Как да пазаруваме с децата?

  • 4 347
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Всички сме виждали картинката - пищящо дете, което дърпа майка си към нещо, докато тя се опитва да напазарува. Виждали сме и пазаруващ татко, който купува безсмислени неща, само защото не може да се справи с хленчещо и изискващо дете... Чували сме как се разнасят заплахи, първоначално шепнешком, после на по-висок глас, но еднакво ядни...
Умеем ли да пазаруваме с децата си? На какво ги учим, докато обикаляме из магазина?

# 1
  • Мнения: 11 641
Ох, болна тема.
На 4 г. е. Уж се учим, ама не вдява. Разбира, но си иска неговите избрани неща. Като пазарувам повече неща ходя без него, иначе е ужас- бяга се из магазина и се пълни кошницата с всичко, което му хрумне.
Последната излагация от онзи ден. Имах 5 лв. в мен, банкомат има на 5 минути, магазина няма постерминал, а точно в този магазин има бонбони, и други негови неща за хапване. Затова в него ще пазаруваме. Купихме каквото купихме и ми останаха 1.10 лв. Каза- сок. Щото в нас, нали, няма. Да, но този сок е 1.30. Дай да вземем със сламка за 70 ст. Не! Тръгнахме си. Рев, пищене, ритане. Съгласи се на сока със сламка. Върнахме се. Тъкмо чакаме на опашката, мимоходом и нещо друго взе за 30 ст. и изпляска- Искам Барни. Обяснявам аз че няма пари, почна се отначало- рев, ритане. Срам. Имаше една баба след нас и тя, милата, му купи барни- да не плачело детето. Излагация отвсякъде.
Уж се разбираме преди това какво ще купим- три неща, е, като му скимне нещо- няма отърване.
Та- ще черпя опит от темата.
  bouquet

# 2
  • Мнения: 7
 Simple Smile Психолозите съветват - детето може да бъде научено да харесва пазаруването и да се държи прилично в магазина, ако го направим съпричастно - е, от определена възраст нагоре, разбира се. Казват, че ако предварително седнем с него и уточним списъка на нещата, които ще се пазаруват, и се движим в магазина по този списък, шансът то да поиска нещо допълнително е по-малък. А и винаги може да му се каже, че "това го няма в нашия списък". Пробвала съм, действа. Но само ако включиш в списъка и нещо персонално за него - например малко сокче и шоколад. Или нещо любимо - синът ми обича сирене "крема", и то задължително присъстваше в списъка...

# 3
  • Мнения: X
Синът ми като беше малък, беше странно дете- никога, за нищо не е казал "искам". Чак се е налагало да го моля:"Ама кажи какво да ти купя!" Но дъщеря ми  ooooh! Няма такава шопинг маниачка като нея! Жална му майка на бъдещия и мъж! Ще получава инфаркт по три пъти на ден! Понеже аз съм змей, ламя и видна гаднярка и на малката шопинг маниачка не и е идвало наум да се тръшка или да реве, че иска нещо, но тя му беше намерила цаката по друг начин. Застава там където има най-много хора и започва да реди едни жални-милни приказки на висок глас:"Ех, колко ли е хубаво това нещо! Сигурно е много хубаво, ама аз никога не съм го опитвала." И продължава да каканиже жално като братче на Гаврош, докато аз умряла от срам грабна с една ръка въпросното нещо, а с друга- нея за врата. Слава богу, като и въведох седмични джобни, нещата се уталожиха. Знае, че за седмицата разполага с определена сума и това е. Е, вярно, че профуква сумата още в понеделник, най-късно вторник, но си стои без пари до петък и не мрънка.

# 4
  • Мнения: 36
Синът ми като беше малък, беше странно дете- никога, за нищо не е казал "искам". Чак се е налагало да го моля:"Ама кажи какво да ти купя!" Но дъщеря ми  ooooh! Няма такава шопинг маниачка като нея! Жална му майка на бъдещия и мъж! Ще получава инфаркт по три пъти на ден! Понеже аз съм змей, ламя и видна гаднярка и на малката шопинг маниачка не и е идвало наум да се тръшка или да реве, че иска нещо, но тя му беше намерила цаката по друг начин. Застава там където има най-много хора и започва да реди едни жални-милни приказки на висок глас:"Ех, колко ли е хубаво това нещо! Сигурно е много хубаво, ама аз никога не съм го опитвала." И продължава да каканиже жално като братче на Гаврош, докато аз умряла от срам грабна с една ръка въпросното нещо, а с друга- нея за врата. Слава богу, като и въведох седмични джобни, нещата се уталожиха. Знае, че за седмицата разполага с определена сума и това е. Е, вярно, че профуква сумата още в понеделник, най-късно вторник, но си стои без пари до петък и не мрънка.

Голяма манипулаторка е била  Grinning Grinning Grinning

# 5
  • Мнения: 21 288
"Ех, колко ли е хубаво това нещо! Сигурно е много хубаво, ама аз никога не съм го опитвала."

 Joy
Сигурна съм, че хич не ти е било смешно, но като знам мойта щерка какъв тъжен поглед вкарва, за да си изпроси някой боклук и как хората са готови веднага да откликнат, си представих около вас как съпричастно са гледали.

