Норвегия- тема 46

Агентката е една попрезряла "американска убавица", която обаче с годините помъдря и престана да раздава акъл наляво и надясно из форумите, а се съсредоточи върху консервирането на остатъците от красотата и най-вече на приятелствата (къде само виртуални, къде виртуално-реални), които е създала в този форум!
И за нови симпатии винаги готова, Самсара! Благодаря ти, приятно ми стана!

A толкова фин, деликатен и естет човек като Нелка не се изпуска и се гони и следи по всяка и всички социални мрежи - тя винаги е насреща да ти напълни душата и с красота и с добра дума!

Обещах да не досаждам с "даване на непоискан акъл", но не мога да се сдържа да не споделя, че и аз съм го имала точно този проблем с говоренето - и на руски и на английски. И на двата езика нивото ми на пасивно владеене беше изключително високо (класици, език. гимназии, филологии), но стигнеше ли се до говорене този гаден, вроден перфекционизъм почваше да шепне на ухо, че всички ми чуват грешките и нямам време и опция за редакция. Истината е, че и в САЩ и в Русия всички са били изключително мили и добронамерени към мен, винаги с комплимент, винаги склонни да ме изчакат да формулирам някое сложносъставно изречение с дължината параграф, което чудесно може да бъде заменено от 2-3 най-прости и къси изречения... само чиста водка помагаше, 50 гр на гладно и задръжките падаха, защото перфекционизмът заспиваше )))

Майтапът настрана, но подобни проблеми ИМХО са изключително в нашите глави и реално нямат корелация с нивото на владеене на езика. Преодолява се с "самонасилствено" излизане от сферата ни на комфорт (аз почнах да работя с клиенти и записах 2 магистратура и въпреки това дори и сега, след толкова години не обичам да заговарям непознати т.к. им трябват няколко мин да свикнат с конкретния акцент - а моят на английски е руски

Дори очакванията на "местните общности" към "пришълците (според мен, базирано на мои лични наблюдения) започнаха да се променят през последните 10-15 год. Пак да поясня, че говоря от позицията на човек, който живее в много интернационална среда, преливаща и от чужди студенти и от чужденци-специалисти и от имигранти. Но и Норвегия имам усещането, че върви в същата посока - след прекрасната ни ваканция миналото лято далеч не останах с впечатление за хомогенна среда

... и шапка им свалих на местните как хем зачитаха личното ми пространство (попораснало откак живея отсам океана!), хем в момента в който имахме нужда от помощ/съвет/упътване се появяваше някой с протегната ръка!
Разкошна ваканция, нямам търпение да доведем и децата!

Агент прекрасен!
Хубостта, дори така, както си поиздевателствала над нея в аватара ти, пак не може да бъде скрита. 
Както не могат да бъдат скрити и останалите ти другите ти ценни качества, което проличава от текста, който си споделила с нас. 

Прочетох веднага, но отговарям с малко отлагане, иначе човек току би си помислил, че седя тук и само чакам някой да се появи, за да се нахвърля отгоре му. 
Истината е, че тук пиша с удоволствие, което ФБ далеч не ми дава.

--------

Радвам се, че споделяш и за езиковата бариера, според твоите собствени изживявания. „...  акцент - а моят на английски е руски ... “
Интересно, на руски започнах да общувам приблизително както на норвежки, малко на шега. Там го нямах проблема с мълчанието, макар че повечето от наученото някога, се беше потулило някъде, след всички години без практика.

Потвърждаваш моите впечатления от това, че хората в повечето случаи проявяват търпение и разбиране, и проблемът е по-скоро у нас: да повярваме, да убедим самите себе си, че това е така.

Интересното е, че когато обаче срещна индивид, у когото усещам незаинтересованост и/или недоброжелателност, у мен се включва някакъв странен механизъм, който прави говоренето ми трудно и грешно. Успокоението е, че това касае и говоренето на български


Така или иначе, за нас, които сме попаднали в нова държава, езикът обикновено не е най-голямата бариера. Макар да е много, много важен!
На нас ни липсва онова, което да ни направи част от тукашното общество, на нас ни липсва история, предистория.
Нашето съществуване тук започва от мига, в който сме стъпили на новото място. Ние не познаваме детските приказки и песнички, локалните събития, които се помнят и до днес, поговорки, шеговити изрази, създадени спонтанно през годините - неща, които са лепилото, което те прави да принадлежиш към една общност.

