За психолозите и семейните терапевти

Никакъв смисъл не виждам да се убеждаваме има ли смисъл да се посещава психолог/психотерапевт или няма. Още повече съм разбрала, че има хора, които са толкова предубедени, че няма шанс да ги накараш да разчупят ригидните си граници. Само животът в даден момент е в състояние да ги накара да преосмислят тезата си. Не им го пожелавам. В крайна сметка, по-добре е човек да се чувства щастлив, хармоничен и способен, че сам може да се справи, и да си дава паричките за червила, книги или круизи - вместо за психолог.

Но истината е, че психиката е част от нас,
всъщност тя сме ние самите,
нагласите ни, мирогледите ни, усещанията, настроенията ни, животът ни - всичко идва от нея, тази малка, крехка и невидима част, не можеш да я оперираш - както правиш с хернията, например, а когато тя боледува - може да вгорчи цялото ни същество.
И колкото и да е сложна, комплексна,
колкото и да е уникален всеки от нас,
има техники и прийоми, с които психиката /душата/ се лекува, израства, балансира.
И в тези случаи е много по-добре да потърсиш специалист, отколкото да оставиш хапливите устички на депресията, болката, неувереността, колебанията, да те гризкат ден след ден.
Когато си болен - имаш симптом. По същия начин е и когато душата боледува.
На болните от диабет не им се казва "Я се стегни, стискай зъби и не повишавай нивата на кръвната захар!", а им се дава, да кажем, инсулин.
По същия начин е и с психотерапията, само че инсулинът е в думи - най-често. Думи- предизвикателство. Думи - подкрепа. Думи, които те учат как да се обърнеш навътре в себе си и как да прогледнеш отново за красотичката на тоя свят около тебе. Вярвам, че всички имаме ресурса да сме щастливи. Упс, по-скоро ресурса да се научим да сме щастливи.
По повод психотерапията има една много забавна и същевременно ценна, и мъдра поговорка
"Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие".
Истинският психотерапевт, истинският познавач на душата обаче знае техниката - "Можеш, ако му сложиш повечко сол в храната".
 

Не си ме разбрала- напротив!
Мисля си, че нямаш нужда от помощ, можеш сама да си решаваш проблемите, защото би трябвало психологът да те е научил..........
Психологията е наука и психология се завършва в Университета за 5 години.
Няма причина да не можеш да научиш нищо за двойно повече време и да не можеш дори ти да станеш " гуру", та да печелиш сносно.

Десинката, съгласна съм с това напълно.   Но аз не пиша с цел да убедя който е против.
А ако някой изпитва нужда да опита и този път, да му е по-леко да се реши  и ако не е за него ще си проличи. Но може пък това да е неговия начин да се справи!
Защото психиката, взаимоотношенията, семейството са неща, които не си струва да се рискуват поради това, че все ще се намери кой да обяснява, че всичко сами трябва да можем да правим, да не си даваме парите на вятъра, едно време и без психотерапия са живеели, да стиснем зъби и да се вземем в ръце, и още много подобни напътствия съм се наслушала.
И за съжаление зная, че наистина пречат в труден момент.
 

 Един човек страдал от безсъние. Отива при доктор психолог.
    - Докторе, по цяла нощ не мога да спя. Сънувам, че бутам един влак и сутрин съм като парцал.
    - От къде до къде го буташ този влак - попитал доктора?
    - Ами от София до Варна.
    - Към 00:00 часа къде си по трасето?
    - Ами в Горна Оряховица.
    - О.К. Остави го там и лягай да спиш, аз ще го поема и бутам до Варна.
    Прибрал се човекът спокоен и започнал да си спи всяка нощ след 00:00 часа.
    Един ден го срещнал един приятел и му се оплакал, че не може да спи тъй като сънува по цяла нощ, че оправя мадами.
    Приятелят го изслушал пък го пратил при своя доктор. Отишъл той при доктора и му разправя за проблема си, а докторът го пита:
    - По колко мадами оправяш през нощта?
    - Ами по 5-6.
    - О.К. Аз ще взема да оправям три, а останалите три ти ще си ги оправяш, но само да се разберем - аз ще ги оправям до 00:00 часа тъй като след това бутам един влак от Горна Оряховица до Варна.
--------------------------------------
ЧНГ на всички   психиатри в бгмама 

Щом сме започнали с вицове.

http://e-vestnik.bg/4788/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80- … 0%BF%D1%80%D0%B8/
Много коректно и смело интервю. Щом и шефът на Четвърти километър признава, че "  психолозите са успели да се рекламират така, все едно могат да ти помагат да си решаваш проблемите в ежедневието. Чист бизнес си е това." Говори за Щатите. И още-"Традиционното споделяне с приятели може ли да спести на човек консултацията с психолог?

