните и специалните! Те всички са уникални!!! Но пак казвам, децата най често са продукт на родителите и средата си. И за това е логично, вината най - често да е на родителите. Ако остана един час насаме с едно дете, и после един час насаме с 10 двойки родители, ще позная кои са неговите родители.
Колкото до моят "военен режим" (в който няма абсолютно нищо военно, и за това е в кавички) мога да кажа следното. Моята дъщеря, дай Боже да се роди жива и здрава, е изключителнооооо чакано и искано дете. Първото, което ми идва е да не я изпускам от ръце щом се пръкне на бял свят, да стоваря един камион играчки в краката и, да долитам до нея не щом ревне, а щом мръдне, искам да не я оставям на никой друг освен на мен и татко и, ако иска шоколад - шоколадов фонтан ще и туря в стаята, и искам да и кажа, че тя е най - красивото същество на света. Но редно ли е...?
Аз съм готова да пренебрегна себе си (нещо, което мисля че е присъщо за всяка нормална майка), да пренебрегна собствените си желания за прекалено обгрижване, гушкане, глезене, лигавене не защото съм темерут и не искам, а защото ме притеснява какви ще са последиците за Дъщеря ми в дългосрочен план! И не знам как да постъпя.
Иначе Зои, ако ТЯ е комплексирано, ревливо и лигаво дете, както ми пожелаваш, ще я обичам точно толкова, колкото ако е добро и послушно дете!
Просто предпочитам да измъча себе си, и Нея докато е малка, за да и е по - лесно като порасне.
Моите родители са ме възпитали добре. Много пъти съм чувала "не", докато аз самата не съм смеела да си придавам важности и да тропам с краче викайки Не. Учила съм, минала съм си калпазанския период, кротнах се, реализирах се, и съм доволна от възпитанието си. Но... Единствената грешка, която отчитам е, че не са ме оставили да бъда самостоятелна. Майка ми и до ден днешен ми казва "Имаш цял живот за да ги правиш тея работи". Така, аз на 30 години се запознах с пералнята, ютията, започнах сама да си мия чиниите, и се уча тепърва да готвя. Изправям се пред уникални битови трудности, които са ми били спестявани, за да ми е по - лесно. Е не ми е по - лесно. По - трудно ми е! Наложи си ми се да падна от високите розови безгрижни облачета, на които ме бяха поставили родителите ми. Въпреки това ги обичам до болка.
Та ето за такъв дългосрочен план говоря.
Благодаря за разбирането на тези, които са ме разбрали.
Аз смятам, че самия факт, че сте родили и отглеждате деца ви прави всички Супермайки!

Шоши, и аз работя с деца и извода за мен е, че да работата с чужди деца и работата с твое дете няма абсолютно нищо общо. Всяко дете е характер и с твоя военен режим войник ли ще възпитаваш?

Шоши, имах впредвид да пусна таблета за 5 или 10 мин, за да сготвя или да свърша нещо в домакинството, а не да седна пред телевизора, защото моето бебе никога не е било ревливо или спящо и имам време и за мен

# 444 24 юни 2016, 20:31 ч.

Winterfell
Мнения: 590

Като сте заговорили за инатливи деца....няма по-голямо магаре от големия ми син. Всепризнат от всякъде е, характер. Много време отнема с него да се затвърди определено правило. И нерви естествено. Но това не е повод човек да се откаже и да отстъпи. Вече е почти на 7 и е по-лесно, но до 4-5г беше кошмар. Станеше ли с д-то нагоре, се инатеше за всичко, ей така, за спорта. В такива ситуации се стяга човек, изклчючва си слуха ако трябва но не отстъпва. Мрънкал е с часове, другите майки са се успокоявали с мен, че има на къде по-лошо. Драл се е, циркове е правил, бягал ми е, валял се е по земята, крещял е....случвало се е да си изпусна нервите, за което съм съжалявала, и аз съм викала, и съм плакала даже. Ама това е положението- рекламации не се приемат. За мен е по-добре да врещи час, два, три дори (случвало се е ), че не съм му дала нещо, отколкото да се нарани. За улицата-очите на 6, детето за ръка и постоянни обяснения. И никакво доверие и отпускане-те са деца, непредсказуеми са.

