Абе живейте си живота с гаджетата, за какво ви е ново семейство със старите проблеми. Ако искаш деца - айде разбираемо е, ама като си имаш и не искаш други не го разбирам.
- Публикувана: 3 март 2015, 20:27 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2015, 15:07 ч.
Проблемни отношения с по-малък партньор
Абе живейте си живота с гаджетата, за какво ви е ново семейство със старите проблеми. Ако искаш деца - айде разбираемо е, ама като си имаш и не искаш други не го разбирам.
Плюс едно.
ПО-нагоре писах какво стана след години чакане да каже: Аз съм до теб за всичко.
Абе ако един мъж не е до мен за всичко, за какво ми е въобще?
ПО-нагоре писах какво стана след години чакане да каже: Аз съм до теб за всичко.
Абе ако един мъж не е до мен за всичко, за какво ми е въобще?
За удоволствие...
...мен ме няма за пред семействто му...
За какъв чеп са ти тия пенсии? Така е по-добре.
Толкоз е хубаво, че кусури си почнала да търсиш.
Осем години не е голяма разлика си мисля.
Леля ми беше на 45 и се омъжи за 21 годишен. Ето това е вече фрапираща разлика. Бракът им не потръгна, но проблемът нямаше общо с възрастта.
Малко е странно поведението му. Такива неща трябва да се обсъждат.
38 годишен е, животът си е негов и не би трябвало да зависи от родителите му или въобще от чуждо мнение.
Леля ми беше на 45 и се омъжи за 21 годишен. Ето това е вече фрапираща разлика. Бракът им не потръгна, но проблемът нямаше общо с възрастта.
Малко е странно поведението му. Такива неща трябва да се обсъждат.
38 годишен е, животът си е негов и не би трябвало да зависи от родителите му или въобще от чуждо мнение.
В никакъв случай не си обединявайте финансите да си купувате общо жилище.
Тука имаше подобна история и накрая жената беше изгонена от жилището с детето си.
Жилището остана на мъжа.
С две деца си и трябва да си имате нещо свое
Тука имаше подобна история и накрая жената беше изгонена от жилището с детето си.
Жилището остана на мъжа.
С две деца си и трябва да си имате нещо свое
+1. С риск да прозвуча грозно и меркантилно, бих добавила и да не сключвате брак. Ако се омъжиш за него, рискуваш един ден (не дай, Боже!) той да дели наследство с децата ти.
Какво наследство ще дели ,той се крие като мишка в трици.По скоро децата ще отидат при баща си и ще я зарежат,ако се издъни с този несигурен партньор.Не е до годините а до зрелост.Дето се вика то й и за дъщеря и става на години.Щом мисли за издръжката на бившия съпруг ,не е узрял да бъде партньор и баща на децата ,да ги до отгледа.Да отговаря за семейството.Иначе всеки може да си топне чушката и да говори за любов.Много зависи какво мисли по въпроса,пък и тя не иска да му дари дете...каквото повикало ,такова ще се обади.Няма да излезе стабилно семейство.Всичко друго но не и това.И според мен щом няма да има деца ,за какво е останалото-общото жилище и живот заедно.Ако се задържат след няколко години пак може да го направят ,децата ще са си поели пътя.Тоест отговорността за тях отпада.
Всеки си взема решенията и носи последиците.Та от нас толкова.Странични и цинични гледни точки,които са самият живот.
Всеки си взема решенията и носи последиците.Та от нас толкова.Странични и цинични гледни точки,които са самият живот.
Аз доколкото разбирам проблемът за жената е, че трябва да се крият. Т.е. не може да го представи като партньор, както тя иска. Вероятно тя иска сериозен мъж до себе си, не само любовник, човек на когото може да разчита. Някой го нарече страхливец - може би по-скоро е предпазлив реалист - който разбира отговорностите от една страна, от друга не желае конфликти.
Авторката най-добре го познава и може да разбере къде е проблема.
А що се отнася до бащата на децата, едва ли очаква жената да е вечно сама, а това защо трябва да има общо с децата - един отговорен родител не взема емоционални решения относно състоянието на собствените си деца.
Авторката най-добре го познава и може да разбере къде е проблема.
А що се отнася до бащата на децата, едва ли очаква жената да е вечно сама, а това защо трябва да има общо с децата - един отговорен родител не взема емоционални решения относно състоянието на собствените си деца.
Според мен мъжът бави топката, защото имат общи финансови отношения и става по-сложно, ако тръгнат да се разделят. Към момента това положение на нещата му е удобно, нищо повече.
Съжалявам за грубостта, но това е моето мнение: Авторке, той няма сериозни намерения нито към теб, нито към децата ти и съвсем умишлено се спотайва и не иска да се разгласява връзката. И родителите му изобщо не са проблем, той просто не е уверен в тази връзка. Което е напълно нормално, защото вие сте на различни етапи от живота си.
Съжалявам за грубостта, но това е моето мнение: Авторке, той няма сериозни намерения нито към теб, нито към децата ти и съвсем умишлено се спотайва и не иска да се разгласява връзката. И родителите му изобщо не са проблем, той просто не е уверен в тази връзка. Което е напълно нормално, защото вие сте на различни етапи от живота си.
И аз като милинка може да прозвуча грубо, но -този "мъж" не можел да се "пречупи" да застане като партньор пред децата ти, не можел пак нещо там да си счупи, да обяви, че има връзка с теб на родителите си, всъщност цялото му чекнене в криене изисква повече усилия , отколкото обявяването на уж връзката ви пред целия тролски свят, в който явно пребивавате. Две години чекнотене - ами това защо го наричаш връзка, то си е просто хубав секс...безплатен и неангажиращ. Той какво казал, пък и какво намерение имал си е чисто дрън-дрън, пред фактите налични. Ако приемеш това, ще ти е по-леко , така, че просто се забавлявай без мисли за сериозности.
П.П разликата във възрастта, изобщо не е проблем в случая, същите неуверени в желанията си хора ги има на всякаква възраст.
П.П разликата във възрастта, изобщо не е проблем в случая, същите неуверени в желанията си хора ги има на всякаква възраст.
Пропускате най-важното: любовта. Авторката казва, че това е "нейният" човек, че се разбират и имат хубава връзка.
Аз на нейно място въобще не бих държала да бъда представена на родителите му. Предварително е ясно, че няма да се зарадват, защо да си го причинявам, още повече, че той не настоява.
Аз на нейно място въобще не бих държала да бъда представена на родителите му. Предварително е ясно, че няма да се зарадват, защо да си го причинявам, още повече, че той не настоява.