Искам да кажа ... (27)_09.03-15.03

  • 74 707
  • 2 081
  •   1
Отговори
# 1 815
  • Мнения: 4 199
Алечка, гушкайте си и си мъркайте, липсва ми това усещане. И кучето ми липсва, и котето ми липсва. Ето любимата ми снимка на моя Леополд, много идейна се получи с тази възглавница с куче и коте на нея и той отзад Simple Smile

# 1 816
  • В Космоса
  • Мнения: 10 107
Даунче, моята котчица най-обича да има някой в леглото и тя да е отгоре му. Най-щастливият и период беше след като ме оперираха и лежах няколко седмици. Като тръгнах на работа ми се разсърди Grinning

Оййй! Спомням си моята котка как като плачех се качваше върху мен и почваше да ме целува (търкаше си мучунката по лицето ми).

# 1 817
  • Мнения: 10 547
Моето котараче стана моята сянка. Чака ме пред тоалетната, влиза в банята и седи пред душ-кабината като се къпя, прибера ли се, започва да ми "говори" по половин час, само с мен иска да играе, спи при мен, не става от леглото, дори и буден, преди аз да съм станала, не яде, ако друг му сипе и най-смешното- мога да го накарам по всяко време да пишка  Mr. Green, достатъчно е само да го занеса до тоалетната му и да го сложа в нея.
Винаги съм обичала животните, котките не са ми били фаворити, имала съм кучета, уж са били мили и обичливи, уж нам си кво, но това, което е котаракът ми, тази привързаност, която изпитва към мен и аз към него, са един път. Иначе у всеки от нас се гали, привързан е към мъжа ми и децата, но за него аз съм стопанката му. Чак ми е досадно понякога.

# 1 818
  • Мнения: 22 036
Алечка, аз гледах котарак 18 кодини, но по-проклето същество от него не съм срещала.
Колкото беше красив, толкова и проклет.
Ухапа гаджето ми, познай къде и докато какво  Joy. Пикаеше в обувките му и го мразвше неистово. Като се разделихме и се събрах с мъжът ми, започна него да мрази, макар че не живееха заедно. Аз се изнесах, а родителите ми наследиха котака Simple Smile.

# 1 819
  • Мнения: 4 199
Много любвеобилен и признателен котьо, Каси, като цяло подобно поведение не е особено типично за котките. Имали сте късмет, моите все са били диванета и идваха при мен да се галят и мъркат само когато те преценят и благоволят. Хем обичах, хем ме дразнеше и стряскаше непрестанното дебнене по кьошетата на краката ми и понеже беше едър мачок, като ми се метне на крака, сякаш боздуган ми увисваше и на няколко пъти дружно щяхме да се претрепем. Другият му коронен номер беше като дойде гост да иде и да му седне на ходило и да си отърка дупето, за ужас на пристигналите Grinning И крака обичаше да напада и хапе докато спим. Абе, весело беше.

Ох, баба пак не е добре. Май няма да го бъде.

# 1 820
  • Мнения: 4 199
Даун, може да го е помислило за мишка Grinning

# 1 821
  • Мнения: 15 149
Джули, прекрасни са  Heart Eyes

Касита, и у дома така. Даже отначало мразеше ММ и ревнуваше от него. Сега са приятели, но определено си е моята котка. Аз си я имам от студентските години и доста време си живеехме само двете. И си говорим, и си готвим, и къпане и тоалетна заедно... Бе луда работа  Laughing

Даун и това с нападенията по време на ... сме го минали, много е ревнива моята. Като е сърдита отива, отваря си чекмеджето с бельото на мъжа ми и почва да му изхвърля чорапите. Ако е много зла прави същото и в гардероба му  Laughing

# 1 822
  • Мнения: 10 547
Джулс, зная, че съм случила с котка. Това, което чета в котешката тема, направо ме шокира. Не бих си причинила такива неща, нито на мен, камо ли на децата.
Алечка, котката се привързва явно не само към дома, както се твърди, а към стопанина, доказват го нашите животни.


Приятен обяд. Децата се прибраха, отивам да слагам масата.

# 1 823
  • Мнения: X

Алечка, котката се привързва явно не само към дома, както се твърди, а към стопанина, доказват го нашите животни.

Нашите и двете имат нулева привързаност към дома.

# 1 824
  • Мнения: 4 199
Това ми напомня какъв кошмар изживях с едно коте, което направих грешката да взема след Лео, но Ени беше бебе. Дивак абсолютен. Отдавах го на това, че е малък и палав, известно време го гледахме дистанционно, уж да видим дали ще се промени и примири и уж стана така. Сгрешила съм и добре че беше малкият дявол. Докато Ени пълзеше инстинктът на хищник му заговори, нападна я и й се обеси на врата, захапвайки артерията. Бебето после имаше огромна драскотина, добре че се отървахме само с нея и уплахата. Чашата преля когато, докато хранех бебето ми се хвърли на гърба със засилка и заби нокти, ужасих се. Искахме го много, но вари го, печи го, беше си неконтролируем и зъл.

# 1 825
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 405
Тази сутрин - допреди малко - тримата спяхме в леглото . Ние двамата с мъжа ми + кучето.
Кас, всичко, което си писала за твоя котарак,  на 100% важи за нашето куче. Дори не яде, ако не съм до него. Просто лапва гранулата и търчи да ме намери. Като я изяде, тогава се връща за нова.
Взех си един чай, уж за прочистване, с гуарана, зелен чай и ананас. Е, няма по-голяма гадост от това  Sick.

# 1 826
  • Мнения: 22 036
Много любвеобилен и признателен котьо, Каси, като цяло подобно поведение не е особено типично за котките. Имали сте късмет, моите все са били диванета и идваха при мен да се галят и мъркат само когато те преценят и благоволят. Хем обичах, хем ме дразнеше и стряскаше непрестанното дебнене по кьошетата на краката ми и понеже беше едър мачок, като ми се метне на крака, сякаш боздуган ми увисваше и на няколко пъти дружно щяхме да се претрепем. Другият му коронен номер беше като дойде гост да иде и да му седне на ходило и да си отърка дупето, за ужас на пристигналите Grinning И крака обичаше да напада и хапе докато спим. Абе, весело беше.

Ох, баба пак не е добре. Май няма да го бъде.

Джули, надявам се да е добре баба ти. Те са по-държеливи откокото ги мислим.
Стискам палци да се подобри.

# 1 827
  • Мнения: 4 199
Даун, и аз не знам за какво да се моля вече, че се мъчи жената, но пък и се живее да му се не види. Искам да й отпразнуваме юбилея тази година, на 90 ще стане. Каквото е писано. Мъчно ми е много, но опитвам да живея вече с тази мисъл, ако въобще такова нещо може да се случи. Hug

# 1 828
  • Мнения: 22 036
Даун, и аз не знам за какво да се моля вече, че се мъчи жената, но пък и се живее да му се не види. Искам да й отпразнуваме юбилея тази година, на 90 ще стане. Каквото е писано. Мъчно ми е много, но опитвам да живея вече с тази мисъл, ако въобще такова нещо може да се случи. Hug
Джули, каквото и да се случи баба ти си е поживяла. Ние надали ще доживеем техните години.
Бъдете около нея, това ще я поддържа.  Hug
Много е тъжно да се разделяш с близките си.

# 1 829
  • Мнения: 9 586
Ето ме и мееен  Hug
Тоя тъп дъжд ми развали плановете  Crossing Arms

Общи условия

Активация на акаунт