Като влизаме в магазин казвам, че може да си избере едно нещо. Едно. Не се е тръшкала никога, но ме е докарвала до бяс с коментари как никога не ѝ купувам нищо.

# 6
  • Мнения: X
Това със `само едно!` много ми хареса!

# 7
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 942
И аз съм казала, че може само едно нещо да си избере. От това доста време се губи обаче, защото почва чудене, въздишане, взима едно нещо, после го връща щото си е харесала друго и така. Не се тръшка, но често се опитва да ме убеди колко даденото нещо и е нужно и ценно. А като иска и друго, ме пита дали пък аз всъщност не го искам. Или пък да го вземем за тати, щото знае, че те двамата обичат еднакви сладки щуротии.  Laughing

# 8
  • Мнения: X
Не се тръшка, но често се опитва да ме убеди колко даденото нещо и е нужно и ценно. А като иска и друго, ме пита дали пък аз всъщност не го искам. Или пък да го вземем за тати, щото знае, че те двамата обичат еднакви сладки щуротии.  Laughing

Точно така действа и дъщеря ми. Върхът беше, когато първо заяви, че ще даде всичките си джобни за подарък на баба и за 8 март и ако може аз да допълня с малко парички, а после излезе, че подаръкът е пъзел, с който баба и да се забавлявала заедно с нея.  ooooh! Мисля си, че ако сега аз не я изпратя на психолог за нейната шопинг мания, след време ще се наложи да изпращаме мъжа и на психиатър.

# 9
  • Мнения: X
Имаме познато семейство, което купува всичко на детето си, което е на 5 гд., доста разглезено дете, правят му рожденни дни в красиви парти центрове..., когато идва на гости у нас си е тръгвало с играчки, защото такива то нямало в къщи...

 Изненадата ми  беше, когато майката в магазин отказа да купи нещо на детето, то хвана книга и се нахвърли съвсем съсредоточено  да удря майка си с нея! #Crazy
 Та по този повод, как да обясниш на 3-4-5 детенце, че парите са нещо много важно и всички зависим от тях?

Последна редакция: пт, 20 мар 2015, 13:16 от Анонимен

# 10
  • Мнения: X
Имаме познато семейство, което купува всичко на детето си, което е на 5 гд., доста разглезено дете, правят му рожденни дни в красиви парти центрове..., когато идва на гости у нас си е тръгвало с играчки, защото такова то нямало в къщи...

 Изненадата ми  беше, когато майката в магазин отказа да купи нещо на детето, то хвана книга и се нахвърли съвсем съсредоточено  да удря майка си с нея! #Crazy
 Та по този повод, как да обясниш на 3-4-5 детенце, че парите са нещо много важно и всички зависим от тях?

На 3-годишно не ми се е налагало да обяснявам, но на 5 вече не е толкова малко, за да не е способно да вдене от разумно обяснение. За тази цел, обаче е добре от съвсем малки да са наясно, че може да чуят и "не". Ако от раждането на детето никой нищо не му е отказвал, на по-късен етап то ще е научено, че всичко му се полага по право и не може да му се отказва. А вредните навици най-трудно се изкореняват.

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Никога не съм имала проблем с пазаруването с децата. Понеже ги гледам сама от както са се родили (е с мъжа ми де, но той хем е почти винаги на работа, хем не си пада по пазаруването) винаги съм ги влачила с мен в магазина. Почти не съм пазарувала без тях. Та предполагам за това го приемат като нещо съвсем нормално, а не нещо извънредно и повод за подарък. За боклуците отдавна сме се разбрали, че не ги ядем и вече не искат. Имаха един период между 3 и 5 год, когато искаха това-онова в магазина и тогава се бяхме договорили да си избират по едно нещо и то от позволените. Нямаше проблем. Не ми се е случвало да ми се тръшнат в магазина. Като кажа за нещо, че не може, знаят много добре че това е окончателно. Ако се тръшкат най-много да ги накажа.
Цялата работа е в авторитета на родителя според мен. Детето трябва много добре да знае кой командва и кой решава какво ще се купи. А дете, което дори си помисля да удря майка си с книга.... Нямам думи просто! и вината не е в детето.  На тази майка пазаруването й е най-малкия проблем според мен.  ooooh!

# 12
  • Майничка
  • Мнения: 14 198
Не съм имала сцени при пазаруване с деца, нито с моите, нито с племенниците ми. Ако съм с ограничен бюджет, предварително казвам, че купуваме това и това и дотам. Ако имам свободен ресурс - че могат да си изберат едно от две предложения, дадени от мен.
Малката доскоро хвърляше такова мислене и колебаене, че често не успяваше да реши до касите и накрая отлагаше офертата за следващото посещение в магазина. Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 46 596
Въпреки, че и двамата са нерваци и са ми правили стотици истерии, в магазина се разбираме.
Уговорката е - едно нещо и то да не е скъпо.
Реда с боклуците го подминаваме въобще. Напоследък ядем все по-здравословно. Ако ни се прииска нещо сладко - имаме хубава /като домашна/ сладкарница.

# 14
  • Мнения: 14 330
Аз казвам - по едно нещо, да си изберат. Ако ми се види скъпо или боклук, трябва друго да изберат.
Имам и случаи да кажа, че не сме дошли за това и толкова.

Общи условия

Активация на акаунт