С какво ви дразнят майките ви?

И моята майка така ме е оставяла с месеци при баба ми.
Но сега гледа децата. Помага на голямата, гледа малкия по няколко часа.

Много хубаво си го казала, че човек определя как ще реагира на дадена ситуация. Нашият вътрешен свят е единственото нещо под наш контрол.
Ако майка ти не се научи да се зарежда сама и да генерира ресурс, тя обезателно ще тегли от теб. Имала съм баба и дядо, ужасно слънчеви и позитивни хора. А бяха баба и дядо 90тте години, когато беше най-тежко в България. Моята баба известен лекар събираше и връщаше амбалаж за стотинки. Никога не е била с такова поведение, а съм виждала и друг човек, който е възрастен в много по-лесна битово ситуация, и е точно така както ти описваш.

Това важи и за млади хора, има си и млади хора такива.
Междру другото аз съм се научила да си изграждам стена ако се налага.


Ами и майка ми ми повтаря да вярвам в късмета си. Те са си прави в крайна сметка, много малко от живота можем да  контролираме наистина. От там нататък негативните емоции са безсилни. Хората заради това са били религиозни едно време.  В това има мъдрост --да осъзнаеш, че с някои неща трябва да се смириш и да оставиш животът да се случва. Съдба си е животът.

А отговорили сте си защо имат такова поведение? През моята глава са минали детски (и не до там), но страшни обяснения. Че съм осиновена, че съм нежелано дете, че съм попречила на нещо в живота й, към което тя се е стремила...С годините спрях да се обвинявам. Но и "човекът е такъв, не от всеки става родител", не ми върши работа. Имам и аз вече деца, с които ще допусна други, сигурно сериозни грешки. Но всеки ден ги целувам и им казвам, че ги обичам, че са красиви и умни, че могат да постигнат всичко, към което се стремят...Не бих искала да ги оставя да се чувстват малоценни, неподкрепяни и необичани.

Като чета написаното, се сещам за една стара скороговорка:
"Едно си баба знае, едно си баба бае"...
Разбирам какво имаш предвид, както и нуждата да валидизираш колко "професионално-аргументирана" е гледната ти точка.
Само че, за съжаление явно ти не искаш, или не можеш да разбереш какво аз имам предвид.
 Начинът, по който реагираш, показва, че темата те засяга лично, иначе нямаше да имаш нужда да докажеш, че твоята гледна точка е правилната.
Кой знае, може би в живота ти има или е имало някой с позитивна нагласа, който обаче те е разочаровал и може би е проявил безотговорност към теб, за да я отричаш и така крайно да обобщаваш.
Между другото, аз уважавам твоята гледна точка и я приемам като твоето лично изживяване, твоята лична истина. Постарай се и ти да допуснеш, че твоята не е меродавна! 

Попаднах наскоро на тази статия, много ценна за отношенията майки дъщери. https://www.psychologytoday.com/blog/tech-support/201502/8-types … m_campaign=FBPost

Много неща си изясних, моята майка почти не ме е гледала, до три години изцяло на село, после с другата баба, свекърва й, с която цял живот се карат и не могат да се понасят. И до днес едната ми звъни да се оплаква от другата и обратно. Съсипаха баща ми с техните конфликти. А майка ми постоянно ме обвинява, че приличам на нея, вечно ме сравняваше с някой, повтаряше ми, че Господ я бил наказал с мен като малка, вечно беше напрегната и в паника. Например не даваше на мен и сестра ми да й помагаме вкъщи, защото само сме й създавали повече работа, после припадаше пред нас от изтощение и ни караше да се чувстваме виновни, че не й помагаме. Когато споделя с нея проблем единственото което чувам е "стискай зъби". Тя от стискане на зъби в момента е с толкова разклатено здраве и нерви, че едвам върви.
И въпреки всичко се опитвам да й простя, защото само така мога да намеря мир. Много е трудно. Не я мразя, напротив, винаги съм искала да й помогна. Но тя много обича да се омаловажава и да бъде жертва. Тъй й било писано, да не съм се занимавала с нея, да съм си гледала живота. Това чувство за малоценност и постоянно напрежение успя да ми го предаде и досега и аз се боря с него, в отношенията ми с хората.

Интересно четиво. Направо стряскащо, като разпознаеш собствената си майка 

Мда, но и доста вярно четиво, за съжаление

По тази тема най-вероятно и книга мога да напиша.Аз жената,която ме е родила не я наричам майка,защото никога не се е държала като такава.Мен ме е отгледала баба,която ми помагаше във всичко,но за съжаление преди две години почина и вече нямам подкрепа от никого.Надявах се,че може на свекърва да случа и поне с нея да се разбираме,но уви и на такава не случих.

Ами мaйчето и аз сме много близки и като близки хора и 2те имаме недостатъци и съм сигурна, че и аз я дразня понякога. Аз не и се дразня толкова, по- скоро се птиреснявам за нея, защото ми се иска да е по- спокойна, защото цял живот се тревожи, а не винаги има нужда... По- търпелива, понякога всякаш и се иска нещата да станат супер бързо, а те изискват време и от там почва пак с тревоги и стрес. И много ми се иска да не сравнява хората. Тя много обича да дава за примери други хора, а според мен всеки човек е различен и успява в живота по различен начин, няма как всички да успеем еднакво хаха. Но винаги ми е била подкрепа, обича ме силно, както и моя мъж, който тя почти не познава като човек. Подкрепя ме за всякакви налудничеви решения Така, че няма какво да и се дразня. Понякога прави разни изцепки хаха с мнения, които ме разсмиват после като си мисля за тях.
Моята тактика с мама е да я оставя да се изкаже, да я чуя какво има да каже, да се съглася с някой неща и като приключи ако не ми е допаднало всичко- да направя аз каквото си мисля за добре. Така и тя е спокойна, че се е изказала, без да я прекъсна или да споря, и аз съм спокойна, защото знам, че тя го казва всичкото от любов и грижа, но аз мога да си преценя сама кое е добре за мен и да си го направя. И като се получи хубав краен резултат и тя е доволна, както и аз хаха, а методите ми за постигане на резултата не са от значение тогава

Много обичам моята майка и не искам да си помислям, че един ден няма да я има. А я виждам как остарява пред очите ми. И честно, като прочетох всички коментари, благодарна съм, че е такава майка. Защото и не само от коментарите, но познавам майки- чудовища- на приятели. И най-голямото чудовище е на моят съпруг майка му, добре че живее толкова на далеч, че сигурно никога няма да се засечем на живо.

Напоследък майка ми се държи абсурдно и ако продължава така ще ме принуди да сведа контактите  до минимумът на минимума.
В неделя бях застъпник на изборите,мм беше почивка и гледа малкото дете а голямото беше при нея за уикенда.Планът беше да отидем към тях и аз като приключа да вземем големия и да се приберем.Да,обаче комисията беше абсолютно неадекватната и се забавих много.Стана късно,мм ми се обади да ми каже,че на децата им се спи и ще се прибират вкъщи.Само дето майка ми скочила,че той не може да се оправи и казала " или ние идваме с теб,или децата остават тук" .Мм в шах,казал и ,че ще се оправи и не иска никой да идва, обаче тя започнала да се кара и с него и с баща ми,че и да ме обижда. Правила съм била маймунджелъци,не съм помнела по 3 секунди и пр..В крайна сметка той дойде сам да ме чака и ходих сутринта да ги взема.Слава Богу тя беше вече тръгнала,че иначе не знам.Повече няма да пускам големия при тях,тя малкия и без това не го взима и си измисля тъпи оправдания.
Толкова е обидно.Работя от 9- ти клас,за да не съм в тежест,  а нито веднъж не ме попита яла ли съм,спала ли съм,имам ли здрави чорапи? Изобщо не се интересуваше как се справям в училище.Много е гадно да те попита учител защо майка ти не е дошла веднъж дори,а живеете на 2 крачки от училището, и някой интересува ли се  от теб изобщо?
Естествено за брат ми нещата стоят по различен начин.Редовно се чуваше с класната му,той не работеше- трябваше да учи.Платиха му шофьорските курсове,после семестрите.Ако е работил 10 часа е " аууу,горкия .Заслужава 5 дни почивка!" Той може да спи до 3 следобед,аз ако съм спала до 9 съм мързелана,започва се едно злобно иронизиране от какво съм се изморила.То с 2 деца нали си клатя краката.
Та така,и куче дори не съм за собствената си майка.Само на баща ми съм,така е казала

Това аз ли го написах? Все едно за мен става дума! Съчувствам ти, много боли!

Момичета, последните постове ме шашнаха! Аз също имам две деца- момче и момиче, но не мога да си представя как ще толерираш едното за сметка на другото! Та нали и двете са ти деца?! Може ли да не ги обичаш най-много на света и двете?!

Всъщност е типично българска черта - момчето да се толерира и дондурка от майката .
Жените са длъжни да са оправни по подразбиране.
Това е мое мнение, не ангажирам никого.

Много се надявам подобна дивотия да е останала само в миналото. А дано, ама...

И ние сме така - нашите още дондуркат братчето, на 38 е.
А аз от 19 годишна съм самостоятелна единица.
Затова гледам сега да им изстискам максималното за внуците.