- Публикувана: 12 март 2015, 20:55 ч.
- Последно мнение: 15 май 2015, 23:35 ч.
Ако съпругът ви изневерява, какво ще направите?
Ок съгласна съм с последното, но защо това, че родителите са се разделили, автоматично лишава детето от един родител напълно и изцяло било то майката или бащата. Ако сме се разделили и той не плаща издръжка за детето и не иска по никакъв начин да помага, то аз приемам , че се отказва от него и съответно би трябвало да губи и всякакви права - да го вижда, посещава и да взема каквито и да е било решения. Ако има Някакви права, то трябва да има и Някакви задължения... И другото, което не разбирам аз лично _НИКОЙ не може да ме спре да осигуря на детето ми, каквото му е необходимо. Ако детето ми има всичко, каквото му е нужно, ще спа спокойно и грам няма да ми пука, че новата жена на баща му си е позволила да си купи рокля, защото аз пращам пари на детето си ... , но това съм си аз ...
Не може да губи права . Ако не става за родител , да , но иначе , не .
Ако се окаже, че ти си по добрия родител , но не говорим за случай в който по презумпция ти преписват правата на теб , а доказано си по добрия родител , да . Трябва да плаща и аз бих плащал и то с удоволствие . Но ако не си по добрия родител, искаш раздяла и искаш и детето .. не съм съгласен, нито детето да е при теб, нито пари да давам .
Правата, вървят със задълженията.
Няма начин да имаш претенции, че си родител, без това да върви с ред отговорности. Това, дали "ставаш за родител" е твърде субективна оценка. Дали си по- добрият родител- също.
И ако искаш раздяла, защото смяташ, че човекът до теб е недостоен, лъже те и между вас доверие няма, то смятам, че онзи, който е причината за разрива, трябва да е достоен и човечен да си тръгне... а и пари да дава, ако се налага. Ако не го направи, заради "удобството СИ", то той е достоен само за презрение.
Няма начин да имаш претенции, че си родител, без това да върви с ред отговорности. Това, дали "ставаш за родител" е твърде субективна оценка. Дали си по- добрият родител- също.
И ако искаш раздяла, защото смяташ, че човекът до теб е недостоен, лъже те и между вас доверие няма, то смятам, че онзи, който е причината за разрива, трябва да е достоен и човечен да си тръгне... а и пари да дава, ако се налага. Ако не го направи, заради "удобството СИ", то той е достоен само за презрение.
Правата, вървят със задълженията.
Няма начин да имаш претенции, че си родител, без това да върви с ред отговорности. Това, дали "ставаш за родител" е твърде субективна оценка. Дали си по- добрият родител- също.
И ако искаш раздяла, защото смяташ, че човекът до теб е недостоен, лъже те и между вас доверие няма, то смятам, че онзи, който е причината за разрива, трябва да е достоен и човечен да си тръгне... а и пари да дава, ако се налага. Ако не го направи, заради "удобството СИ", то той е достоен само за презрение.
Няма начин да имаш претенции, че си родител, без това да върви с ред отговорности. Това, дали "ставаш за родител" е твърде субективна оценка. Дали си по- добрият родител- също.
И ако искаш раздяла, защото смяташ, че човекът до теб е недостоен, лъже те и между вас доверие няма, то смятам, че онзи, който е причината за разрива, трябва да е достоен и човечен да си тръгне... а и пари да дава, ако се налага. Ако не го направи, заради "удобството СИ", то той е достоен само за презрение.
Много удобни достойнства дирите.
Цитат
Цитат на: Krasi * в чт, 26 мар 2015, 16:39
и при кого живее детето.
Има огромно значение ! Няма как да сме на противоположно мнение с теб .. и да не можем да мелим брашно заедно и аз да съм съгласен ти да ми възпитаваш детето , че и пари да ти давам за това . Просто това граничи с пълен абсурд . Да ме заплашат с разстрел няма да се съглася на такова нещо Naughty
Скрит текст:
Със всичко което казваш съм съгласен, но с едно голямо изключение .Цитат
Против съм при положение, че жената има самочувствието, че ще може да се грижи за детето и иска правата върху него, да има каквато и да е принудителна издръжка от мъжа .
Аз ако взема дете да го отглеждам аз и ако мисля, че жена ми повече ми пречи, от колкото помага, няма да искам пари от нея за да го отглеждам .