За жалост, колкото и добре да владеем езика, ние не сме в състояние да се включим в разговор за неща, които другите познават на (клише) клетъчно ниво. Дори разните идиоми и поговорки, които учим, завинаги ще си останат точно това - нещо научено, без онзи дълбок нюанс, който усещаме при българските изрази.

Нашето летоброене тук започва от деня, в който сме попаднали тук.
И колкото повече време минава, толкова по-лесно ни е да се почувстваме у дома си, тъй като и собственият ни живот на новото място започва да добива едно минало време. Което прави сегашното по-лесно.


Агент, за хората тук си права: зачитане на личното пространство и много отзивчивост когато я поискаш.
Чакаме те обратно!

Ше ви замола да съ стегнете, че тука стана неква говорилня. Имате да попълвате празнини в тефтера ми за посещения, като публикувате рецепти на ястията, които ще сготвите по повод повода 😁😁😁.
В тази връзка, аз езика го обичам пане 😃😁

Майстор Сорсе! 
Покорно моля за извинение! 
Взех си бележка и се постарах.
Като започнах с десерта. Побългарен унгарски сладкиш.
Какво мислиш по въпроса? Да го панирам ли? - Сладкиша, не въпроса. 

Уф, Нелка, аз като малките деца...Ако зная, че ме чака такъв десерт- мога и да пропусна основното, или само да мизгна 2-3 лъжици от него. Страхотно изглежда!:hug: Ако съм на Сорсе на мястото, няма да се мая, ами ще те сложа в челните места на списъка си за посещения.
А аз с твоята помощ отпреди 5 год, още си правя достатъчно успешно верденс бесте-то.

Мелина  , ако е за гости, и теб няма да върна, да знаеш 
Обещавам двоен десерт.

Много се радвам за верденс бесте-то. Аз също продължавам да го правя, а предната седмица пак го обяснявах на едно момченце от Варна.
 Лошото е, че докато обяснявах, реших и аз да опитам една доза. Опитах и...след ден и половина нищо не остана 
 И после някой само да каже, че от обяснения не се пълнеело!

Нелка, много си мила! Ама с тези малките деца, много много не се спускаме да пътуваме още, като не броим лятната отпуска. По-нататък.
То верденс бесте-то много се намъква, нали е такова едно лекичко. Ама после тежко ти става.

Така е, Мелина  , а и тук разстоянията не са малки. То не че в Германия са, ама и пътищата са по-други. Макар че, там с тези задръствания тя май е все тая... 

За бесте-то лошо.  Защото като ти стане тежко, за да си оправиш настроението, отиваш и хапваш още малко. И изобщо... 

Аз пък се бия в главата и се срамувам в ъгъла, 4е за толкова години тук и толкова сладки6оправене, как пък едни път не го направих това Верденс бесте  . Трябва да се поправя в най- скоро време. На мен лЮбим си ми остава съксес какето с орехи в блата 

Бобченка, може ли линк или рецепта на това каке?

Toчно и аз се зачудих за рецептата на Бобчето.
Нямам спомен да съм чувала името.

Допълвам: за срама. Има защо   
Всъщност класическата Верденс бесте е само с варен крем и с фльоте.
На мен така ми идва малко...знам ли, безлична.
А с плодове, о! Съвсем друго нещо!

Нелка, помня, 4е ти го праве6е с ябълки, нали  ?

Ето го какето, за което говоря, само дето аз го оби4ам с орехи
https://www.google.se/search?dcr=0&source=hp&ei=oEuAWoHh … 0k1.0.3BrQEkD6ovI

О, това и аз го обичам, мнооого!

Верденс бесте май не ми е сред любимите, даже съм се чудила защо е толкова превъзнасян. Целувки, крем и блат, това е за мен верденс бесте 

Ама всички норвежци го обожават. 

Гледай сега каква умнотия съм написала преди малко.
Ами...знаеш ли, Бобче, как прочетох името на твоята торта? - Съсекс каке.   
Чудно ли е, че ми беше непозната.

Благодаря за линка. Естествено, че я знам. Веднъж една тукашна беше ми/ни изпекла една такава - подарък.
Кремът - със соленото масло. 
Директно всичко замина в кофата.
Правила съм я и аз, но вече отдавна.

А Верден-а го правя с ябълки, да  . Не е за вярване, но става друга торта.

В този смисъл разбирам какво казваш, Самсара.
Само веднъж съм я събирала по тукашния начин, с двата вида крем и нищо друго. Толкова разочарована останах... И не повторих, продължих си с ябълките
 

Мерси, Бобче!Сетих се и аз, че на последната меса ядох такава тортичка- ммм, много е вкусна. Трябва да се пробвам някой път.