С какво ви дразнят майките ви?

  • 41 206
  • 180
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 475
Моята майка живее сама с телевизора и турските сериали и се е превърнала в абсолютен темерут в отношенията с околните. Звъни на пожар на моят мъж, ако не й вдигна телефона. На изпроводяк след едноседмичен престой и ежедневни караници му беше заявила в асансьора, че не е нужно те да се харесват, важното било ние да се обичаме и уважаваме.
При нея няма градивна критика, има само критика.
Тонът й е коренно различен с различните хора, неестествен дори с бебчето.
Сърдеше се когато излизах вечер (на 26-27 г.), че била пренебрегната и самотна, а на 29 г. ми заяви, навръх рожденния ми ден, да си помисля и побързам с децата, че тя не можела да ги гледа. А да и за остаряването ме зачекна същият ден.....а деца определено не може да гледа, гнуслива е и един памперс не иска да смени.
Дразня се когато манипулира всички със здравословното си състояние. Ако спре с вредните навици - пиене на сто кафетан а ден, цигари и кола, ако се храни здравословно и отслабне, то логично кръвното й ще се понижи и няма да пие хапчета, които аптеката услужливо й продава всеки месец. Да, ама по-добре болна и нещастна, отколкото здрава и щастлива.
Отлага много неща за последният срок/ момент. Яд ме е, че и аз съм го прихванала.

# 91
  • Мнения: 780
наще смело продължават с изцепките. добре, че отдалеч е забавно, че иначе  Rolling Eyes

чуваме се по скайпа миналата седмица и аз ям грозде. баща ми оглежда изумено и пита 'че пък откъде пък имате грозде там?!' викам 'за разлика от бг, където вече всичко е вносно, тук всичко си е местно производство' и той 'че къде пък в русия се гледа грозде? ма на пазара ли го продават?' отговарям 'тук няма сергии на улицата, само супермаркети и магазини' и той клати невярващо глава

после, защото малкият има РД, са решили да пратят малко колетче и аз помолих да ми сложат един прополисов крем вътре, че още не знам тук къде и как да го търся и майка ми се изцепва 'ще пратим, спокойно, и по-натам ще пращаме, няма да ви оставим'  Mr. Green все едно ние тука умираме в канавките без техния колет, нищо не можем да си купим. ма така е, като вярваш на платените душевни диарии на иво инджев и сие, че тука са само некви пияници, яздещи мечки и шибащи се с лозови листа  Rolling Eyes

# 92
  • София
  • Мнения: 20 712
Моите родители все го играят честни и безпристрастни, т.е. не играят - такива са си. Как само на мен ми се паднаха, други хора ще подкрепят децата си и убийство да са извършили.
И сакън да не се оплача от внучката им - веднага се заявява, че прилича на баща си и нито гък за това, че основно те са я възпитавали.
Не ми казвайте колко съм лоша и неблагодарна, че те са ми отгледали детето - така е, но това беше най-вече ТЕХЕН избор.
Коректно ли е при споменаване, че ще вече ще си я прибираме при мама и тати, да облъчва 9-годишно дете да се обажда и реве да я оставя при тях?

# 93
  • Мнения: 505
Щом 9 години са я гледали те, защо да е некоректно?  Не да се облъчва детето, но те са свикнали с него, нормално е да не искат да си го взимате. За 9 години сигурно се чувстват като негови родители, което също според мен е нормално. Но не съм съгласна да се настройва детето да мисли в посока на техните желания.

# 94
  • Мнения: 2 127
Тяхна е била инициативата да го отгледат, но ти си тази, която се е съгласила Simple Smile

# 95
  • София
  • Мнения: 19 461
Няма как да е било ТЕХЕН (с големи букви) избор, било е ТВОЙ избор. Няма как майка ми да реши, че ще ми гледа детето, аз да кажа ОК и това да е неин избор. Иначе какво, ще дойде да го отвлече то вкъщи, докато спим ли  Laughing

# 96
  • Мнения: 20 367
Защо им е да облъчват детето? Та то си е достатъчно облъчено, че домът му е при баба и дядо (и как иначе, целият си съзнателен живот е изкарало там). И аз да съм, и аз няма да искам да напускам дома си, стаята си, приятелчетата и т.н. Чий избор е било и какви обстоятелства са довели до подобно решение няма да коментирам.

# 97
  • Мнения: 226
Какво ме дразни ли...ами имаше един период в който когато споделях нещо от моето ежедневие, веднага се оказваше че има подобен житейски еквивалент в някой турски или индийски сериал и така научих за патилата на Али Реза и Малката булка, както и за някоя си Ичха. Много се дразнех, защото при нужда да излея душата си, в замяна трябваше да изслушам най-подробно за сериали, които никак не ме вълнуват. Сега просто слагам дежурна усмивка и гледам втренчено (докато си мисля за друго) и давам вид, че слушам.

