ЯНУАРското човече вече тича смело надалече! (ЯНУАРИ 2014, тема 25)

  • 50 704
  • 269
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 165
Аз роднините отдавна не ги слушам, най-малкото, защото нито един от тях не е компетентен по темата.Говорят ми неща, които са ги правили преди 30 години.Аз съм майката и познавам много по-добре детето си от тях, а и последствията за всичко ще са за моя сметка и за детето.

# 91
  • София
  • Мнения: 5 648
Малко е извадено от контекста, може да е затова. Огледай внимателно целия текст и е възможно да ти прозвучи по друг начин. Моят (и не само) личен опит определено потвърждава ситуацията  Peace

# 92
  • гр.София
  • Мнения: 2 755
Добър вечер  bouquet
Ние се прибираме от вечеря в приятели,е казвам ви това дете ни подлуди.Беше изключително лош,и до преди дни неисках да си призная,но е факт,че когато мм е с нас,зверчето е мн.лошо,разглезено,тръшка се и капризничи постоянно.Е сега ,два дни беше почивка,излизаме на разходка и всичко е ок,идва мм и детето става чудо,та чудо.Почва с мрънкането,постоянното желание да го носи баща му,само сочи на посоки и ако не се тръгне на там,надава изтеричен писък.Казах му,да си оправи подхода малко,да не му разрешава да го манипулира така,иначе на разходка сами,без мен.Айде,че и аз съм сдухама напоследък е така,ама и тва ми идва в повече.
Цитата,който е постнала Зеленкото,че е изваден от контекста,изваден е.Но аз прочетох целия текст,и пак ми идват крайни тия изказвания.Да,кърменето е наистина важно нещо,и най-полезното хранене за едно бебе.Аз успях да кърмя мн.по-малко,отколкото ми се искаше.Но това да търся банки,за да нахраня детето си ми идва в повече.И тия проучвания за рак на гърдата,и кой колко е по-умен също  Peace А на въпросите,които са дадени за пример,определено не бих отговорила така,а и те самите са доста силни като пример.Също така е важно да се посочи къде е правено,това проучване,за мен лично американците са доста нездрава психически нация и са доста лабилни.  Иначе,за това как да се кърми детето,не под час и др.неща от текста съм съгласна.Хуу ,изказах се

# 93
  • София
  • Мнения: 1 498
Абе пак ли има промени в този форум, ей? Някакво черно поле ми се появява сега... Няма да се спрат, докато не го оклепат съвсем.
Това за вината не знам в каква връзка е, наистина е извадено от контекст. Ако има връзка с моя пост - аз вина не чувствам особена. Нито, че спи при мен, нито че тръгнах на работа. Но като гледам, май няма връзка. Относно кърменето, аз съм за правото всяка майка сама да си решава кога и къде да кърми детето. Разочарована съм от мнението на повечето хора по темата, но истериите покрай мола и на мен нещо взеха да ми идват много. Аз с кърменето отдавна приключих и не ме вълнува толкова, но съм съпричастна. Проблемите с кърменето съм ги споделяла тук, не за да се "оправдавам като ученичка", а по-скоро да разбера, че разбиране от непознати няма как да получа. Като споделих обаче тогава на колежката ми (тази същата, от предния пост - кърмила е 2г и 8 м нейното дете) как е при мен с кърменето, тя каза, че имам само една възможност - да го оставя няколко часа гладен и тогава щял да засуче.  Е, неее, нямах нерви, признавам. Не и тогава, когато с последни сили вършех всичко. От тази гледна точка може да се каже, че не съм направила всичко по силите си - не намерих нерви да оставя 5-6 часа да ми реве гладно бебе. По едно време имах угризения, но мисля, че приключих с тази част.

Мария, като описваш как е при вас с рева и тръшкането, тук е същото. И той пищи! Дразнещо е като баба му ме пита "ама вие така ли си викате, че детето пиши?"  #2gunfire Иначе на всички го прави, най-вече на мен, на ММ по-малко, че той не му угажда. Трябва всичко да му се дава на секундата, да правим каквото каже, иначе истерията е на макс. Имам някакви подозрения, че майка ми може да не издържи на напрежението и да си го гледам докато го приемат в ясла (ако го приемат). Не знам дали това ще го израсте или ще си остане такъв. Уж бебешкия пубертет бил по-късно.

