Сблъсквали ли сте се с контролиращи и ако да какви са ви наблюденията. На какво мислите, че се дължи този вид поведение и какво изпитвате аджеба когато контролирате? Възбужда ли ви това, успокоява ли ви, по-важни ли се чувстване? Маловажни ли се чувствате ако си седите и не контролирате?
Само да вметна, че доста майки около мен са маниачки на тема контрол и ми се струва че доста жени ги избива на това поведение покрай децата им, но в действителност не са такива.
А има контрольорки по рождение.
Давам пример за женски такива:
- децата са записани на 5 различни курса по незнам какво си и се ходи религиозно на всичко
- на 7-8 години деца, не се поставят сами да се обличат, да си избират дрехи и тн.
- не се оставят децата да си общуват свободно, намесване в разговора им, контрол кой какво че каже и тн.
- постоянно нареждат мъжа си и всячески се стремят да му висят на главата докато не свърши каквото тя е наредила.
- търсене на сметка защо не се обаждаш, кога как не се обаждаш и сърдене
- сърдене че Еди кой си не я е включил в някакво тяхно събиране (нямат граници, не почитат човешките граници и че някой може да не ги е допуснал до ниво най близка приятелка)
- забраняване на разни неща на децата без реално основание - примерно да не влиза в еди коя си стая която не е нито опасна нито нищо.
Мъжкото контролиране се изразява в
- създаване на заетост която е никому не нужна за да те ангажира с него - да водиш деца напред назад, създаване на бъркотия с цел да чистиш след него, създаване на драма за да не обръщаш внимание на никой друг само на него
- да разпитва какво се случва у вас и да си вре носа където не му е работа
- да ти следи какво си харчила, как точно и ако нищо не си изхарчила - кой ти е платил, ресторанта, пиенето и тн.
- Поставяне на камери из къщата из следене уж къщата а всъщност теб. Поставяне на GPS на колата -телефона ти.
- мрънкане че не вдигаш телефона
- разместване и пренареждане но нещата вкъщи за да се чувства, че ти не знаеш кое къде е и той ще ти ги подава нещата.
Защо хора? Обяснете. Как станахте такива катили?
Само да вметна, че доста майки около мен са маниачки на тема контрол и ми се струва че доста жени ги избива на това поведение покрай децата им, но в действителност не са такива.
А има контрольорки по рождение.
Давам пример за женски такива:
- децата са записани на 5 различни курса по незнам какво си и се ходи религиозно на всичко
- на 7-8 години деца, не се поставят сами да се обличат, да си избират дрехи и тн.
- не се оставят децата да си общуват свободно, намесване в разговора им, контрол кой какво че каже и тн.
- постоянно нареждат мъжа си и всячески се стремят да му висят на главата докато не свърши каквото тя е наредила.
- търсене на сметка защо не се обаждаш, кога как не се обаждаш и сърдене
- сърдене че Еди кой си не я е включил в някакво тяхно събиране (нямат граници, не почитат човешките граници и че някой може да не ги е допуснал до ниво най близка приятелка)
- забраняване на разни неща на децата без реално основание - примерно да не влиза в еди коя си стая която не е нито опасна нито нищо.
Мъжкото контролиране се изразява в
- създаване на заетост която е никому не нужна за да те ангажира с него - да водиш деца напред назад, създаване на бъркотия с цел да чистиш след него, създаване на драма за да не обръщаш внимание на никой друг само на него
- да разпитва какво се случва у вас и да си вре носа където не му е работа
- да ти следи какво си харчила, как точно и ако нищо не си изхарчила - кой ти е платил, ресторанта, пиенето и тн.
- Поставяне на камери из къщата из следене уж къщата а всъщност теб. Поставяне на GPS на колата -телефона ти.
- мрънкане че не вдигаш телефона
- разместване и пренареждане но нещата вкъщи за да се чувства, че ти не знаеш кое къде е и той ще ти ги подава нещата.
Защо хора? Обяснете. Как станахте такива катили?
