За плоска бенка ли става дума или за онези другите, които стъчат? Аз имах една от втория вид, беше на врата ми и постоянно си оплитах косата около нея без да искам и дръпвах, един ден се зачерви и започна ужасно да сърби, а аз й сложих лепенка отгоре за да не я закачам... Слагах й лепенки в продължение на седмица... И тя падна. И сега няма нищо там, все едно не я е имало никога. Плоски съм си махала с горене, а веднъж без да искам порязах една при бръснене (на крака ми беше) и тя изчезна след няколко дни. И белег няма даже, от другите имам малки белези. Сега искам да отида да махна една, която имам откакто се помня, и е на върха на носа ми, ужасно е грозно. Всички ми казват, че ми било чара, ама на мен не ми харесва.
- Публикувана: 9 март 2015, 21:09 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 00:12 ч.
Споделете 182
Вероятно я е закачил с нещо, дреха, цип, случва се, те са чувствителни. Имам една на ръката, която ужасно се зачервява и сърби след епилация, ама после се успокоява. Нали ти казвам, аз направо минах със самобръсначката през една и тя после изчезна. Махат се с едно гнусно нещо като голям химикал, който ги гори с един цъкащ звук, с местна упойка.
Имам шанс да направя промяна и да се опитам да подобря нещата. Искам този път да се получи и да ми потръгне. 
Заминавам на 10 април.
Заминавам на 10 април.
Пълен провал!
Не знам и аз какво си въобразявах... 
Направих тотална промяна, пълен рестарт на живота си. Напуснах човек, който е баща на децата ми, но ме правеше нещастна последните години и нямаше желание това да се промени. Напуснах и работа, която беше средно платена и сигурна, но ме караше да тъпча на едно място. Родителите ми са в лошо здравословно състояние и последните 2 месеца тичам по болници и търся лекари. Но за първи път от много години усещам, че съм жива и има защо да се боря.
! 
Споделям, че не искам деца и не искам да се връщам в България за постоянно. Но ММ иска точно обратното. Не знам какво да правя. Всичко това ще доведе до раздяла. Не веднъж е казвал, че би избрал България пред каквото и да е.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
Да правиш това, което ти харесва, да е оценено и заплатено може да донесе само положителни емоции и желание да дадеш още повече от себе си. Успех, Лъки!
Може би надскачаме възможностите си, хвърляйки се в покупка, продиктувана от желанието за по-голямо удобство, а не от нужда. Очертават се финансово доста тежки няколко месеца. Ще трябва да се избутат някак, ще стискаме зъби. Адски ще ми бъде трудно да се лиша от дребните неща, които си позволявам в ежедневието. Но нали го правим за семейството.
Имам и огромна нужда от почивка, но като знам, че ще е чак в края август, не смея да се отпускам сега.
Споделям и че си купих колело. Още в началото на април. Обичам го ужасно много и когато го взимах от майстора, се радвах точно, както в първи клас, когато дядо и баба ми подариха първото мое Балканче / с два багажника
/. Чак на човека му направи впечатление как пърхах с усмивка от ухо до ухо, докато го пробвах.
Успешен ден, Споделете! Понякога ужасно ми липсва споделянето тук. Липсват ми и хората.
Може би надскачаме възможностите си, хвърляйки се в покупка, продиктувана от желанието за по-голямо удобство, а не от нужда. Очертават се финансово доста тежки няколко месеца. Ще трябва да се избутат някак, ще стискаме зъби. Адски ще ми бъде трудно да се лиша от дребните неща, които си позволявам в ежедневието. Но нали го правим за семейството.
Имам и огромна нужда от почивка, но като знам, че ще е чак в края август, не смея да се отпускам сега.
Споделям и че си купих колело. Още в началото на април. Обичам го ужасно много и когато го взимах от майстора, се радвах точно, както в първи клас, когато дядо и баба ми подариха първото мое Балканче / с два багажника
/. Чак на човека му направи впечатление как пърхах с усмивка от ухо до ухо, докато го пробвах.Успешен ден, Споделете! Понякога ужасно ми липсва споделянето тук. Липсват ми и хората.
Споделям, че не искам деца и не искам да се връщам в България за постоянно. Но ММ иска точно обратното. Не знам какво да правя. Всичко това ще доведе до раздяла. Не веднъж е казвал, че би избрал България пред каквото и да е.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
То е много хубаво да мизеруваш в чужбина, само за престиж пред бившите сънародници.
В България има и хубави заплати, и спокойни места, и разбрани роднини.
Но всеки сам трябва да си направи хубаво и удобно мястото.
Като не си могла тук - никъде няма да успееш с подобно мислене.
Споделям, че се дипломирах. Червена диплома,с отличие, най-добър випускник, най-добра дипломна работа и още, и още. Баща ми и брат ми дойдоха, даже май бяха горди. Пътьом започнах работа. Шефката ми ме закара да празнувам дипломирането си. Пораствам....
Ще ми липсват колегите. Не всички, но част от тях. Даже да празнуваме не се събрахме цялата група заедно. Но си изкарахме страхотно, ако изключим, че един колега ме игнорира цяла вечер, цял месец..,Цяла половин година. И не ми казва защо. А принципно сме си близки.
Мама ми липсва.
Ще ми липсват колегите. Не всички, но част от тях. Даже да празнуваме не се събрахме цялата група заедно. Но си изкарахме страхотно, ако изключим, че един колега ме игнорира цяла вечер, цял месец..,Цяла половин година. И не ми казва защо. А принципно сме си близки.
Мама ми липсва.