Щом поемам правата, трябва да поема и задълженията .
Дали майката/бащата могат да се грижат за детето и дали получават по 10 000 на месец, няма никакво значение.
И двамата имат правото да са вписани в акта за раждане на това дете като пълноправни родители, следователно и задължението да го отглеждат финансово е и на двамата.
Двамата са го искали, двамата са го правили, следователно и двамата трябва да полагат грижи за него, включително и финансови, без значиние кой каква заплата има и при кого живее детето.
Непонятно ми е отношението:"Детето е при жена ми, тя получава повече от прилична заплата, значи няма нужда аз да давам нищо за детето си!"
Против съм при положение, че жената има самочувствието, че ще може да се грижи за детето и иска правата върху него, да има каквато и да е принудителна издръжка от мъжа .
Аз ако взема дете да го отглеждам аз и ако мисля, че жена ми повече ми пречи, от колкото помага, няма да искам пари от нея за да го отглеждам .
Щом поемам правата, трябва да поема и задълженията .
Дали майката/бащата могат да се грижат за детето и дали получават по 10 000 на месец, няма никакво значение.
И двамата имат правото да са вписани в акта за раждане на това дете като пълноправни родители, следователно и задължението да го отглеждат финансово е и на двамата.
Двамата са го искали, двамата са го правили, следователно и двамата трябва да полагат грижи за него, включително и финансови, без значиние кой каква заплата има и при кого живее детето.
Непонятно ми е отношението:"Детето е при жена ми, тя получава повече от прилична заплата, значи няма нужда аз да давам нищо за детето си!"
и при кого живее детето.
Има огромно значение ! Няма как да сме на противоположно мнение с теб .. и да не можем да мелим брашно заедно и аз да съм съгласен ти да ми възпитаваш детето , че и пари да ти давам за това . Просто това граничи с пълен абсурд . Да ме заплашат с разстрел няма да се съглася на такова нещо Naughty
Обикновено съдът решава при кого да остане детето.Но не това имах предвид, а:
Детето има двама родители, нали?Докато живеят заедно, и двамата се грижат за детето си, включително и финансово, нали?Осигуряват му топъл и уютен дом, качествена храна, дрехи, занимания, общуване и т.н., всичко, от което има нужда едно дете, за да расте здраво, щастливо и задоволено.Е, питам аз, къде отиват правата на това дете и задълженията на родителите, след евентуална раздяла?След развода ви ТВОЕТО дете няма ли право вече на същите добри условия, при които е живяло преди раздялата ви?И защо то трябва да бъде наказано (приемаме, че само единият родител не може да осигури същия стандарт на детето, както двамата преди това) с по-ниско качество на живот?То каква вина има, че вие не се разбирате и не можете да живеете заедно, че трябва да понесе всички негативи от вашите дефицити?
Ти мислиш, че отказвайки пари за издръжка, наказваш жена си.Да, донякъде е така, защото всяка майка страда, като вижда, че е извън силите й да осигури необходимото за детето си.Но, основно наказваш детето си, лишаваш го от неща, които преди това с удоволствие си му предоставял....
А, честно казано, едва ли има по-гадно нещо от мъж, наказващ децата си за своите грешки.
Цитат
Цитат на: Krasi * в чт, 26 мар 2015, 16:39
и при кого живее детето.
Има огромно значение ! Няма как да сме на противоположно мнение с теб .. и да не можем да мелим брашно заедно и аз да съм съгласен ти да ми възпитаваш детето , че и пари да ти давам за това . Просто това граничи с пълен абсурд . Да ме заплашат с разстрел няма да се съглася на такова нещо Naughty
Скрит текст:
Със всичко което казваш съм съгласен, но с едно голямо изключение .Цитат
Против съм при положение, че жената има самочувствието, че ще може да се грижи за детето и иска правата върху него, да има каквато и да е принудителна издръжка от мъжа .
Аз ако взема дете да го отглеждам аз и ако мисля, че жена ми повече ми пречи, от колкото помага, няма да искам пари от нея за да го отглеждам .
Щом поемам правата, трябва да поема и задълженията .
Дали майката/бащата могат да се грижат за детето и дали получават по 10 000 на месец, няма никакво значение.