- Разбира се. Това пак си е форма на психотерапия. Психотерапията е да си споделиш проблемите.

- А не непременно да търсиш правилното решение, така ли?

- Кой може да ти даде правилното решение? Кой може да реши вместо теб кое е по-правилно? Според мен споделянето с приятели има много голяма стойност. Човек като говори за проблема си го осмисля и сам за себе си. Чуеш оттук един съвет, оттам друг и нещата ти се нагласяват в главата. Това всеки сам си го прави. Другото за мен е бизнес."

Лошото на приятелите понякога е, че е доста вероятно да те надъхват допълнително за това, което ти е на главата, и да задълбочат проблема, вместо да ти кажат различна гледна точка или че бъркаш. Лесно могат да заемат твоята страна, каквато и да е тя, и да не ти помогнат във вземането на адекватно решение.
Особено ако човек е от обидчивите, трудно е за приятелите му да бъдат откровени и да получат благодарност след това, а не прекъсване на отношенията.

Подкрепям това мнение. 
Също така приятелите си имат своите болки и не винаги се осъзнава, как в общуването всеки привнася от своя филм, давайки съвети от своята си гледна точка и ситуация. И после се чувстват засегнати, че ето колко много дават и съветват, а другия не приема или не откликва според техните представи. 

Имам много близки познати, с които се виждаме, забавляваме се и нищим какви ли не теми, но приятелките ми са 4.
От ученическите години още и само на тях мога да споделя лични неща, защото знам че няма да ми цепят басма, няма да се опитват да ми кажат каквото искам да чуя.
И колкото да ми е криво, няма начин да им се обидя.
И те на мен.

Чудесно, absurt , че приятелките ти са такива.  
Но наистина не разбирам какъв извод би следвало да направя от това по повод на моето мнение.  
Нека всеки да си реши и прецени, така е правилното. А не да си доказваме взаимно кое за кого е добре.
Само бих се радвала хората, които чувстват нужда да посещават терапия, да не слушат много-много как няма полза, на кафе с приятелите е сто пъти по-полезно и т.н.
Знайте, че излекуването се случва от нас, доколкото сме готови. Имаме нужда от помощ понякога не защото сме неспособни сами, а защото сме хора. Понякога се счупваме и е важно кой и как ще ни помогне да се сглобим отново. Нека всеки върви по пътя си, няма нужда да дърпа с гегата в своята посока всички останали. Които , на всичкото отгоре,  са и с различни от неговите проблеми.  
 

Изводът за мен е, че истинските приятели не са тези, които ще ти казват това, което желаеш да чуеш, а ти, съответно, ако си също истински приятел, няма да чупиш стойки, ако не ти изнася казаното.
Което, не значи че отричам нуждата от психолог.
На мен веднъж ми се наложи и ми помогна.

Да, но тези неща се случват неволно и неосъзнато. Понякога. 
И пак ни обичат приятелите и искрено са на наша страна и се стремят да съдействат.

Ако имаш проблеми с голямо дете - над 20, какъв специалист е нужен? Психолог, психотерапевт или  семеен консултант?

Искам да обясня за какво точно се интересувам. В последните години имаме проблеми в отношенията с едно от децата ми, с което живеем заедно. И двамата го разбираме и се опитваме да го оправим, но не успяваме.  Смятам, че имаме нужда от напълно страничен човек и затова ще потърся психотерапевт или семеен консултант, като последно средство.
Моят опит е от един психолог - жена, с която  се срещнах веднъж по един сериозен мой проблем. Останах с чувството, че съм си загубила времето и парите.Не искам да стане така и този път, защото както Алена е написала този път няма да отида сама.

Силви, много зависи какъв е проблемът- здравословен, психически или в ороентацията и тн.
А и 20 г трудно можеш да го убедиш да търси помощ..