За психолозите и семейните терапевти

Какво е волята?
Не е ли точно тази сила дето ни кара да се борим, учим, изправяме?
Защо човек чака наготово някой да му каже, че притежава тази сила?

Защо реши, че някой чака?

И ако Ти осъзнаваш силата й (която е Твоята вътрешна сила), това не значи, че другите я осъзнават.
Или че са я видяли/познали веднъж, но после пак са върнали назад или загубили в страховете си и тн.

С психолозите трябва много да се внимава. Освен добри специалисти, те трябва да притежават достатъчно морал и почтеност. Обикновено  се обръщаме към тях, когато имаме  някакъв проблем, когато се чувстваме объркани или наранени. Обръщаме се  с надежда, че ще ни помогнат. И понеже обикновено отиваме при психолог, когато сме най-слаби и уязвими, става страшно, ако попаднеш на некоректен, непочтен и морално не много чистоплътен психолог. Такива хора  има във всяка професия ,но тук нещата са много деликатни. Защото изливаме най-съкровените си тайни пред тях. Имам горчив и тежък опит с една водеща психоложка, притежаваща три магистърски степени, доктор по клинична психология и дъра-бъра. Да , вижда се, че е амбициозна, в това няма нищо лошо, разбира се, но моята, а и не само моята, лична преценка е, че титлата доктор , която се кипри пред името и, се дължи преди всичко на хитрост, а не на някакви професионални умения. Хитрост и добри артистични заложби, съчетани с професионална посредственост и липса на елементарен морал в тази професия могат да направят страшни поразии. Затова - внимавайте много с психолозите! Не се заслепявайте от разни титли и дипломи, търсете информация НАВРЕМЕ за човека, на когото смятате да се доверите!  Аз също се доверих на  форуми, интервюта и т.н. След това недоумявах как моето мнение за нея се различава така от брилянтния образ, който тя си е създала в интернет-пространтството. Чак след разочарованието се свързах с нейни колеги и хора, които са имали допирни точки с нея. Хората бяха много предпазливи, но ми дадоха да разбера, че нещата са дости различни. Да е жива и здрава, да си гради кариерата, само не ми се мисли на колко хора е "помогнала". Пиша от позицията си на пострадал от "компетентна" психологическа помощ човек, не правя антиреклама, затова няма да я назова по име.

Психиатъра, към който се обърнах в труден момент, настояваше да започна да приемам доста сериозни медикаменти, защото според него в противен случай съм щяла задължително да стана алкохоличка  Жените, изпаднали в такава ситуация, или минавали успешно години на лечение, или се пропивали.  При положение, че шофирам, гледам деца, нямам самоубийствени мисли, защо беше това настояване?? Купих лекарствата, пих ги веднъж, почувствах се зле и ги изхвърлих. Но ги пих против волята си - не ги исках. Спрях да ходя и на т. нар. "сеанси", защото се очакваше да давам доклад как върви "лечението". И до днес ми е противно като се сетя... Накрая минах и без лекарства, и без да стана алкохоличка.

И на мен ми се е случвало да попадна на неподходящ лекар, много е неприятно, и аз съм се махала и съм си слушала моя усет. 

Обаче "духовност", "липси", "сам за всичко се справям" и подобни са толкова субективни неща, че на практика са несравними и не е редно да се определя другия като такъв и онакъв. Всеки си има особености и потребности.

И се сетих за един момент от Пипи Дългото чорапче, а именно когато тя вижда надпис "Искате ли да се отървете от луничките си ?" и влиза да обясни на аптекаря, че не, не иска. Защото си ги харесва и иска да разбере как да се грижи за тях даже. И колко е възмутен и изумен аптекаря от това. 

Та така, аз моите "липси"  си ги обичам, защото благодарение на тях открих полезни , интересни и важни неща за себе си.  Които лично аз нямаше как да разбера в кръговрата работа - домакинстване - училища- детска градина - колеги - роднини и т.н.  Сигурно някой друг успява да си открие неговите важни неща по други пътища , но това все пак не е повод за самодоказване или ругаене на по-различните.

Щом не желаеш да споменаваш имена - ок, но дали е възможно да уточниш с какво точно ти навреди въпросният психолог?