И двамата имат правото да са вписани в акта за раждане на това дете като пълноправни родители, следователно и задължението да го отглеждат финансово е и на двамата.
Двамата са го искали, двамата са го правили, следователно и двамата трябва да полагат грижи за него, включително и финансови, без значиние кой каква заплата има и при кого живее детето.
Непонятно ми е отношението:"Детето е при жена ми, тя получава повече от прилична заплата, значи няма нужда аз да давам нищо за детето си!"
Против съм при положение, че жената има самочувствието, че ще може да се грижи за детето и иска правата върху него, да има каквато и да е принудителна издръжка от мъжа .
Аз ако взема дете да го отглеждам аз и ако мисля, че жена ми повече ми пречи, от колкото помага, няма да искам пари от нея за да го отглеждам .
Щом поемам правата, трябва да поема и задълженията .
Дали майката/бащата могат да се грижат за детето и дали получават по 10 000 на месец, няма никакво значение.
И двамата имат правото да са вписани в акта за раждане на това дете като пълноправни родители, следователно и задължението да го отглеждат финансово е и на двамата.
Двамата са го искали, двамата са го правили, следователно и двамата трябва да полагат грижи за него, включително и финансови, без значиние кой каква заплата има и при кого живее детето.
Непонятно ми е отношението:"Детето е при жена ми, тя получава повече от прилична заплата, значи няма нужда аз да давам нищо за детето си!"
и при кого живее детето.
Има огромно значение ! Няма как да сме на противоположно мнение с теб .. и да не можем да мелим брашно заедно и аз да съм съгласен ти да ми възпитаваш детето , че и пари да ти давам за това . Просто това граничи с пълен абсурд . Да ме заплашат с разстрел няма да се съглася на такова нещо Naughty
Обикновено съдът решава при кого да остане детето.Но не това имах предвид, а:
Детето има двама родители, нали?Докато живеят заедно, и двамата се грижат за детето си, включително и финансово, нали?Осигуряват му топъл и уютен дом, качествена храна, дрехи, занимания, общуване и т.н., всичко, от което има нужда едно дете, за да расте здраво, щастливо и задоволено.Е, питам аз, къде отиват правата на това дете и задълженията на родителите, след евентуална раздяла?След развода ви ТВОЕТО дете няма ли право вече на същите добри условия, при които е живяло преди раздялата ви?И защо то трябва да бъде наказано (приемаме, че само единият родител не може да осигури същия стандарт на детето, както двамата преди това) с по-ниско качество на живот?То каква вина има, че вие не се разбирате и не можете да живеете заедно, че трябва да понесе всички негативи от вашите дефицити?
Ти мислиш, че отказвайки пари за издръжка, наказваш жена си.Да, донякъде е така, защото всяка майка страда, като вижда, че е извън силите й да осигури необходимото за детето си.Но, основно наказваш детето си, лишаваш го от неща, които преди това с удоволствие си му предоставял....
А, честно казано, едва ли има по-гадно нещо от мъж, наказващ децата си за своите грешки.
Да. Най потърпевши са децата .
Но .. въпроса с наказване на жената не стои след раздялата .
След раздялата "ни" .. като двойка се предполага , че всеки става самостоятелен .
Аз като мъж .. нямам правата да я наказвам тая жена или да не я наказвам .. просто не и дължа нищо повече .. дори добро отношение не дължа .. камо ли пари .
След раздялата всичко между мъжа и жената е пожелателно, или договорка между двамата , ако съда не каже друго !
Семейните отношения, отношенията мъж жена , както и финансовите взаимоотношения между двамата приключват след раздялата .
Друг е въпроса , ако някой от родителите чувства като дълг осигуряването на другия родител и осигуряването на детето .
Случая който разглеждаш ти е изключително неприемлив, но да , често срещан е .
Не ме разбирай грешно ! Аз не казвам, че след раздялата на двамата родители ангажиментите на бащите отпадат или трябва да отпаднат . Аз говоря за правата !
Ако разглеждаме случай така както ти поставяш нещата . Бащата задължително трябва най напред да е съгласен детето да живее с майка си . Ако не се постигне съгласие в това отношение .. няма смисъл да коментираме нататък кой какво и на кого дължи и кой страда .
Ако обаче бащата се съгласи, че детето е по добре да се отглежда от майката , да, следва да е съгласен и с издръжката и чинно да си я плаща . И обикновено така и става .