# 445 25 юни 2016, 00:28 ч.

Варна
Мнения: 5 255

Абсолютно съм ЗА опознаването на света дори на мама да и коства нещо. Но когато става въпрос за сигурност правилата са си правила и никой писък не може да ме пречупи. Вървим си ние за ръка, но стигнем ли до улица да пресичаме и решава, че вече няма да ме държи. Да, но не! Ако ще да реве и да се тръшка обяснявам защо, въпреки че знае и стискам ръката. Идеята с ножа и кошчето не ми допода много. И с ръкавици не бих бъркала, но съм обяснила, че там се хвърлят боклуците, които са мръсни и с кеф ходи и си хвърля боклука и въпроса с коша приключва.
Като грешка виждам прекомерното Не само защото на мама не и се занимава да подреди или направи условията подходящи за детето като да има шкафчета с интересни за него неща и т.н., за да може детето да знае, че Не е Не, защото не го чува постоянно и като го чуе явно има защо.
Прекомерно Не около себе си виждам и заради недоверие в децата, което за мен е голям ущърб за детето. Днес имах случай на висока обезопасена пързалка бабата се качи с 4 годишното си внуче(Не се качвай сама, защото ще паднеш). Ами то и на земята може да падне. Къде е доверието в детето и показването му на самостоятелност, която в дадената ситуация може да има. Дете на 4г, което не може да се качи на пързалка не познавам.
Моят син на 1г и 10м се качва даже и по самата пързалка, а не по стълбиките. Да, страх ме е, но стоя отстрани и дебна с 8 очи. За жалост виждам голямо недоверие към децата и с още много примери.

Цитат

И като работеща с деца, предполагам знаеш, че прекомерното обгрижване на едно дете, не е полезно за самото него.

Шоши, защо? Интересно ми е да чуя доводите ти, защото вярно децата са различни, но с моето не съм стигнала до такъв извод и даже напротив.
п.с. Какво разбираш под прекомерно обгрижване?

Последна редакция: сб, 25 юни 2016, 00:33 от eli70o0

# 446 25 юни 2016, 00:46 ч.

Cyberspace
Мнения: 1 325

За жалост, универсални правила за отглеждане на деца няма Wink

Но пък всеки може да каже от собствения си опит. А и работа с деца и собственото ти дете са коренно различни неща. Ето, например нашият логопед - заговорихме се колко е заета, но започва масово да връща деца, защото в крайна сметка се оказва, че нейното дете се нуждае от логопед и ще се занимава усилено с него. Аз се разбирам прекрасно с 99% от децата, залепят се за мен редовно и ме слушат за всичко. Е, да, но не и моето Mr. Green

# 447 25 юни 2016, 01:13 ч.

София
Мнения: 1 442

Цитат на: eli70o0 в сб, 25 юни 2016, 00:28

Идеята с ножа и кошчето не ми допода много. И с ръкавици не бих бъркала, но съм обяснила, че там се хвърлят боклуците, които са мръсни и с кеф ходи и си хвърля боклука и въпроса с коша приключва.
Като грешка виждам прекомерното Не само защото на мама не и се занимава да подреди или направи условията подходящи за детето като да има шкафчета с интересни за него неща и т.н., за да може детето да знае, че Не е Не, защото не го чува постоянно и като го чуе явно има защо.
Прекомерно Не около себе си виждам и заради недоверие в децата, което за мен е голям ущърб за детето. Днес имах случай на висока обезопасена пързалка бабата се качи с 4 годишното си внуче(Не се качвай сама, защото ще паднеш). Ами то и на земята може да падне. Къде е доверието в детето и показването му на самостоятелност, която в дадената ситуация може да има. Дете на 4г, което не може да се качи на пързалка не познавам.
Моят син на 1г и 10м се качва даже и по самата пързалка, а не по стълбиките. Да, страх ме е, но стоя отстрани и дебна с 8 очи. За жалост виждам голямо недоверие към децата и с още много примери.

Цитат

За това с коша съм съгласна. Това, че детето много упорито иска нещо принципно недопустимо, в случая ровене в боклука, не е причина да склоня при някакви условия - бъркане с ръкавици. Защото ще остане с грешното впечатление, че да, може да бъркаме вътре, но само с ръкавици. Не, там не се бърка без значение с или без ръкавици, защото там се изхвърлят боклуците и е мръсно, точка. Всичките ни достъпни за него шкафове и чекмеджета са или пълни със "скучни" неща като книги, чаршафи, одеала, или негови играчки. Ама иска много да къса/драска по някоя книга или да си играе с компактдиск, че му е интересен лесно мога да му дам някое списание, по което да твори (защото примерно отказва да рисува по бял лист) или да досъсипе стар или празен диск и ще имам мир известно време. Но няма да го направя, защото ще реши, че може да къса всички книги/списания и съсипва всички дискове, които му попаднат в ръцете, а това не е правилно. Ако ми беше за 1 ден - да прави каквото иска само да кротува, но аз възпитавам човек, полагам основи и правила за цял живот и сега е моментът на изграждането на правилните навици. За това "не"-тата ми са не само когато става въпрос за безопасност, а и за нормалната употреба и запазване на вещите - не се късат списания, не се играе с дискове, не се драска по стените, не се рита топка вкъщи и прочие. Но да - моя задача е да се погрижа да създам подходящи условия за игра, така че да има достатъчно "да"-та.
Като грешка оценявам това, че като се захранвахме беше страшно злояд, толкова злояд, че бях готова да го оставя да бърка с цяла ръка в купичката с кашата и да я разпилява навсякъде само и само за да му е интересно и да мога да му бутна нещо в устата. Т.е. мислех за момента - мир да има, да мога да го нахраня, а не за после - че не се е научил на ред и уважение към храната, примерно.

А под "прекомерно обгрижване" Шоши може би точно това е имала предвид, което и ти, Ели, каза - да висиш на главата на 4-годишно като се качва на пързалката, щото видиш ли, може да падне.

# 448 25 юни 2016, 08:20 ч.

Мнения: 1 366

Случая с бабата и внучето е типичен пример за прекомерно обгрижване.
Но аз ще спомена два случая с подобно прекомерно обгрижване, като аз лично съм свидетел на дългосрочните им последици.
Първия случай е на моя позната, с властна майка, която е била медицинско лице навремето. Тогава бям много млада и не разбирах. Но забелязах неща, които бяха странни. Детето и не слизаше от ръцете, и не говоря за началните бебешки месеци, а до 3 - 4 години. Не го и пускаше да ходи много, че да не се ударило. А като се удареше, майка му се въвеждаше в хирургичен вид, и бдеше като орлица със седмици. Детето се инаташе да седи на гърне за това до 5 годишна възраст (!!!) ходеше със памперс. Не ходи на ясла и детска градина за да не се разболее, и да не го тормозят останалите. Беше страшно злоядо, и майка му го хранеше с полутечни, нарязани на ситно храни до 10 годишна възраст. И ако може да намерите обяснение за това в бебешките години, искам да подчертая, че детето вече беше голямо. Днес то е на 15 години. Случай отпреди дни. Майката е на работа, детето вкъщи го заболява корема,майката тръгва от работа за да "спаси" рожбата си от болката. След двучасов масаж на коремчето, детето пръцва и корема му минава.... Мама и до ден днешен и реже коричките на хляба и ходи да и гледа акото в тоалетната... В резултат има едно красиво и умно 15 годишно момиче, което обаче е адски болнаво (според майка си), което е страшно несамостоятелно и зависимо от родителското тяло, което не е социално, защото никой друг не е така грижовен като мама...
Втория случай засяга и мен, защото става въпрос за мъжа ми. От 3 деца той е бил най - малкия, а и е бил на мама момчетуууу. Той не е ходил с памперс до 5 години, но пък рядко е чувал думата Не (дори и днес се ококрва като я чуе, и въобще не отразява чийто и да било отказ). Социално и будно дете, което е искало да опознава света, и мама му е угаждала на прищявките,той си става един такъв калпазанин, който върши бели, които остават безнаказани и подминавани с думите "Е какво пък толкова, дете е." До ден днешен той не мисли много за последици, безрасъден е и греши, а грешката оправдава с "Е, какво пък толкова. Човек съм." Мама го е преследвала с лъжицата и яденето, но ината не е щял. И до ден днешен не цени храната. Като седне на масата порови в чинията, боцне а останалото го хвърли. Половин час по късно е гладен, и очаква чинно да му се приготви нещо за хапване. Като се запознахме преди години, той се връщаше от дискотека приятно почрпен към 4 сутринта, а мама ставаше като войник и в 4 сутринта му приготвяше таратор и принцески, че се бил изморил... Свикнал да разхвърля, и да не чува забележка, или Не, той и до ден днешен зарязва всичко, където му е паднало, и очаква някой като мама, да върви прегърбен след него и да събира неговите "играчки"....
Ето за такова прекомерно обгрижване става въпрос, мили момичета...

# 449 25 юни 2016, 16:09 ч.

Winterfell
Мнения: 590

Е„ такива патологии всички сме съгласни„ че не водят до нищо добро. А бабите не ги гледайте„ те в повечето случаи са с детето веднъж седмично„ колкото да прекарат малко време с него и се притесняват. А и сякаш от възрастта нещо се чалват. Моите момчета многократно са сваляни от някоя катерушка от непознати баби и дядовци ooooh!

Или пък ненадейно започват да кръжат около тях в очакване да падне детето и да го хванат Laughing

Препоръчани теми

Сдружение „Фридрих Шилер“ прием 2018/2019

767
Училища

Студенти в UK - 12 и 3/4

МАC & Sephora и други магазини за селективна козметика и парфюмерия - 52

настройки на принтер

Причина:

Причина: