ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №20

Благодаря. Дано да е добър терапевта, лично го е обучавал Тодор Първанов, а той е бил най добрия психиатър психотерапевт; ))

В началото може да ти стане по-кофти отключват се разни неща,но като цяло ще се пооправиш още в първите сесии а вече след 3-4. Месеца ще си както преди,излиза се от това състояние спокойно,то само по себе си не е сериозно. Целувки

Джеренце, канехсе да се обадя, но така ни бяха сгъстили програмата, че думи нямам. Споко де-имам пътеки към Софето 

Ееее, само на мен ли не ми предизвиква розови мисли Деанксита ? Ама да не се оплаквам. Сега вече с дни не си меря температурата, а преди по 5-6 пъти дневно. Значи все пак има полза. Другото, което ми прави впечатление е че от както през март ме махнаха от работа вече не ми прилошава така често като преди. Не мога да си го обясня защо е така. А уж ми харесваше работата. Сега не ми прилошава, защото го няма страха, че ще ме уволнят ли - не знам. Обаче и така както сега го карам да се шматкам по цял ден не върви. Само да дооправя на малкия здравето и ще почвам нещо или мисля на есен някакъв курс за готвачи да запиша. Просто имам нужда да се занимавам с нещо.

Е, това розово мислене не ми го направи Деанксита. По-скоро той ми върна мисленето, което имах преди да ме налегне депресията, магията или каквото и да е там зло. Станах си отново позитивния човек, който бях. Розовото мислене преди години ми идваше естествено, а тогава изобщо не знаех за съществуването на течение позитивно мислене, утвърждаванията на Луиз Хей и т.н.

Сякаш това уж слабо хапче извади старото ми аз на показ. Нали казват, че най-чистото Аз е през първите години от живота. Е тази маска, това негативно и тревожно мислене значи не е моето истинско Аз. Преди него бях вечен оптимист и винаги забелязвах хубавото. Нищо не ме сломяваше и вероятно някой ми завидя точно за това.

До преди Деанксита старото ми аз беше набутано някъде в дебрите на подсъзнанието, дремеше. Той просто го събуди. За съжаление от както го спрях пак се натика накъде там. Е, вече все по-рядко имам паник атаки (най-вече само по летищата), което за мен е добре, означава че е започнало лекуването. Може би някой ден ще мога да чакам на летището без да ми гори лицето и да ме стяга главата. Току-виж дори се кача отново на метро, където имах най-гадните пристъпи. В един период и на автобус не можех да се кача без да получа пристъп, а вече се возя.

Просто ми липсва онова весело настроение, чувствам един вид безразличие. Не е депресия, но не мога да се зарадвам истински и да изпитвам оптимизъм за бъдещето. И все пак чувството за тишина е за предпочитане пред нервното самонавиване със страхове, а това вече го няма. Има напредък, но ми липсва позитивизма и ведростта.

Аз преди полет вземам транксен. И на мен ми се върнаха розовите мисли, ама мисля, че помогна един младеж

Здравейте,мноого рядко влизам тук От 3 год съм с ПР и съм минала през отврятняшките кризи,през онези погледи на роднини,бърза помощ,колеги......но най-много ме боли от това,че дъщеря ми трябва да ме гледа в моментите когато съм в "няма връзка с този номер".....(И въпреки че е ужасно аз опознавам себе си чрез този "звяр" в мен.Давам ви пример,всеки път когато ходех при старата ни счетоводителка бях с валидол,незнам дали сте чувствали сякаш тялото ви губи сили,сякаш иска да избяга обратно.Аз не я харесвах защото усещах,че не върши работата си добре и я снених,а беше забавна и при това близка!Сега новата е възрастна жена,безумно разбира от работата си и час и половина ми говори сухарски счет неща,а аз бях толкова спокойна,чак неможех да се позная,дори 20 мин чаках да ме приеме....което за мен е цяло чудо да удържа.За това се чувствам,че сякаш тялото ми и психиката са във война със характера ми и със зъби и нокти се опитват да ме променят.Само да вметна че моят страх е кръвното,почна ли да меря....може и по 10 пъти на ден:(Ако чуя че на някой нещо му се е случило(болест) все едно ми отсичат главата,изживявам го с дни,докато се стабилизирам на положителна вълна!Пия по 1/4 конкор за кръвното,както казва личната за да лъжа психиката си...а такива ксанакси и всякакви шашави хапчета НЕ ПИЯ!защото разберете,когато открият хапчета за безоаричие,раздяла,завист....тогава ще открият и за ПР!!!!Хапчето е в сърцата ви и когато спрете да стоите в ъгъла и да затваряте очи,ще видите срещу себе си не Звяр,а едно плачещо бебе,което неиска да го дрогирате а да го гушнете и да видите нуждите му!!!

А ти как излезна от това положение,я се похвали малко

)) аз не съм се измъкнала,просто след поредната криза бях ужасена,плачех и мъжа ми ме попита"за кой път си в криза.....за 1000....и кой?!? Иии какво ти стана,умря ли?!?,всеки път едно и също,айде стига вече...!",стана ми много тъпо и се замислих,такъв живот ли искам да живея.Да гадно е както си стоиш и се смееш и бам почваш да трепериш,напрежение в главата,викаш си ей ся кръвното отиде и т.н ,но е важно да пречупиш филма чрез тактики,или се разсейваш или стоиш и наблюдаваш нещата без емоция.Хиляди пъти ми се раздумка сърцето,болка,стягане и си казвам НЕ Е СЪРЦЕТО,трая 5 мин и усещам корема къркори....))Просто сме си филмаджии,пребоде ни нещо и айде лягаме предадени.Разберте от мен,че колкото и да ви съчувстват ще спрат,ако продължават па значи ролята на жертва за вас е ок.Трудно е да се разбере,защото и аз бях голяма терца,можех да си гледам децата сама,никой не ми трябваше за нищо и кризите за мен бяха огромен удар,неисках да съм зависима,но с времето осъзнах,че душата ми иска внимание,иска закрила,сигурност,иска да е слабата и някой да ти каже тук съм не се страхувй......нооо дори и на родителите им писва и си казваш,ок хубаво е да треперят над теб,но е време да си стъпиш на краката и напред!Ако Господ каже до тук,не валидоли,бърза помощ,мерене на кръвно и т,н да си приложите,няма смисъл.......но ако Господ е с вас,ако ще да сте смазани,той е с вас,просто изпитва вярата Ви......повярвайте и когато сте най-зле взимате валидол и лягате на земята и чакате,а след 10 мин лежане и чакане ще станете ГАРАНТИРАМ 5 пъти по-силни и щастливи!!!!Аз правя така лягам отпускам се,затварям очи и си представям,че съм в лодка по бурна река,усещам всяко блъскане,всеки удар,когато идва момента в който може да се разбия в камък или да се удавя..... се опитвам да се отпусна максимално.....ако немога отварям очи и виждам,че това е филма в главата ми.....а реалнстта....тя е друга!!!

Здравейте, искам да разбера нивата на хормоните на щастието - допамин, серотонин, епинефрин. Защото няма смисъл да се взема АД увеличаващ серотонина, ако ми е наред. А и триптофана не ми действа особено. Въпросът ми е дали ще мога да се изследвам утре, при условие че днес взех един Деанксит? Ще окаже ли влияние само едно хапче?

Не знам дали може да се изследва работата на хормон в мозъка, защото ако можеше, психиатрите първо щяха да ни насрочват изследвания. Пък и не е важно само в какво количество се синтезира хормонът, а и колко често, колко бавно/бързо се разгражда, какви са връзките от клетка на клетка, как работи лимбичната система, връзката с неокортекса, с амигдалата.

Просто искам да знам причината, никой не ми я казва. Деанксит ми помага, значи е нещо от биохимията. Във втори клас се проснах на една ледена пързалка по глава и получих леко сътресение. Но тревожността ми се появи чак в 7 клас. В 8 почина мой близък и имах доста стрес, но не е нещо чак толкова да те изкара извън релси. Казват ми, че е от магия, но аз търся по-разумно обяснение.

аз също мисля, че има значение биохимията, щом лекарствата помагат.При мен са объркани доста хормони и от тогава имам ПА

Аз мислех че е серотонина, но пиенето на таблетки с триптофан нещо не ми помага особено. Нямам и мотивация, значи може би не е той. Казаха ми, че деанксит действа и на серотонина, и на допамина по някакъв начин, от което си вадя извод, че при мен вторият трябва да е проблемният. Но не знам до колко едни кръвни изследвания могат да покажат какво става в мозъка.

При мен не знам дали биохимията е виновна. Аз по скоро се сдухвам от обстоятелствата около мен. От както го пия Деанксита не съм толкова вманиачена в болестито, но много е засилено чувството на неудовлетвореност. Много ми е едно такова еднообразно, тъп ми е живота, все съм неудовлетворена.