Emi Daniel, или рязко смени тона или не пиши тук повече. Това не е тема за спорове и нападки.
- Публикувана: 9 март 2015, 21:09 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 00:12 ч.
Споделете 182
Споделям, че не искам деца и не искам да се връщам в България за постоянно. Но ММ иска точно обратното. Не знам какво да правя. Всичко това ще доведе до раздяла. Не веднъж е казвал, че би избрал България пред каквото и да е.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
То е много хубаво да мизеруваш в чужбина, само за престиж пред бившите сънародници.
В България има и хубави заплати, и спокойни места, и разбрани роднини.
Но всеки сам трябва да си направи хубаво и удобно мястото.
Като не си могла тук - никъде няма да успееш с подобно мислене.
Наричаш ме самозабравила се, с кое право? Темата ли съм объркала?
И не мизерувам в чужбина, напротив. И не съм в чужбина за престиж.
Обичах България толкова силно, че с мъка я напусках всеки път след края на отпуската. Все още я обичам, но не мога да бъда щастлива там, поради причините които съм споделила( недай си боже, както се видя).
Аз съм си направила хубаво и удобно място, но то не е в България.
Роднините са си мои, каквито и да са. Не ме интересуват чуждите.
Достатъчно успяла съм и не си ми нужна ти, да ми казваш какво и как да мисля.
Споделям, че унаследих кучето на мама, Чарли. Дворното селско кученце от болонка и баща неизвестен. Обаче аз съм изтърсакът в семейството. Сега чета внимателно, като следовател "Котаракът в чизми". Не се знае знае ли се колко, и кое почива на истина, и кое е чистак художествена измислица. Маркиз дьо Керчев ми звучи добре.
Чарли, тук! Цък!
Споделям, че съм тъжен, и по някакъв начин щастлив. Което е странно, колкото шоколад със сирене.
Чарли, тук! Цък!
Споделям, че съм тъжен, и по някакъв начин щастлив. Което е странно, колкото шоколад със сирене.
Честито, Лорелай. Сякаш вчера беше, когато споделяше първи впечатления от летището.
Радате ме с тези споделяния за нова работа и по-висока заплата. Може би все пак има надежда...
Джия, разбирам те прекрасно. Някак си в последно време и аз не се виждам тук, а никога досега не съм искала да напускам България.
Радате ме с тези споделяния за нова работа и по-висока заплата. Може би все пак има надежда...
Джия, разбирам те прекрасно. Някак си в последно време и аз не се виждам тук, а никога досега не съм искала да напускам България.
Щастлива съм, малкият град има изключително много достойнства, които докато живеех във Варна не можех да видя. Ако мога да си намеря работа от вкъщи не бих се върнала.
Мъжът ми, или каквото там ми се пада вече, в момента се прескача с баща и брат, радвам се, че се измъкнах от това. И все по - малко имам нужда не само от форума, но и от интернет като цяло.
Мъжът ми, или каквото там ми се пада вече, в момента се прескача с баща и брат, радвам се, че се измъкнах от това. И все по - малко имам нужда не само от форума, но и от интернет като цяло.
Лъки взела си правилното решение!човек не е роден да страда и да е нещастен,затова ние хората все се стремим да търсим щастие.Един живот живеем,а не 1000.Живейте си живота търсете щастие,любов,разбирателство,спокойствие....това от което истински се нуждаем.А пък за детето не се безспокой някой ден ще те разбере!Винаги съм казвала,че Съдба ни маха хора от живота ни,които не са нужни-за дойдат ония от който имаме истинска нужда 
Успех с работата.
Споделям че имам най-прекрасният син на света(,който спинка така сладко в кошарата).Ако трябваше да избирам между него или друго дете пак бих избрала него
Обичам моменти,в които го гледам как спи.Напоследък и аз избягвам да влизам в нета и се чувствам по-спокойна,и не толкова натоварена
Успех с работата.Споделям че имам най-прекрасният син на света(,който спинка така сладко в кошарата).Ако трябваше да избирам между него или друго дете пак бих избрала него
Обичам моменти,в които го гледам как спи.Напоследък и аз избягвам да влизам в нета и се чувствам по-спокойна,и не толкова натоварена
Препоръчани теми