Публикувана: 24 март 2015, 11:15 ч.
Последно мнение: 10 ян. 2016, 18:46 ч.

С какво ви дразнят майките ви?

41 195
180
1

1
...
8
9
10
...
13
Всички

# 120 19 септ. 2015, 11:37 ч.

Мнения: 3 437

Цитат на: Анонимен в пт, 18 сеп 2015, 08:54

Понякога си мисля, че родителските чувства са всичко друго , но не и обич...
И по моето семейство съм го усетила доста ярко.
Майката види ли, че детето и ще я надскочи, ще бъде по-добре и по-щастливо от нея, и сякаш започва да завижда, да го дърпа с психологически прийоми обратно в стадото.

Недей така, не обобщавай, не позволявай лошият опит да формира собствените ти убеждения.
Нормалните семейни отношения, са си чиста проба обич, даже самопожертвователна, и щастие, и гордост от постиженията на детето.

# 121 19 септ. 2015, 16:35 ч.

Мнения: 64

Цитат на: OX'AMAH в пт, 18 сеп 2015, 20:50

Ла Контеса и аз не съм съгласна с тези барабанения срещу позитивното мислене. ОК никой не може да е фашив и човекът клоун 24/7. Но това впиване черногледстване и пиене на кръвчица прави човек непоносим. Хората и в най-тежките ситуации, в концлагери, войни и затвори успяват да намерят сили и искрици радост. А има и хора, които просто имат нужда да страдат и да тормозят. Хората, които не познават такива индивиди, не знаят за какво иде реч. Такива хора имат нужда да пият от другите, така се зареждат.

Благодаря, радвам се, че съм разбрана правилно. Може би дамата, която изрази несъгласие, се е почувствала лично засегната, понеже в някаква степен се е разпознала в статията..
Аз самата, като всеки друг, в момент на слабост съм изпадала в самосъжаление и униние, и в тези моменти, ако някой ми занарежда как трябва да се гледа от позитивната страна, сигурно бих го замерила с нещо. Само че тук не става дума за този поп-позитивизъм, ала Паоло Коелю или Наталия Кобилкина. Тук става дума за еволюирането на лично ниво и осъзнаването на факта, че човек не може да контролира какво му се случва, но може да контролира как той реагира на случилото се, как го приема, и дали това ще повлияе на самооценката му или на представата му за света и хората, като цяло, или няма да позволи да го събори. Това е, толкова е просто.

Имаше една много хубава мисъл на Уейн Дайър - "Враждебно-настроените хора живеят във враждебен свят. Щастливите хора- в щастлив свят. Същият свят."
Това, разбира се, като всичко останало, е въпрос на личен избор, но наистина е избор.

# 122 24 септ. 2015, 12:53 ч.

София
Мнения: 20 712

Дамата не се е разпознала въобще. И аз съм дала линкове, и то от професионалисти.
Намирането на сили не означава непременно да подскачаш от радост, защото се е наложило да ги намериш. А иначе аз съм доста силна духом и се бъзикам, когато повечето супер позитивни хора се спичат.

Това за щастливите и враждебните хора направо ме разсмя. При сблъсък с истинско нещастие познай кой ще ти е от реална полза и кой само ще кърши ръце и ще реве как така се е получило...

Аз мога да цитирам друго Hope for the best, prepare for the worst

# 123 24 септ. 2015, 13:06 ч.

София
Мнения: 44 349

Пак да се оплача.
Четири дни я нямаше - малко почивка.
Отделно малко ме беше поизлъгала какво ще прави и къде ще ходи. Както и да е.
Връща се и пак почва вечната тема с малкия - изкъпа ли го, намаза ли го, нахрани ли го.
И като кажа, че не съм направила някое, прави физиономия и почва да ми вменява вина.
Ако не го изкъпя и намажа, ще получи изменения в характера, защото има проблеми с кожата и това му влияело!
#2gunfire

# 124 24 септ. 2015, 14:24 ч.

София
Мнения: 20 712

Цитат на: L'Agent в чт, 24 сеп 2015, 13:06

И като кажа, че не съм направила някое, прави физиономия и почва да ми вменява вина.