Мнението ми по въпроса се покрива изцяло с това:

http://www.detelinastamenova.com/2015/11/imam-li-nujda-ot-psihoterapia.html

Благодаря, че в темата се включиха хора, които са имали лични победи над фалша...
Благодаря на Облачето хей,_Dana_, и Uporita1  
Единствено със собствени сили човек може да  намери истините и пътя в живота.
Ако човек има силни/стабилни личности около себе си, които  да чертаят с далновиден поглед бъдещето, то болшинството от хората няма да имат нужда от доктори.
В днешното време със съмнителен  морал на обществото, човек трябва да е особено предпазлив на кого се доверява.
Няма вълшебно средство, което да направи живота розов...
За утеха на по-слабите хора- молитвата прави чудеса.
 С божията помощ ще превъзмогнат трудностите и ще запазят главата си ТРЕЗВА!!!
Единственото решение е вяра, единство, смелост и борба...  

 

Маманет,  благодаря ти за добрите думи.  

Но всъщност аз съм ходила дълго време на психотерапия, както споделих по-напред в темата, и ми беше от наистина огромна помощ това . Без нея аз не бих могла да се справя с проблемите си. В един момент пих и лекарства. А преди това съм ходила и на други видове терапии, чиито принципи използвам при нужда. При възможност бих отишла отново, ако преценя. Моят опит е, че човек трябва да прецени кога да се справя сам и кога да потърси помощ, защото има време и нужда и от едното, и от другото! И самодостатъчни хора поне аз не съм срещала досега.  

Наистина се чудя един справящ се " изцяло сам" човек , кой му ремонтира колата, не ходи ли при лекар, ако се разболее физически... ?

Относно фалша - той зависи от конкретния човек и не може да се каже, че всички едикакви си специалисти са фалшиви. А молитвите са за всички, лекаря и терапевтите са част от този свят и помощта би могла да дойде и чрез тях!  

Смятам, че човек не бива да отхвърля никой от методите за справяне с проблема, т.е.да приложи т.нар.холистичен подход. От няколко години и у нас се работи със семейните констелации. При тях се изчистват подсъзнателни пластове в отношенията не само с партьора, но и с целия род. Това са нерешени проблеми, които се прехвърлят от поколение на поколение в семейството, разгледано като система.

О, всеки има изисквания към себе си, проблемът е на този, който все трябва да бъде воден за ръчичка при определяне на изискванията и при задоволяването им.
Девет години да не се научиш да усещаш какво искаш да изискаш от себе си, е не само притеснително, но и показател за силно нередна зависимост от гурото, чиито джоб пълниш.

Погледнах последните постове на абсурт и маманет.
Момичета, сериозно? Аз съм имала нужда от помощ?! 

absurt за 20 поста има 3 обвинения срещу теб за хейтване и обиди

Но така става най-често, който реално има нужда от помощ, смята, че него въпроса не го засяга.

Психологията е наука и последните години съм инвестирала времето си с психолога за това. Четене на литература, разискване на случаи и тн. Но вероятно някои смятат, че тая материя се учи на улицата.
И сигурно ви е чудно, че инженери, лекари и прочее специалисти губят по трийсет години от живота си, за да научат нещо. Хората няма какво да ядат, те ще ми се занимават с черни дупки! 

Когато някой е уверен, че на 100% му е ясна ситуацията и житейския път на някой друг (обикновено непознат, по няколко поста във форума), тогава вече диалогът е обречен. Имам предвид постовете с обвинения към хората, ходили на психотерапия. Защото аз не прочетох досега тези хора да обвинят останалите, които я отричат. 

А аз знам само, че щастливите хора не хейтят и не агресират..

Има някаква криворазбрана нагласа как да помолиш за помощ за нещо така деликатно, като психиката, е нещо много вредно и опасно. И аз я разбирам тая нагласа, колко години съм се мъчила "самичка" , защото наистина понякога е трудно да се реши човек да сподели със специалист.   В такъв момент човек е особено уязвим и наистина е неприятно да попадне на недобър специалист.

Една моя близка с много тежка семейна ситуация, с детенце тогава в първи клас, което имаше видими затормозвания и се мъчеше заради тази ситуация и страдаше, не искаше да го прати на психолог. Защото "един път ако тръгне, по-зле ще става занапред".

Хората си мислят, че ако отидат на подобна консултация, значи са капитулирали, съответно са "слаби" . Обаче и капитулацията, и слабостта са част от всеки един от нас, колкото и да бягаме от тях. Депресията напр. е крайна форма и от нея вече няма как да се избяга , когато е в клиничните си прояви. Абсолютно не е вярно, че сам си си виновен и ако беше силен и волеви, щеше да е друго. Така че, когато приемем тези наши части , имаме възможността да подобрим всичко в живота си, да видим нови пътища, различни от стискането на зъби докрай и справянето по старому.

Обаче това не се доказва, а се изпитва лично, ако човек прецени да си го позволи. Ако не, разбира се, изборът е негов, но защо трябва да валят определения и квалификации за направилите друг избор, не зная.