С какво ви дразнят майките ви?

На моята 22 не са й писнали.
Едно време опяваше как не съм искала да кърмя дъщеря си, а бебката просто не искаше да суче и това е, едва изкара 4 месеца.
Когато родих сина си и наистина исках да го кърмя по-дълго - веднага взе да опява да му давам АМ и че съм го държала гладен. Той пък имаше желание, но аз нямах достатъчно кърма.
Важното е, че все аз съм в грешка.
Едно време все ми опяваше какви били ММ и родителите му, сега ако се оплача за нещо - дежурната реплика "Гледай си децата и не се ядосвай." Ами аз не се оплаквам за щяло и нещяло, и щом го правя - значи ми е прекипяло.
Какво ли чакам от 80-годишен човек...

Аз няма да съм по темата с моя коментар, но...
Моята майка не ме дразни с нищо Не ме е подразнила нито един път за 24-те ми години живот, съмнявам се да започне да го прави занапред (да не казвам голяма дума ) Просто винаги освен като родител в нейно лице съм виждала и моята най-добра приятелка и доверен човек Обикновено се разбираме почти без думи, подкрепяла ме е винаги и никога не съм срещала укор за глупости. Не, че са липсвали, но винаги са ми били поднасяни по-скоро като съвет и странично мнение, и така съм ги приемала. За това и ми е странно какви са тези дразги с вашите майки
Но пък за сметка на идеалните отношения с майка ми, баща ми винаги ми е лазил безкрайно по нервите Пълно щастие няма, явно

Моята майка цял живот ме е критикувала,сега продължава да мрънка за щяло и за нещяло( че мъжът ми бил отслабнал много и не му отивало     , детето като ревне тича през глава да види какво е станало(живеем в една къща) и пр. )  Ако се скарам на малката,тя идва гушка я и я отнася в друга стая с думите ти каква майка си?Не те ли е жал да се караш на детето? Много пъти съм и казвала,че ще ме докара до нервен срив,а тя с цялата си наглост ми вика: Аз ли те карам,тъпачка такава ? С мъжът ми едвам я търпим,но няма да е за дълго,скоро се изнасяме      Това е мама  

За пореден път се опитва да ми вмени колко съм неблагодарна. А защо благодарността трябва да означава безпрекословно подчинение и липса на мнение? Отново си намери повод да го играе жертва. Защо? Има живи и здрави деца, успели, независими. Явно не е достатъчно, трябва да има драма. Колкото и да се опитвам да не си го слагам на сърце, явно ми тежи.

С безкрайно много неща. Основно с репликите "Аз гледам сама и издържам 2 деца".
Мен ме отгледа баба ми, издържаше ме тя, а на всичкото отгоре, когато майка ми подмяташе тези реплики, естествено пред хора, които няма как да знаят как стоят нещата в действителност, аз вече работех, а сестра ми е издържана от... баба ми В цялото това твърдение, единственото вярно е, че се грижи сама за сестра ми, и то пак не беше без помощ я от мен, я от баба ми, това доскоро. Та не знам къде точно е ролята на "сама" в цялата тази ситуация, но иначе, ако я слуша човек - майка героиня.
И е винаги права. Не може да има друга гледна точка и друго разбиране за нещата, освен нейното. Това е. И тя разбира всичко. Чудесен съветник е за връзките и отношенията между хората, въпреки, че тя самата е възможно най-ужасният пример за това и е последният човек, в чиито съвети бих се вслушала. Да кажем, че е като зъболекар с уста, пълна с кариеси.

Ще се разпиша с днешната случка.
Майка ми в момента е на курорт/санаториум, където се правят разни процедури/, по НОИ се регистрирваш и отиваш по-евтино. Имам две малки деца, а в апартамента на майка ми е баба ми, която също аз обгрижвам/разбирайте миене, сипване на ядене и т.н./ На 84 е с прогресираща склероза. Мъжа ми работи в Германия, в момента е в болница след катастрофа със служебния камион, живее втори живот имайки предвид как изглежда каиона.
Понеже разбрахме, че четвъртък ще го изпишат и аз й казах че ще си купувам билет, за да отида да поседя малко при него, да му дам начален тласък така да се каже. Тя като дигна патардията, ти питала ли си ме дали може да оставищ едното дете при мене, той е голям мъж, ще се оправи, ти си им амайка на тези деца, къде си мислиш че отиваш, незнам си ко.... Ами ако се разболее малката, какво ще правя. Не съм ги питала с баща ми дали може да отида, все едно отивам на разходка. Трябва да го обсъдим, не си купувай билет, нямало нужда да отивам.
Викам ти пита ли ме, дали искам да гледам баба? Каза само подготви се психически, аз август месец отивам на почивка 10 дена.  За протокола съм с разшилрени вени, варикозни рани и т.н. По принцип много ми помагат, но като стане въпрос аз да си почина малко, ааа не може.
Един ден викам на сестра ми, догодина ние ще отидем на санаториум да си правим процедури, и без това Х ще има нужда с тоя контузения крак. Аааа, няма той ще се оправи и нямате нужда от санаториум.  И в крайна сметка стана ясно, че моя мъж ще го изпишат, но ще го преместят в друга болница където е само за рехабилитация и аз няма да отивам.
Но въпреки всичко майка ми още веднъж си показа отношението към мъжа ми... и отношенията ни ще станат съвсем служебни
съжелявам че стана дълго