Ако майка ти не те попита, гаранция, че няма да си нахраниш детето. Mr. Green

Преди години почти всеки понеделник майка ми звънеше и се почваше: "Какво сте го правили това дете в събота и неделя ..." Все нещо не бяхме угодили, пъпка му излязла - почти истерия.

# 125 24 септ. 2015, 14:32 ч.

София
Мнения: 44 349

Гладно го държа! То затова порасна 6 см за 5 месеца. Mr. Green

# 126 24 септ. 2015, 14:49 ч.

Мнения: 1 267

Моята майка обожава брат ми, а мен кучета ме яли. Най-прост пример - снощи споделих, че съм поискала на баща си 2 буркана с мед. Тя като викна насреща ми, как така 2 буркана, да дадеш единия ПОНЕ за брат ти. А аз за внук и го вземам. Аз съм длъжна да помагам на брат си, а той си работи. Добре поне, че той не наглее.

# 127 24 септ. 2015, 15:25 ч.

Мнения: 2 760

Мен са ме дали на отглеждане при баба ми, на 350 км разстояние, когато съм навършила една година. До тригодишната си възраст съм била там, като майка ми и баща ми са идвали през ваканциите да ме видят - и двамата са учители.
Идва момент, в който на мен ми предлагат работа, за която трябва да изкарам двумесечен обучителен курс далеч от дома си, а имам осеммесечна дъщеря, безработна съм (изритана от работа, когато забременях) и нямам големи преспективи. Майка ми тогава отказа да се грижи за дъщеря ми, защото децата трябвало да са при майките си... То си е така, ясно, ама аз бях преценила, че този курс ще ми осигури работа, за да храня това дете, не само да го гледам... Много ме заболя тогава. И в още един случай майка ми ме предаде.
А ме дразни с това, че откакто имам деца, все ме пита кога ще се прибера Mr. Green

Излизам на тренировка един път седмично за три часа... кръчмите не помня как изглеждат...
Много добре помня като бях дете, как всяка събота и неделя бяхме при едните баба и дядо, а всяка ваканция - при другите. Т.е. сме живели вкъщи от неделя вечерта до петък следобед. А сега не мога на едно кино да отида с мъжа си.
В сравнение с някои постове, които прочетох, това са бели кахъри.

# 128 24 септ. 2015, 15:32 ч.

Мнения: 50 636

Ммм, до 3 години е нищо, аз бях при бабите до 2 клас включително Simple Smile

През това време майка ми се записа и изучи редовно за детска учителка Mr. Green

докато бабите й гледаха детето, а на празниците не идваха да ме видят, ами празнуваха с останалите студенти Mr. Green

Прибраха ме в 3 клас, само защото се развеждаха и им трябваше куриер на съобщенията Wink

Излишно е да казвам, че майка ми не е гледала внуците си дори и един час...вече 14 години...не че бих й ги оставила де. Sunglasses

Дразни ме не това, че не гледа децата, а че дори когато случайно има контакт с тях, ги насъсква един срещу друг, или обижда.

# 129 24 септ. 2015, 16:06 ч.

Мнения: 2 760

O, тъжно е това, което пишеш Hug

Моята майка не ги обижда, не ги дразни, напротив, много се обичат, но по някакъв начин ми вменява вина за всеки час, прекаран с децата... Не знам как успява да го постигне. И сега се замислям - едно време и моите баба и дядо ли така са реагирали на нашите гостувания? newsm78

Никога не съм се усетила нежелана, но сега и децата ми не се усещат нежелани от баба си, пък на мен тя ми показва колко й тежи. И в момента, в който се прибера, просто се омъглява, буквално виждам как изчезва на секундата, сякаш се стопява във въздуха и вече я няма Laughing

То и децата ми са едни зверчета, не са за всяка уста лъжица.
А баща ми почти няма контакт с тях...яд ме е, че те няма да имат хубави спомени от баба и дядо в детството си.
О, забравих - много ме дразни това, че тя смята, че щом не е била свидетел на нещо, то не се е случило. Т.е. ако тя не е видяла децата, че са яли, значи не са яли и майка им ги е оставила да гладуват, горките дечица...Щом не е видяла, че някой от родителите играе футбол с малкия, значи никой освен нея не играе с горкото дете... Ей такива едни ги ръси..."Хайде, баби, аз ще играя с теб, че то няма кой друг..." Иначе признавам, по-добра е от мен на блейдове.