А това, че детето страда , то не е за това, че бащата не дава пари .
То страда от това, че двамата му родители са решили повече да не са заедно .
Тоест детето не е основния приоритет поне за един от двамата .. или просто те самите не смятат ,
че раздялата по между им би се отразила зле на детето , което е голяма глупост нали, но много родители смятат , че детето може да расте добре и без да има семейна среда .
Дали зареди коефициента си на интелигентност , дали или защото в един момент просто те си стават по важни от детето .. няма значение .. факт, децата страдат най много от раздялата и няма кой да защити техните права . Но пак вината за това .. не е на мъжа , принципно . Не е изключено вината да е и на мъжа разбира се , но може и да е на жената .
Туй е още по тежка тема от темата за изневярата ..
Това при кого ще остане детето не го решаваш ти, нито жена ти в повечето случаи.. и не след като сее разделите отношенията ви не приключват завинаги, защото между вас винаги ще има едно дете, което ще ви свързва до гроб.. Колкото и да не ти се иска тя винаги ще е майка на детето и винаги ще има връзка между вас - именно това дете, на което се предполага, че и двамата държите. Имам един такъв въпрос. Ти изневеряваш примерно , не говоря конкретно за теб , а по принцип... тя разбира, не се разделя с теб, защото по твоята логика мисли за детето си и не иска да го лиши от единия родител, но ти изневерява и тя, защото не иска да търпи дефиците в случая -неверен съпруг. Ти знаеш за нейната измяна а) не ти пука б) разделяш се с нея. Във втория случай дължиш ли издържка на детето или не, щото логиката ти е търпим и седим ,а ако ни знае много устата да се оправяме...Друго ; Детето виновно ли е , че майка му е тъпа да кажем или, че съдът е тъп и го е присъдил на майката? Детето страда ли, защото не може да му се осигурят примерно дрешки и ексурзия ? Аз родител ли съм , обичам ли си детето и ще го оставя ли да страда, защото не съм съгласен с майка му, със съда или с не знам си кой ?
Това при кого ще остане детето не го решаваш ти, нито жена ти в повечето случаи.. и не след като сее разделите отношенията ви не приключват завинаги, защото между вас винаги ще има едно дете, което ще ви свързва до гроб.. Колкото и да не ти се иска тя винаги ще е майка на детето и винаги ще има връзка между вас - именно това дете, на което се предполага, че и двамата държите. Имам един такъв въпрос. Ти изневеряваш примерно , не говоря конкретно за теб , а по принцип... тя разбира, не се разделя с теб, защото по твоята логика мисли за детето си и не иска да го лиши от единия родител, но ти изневерява и тя, защото не иска да търпи дефиците в случая -неверен съпруг. Ти знаеш за нейната измяна а) не ти пука б) разделяш се с нея. Във втория случай дължиш ли издържка на детето или не, щото логиката ти е търпим и седим ,а ако ни знае много устата да се оправяме...Друго ; Детето виновно ли е , че майка му е тъпа да кажем или, че съдът е тъп и го е присъдил на майката? Детето страда ли, защото не може да му се осигурят примерно дрешки и ексурзия ? Аз родител ли съм , обичам ли си детето и ще го оставя ли да страда, защото не съм съгласен с майка му, със съда или с не знам си кой ?
малко са ти вариантите !
ако аз съм изневерил и тя ми е изневерила ..
последното нещо за което ще мисля е да се разделяме ..
но това дали аз съм изневерил и тя е изневерила има условие ..
кой в какви обстоятелства е бил поставен ..
имал ли е избор ..
принуден ли е бил по някакъв начин и т.н.
като принуден не го приемай буквално !
двоен аршин при мен няма !
но има дефиниране на ситуацията ..
на всеки му според заслуженото .
но това , че аз мисля по този начин ..
съвсем не значи, че така е правилно или че и други мислят по този начин .
друго което е специфично за мен ..
аз не търпя да ме принуждават и ако има насочена такава претенция към мен ..
най вероятно ще я боря със всички методи ..
това съвсем не значи , че няма да поема отговорност ..
но аз ще преценя каква е моята отговорност ..
колко как и кога ще давам и на кого .. ще решавам единствено и само аз ..
и ако мислиш, че нямам шанс да постигна това което казвам ,
при евентуален сблъсък от този род .. ще ти кажа , че не е толкова невъзможно колкото изглежда ..
имам изключителна непоносимост към тъпотията и грешките ..
и се боря срещу това с изключителна жестокост .. нула толерантност ..
иначе принципно съм толерантен тип
Цитат
След раздялата "ни" .. като двойка се предполага , че всеки става самостоятелен .
Аз като мъж .. нямам правата да я наказвам тая жена или да не я наказвам .. просто не и дължа нищо повече .. дори добро отношение не дължа .
Аз като мъж .. нямам правата да я наказвам тая жена или да не я наказвам .. просто не и дължа нищо повече .. дори добро отношение не дължа .
Цитат
Ако разглеждаме случай така както ти поставяш нещата . Бащата задължително трябва най напред да е съгласен детето да живее с майка си . Ако не се постигне съгласие в това отношение .. няма смисъл да коментираме нататък кой какво и на кого дължи и кой страда .
И ако и двамата искате детето да е с вас, какво предлагаш?Може би Соломоновското решение-срежете го на две това дете и всеки да си има част от него за себе си.
Ясно е, че в случай на раздяла печеливши няма.Стремежът на родителите, като възрастните хора в ситуацията, би трябвало да бъде да създадат минимум дискомфорт на детето си, да му причинят възможно най-малко психически вреди и да запазят, доколкото е възможно начина на живот, с който е свикнало, за да преодолее по-лесно катаклизмите, съпътстващи една раздяла на родителите му.
Всичко останало (като дрънканици за права и задължения, например) е булшит, въздух под налягане, преливане от пусто в празно ....както искаш го наречи.
Единствено важното е, че налице имаме дете/деца и без значение кой и каква е причината за раздялата, водещото трябва да е доброто на това дете/деца.
Чудя ви се на акъла защо се хабите да му отговаряте? 
Аз разбрах следното. Мъжът изневерява, защото жена му не му задоволява прищевките (емоционални, хранителни, битови, сексуални, не става ясно, но каквито и да са, не ги задоволява). Ако тя разбере за неговите изневери и го напусне, значи не мисли за детето и това, че то трябва да живее в семейна среда. Вместо да е доволна, че някоя друга я е отменила в задоволяването на прищевките му, ще ми се прави на ощипана ученичка. След това пък решава, че тя ще отглежда детето. Но не се спира до тук. Толкова е нагла, че и издръжка иска от бащата!
А той е в пълното си право да не я заплаща. Като се е напънала да го гледа, да се оправя. А и ако й я плаща, то детето няма да види и стотинка от тези пари. Той си познава егоистичната материалистка, на която не й пука за детето. Все пак е живял с нея - пет, десет, петнадесет години. Много добре си я знае що за стока е. И най-важното - след раздялата не й дължи капка уважение! То пък и за какво да я уважаваш? Да не би да са се взели с любов, да са се клели във вярност, да са си гледали до вчера заедно детето, да са имали общи мечти? Няяяма такова нещо. Да се оправя сама. И детето няма да види и една вафла от баща си. Има си майка, да си го гледа както може. Като не може рога да носи, ще си гледа детето сама.
На 2/3 от мъжете в България трябва да стиснеш ръка. И те разсъждават така. По неговата логика, ти защо искаш издръжка от бащата, след като той си има семейство и друго дете? Не прецени ли, че трябва да си в състояние сама да го гледаш, а не да разчиташ на семейния му баща?
Не искам да съм груба и не се заяждам с теб.
Аз разбрах следното. Мъжът изневерява, защото жена му не му задоволява прищевките (емоционални, хранителни, битови, сексуални, не става ясно, но каквито и да са, не ги задоволява). Ако тя разбере за неговите изневери и го напусне, значи не мисли за детето и това, че то трябва да живее в семейна среда. Вместо да е доволна, че някоя друга я е отменила в задоволяването на прищевките му, ще ми се прави на ощипана ученичка. След това пък решава, че тя ще отглежда детето. Но не се спира до тук. Толкова е нагла, че и издръжка иска от бащата!