Момичета, независимо от възрастта на която сте, радвайте се на майките си и не позволявайте дреболии да нарушават взаимоотношенията ви.

Какво ли не бих дала да имам "проблемите" ви. От ранна възраст си имам  втора майка/мащеха/stepmom или както там се нарича и мисля, че нещата са несравними.

Обичайте майките си,  казвайте им го, показвайте им го, колкото можете по-често, те няма винаги да са до вас.

Daylily - стига идеализира. Много е дразнещо за човек със сериозни проблеми с майка си. Има всякакви хора. И психопати, и убийци стават майки, въпрос на биология.

Ха-ха...гледам в последните постове има препратки към моите наскорошни драми с маман.

Самотна майка съм, тя ми помага , спор няма....
Детето ми е болнаво, цяла година - кошмар... Цяла година слушаме лекари как трябва да идем на друг климат. Цяла година тя чупи пръсти и се вайка, и разправя как ще събира пари за пролетта да ходим на санаториум.
Пролетта дойде, лятото и то. Не се коментира нищо. Аз просто си организирах тихо и кротко нещата, пари на заем взех и ще пътуваме.

И тук започва театъра - къде ще ходим, с кого ще ходим , цял живот съм я лъгала....приказки, драми, злоба, обиди, чудесии...Ми сами ще ходим, с кого да е? Ама тя явно някакви филми си режисира пак...
Не съм спала снощи, за пореден път... Тази жена не си ли дава сметка , че не споделянето не е лъжа. И си има причина да не споделяш. Ама кой да помисли...
Вече откровено ме мрази, просто защото се опитвам да си живея собствен живот, без да ми се дърпат конците...Никога не съм била дъщерята , която е искала, а именно - кукла на конци.

"За пореден път се опитва да ми вмени колко съм неблагодарна. А защо благодарността трябва да означава безпрекословно подчинение и липса на мнение? "
Да, точно това  важи с пълна сила.

Хич не идеализирам и да, знам, че хора има всякскви.
На мен просто ми се ще да имах майка, заедно с проблемите.

Така ли? Ти наистина ли искаш някой да те тормози?

Daylily, това, че при теб нещата стоят така, не значи, че всички майки са светици. Майка е призвание и някои жени просто не стават за такива. И наистина е дразнещо за родител да имаш човек, който всячески се опитва да те смачка, за да си избие собствените комплекси, кефейки се как отчаяно се бориш и за една капчица одобрение, и да дойде някой, да ти обясни как трябва да си благодарен...

Може би си права, Water_Lilly.  Сигурно има и жени, нямащи призвание да бъдат майки.
 Трудно ми е да проумея как майка ще иска да навреди на детето си, но това, разбира се е моята гледна точка, тоест на човек без опит.

Силно се надявам да бъда добра майка на дъщеря ми.

точно с такива доброжелателни съвети ми отидоха най-хубавите години от живота в жестока депресия и нечовешко самомнение  щото колкото пъти събирах сили да споделя на някой тормоза, на който бях подложена от собствените си родители (главно майка ми, но и баща ми не й отстъпваше, неговят просто беше физически, а нейният - изтънчен, психологически и емоционален) чувах или 'ти си внушаваш' или 'е, не може да е чак толкова зле'

та и аз така си поватарях като мантра 'нещо не си разбрала, радвай се, поне имаш родители, хората и това нямат' ама с тази логика хич не се прокопсва, а се стига до психодиспансера. някой родители не просто нямат призвание за такива - те живеят, за да мачкат, унижават и осакатяват децата си, от което им се вдига собственото самочувствие на родители 'виж се , ти си нищо без мен'. да съм благодарна за което? не, мерси 

О, аз въобще не съм се опитвала да се успокоявам. Започнах да бягам от вкъщи още на 16. На 19 се изнесох на квартира.