Съпруги на военнослужещи - 11

dundi, не знам какво е станало и в кое отделение, но аз два пъти лежах там, там раждах, баща ми го оперираха там. Много сме доволни

личен опит от неврологично отделение, от спешно, от ортопедичното /двама лекари с две различни диагнози и всеки ти вика ела да те оперирам, а се оказа, че кракът има нужда само от обездвижване/ и съвсем пресен опит на най-добрата ми приятелка от детска хирургия.  Нечовешко отношение към деца и към родителите им.
според мен един от големите проблеми като цяло на държавата ни е, че при нас липсва каквато и да е било грижа за хората, това най-добре се вижда в болниците, в отношението към децата и особено срамно ми е отношението към възрастните хора.

Привет момичета. Днес съм голяма хаймана. Първо на среща с бабите, а после на театър. Гледах Сирано дьо Бержерак. Постановка на Теди Москов. Хареса ми постановката, но другото, което ми хареса е, че в салона имаше много млади хора.

МИРИЕЛ, паспортите на децата мисля, че се сменят на 3 години, точно по причина, че физиономийките им се променят бързо.

Гледам, коментирате важни проблеми-здравната система, отношението към пациентите и в частност възрастните хора.
Едно време имаше лозунг: Грижата за човека, основна грижа на Партията! Човеци почти не останаха, тази Партия вече я няма, болниците и магазините работят по един закон - търговския, а в него никъде не пише, че продавачката, респективно доктора трябва да са усмихнати. Хипократовата клетва е навряна да не казвам къде и само от време навреме се размахва, когато се случи поредната трагедия, за да се напомни, че доктора е длъжен...Какво е длъжен? Той е приравнен с продавача на краставици ( чест и почитание на този човек, който с това си изкарва прехраната. Нищо лично. ) Във всеки един момент може да бъде набит, поруган. Това се отнася и за полицаите напр. Това в Щатите дали може да се случи?
Едно време имаше лозунг: Човек за човека е брат! На друго място имаше друг лозунг: Човек за човека е вълк... Е, доживяхме го Ибо Господи...
Отношението към възрастните хора говори много за това какво общество сме, какъв е моралът на това общество и кои са моралните ценности.
Да, когато бях студентка, покрай един пенсионер с пенсия 70 лв. преживяваше един студент. Ето вижте: баничка - 10 ст., боза - 6 ст., обяд и вечеря на студентски стол - 30 + 25 - 55ст., До тук 71 ст.4 билета по 6 ст. = 24 ст. Тотал 95 ст. Х 31 ден=29.45. Наем за общежитието 6 лв. До тук 35.45лв. За кОлтурни мероприятия оставаха почти 5 лв. (билет за кино 20 ст )

Мили момичета, по никой начин не искам написаното да ви звучи пропагандно. Така беше. Това време никога няма да се върне. Не случайно китайците имат люта клетва: Да живееш по време на промени. Е, на нас се падна. В момента е див капитализъм, натрупват се капитали, а в такова време никой не се интересува от Човека. Той просто няма стойност. Назначаваш, използваш, изцеждаш до край, изхвърляш и назначаваш следващият.
Жива рана са ми възрастните хора. Работили честно цял живот, а сега живеят мизерно. Лекарствата не могат да си купят. Тези, които имат деца и тези деца могат да им помагат - добре, ами другите? И техните деца може би искат да им помагат, но са безработни, или с никакви заплати. И тогава какво им остава на тези възрастни хора? Да се метнат под влака, или да увиснат на въжето, за да не са в тежест на децата си... Не тъжно, ами много тъжно...
В момента единствено хората от близкото обкръжение могат да си помагат. На Държавата не чакайте.
Има такава мъдра мисъл: Помогни си сам, та да ти помогне и Господ. И още: Спасяването на давещият се е в ръцете на самия давещ се. Ееее много песимистично за финал.
Ще завърша с оптимистичните думите на Никола Вапцаров: Не бойте се деца за утрешния ден!

Добро утро,

Flo 51, права си за цялата ситуация, но положението с болниците по белия свят е такова, всички са търговски дружества. Но това не пречи на медицинските сестри и лекарите да бъдат усмихнати, да обясняват, да успокояват. Това е въпрос на политика на здравното заведение и на системата като цяло. А бе как във "вносните" магазини тип Лидъл и Кауфланд си научиха касиерките да поздравяват, да питат дали сте пазарували добре и да казват моля, а пък в болниците не може?   та те също се издържат с парите, които се удържат И от моята заплата.

Само пример. Мои познати живеят във Франция от доста време. Та преди години малкото им дете след прекарана вирусна инфекция се оплаква от болки в корема. Водят го три път в болницата, първо преценят, че болките са следствие на вируса, после нещо друго, никой не пуска кръвни изследвания, а в този момент детски хирург в болницата няма. При последното посещение нацелват детския хирург, който пуска изследванията и се оказва, че детето е с остър апандисит, на масата прави перитонит. Едва го спасяват. След операцията юристът на болницата сам отива при родителите и ги пита дали смятат да съдят болницата... Това при нас никога няма да стане.  
Много ми е мъчно да го кажа, но ние не уважаваме сами себе си. Няма как да искаме другите да ни уважават.

Пфу, че неприятни мисли в началото на работната седмица. Днес е по-студено, но пък слънцето се е усмихнало.
Приятен ден на всички, усмихвайте се повече, дори и на непознати.  

Добро утро!
Като те чета Фло направо ми се дорева. Лошото е че неизбежно живеем в това време и умирам от страх само като си помисля какво ме чака мен и още повече децата ми. Доста песимистично но факт!!
Аз момичета изчетох че някои от вас са брали ядове с доктори други са почивали и хайманосвали. Аз пък се убих от чистене и по лошото е че още много имам но време не ми остана. Реших основно да чистя кухнята, търках печката, микровълновата ама големия гърч беше с абсорбатора....оххх ама сега си е ок, лъщи направо
Сега момичета дайте една хубава лесна и вкусна рецепта за мъфини. Купих си формички ама хартиени за мъфини и понеже един път се провалих с тях, някоя от вас ползвала ли ги е. Моите като сипах сместа вътре и се разтвориха и стана еднааа. Каква е магията с тия формички не знам, вие как процедирате с тях? И най накрая ще си купя май една тава за мъфини и ще мирясам

danity_79, аз хартиените формички за мъфини ги слагам с тавичката за мъфини. Така после много лесно ги вадя и имат по-представителен вид. Иначе, ако не ползвам хартиените кофички, тавата за мъфиня я омазнявам и набрашнявам, едно по едно всяко легенче. Имам у нас една рецепта за солени мъфини, но аз не правя много често и не мога да препоръчам.
Хубав ден на всички!

danity_79 тези хартиените се слагат в тава за мъфени за да не се разтварят. Без тях можеш да ползваш силиконова или тефлонова тавичка за мъфени, но с тях е по чисто и лесно. Тях обаче самостоятелно не можеш да ги ползваш, от тежестта на тестото и от топлината хартията се отваря и се разливат.Те са просто за да има както каза сети бети по- представителен вид и да е по хигиенично яденето с ръце. Аз харесвам тази рецепта, но има и мн други сполучливи http://lakomdol.blogspot.com/2013/01/blog-post_15.html. Успех.
Фло , да си кажа аз мнението, обожавам да ходя на театър- тази постановка не съм я гледала, но щом ти е харесала, ще отида да проверя. Аз също съм мн доволна, че страшно мн млади хора срещам в театъра и залите са пълни с хора. Това е едно от любимите ми изкуства и мн страдах като по-малка, че в Кюстендил рядко се случваха такива събития. Напоследък и там обръщат повече внимание на културния живот на града, но тук в София сме облагодетелствани в това отношение.
За лекарите само да спомена, моя случай от миналата седмица когато от дежурство се наложи да ме закарат в спешния център на ВМА, всички спешни случаи( не само моя , защото там чакаха и др хора) се наложи да чакаме 3 часа -смяна и визитация. Да не се налага на никой да ходи по спешност, може би и при тях не достигат хора и ресурси, но човешкия живот и здраве трябва да е на първо място- поне според мен. После ще пиша пак , че отново закъснях. Поздрави на всички и хубав ден

danity_79, трябва ти и тава за мъфини, иначе не става. или евентуално шоличките за крем карамел.
А рецепта, аз правя по тази и винаги стават страхотни. Може да изключиш крема сиренето и бонбоните, а да ги направиш само шоколадови.
Аз слагам и някакво сладко примерно, последно правих със сладко от малини вътре.

http://yoli-www.blogspot.com/2009/10/blog-post_25.html

Здравейтеее! Доредих се и аз да пиша. Тези дни изобщо не ми остана време. Събота доста време бяхме навън с момченцето, беше прекрасно времето. Като се прибрахме, като се метнах с нашия вече безкрайно продължаващ ремонт, края му не се вижда! Хубавото е, че поне половината вече е направено, даже повече от половината. За останалото ще видим докъде ще докараме, че откъм време, а вече и откъм ресурс не е много розово положението. Но ще видим. Имаме разни идеи как с малко средства да се получи добър резултат. Само че иска ръчички, иска време...
Фло, прочетох разсъжденията ти за "онова" време. И трябва да кажа, че напълно се съгласявам с теб. Някой беше казал, не помня кой: Да не дава Господ да живееш в интересно време. Е, ние го улучихме  Аз съм млад човек /май още се водя такава, на 30 +/ и имам ясни спомени от времето преди демокрацията. Моите родители никога не са ме лишавали от нищо, а не сме били, както се казва " от голямото добрутру". Само като пример-успяха да ме заведат на едномесечна екскурзия в цяла Западна Европа. Сега не мога и да си го помисля. Е, имало е и много негативи, разбира се, но нищо не е идеално, нали? Нещата никога не са само черни или само бели. Така че аз имам добри спомени оттогава.
Колкото до лекарите, ами аз си мисля, че отношението към пациента зависи от самия човек /лекар, сестра, санитарка ако щеш/. В крайна сметка човек отива в болница не по свое желание и не е виновен, че санитарката вземала да речем 300 лв, за да търпи негативи от несъвършената ни здравна система. Слава Богу, досега само веднъж съм постъпвала в болница-когато се раждаше синът ми. И там се убедих, че човек ако иска, може да се държи добре с пациентите, да ги съветва, да ги успокоява. Ами там една от акушерките /наполовина на мен по килограми/, се опитваше да ме вдига от леглото, когато се раздвижвах след секциото. С ясното съзнание, че няма да може, но имаше желание. Една от сестрите пък ми решеше косата. Да не продължавам. Вече минаха години оттогава, но винаги ще помня с добро екипа на Родилно отделение. За Неонатология-точно обратното, с едно изключение. Така че всичко си е до човека.
Така, поразсъждавах, сега се връщам на тръстиката. Хубав ден на всички! 

Относно болници съм страшно доволна от частната в Дупница,води се частна ама не точно.Раждах там,и всички се държаха невероятно.Искам да попитам нещо.Вашите мъже получиха ли пари за наряди,тези дето ги дават няколко дни преди заплата.ММ е отпуска от 2 седмици и продължава да си е в нас.Пари за наряди нямаше,нито от стрелбите.Обади се на един колега ма и той не ориентиран а идва време и за заплата и друго ако командира ги е наказал докато той е в отпуска може ли да ги спрат тези пари?

Само да уточним-съпругът ти е бил отпуск, не е давал наряди,но вероятно чака пари за наряди от предния месец,така ли?

Привет военни красавици
Днес да не е петък 13-ти?
Ставам сутринта за работа, много леко подута ( от зъб ) Казвам си, 50 години ми е служил, дойде време да се разделим. От доста време го чакам. Уговорих си час при зъболекаря ( синът ми )
Става ММ да се приготвя за работа и го стегна дископатията. Тичах до аптеката за Дипрофос, Мовалис и Милгама. Добре, че се сетих, че нямам спринцовки у дома, та купих. Тичам обратно, слагам му двете инжекции, давам указания и хуквам към кабинета. Зъболекарят ми ме чака със запретнати ръкави. Зъбът изскочи като репичка. Не си мъчих детето . Още не съм слязла аз от стола, пристига една съседка, леко подута и тя. Извадих ѝ зъбът, слава Богу лесно и за двете. Сложих няколко пломби и за днес стига. Щерката кацна към 10.00 ( идва за една седмица в командировка ) Звъни и пита: Къде ми е духовата музика и червения килим и защо никой не ме посреща. Бяхме се уговорили, че татко ѝ ще я посрещне, да ама не. Посрещача се е изкривил на буква Г. Сега, след като си поговорих с вас, отивам на домашно посещение при една трудноподвижна женица да извадя и нейния зъб. После се прибирам да си нагледам момчето и да готвя нещо, което обича щерката. Та такива ми ти работи

После повече, да не карам жената да чака.
Хубав ден

Кативита тои има дадени наряди и стрелби след един 24 часов излезе отпуска и понеже бе 24 часов на велик ден му се събраха 3 почивни дни и 7 дена отпуск.Още си е в нас до 27.Но пари за дадените наряди не е получил.Идеята ми е дали само в неговото поделение няма или и на дрруги места и дали ако имат някакво наказание командира им може да им спре тези пари.

Радинка, от написаното разбирам ,че нарядите са дадени през април. Така че те ще бъдат изплатени с майската заплата ( или там малко преди нея). Командирът не може да спре тези пари. Когато си в отпуск или болнични, порпорционално на отработеното за месеца се иплащат пари за вредности,клас квалификация,станаг...

И пак липсват парите за миналите му наряди.Благодаря за инфото и разяснението Кативита