# 98
  • София
  • Мнения: 20 712
Да поясня, че въпросната случка беше преди много години. Дъщеря ми е на 22.
Първите 4 години сме живели заедно, т.е. не съм я метнала 9 години само на нашите.
Никога не е ставало дума, че ще живее постоянно там, исках поне в началото да улесня и тях - баща ми да не пътува от другия край на София, за да я взима от у-ще, защото тогава нямаше всеобщата занималня. Друго имах предвид, но няма кой да ме разбере.

Бърди, в 6-ти клас баща ми ходеше пред 6-то у-ще да я съпровожда до рейса. Когато му направих забележка, той си вирна носа и каза: "И без това нямам друга работа, АЗ така съм преценил". Завиждайте ми...

О, за сериалите, аз просто казвам учтиво, че не ме интересуват и че е срамота интелигентен човек да се зомбира с тях. Не че има особен резултат де

# 99
  • Мнения: X
Не ми казвайте колко съм лоша и неблагодарна, че те са ми отгледали детето - така е, но това беше най-вече ТЕХЕН избор.
Коректно ли е при споменаване, че ще вече ще си я прибираме при мама и тати, да облъчва 9-годишно дете да се обажда и реве да я оставя при тях?

Няма да ти кажа, че си лоша и неблагодарна, защото не зная какво те е довело до това решение. Но относно реването на детето за баба и дядо, аз самата съм отгледана от баба и дядо от бебе до 6-годишна. Родителите ми си ме взеха тогава. И аз плаках за баба и дядо, а родителите ми бяха някакви чужди хора, които през уикендите ми идваха на гости. И до ден днешен изпитвам към тях лоялност, но категорично не и любов. Така че, всяко наше решение носи своите последици.

# 100
  • София
  • Мнения: 19 461
Нещо явно съм пропуснала или си имала предвид някой друг, Cuckoo - не разбрах защо към мен се обръщаш със завиждането? За кое да завиждам?

# 101
  • Мнения: 2 328
Вече не ме дразни,ни ме вълнува ни нищо.Последния път,когато я видях бях тръгнала за полицията.Бутам количката,дори не я забелязах,ама тя се набута пред детето и започна"Ох,слънчицето ми,ох любовта ми... слабичък си,не си пораснал,на баба слънчицето..."да поясня,тя това дете не го е търсила почти година.Изнесе се за пореден път,не се е обаждала,не е писала.Само веднъж чрез брат ми ми поиска уж на заем една чанта и обувки официални.Опаковах и пратих нещата,тя едно мерси не е казала.
Последния път,преди случката на улицата,когато видя малкия той беше на година и 4 месеца.

# 102
  • София
  • Мнения: 20 712
Бърди, извинявай, нямах предвид точно ти да ми завиждаш, просто твоята реплика за техния и моят избор ме накара да дам въпросния пример.
Причината да не ги отрежа още навремето е, че нямах адекватна подкрепа нито от ММ, нито от родителите му.
Нашите просто не се усещат къде е тънката червена линия. И ако сега поддържам отношения с тях, то е защото наближават 80 и се сещате какво си мисля.
Аз също съм гледана от 3 до 7-годишна при баба и дядо, взимаха ме през уикендите, но аз все пак си исках при нашите.

# 103
  • Мнения: X
Аз също съм гледана от 3 до 7-годишна при баба и дядо, взимаха ме през уикендите, но аз все пак си исках при нашите.
При теб е различно. Мен баба и дядо са ме отгледали от 50-дневна до 6-годишна, а майка ми и баща ми ме посещаваха през уикендите. За теб най-естественото нещо е било да сиискаш мама и татко. От постовете ти останах с впечатлението, че детето ти е отрасло в дома на баба си и дядо си, така че е нормално да го възприема като свой дом.

# 104
  • Варна
  • Мнения: 38 307
Моята майка - и баща ми също - е истинско съкровище. Да са ми живи и здрави, още много години да живеят, не мога да си пожелая по-добри родители. Винаги са подкрепяли и мен и сестра ми по всички възможни начини, в момента, в който създадохме семейства приеха безрезервно двамата зетьове - не че и двамата нямат по някоя треска за дялане - и им засвидетелстват уважение и привързаност. За внуците си са по-ценни отколкото ние, родителите им, много ги обичат и чувството е взаимно. Най-ценното, което са направили за мен е, че винаги са ме подкрепяли, дори когато не са били съгласни с някое мое решение, но в същото време ми даваха достатъчно самостоятелност за да стана независим човек, както и това, че никога не си позволяват по какъвто и да е начин да се бъркат в моето семейство или в това на сестра ми. Предполагам, че е много трудно и предполагам, че един ден и аз стигна дотам с дъщеря си и бих искала да имам тяхното търпение.
Единственото, което напоследък лекинко ме дразни е маниерът на майка ми - отскоро - като звънне по телефона да си каже каквото има за казване и да го тръшне. Аз тъкмо съм изслушала монолога и съм зинала да кажа нещо и отсреща - хоп, свободен сигнал. Обикновено звъня аз веднага след това за да се доразберем. Но като се замисля - бял кахър.

Общи условия

Активация на акаунт