# 130 24 септ. 2015, 16:08 ч.

София
Мнения: 768

В много от вашите истории познавам себе си. Винаги обиждана и критикувана. Никога не одобри външния ми вид или пък нещо сготвено от мен. Не ме е подкрепяла за каквото и да - обясняваше ми как нищо няма да излезе от мен, как другите деца успявали, пък аз....Независимо какво правех, не беше достатъчно, не беше одобрено. Спрях да й споделям каквото й да е, за да избегна упреците. Което доведе, разбира се, до нови. Преминах през много трудни периоди в живота си, които като жена и майка тя би трябвало да разбира, но не ме подкрепи, не намери сили за една добра и окуражителна дума.
И въпреки всичко знам, че не такива отношения исках да имам с майка ми. И когато един ден си отиде, ще съжалявам, че не съм намерила пътя към сърцето й.

# 131 24 септ. 2015, 16:13 ч.

Мнения: 50 636

Горе главата и никакво самосъжаление
Нали знаете , "всяко зло за добро"
Всяка ситуация ни носи нещо, което да ни е от полза занапред. Поне опит, ако не друго Peace

Гледайте напред, към децата и бъдещето, не задълбавайте в миналото Peace

# 132 24 септ. 2015, 16:37 ч.

...на безопасно
Мнения: 3 023

Цитат на: megislava в чт, 24 сеп 2015, 16:08

Не ме е подкрепяла за каквото и да...............Независимо какво правех, не беше достатъчно, не беше одобрено. Спрях да й споделям каквото й да е, за да избегна упреците. Което доведе, разбира се, до нови. Преминах през много трудни периоди в живота си, които като жена и майка тя би трябвало да разбира, но не ме подкрепи, не намери сили за една добра и окуражителна дума.

Споделям написаното...
Аз подкрепа имах, но от чувство за дълг, а не от сърцето....Ще направи каквото трябва, но ще ме обижда и натяква години наред. Тя е силно отговорен човек.
И все ще я запомня, как цял живот ни вменяваше, че ако не сме били ние....не знам...Савската кралица ли щеше да е? Омъжила се е на 18....
Все прехвърля отговорността за раждането ни на нас самите....

# 133 24 септ. 2015, 18:15 ч.

Мнения: 1 427

Цитат на: Montessori в чт, 24 сеп 2015, 15:25

Според мен сегашните баби, чиито деца са били гледани от друг и преди не им се занимавало с деца (ама е трябвало да имат, че какво ще кажат хората) и сега също не им се занимава с внуците!

Моята майка и моята свеки са такива жени-ами и аз и ММ сме си отвисяли по селата като малки! Иначе да му праят снимки на внучето и да го лигавят са първи писти, но дотам

Така че не се ядосвайте Hug

просто си има такива "повредени " хора...

# 134 24 септ. 2015, 19:49 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 655

На моята внук ѝ порасна. Сега е на фаза позитивно мислене. Аз ѝ споделям проблем, а тя вместо да ми окаже подкрепа със съвет или да ми помогне, ми обяснява как да мисля положително, за да не предизвиквам пак лошия късмет, как всичко си било закономерно и нещата трябва да се оставят на естествения си ход, да не насилваме съдбата, абе едва ли не "хак да ти е, ама ти си гледай рахата".

Препоръчани теми

Маркетинг план по Икономика

Спорт за момче на 5 г в районите Слатина, Гео Милев, Редута

бебе на 4 месеца отказва да яде

F89 Разстройство на развитието

Причина:

Причина: