Тук където съм ( Сащ ) за съжаление в обкръжението си имам поне 3 случая на жени , които барабар с новата любов и развода , си зарязват децата при мъжете защото нямало удобни условия къде да ги вземат ... Много е гнусно и винаги ме е изумявали подобно поведение - едно е да се влюбиш и да се разведеш , но за мен децата са винаги на първо място !!!
- Публикувана: 3 март 2015, 20:27 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2015, 15:07 ч.
Проблемни отношения с по-малък партньор
Не защитавам тези жени,но нали и бащата е родител!Нима според теб той е по-малко достоен да си гледа децата сам?Освен това майките са постъпили сравнително добре спрямо децата.Ако наистина са нямали условия да ги гледат,по-добре е за детето да бъде в нормална среда,да бъде добре гледано и спокойно отколкото да е с майка си,макар и в някоя кочина(образно казано)и да търпи лишения.Пак казвам,не защитавам тези жени,но поведението е адекватно според мен.Видяла съм тук точно обратното и затова мисля така.Майката си взе детето,живя на квартира с любовника си в мизерни условия,с него се караха,биха се,разделяха се,тя е алкохоличка...Детето видя всичко това.А в същото време нейния бивш съпруг си искаше детето и имаше много добри условия да си го гледа...Ама тя не-как ще си дам детето.Що да не му взема акъла и да не го стресира като живее в мизерия...Така де.Мисля че на първо място трябва да се мисли за детето.Да е при този родител който може да го гледа добре!
Аз не познавам нормална жена, която би оставила детето си. А ако гледаме материалната част,, повечето мъже са по-добре материално от съпругите си в общия случай. То не става да раждаш да гледаш деца и едновременно с това да се развиваш с бесни темпове в кариерата. По тази логика при раздяла едно 90 процента трябва да са при баща си?!?Лично мен няма земна сила , която би ме разделила с дъщеря ми, независимо какво се случва в отношенията ни с мъжа ми
Veselka1- съгласна съм . И да за условията е вярно . Аз за себе си мога да кажа едно - ако се разделя с мъжа ми няма да е заради друг мъж . Ще е заради самия него . Живота ми се върти около семейството ми . Ако се разведа няма да ми е никак лесно , защото и при нас той разполага с повече , а и си е у дома . Аз съм в чужда страна . Та ще ми е доста трудно . Но знаеш ли какво - най - вероятно ще работя на няколко работи , за да осигуря приличен живот на детето си . Едва ли ще ми остане време за нова любов . За мен детето е смисълът на живота ми . Тук тези които познавам изобщо не ги оправдавам - две от тях си имат по две нови деца от новите си мъже . Е как нямаше условия да си вземеш децата , пък имаше за две нови ?! На едната 3 мата сина от първия брак са супер проблемни деца - едното не завърши гимназия даже . Нея не й дреме тя стана учител по йога , поддържа се , добрува с новия си мъж и двете си дъщери от втори брак . Буквално не е поискала попечителство при развода . Моля аз в България не знам за много такива случаи . Тук за криворазбраната еманципация на американките мога да говоря много - те се женят по 3 - 4 пъти . 3 деца от 2-3 мъже е нормално . Важното е да не спираш да търсиш щастието ...отвратителни са повечето от тях . Съвсем искрено и без пристрастия за мен българките ги превъзхождат многократно във всяко едно отношение !!! Българката си гледа семейството , поддържа се , макар и да разполага с минимални средства . Чисти , готви , ходи на работа . Тукашните кифли все им идва на нагорно и миткат по терапии . И веднага можеш да кажеш коя има повече средства - тия дето нямат изобщо не се поддържат , явно не им идва на акъла , че и сама може да си боядисаш косата ... Вечно търсим щастието и правим драми . Ако детето не може да си напише домашното - веднага има ADD , бързо лекарства , съветник в училище , що ли пък да седна да поговоря и да му помогна ..но пък да си текствам с любовника имам време . Направо не ми се продължава . Не всички са такива но 80% - да . И в България жените са цветя в сравнение с тук ! Категорично в по- голямата си част !
Mamaboo,за там наистина е така!И аз ги зная тези неща от роднини живели много години там
Да дано в България нещата не станат такива , защото ми е направило впечатление , че с развитието на държавата усвояваме с лекота предимно лошите примери от развитите страни . Мастииството:) дето се вика го има навсякъде , но тука е просто ужас . Направи ми впечатление , че намалява броя на кърмещите жени в България . Тука изобщо не почват , било много трудно и трябва да се почне с хапчетата за отслабване моментално щото са станали слоници от ядене по време на бременността . Абе за американците не знам , ама американките са много зле . В повечето случаи мъжете им се отнасят доста добре с тях и жените са гнилите ябълки във връзката .Сега последно искат да се легализира аборта след 20 седмица . Ей така по желание . Щото имали и права на тялото си пък зародиша бил само зародиш не човек и протестират .... Пълна скръб са . Има и свестни но съотношението не е като в България . Тук нямам една нормална приятелка. С никой не може да си поговориш за домакинство , деца , готвене и т.н неща от бита . Веднага се започва с клюки - ама ти чу ли кой се завежда , коментари за сексуалните им преживявания и т.н . За това и вися в бг мама . Основно чета тук , просто забежките на разни разгонени индивиди не ме вълнуват .
Благодаря за всички окуражаващи мнения ,благодаря и на наставляващите 
Повечето тук са прекалено/според моите виждания, да уточня / осъдителни,уверени в своите безгрешни преценки и стабилни взаимоотношения,същата ,каквато бях и аз допреди няколко години...с 18 годишен брак, без никакви сериозни проблеми,с две хубави деца,приятели,даваща същите наставления тук на объркани форумци,колебаещи се обичани ли са не са ли...Но ето че дойде ден,в който розовата къщичка рухна...и не заради драми,каквито веднага всички тук биха заподозрели,просто нашите взаимоотношения се изчерпаха тотално.За приницпините тук ,които веднага ще скочат да кажат ,че това е решимо, че заради децата, че е нормално след 18 години да не е като началото - аз смятам че по- непоправимо от изчерпване на взаимоотнешията в една връзка няма- изневяра,скандали, бой ако щете- са неща ,коитоимат по-голям шанс да бъдат простени и решени....Но какво да простиш и какво да решиш ,когато дни, седмици, месеци ти нямаш какво да си кажеш с човека до теб, когато всяка минута ,прекарана с него е минута мълчание, когато го дразни дишането ти, когато те дразни гласа му,когато нямаш желание да бъдеш в една стая с него....Дори беше невъзможно да повдигна темата да поговорим за това- не че изобщо съм имала желание, но когато въпреки всичко все пак съм се опитвала да разбера има ли грамче надежда д апоговорим и решим нещо- насреща-да,да,да, така е, ми да, незнам защо така, да, да ....и едно и също ,едно и също, едно и също....Докато едни ден негов приятел замина в чужбина и му предложи да отиде с него-изобщо не с ме го и коментирали даже- и двамата нямахме търпение да дойде деня, в който няма да ни се налага да легнем и станем с другия ! Чувахме се отначало поне веднъж седмично, после веднъж месечно, накрая даже не си честитяхме рождените дни,просто ми праща смс с номера на сметката в уестърн юнион ,когато праща пари за децата, когато реши, колкото реши...Аз нямах изобщо време за период на самосъжаление,когато замина, напуснах работа,започнах да създавам някакъв собствен бизнес, за да мога да бъда полезна на децата си, неразчитайки на него за нищо, никога не съм поискала пари от него, никога не съм попитала защо не помага поне за децата,никога и през ум не ми е минало и да се оплаквам! Изобщо незнам защо разказвам всичко това...може би за да разберете колко ...неумесен ...е момента за развод- повдигала съм темата,когато още се чувахме-разбрахме се като се върне веднага първо това да направим и толкова...
През това време сегашния ми приятел се появи в друга роля в живота ми/естествено когато мъжа ми замина всички "семейни"приятели забравиха за моето съществуване/ единствено той минаваше през магазина да види как сме,постепенно нещата прерастнаха в нещо повече, той отделяше все повече време да ми помага, защото ангажиментите с децата са ми безкрайни,постепенно остави неговия бизнес на заден план и в един момент реши, че едното затъва за сметка на другото ,седнахме и решихме да продължим заедно моя бизнес, така като неговия е свързан с много пътуване ....Преминали сме през много трудности,през много хубави моменти ,и не случайно и вятърничево споделям че това е моя човек...Напълно е запознат с живота ми, не изисква от мен развод на всяка цена при тези обстоятелства,обсъждали сме темата че не мога да му родя дете/след второто раждане имах проблеми и съм оперирана/,неговите приятели извън стария ни семеен кръг знаят за нас,сестрите ни знаят, моите близки приятелки също, но все не сме достигнали етапа на изправяне пред света
Разбирам и осъзнавам колко е малко глупаво да се тревожа за такива дреболии,но има нещо вътре в мен ,което ме души отвреме- навреме ,че техните знаят за мен, за работата ни, и нито те ,нито той имат желание да "си видим очите"...Това исках да споделя,това исках да разбера нормално ли е...а то каква дисекция на живота ми стана
Повечето тук са прекалено/според моите виждания, да уточня / осъдителни,уверени в своите безгрешни преценки и стабилни взаимоотношения,същата ,каквато бях и аз допреди няколко години...с 18 годишен брак, без никакви сериозни проблеми,с две хубави деца,приятели,даваща същите наставления тук на объркани форумци,колебаещи се обичани ли са не са ли...Но ето че дойде ден,в който розовата къщичка рухна...и не заради драми,каквито веднага всички тук биха заподозрели,просто нашите взаимоотношения се изчерпаха тотално.За приницпините тук ,които веднага ще скочат да кажат ,че това е решимо, че заради децата, че е нормално след 18 години да не е като началото - аз смятам че по- непоправимо от изчерпване на взаимоотнешията в една връзка няма- изневяра,скандали, бой ако щете- са неща ,коитоимат по-голям шанс да бъдат простени и решени....Но какво да простиш и какво да решиш ,когато дни, седмици, месеци ти нямаш какво да си кажеш с човека до теб, когато всяка минута ,прекарана с него е минута мълчание, когато го дразни дишането ти, когато те дразни гласа му,когато нямаш желание да бъдеш в една стая с него....Дори беше невъзможно да повдигна темата да поговорим за това- не че изобщо съм имала желание, но когато въпреки всичко все пак съм се опитвала да разбера има ли грамче надежда д апоговорим и решим нещо- насреща-да,да,да, така е, ми да, незнам защо така, да, да ....и едно и също ,едно и също, едно и също....Докато едни ден негов приятел замина в чужбина и му предложи да отиде с него-изобщо не с ме го и коментирали даже- и двамата нямахме търпение да дойде деня, в който няма да ни се налага да легнем и станем с другия ! Чувахме се отначало поне веднъж седмично, после веднъж месечно, накрая даже не си честитяхме рождените дни,просто ми праща смс с номера на сметката в уестърн юнион ,когато праща пари за децата, когато реши, колкото реши...Аз нямах изобщо време за период на самосъжаление,когато замина, напуснах работа,започнах да създавам някакъв собствен бизнес, за да мога да бъда полезна на децата си, неразчитайки на него за нищо, никога не съм поискала пари от него, никога не съм попитала защо не помага поне за децата,никога и през ум не ми е минало и да се оплаквам! Изобщо незнам защо разказвам всичко това...може би за да разберете колко ...неумесен ...е момента за развод- повдигала съм темата,когато още се чувахме-разбрахме се като се върне веднага първо това да направим и толкова...
През това време сегашния ми приятел се появи в друга роля в живота ми/естествено когато мъжа ми замина всички "семейни"приятели забравиха за моето съществуване/ единствено той минаваше през магазина да види как сме,постепенно нещата прерастнаха в нещо повече, той отделяше все повече време да ми помага, защото ангажиментите с децата са ми безкрайни,постепенно остави неговия бизнес на заден план и в един момент реши, че едното затъва за сметка на другото ,седнахме и решихме да продължим заедно моя бизнес, така като неговия е свързан с много пътуване ....Преминали сме през много трудности,през много хубави моменти ,и не случайно и вятърничево споделям че това е моя човек...Напълно е запознат с живота ми, не изисква от мен развод на всяка цена при тези обстоятелства,обсъждали сме темата че не мога да му родя дете/след второто раждане имах проблеми и съм оперирана/,неговите приятели извън стария ни семеен кръг знаят за нас,сестрите ни знаят, моите близки приятелки също, но все не сме достигнали етапа на изправяне пред света
Разбирам и осъзнавам колко е малко глупаво да се тревожа за такива дреболии,но има нещо вътре в мен ,което ме души отвреме- навреме ,че техните знаят за мен, за работата ни, и нито те ,нито той имат желание да "си видим очите"...Това исках да споделя,това исках да разбера нормално ли е...а то каква дисекция на живота ми стана
ina-ina, защо за теб е толкова важно одобрението и афиширането пред хора, които не познаваш?
Нямаш ли доверие на този човек? За да не те запознава с тях и да не им обяснява повече, явно си има причина. Не се напъвай да се навираш там, където явно няма да си желана, одобрена и т.н.
Никога не съм разбирала подобни желания и драпане за запознанство с родата....
Нямаш ли доверие на този човек? За да не те запознава с тях и да не им обяснява повече, явно си има причина. Не се напъвай да се навираш там, където явно няма да си желана, одобрена и т.н.
Никога не съм разбирала подобни желания и драпане за запознанство с родата....
Проблема да се разведем е че последно се чухме септември за 2 мин...един разговор ,касаещ развод е мисия невъзможна-причини за отказ на какаъвто и да е разговор- колкото искаш- от часова разлика до " не ми се приказва"... Обещал е на децата лятото да си дойде, няма да допусна да си тръгне без документ за развод 
Дали щял да има пръст върху бизнеса или каквато и да е моя собственост- нека има, нека взима всичко,аз за себе си не искам нищо,стига да дава на децата ,подарявам му всичко
Сестра му знае,да, и доколкото ми е споделял ,казва всичко на майка му... И нищо...
Защо ми е толкова важно одобрението им ли...не, не ми е важно толкова одобрението, колкото заемането на някаква позиция-или - тая не я щем- и да разбера неговата позиция- или- не я харесваме,ама като си си я избрал ще приемем избора ти... Просто според мен ако близките ти не приемат човека до теб в никакъв случай,в някой момент ще започне раздвоение....
Дали щял да има пръст върху бизнеса или каквато и да е моя собственост- нека има, нека взима всичко,аз за себе си не искам нищо,стига да дава на децата ,подарявам му всичкоСестра му знае,да, и доколкото ми е споделял ,казва всичко на майка му... И нищо...
Защо ми е толкова важно одобрението им ли...не, не ми е важно толкова одобрението, колкото заемането на някаква позиция-или - тая не я щем- и да разбера неговата позиция- или- не я харесваме,ама като си си я избрал ще приемем избора ти... Просто според мен ако близките ти не приемат човека до теб в никакъв случай,в някой момент ще започне раздвоение....