А той е в пълното си право да не я заплаща. Като се е напънала да го гледа, да се оправя. А и ако й я плаща, то детето няма да види и стотинка от тези пари. Той си познава егоистичната материалистка, на която не й пука за детето. Все пак е живял с нея - пет, десет, петнадесет години. Много добре си я знае що за стока е. И най-важното - след раздялата не й дължи капка уважение! То пък и за какво да я уважаваш? Да не би да са се взели с любов, да са се клели във вярност, да са си гледали до вчера заедно детето, да са имали общи мечти? Няяяма такова нещо. Да се оправя сама. И детето няма да види и една вафла от баща си. Има си майка, да си го гледа както може. Като не може рога да носи, ще си гледа детето сама. Марсо- стискам ти ръката 
доста умно разсъждаващ-за мъж
доста умно разсъждаващ-за мъж
На 2/3 от мъжете в България трябва да стиснеш ръка. И те разсъждават така. По неговата логика, ти защо искаш издръжка от бащата, след като той си има семейство и друго дете? Не прецени ли, че трябва да си в състояние сама да го гледаш, а не да разчиташ на семейния му баща?
Не искам да съм груба и не се заяждам с теб.
Дара88, точно така... като за начало, а краят:
"...но аз ще преценя каква е моята отговорност ..
колко как и кога ще давам и на кого .. ще решавам единствено и само аз ..
и ако мислиш, че нямам шанс да постигна това което казвам ,
при евентуален сблъсък от този род .. ще ти кажа , че не е толкова невъзможно колкото изглежда ..
имам изключителна непоносимост към тъпотията и грешките ..
и се боря срещу това с изключителна жестокост .. нула толерантност ..
иначе принципно съм толерантен тип
"...но аз ще преценя каква е моята отговорност ..
колко как и кога ще давам и на кого .. ще решавам единствено и само аз ..
и ако мислиш, че нямам шанс да постигна това което казвам ,
при евентуален сблъсък от този род .. ще ти кажа , че не е толкова невъзможно колкото изглежда ..
имам изключителна непоносимост към тъпотията и грешките ..
и се боря срещу това с изключителна жестокост .. нула толерантност ..
иначе принципно съм толерантен тип
Чудя ви се на акъла защо се хабите да му отговаряте?
Аз разбрах следното. Мъжът изневерява, защото жена му не му задоволява прищевките (емоционални, хранителни, битови, сексуални, не става ясно, но каквито и да са, не ги задоволява). Ако тя разбере за неговите изневери и го напусне, значи не мисли за детето и това, че то трябва да живее в семейна среда. Вместо да е доволна, че някоя друга я е отменила в задоволяването на прищевките му, ще ми се прави на ощипана ученичка. След това пък решава, че тя ще отглежда детето. Но не се спира до тук. Толкова е нагла, че и издръжка иска от бащата! А той е в пълното си право да не я заплаща. Като се е напънала да го гледа, да се оправя. А и ако й я плаща, то детето няма да види и стотинка от тези пари. Той си познава егоистичната материалистка, на която не й пука за детето. Все пак е живял с нея - пет, десет, петнадесет години. Много добре си я знае що за стока е. И най-важното - след раздялата не й дължи капка уважение! То пък и за какво да я уважаваш? Да не би да са се взели с любов, да са се клели във вярност, да са си гледали до вчера заедно детето, да са имали общи мечти? Няяяма такова нещо. Да се оправя сама. И детето няма да види и една вафла от баща си. Има си майка, да си го гледа както може. Като не може рога да носи, ще си гледа детето сама.
На 2/3 от мъжете в България трябва да стиснеш ръка. И те разсъждават така. По неговата логика, ти защо искаш издръжка от бащата, след като той си има семейство и друго дете? Не прецени ли, че трябва да си в състояние сама да го гледаш, а не да разчиташ на семейния му баща?
Не искам да съм груба и не се заяждам с теб.
Аз разбрах следното. Мъжът изневерява, защото жена му не му задоволява прищевките (емоционални, хранителни, битови, сексуални, не става ясно, но каквито и да са, не ги задоволява). Ако тя разбере за неговите изневери и го напусне, значи не мисли за детето и това, че то трябва да живее в семейна среда. Вместо да е доволна, че някоя друга я е отменила в задоволяването на прищевките му, ще ми се прави на ощипана ученичка. След това пък решава, че тя ще отглежда детето. Но не се спира до тук. Толкова е нагла, че и издръжка иска от бащата!