# 94
  • София
  • Мнения: 5 648
Моите и тримцата са съвсем различни на разходка само с мен и на разходка с мен и мъж ми. Не знам дали е защото срвн рядко се случва, но определено е факт. Навремето батко тичаше уж да пресича сам и се заливаше от смях, че баща му хуква като луд да го гони. С мен знаеше, че не се пресича сам и чинно си ме чакаше. Всичко разбират малките човеченца, всичко  Joy

На гости в приятели ходим само ако и те са с деца. Едно, че е предвидено в този дом да влязат деца и второ, че хората проявяват разбиране (и имат добри рефлекси и навици, напр. да си пазят чашите). Иначе срещите - навън. Ако е заведение - с детски кът (тук влияе и количеството деца, което у дома е значително).


Що се отнася до медийната истерия, аз вече наистина много се уморих. Струва ми се, че вместо да се изпишат вежди, се избодоха очи. Ето обаче една хубава гледна точка, която си струва четенето Кърменето на обществени места: къде всъщност е проблемът

# 95
  • Бургас
  • Мнения: 529
Не съм следила въпросната медийна истерия. Пределно ми е ясно, че "когато страната все повече затъва, това е идеалния вариант да не казваш нищо и да гледаш разсеяно през прозореца. Това ли е проблема на България?" Отдавна съм отвратена от нашите медии и телевизора се включва само на някои музикални и детски канали. Гледаме с ММ също определени предавания (например, в момента, Мастер Шеф), но само на запис за да превъртаме рекламите!
Кърмила съм доста успешно  Laughing няколко пъти в мол (не по стаичките, разбира се). Според мен, съм го правила достатъчно дискретно и непоказно, че на някой да му оставя каквото и да е негативно впечатление.

# 96
  • София
  • Мнения: 1 498
Ами уж щяха да ходят много майки на масовото кърмене и накрая какво станало - 10 майки и 100 журналисти. А коментарите на хората бяха потресаващи. Направо и аз се чудя - до там ли опряхме наистина???

Зеленко, ние пък го водим с нас на гости, но той е много малък още и чак сега почна да палува. Лошото е (аз и др път съм споделяла), че почти нямаме приятели с деца. На ММ двамата приятели от университета имат, но единия се премести в Пловдив, другия е на другия край на Сф и не се виждат много. От моите само едно семейство имат дете. Та ми е леко самотно в това отношение. Колкото и да сме си запазили доброто приятелство, ние вече не сме така мобилни и свободни, както бяхме. Не можем все да караме всички да се съобразяват с нас. Онзи ден едни приятели ме зарадваха, че чакат бебе. Най-накрая още едни прецакани  hahaha

Последна редакция: чт, 02 апр 2015, 21:57 от babyface76

# 97
  • Мнения: 6 395
И ние повлекохне кеак сред приятелите или просто видяха, че не е толкова страшно и сега имаме родили вече преди месец два и 3 двойки бременни, за 2 знаем че са в процес, а едните си взеха куче, ама според мен те ще са най голямата изненада скоро

# 98
  • София
  • Мнения: 5 648
В компанията ние дадохме тон за песен с бебета и гледам, добре приеха останалите Simple Smile Повечето се отчетоха с едно, по-младите се поожениха, сега е на ред второто за някои от тези с едничко (едното дойде, другото го чакаме), после останалите (които решат и искат, де) и те така. Живот. Весело и приятно е, пожелавам на всеки.

Иначе имам много живи спомени от разказите на майка ми от гостуване с две породени, аз и сестрата (братът е късно бебе), и постоянното дебнене да не се счупи нещо, какво ще се събори и т.н. Може би и затова все си имам едно на ум. Отделно, че има домове, в които аз самата дори се притеснявам - то са витрини, то е чудо. Ай мерси, аз тия нерви искам да си ги ползвам цял живот.
Навремето с батко имахме един период, част от бебешкия пубертет, в който просто на гости не ходехме на никого. Но отмина. Като всичко. Интересното е, че с момата не сме имали проблеми, може би покрай батко си. От днешна гледна точка, с трима, понякога е чисто физически предизвикателството  Joy да не се срути мястото, и основно предпочитаме навън или на място с детски кът.  Peace

# 99
  • Мнения: 13
Здравейте,
да Ви поздравя с празника. Да са живи и здрави всички именници. Бъдете щастливи и усмихнати  Hug

# 100
  • София
  • Мнения: 1 498
Благодаря, amira8411! Аз имах имен ден също. Да поздравя и аз на патерици всички празнуващи - Лазарки/овци и растеня Simple Smile.

Аз не съм случила на компания явно. Имам 2 приятелки с деца само. На едната детето е доста голямо, иска второ, но мисед след мисед и не може. Има и други около мен в това положение - тъжна история. Някои не могат да си намерят партньор. Други просто не искат деца. За кой повлекъл крак е трудно вече да се говори при нас, защото те са на по 37-8-9 години. Вече ще хлопваме кепенците за съжаление.
Аз се разкъсвам на 1000 по отношение на второто. Всеки ден съм на различно мнение. Защото трябва да е скоро или никога. Много ме изцеди това дете просто. Майчинството ми беше най-трудния период до момента. Но пък ми е адски миличко момченцето и много силна любов изпитвам към него.

# 101
  • Мнения: 130
запис и се връщам да чета:)

# 102
  • гр.София
  • Мнения: 2 755
Здравейте момичета!
Ние сме при нашите,и по-добре,че с тази зима в сф,направо щяхме да полудеем и детето и аз.
Ние сме по-средата,половината ни приятели са с деца,другата без.Нямаме такива с две и повече.Аз лично за себе си,мн.исках бебе вече,първо защото съм от мн.години с мм(8г.) и трябваше на някъде да се развият отношенията ни,тогава бяхме от 6г.заедно де.И второ,защото мн.искам повече деца ,минимум 2,даже 3 и нямаше за кога да отлагаме.Все пак бях на 27г,и не съм се възвишавала в способностите си,беше ми ясно,че с породени няма да се справя.Та така,отделно всички приятели и роднини ни дуднеха на главите,което адски ме изнервяше,и в един момент ги режехме и им казвахме след 2г.например.Като им съобщихме,че чакаме бебе,всички бяха учудени и приятно изненадани.
Бременната ни мама Марян къде,да мине да разкаже как е?Как съчетава гледането на проходил малчуган с бременеенето?
Аз бях леко депресирана,от монотонното ежедневие.Просто радостта от майчинството,се превърна в мъка,заради елементарни неща,които ме караха да се чувствам нормален човек.Но се взех в ръце,започнах без гузна съвест да оставям детето на мм,за да свърша нещо мое,или да ида на фризьор,маникюр и фитнес.Сега и аз доволна,и той с други очи гледа на ежедневието ми с детето.
Излез 12 зъб,със сополи,ама не нещо страшно.За сметка на товмда ми разгони фамилията докато се покаже.Не говори много,бих казала изобщо,само мама,баба,тате,мяу.Обаче как си пее сутрин,хихи.Скача от спалнята и си носи дрехите в хола и си тананика нещо от сорта на-лялялаамммааа и се поклаща ритмично.Първо си мислех,че е някакво сутришно лигавене,ама веднъж му пуснах музика,и съвсем на шега му викаш,хайде мамо пей и ти,и той започна с тази негова си песен. Joy
Това е за сега,аз смятам добре да си почина Wink

# 103
  • Мнения: 436
Здлавейте как сте Мами-Дами Simple Smile
Аз от доста време не съм се вписвала, но ми е много тегаво. Още сме при наште с малкия и той от внималие ли, кво ли ...и е просто отвратителен. При най-малкото нещо, което предизвиква недоволството му и като се почне едно тръшкане, дране до посиняване ( да не Ви описвам с мен какво се случва в тези моменти...) #Crazy
вече незнам само тръшкане ли е или е и на нервна основа. Направо ме страх като тръгне на ясла...
И така весели и светли празници на всички Ви   bouquet

# 104
  • Мнения: 4
Здравейте мами,
аз съм нова, не че не ви чета когато мога Simple Smile
Искам да попитам- има ли НЕПРОХОДИЛИ дечица януарчета?
Моята красавица изобщо не иска да се пусне от мен. Каката проходи на 1 г. и 2 месеца, малката ще стане на 1 г. и 3 мес скоро и не иска да ходи сама. Педито каза, че няма страшно, аз обаче искам да разбера- всички ли бебоци януарчета са проходили вече? Дайте някакъв съвет, тя не е падала, не се е стресирала, просто иска да ходи хваната за ръчичка. Даже бебешката количка не иска да бута сама- иска аз да съм с нея.
Хубав ден на всички!

Общи условия

Активация на акаунт