А той е в пълното си право да не я заплаща. Като се е напънала да го гледа, да се оправя. А и ако й я плаща, то детето няма да види и стотинка от тези пари. Той си познава егоистичната материалистка, на която не й пука за детето. Все пак е живял с нея - пет, десет, петнадесет години. Много добре си я знае що за стока е. И най-важното - след раздялата не й дължи капка уважение! То пък и за какво да я уважаваш? Да не би да са се взели с любов, да са се клели във вярност, да са си гледали до вчера заедно детето, да са имали общи мечти? Няяяма такова нещо. Да се оправя сама. И детето няма да види и една вафла от баща си. Има си майка, да си го гледа както може. Като не може рога да носи, ще си гледа детето сама. Марсо- стискам ти ръката
доста умно разсъждаващ-за мъж
доста умно разсъждаващ-за мъж
На 2/3 от мъжете в България трябва да стиснеш ръка. И те разсъждават така. По неговата логика, ти защо искаш издръжка от бащата, след като той си има семейство и друго дете? Не прецени ли, че трябва да си в състояние сама да го гледаш, а не да разчиташ на семейния му баща?
Не искам да съм груба и не се заяждам с теб.
Абе жени
Как не разбирате , че след евентуална раздяла с бащата на детето ви ..
вие не можете да се разпореждате с парите , които той печели ...
Ако го осъдят и той реши , че ще плаща е едно ..
Ако той реши, без да е осъден, че ще се грижи за детето или ще му дава пари .. друго ..
Но ако той реши ! А не защото ви е длъжен с нещо , защото ви е обещал или щото морала го изисква или от етична гледна точка .. то етиката и морала и други неща казват , но се сещате за морал и етика само когато ви е изгодно на вас
Цитат
След раздялата "ни" .. като двойка се предполага , че всеки става самостоятелен .
Аз като мъж .. нямам правата да я наказвам тая жена или да не я наказвам .. просто не и дължа нищо повече .. дори добро отношение не дължа .
Аз като мъж .. нямам правата да я наказвам тая жена или да не я наказвам .. просто не и дължа нищо повече .. дори добро отношение не дължа .
Цитат
Ако разглеждаме случай така както ти поставяш нещата . Бащата задължително трябва най напред да е съгласен детето да живее с майка си . Ако не се постигне съгласие в това отношение .. няма смисъл да коментираме нататък кой какво и на кого дължи и кой страда .
И ако и двамата искате детето да е с вас, какво предлагаш?Може би Соломоновското решение-срежете го на две това дете и всеки да си има част от него за себе си.
Ясно е, че в случай на раздяла печеливши няма.Стремежът на родителите, като възрастните хора в ситуацията, би трябвало да бъде да създадат минимум дискомфорт на детето си, да му причинят възможно най-малко психически вреди и да запазят, доколкото е възможно начина на живот, с който е свикнало, за да преодолее по-лесно катаклизмите, съпътстващи една раздяла на родителите му.
Всичко останало (като дрънканици за права и задължения, например) е булшит, въздух под налягане, преливане от пусто в празно ....както искаш го наречи.
Единствено важното е, че налице имаме дете/деца и без значение кой и каква е причината за раздялата, водещото трябва да е доброто на това дете/деца.
Няма такова нещо !
Ако аз не съм искал раздяла ,
тя е искала раздяла и въпреки,
че тя не е уважила моето искане ..
аз да и дължа уважение .. ти нещо май ? а ?
по втората част , ..
ако не съм съгласен тя да го гледа ..
значи че не съм съгласен и край , точка по въпроса ..
значи не съм съгласен с нищо, което произтича от такова едно решение ..
няма да дам и една стотинка, докато не се случат нещата така както съм съгласен .
това не значи, че няма да имам отношение към гледането на детето ..
но няма да дам нищо по задължение .
Марсо, ВЕЛИК СИ, казвам ти ВЕ-ЛИК...
Всъщност, разсъжденията ти по въпроси, касаещи семейство и деца, само ме карат да осъзнавам какъв ИСТИНСКИ МЪЖ имам до себе си:)
Всъщност, разсъжденията ти по въпроси, касаещи семейство и деца, само ме карат да осъзнавам какъв ИСТИНСКИ МЪЖ имам до себе си:)
докато не стане мазало всички са истински .. и жените и мъжете .
радвам се за теб, че имаш истински мъж до себе си
