Проблеми в първи клас

Странно, и дъщеря ми е ПУ, но няма страници с ченгелчета, сигурно учи по някаква друга система.
Имат 3 реда с ченгелчета от време на време. И много оцветяване.

Родителите често не приемат, че детето им има проблеми. Много по-лесно им е да нарочат за проблемите му училището. Темата красноречиво говори за това.

Напълно съм съгласна с Касита.

Фина моторика се развива по много начини. Оцветяването е най-елементарния. Има писане на елементи, рязане с ножица, нагъване на хартия, използване на чертожни инструменти, връзване на връзки за обувки... Учител, чиито деца разиват фината си моторика с оцветяване, не е за училище, а за градинките.

Какво различно написах аз? Трябва диалог, но ако учителя не сигнализира за проблеми в училище, родителите едва ли ще разберат. Същото важи и наопаки.

За писането на елементи - естествено, че има, но не и по страница.

Какво те кара да мислиш, че учителите не сигнализират за проблемите? Много учители споделят, че са изправени пред бетонна стена, която едва ли не трябва да разбият с глава, когато споделят за обучителните проблеми на децата. Да осмислиш ролята си на родител в такива моменти не е като да седиш и да си пиеш кафето в приятна компания на себеподобни и да обсъждате работата на учителките.

Е, точно в тази тема учителката "не е вдигнала мерника" на ученика и е изненадана от реакциите му и нежеланието му да посещава училище. Предисторията я няма обаче. Как така изведнъж се отключи този афект у детето? Дали учителката не е предупреждавала многократно? Каква е била ответната реакция?  Дали все пак не ѝ е омръзнало да сигнализира по тефтерчета, телефони и срещи? Колко според теб трябва да е настойчив един учител, когато споделя с родителя притесненията си? При теб се е получило навреме, защото си проявила разбиране. Ама не на всеки му се занимава и предпочита да извърти нещата към идеите за насилственото учене, стресът от учителки, големите и досадни домашни, които убивали желанието за учене, как ученето да стане естествен процес едва ли не като ср-нето и купища подобни брътвежи, които нито помагат на родителя да си реши проблема, нито помагат на детето му да се чувства уверено в клас.

Писането на елементи на тесни и широки редове не е като писането на същите в тетрадка с обикновени или голям формат.  Става въпрос за 10 мизерни реда на страница. Как да се научи да изписва четливо буквите с малко писане и много оцветяване?
 

Вместо да сменяте училището, наистина е добре да се опитате да разберете коренът на проблема. Може да е в училище, може да е и вкъщи. Може да няма нищо общо с писането всъщност, даже и с училището може да няма общо. Като в случаите, когато децата отказват да ядат по някаква причина, несвързана с храненето - било за да манипулират родителите, било заради нещо друго...
Истина е, че днес има изобилие от невероятни, артистични, чувствителни деца, които трудно се вписват в стандартната среда. Модерно стана да смятаме, че децата ни са изключителни и че средата не е подходяща за тях, че имат нужда от специални условия, за да развият своя потенциал.   Истина е, че с родителите е трудно да се комуникира - често наблюдавам следното в класа на дъщеря ми: проблем, учителката сигнализира, родителят или се прави на 2 и половина, или директно отрича каквато и да е било вина у детето си, или вкарва учителката в ролята на падар и разследващ, изобщо като цяло отказва да понесе своя дял от отговорност за неприемливото поведение на детето си.
Отношението към четенето/писането/ученето се заражда (поне аз вярвам, че трябва да е така) вкъщи.
Познавам много деца, които искрено мразят да пишат/четат/учат, защото родителите им са сметнали още когато са били на 5 години, че за да бъдат конкурентоспособни (цитирам!), трябва да четат и пишат отрано. Съответно са ги карали още на 5 годишна възраст да пишат по цяла страница с букви, да седят на масата с часове, докато си напишат предвиденото и т.н.
Познавам и деца, които са намразили училището, защото, след като са учили от 8:30 до 17:00 часа, кажи-речи, родителите им държат отново да са ангажирани цяла вечер с учене, като им проверяват домашните, дават им допълнително диктовки, задачи и т.н.
Пиша всичко това, за да се види, че случаи много и различни. А има и още толкова.
Тук наистина виждаме само едната гледна точка - тази на майката, съответно не знам как е било преди, не знаем и целия контекст.
На мястото на майката аз лично бих говорила просторно с учителката за цялостните й наблюдения над детето в училище - не само във връзка с учебния процес, а и извън него, в общуването му с децата. След това ще се вгледам и замисля много сериозно за обстановката вкъщи, дали е възможно да има нещо, което тревожи и натоварва детето, което да няма нищо общо с писането. Дали цялото това поведение не е за привличане на вниманието, зов за помощ, един вид: не се чувствам добре, но не знам/не мога да кажа истинската причина, затова насочвам вниманието ви към мен чрез неприемливо поведение в област, която знам, че е във фокуса на вниманието ви, която намирате за важна....
И ако не видя/разбера нищо, бих се консултирала с психолог.
Без наличието на сериозен проблем, който сигурно и пряко да произтича от средата, не ми се вижда оправдано да се сменя училището.
Държавните училища са си много хубави. Всички сме учили в тях, всички сме били специални, чувствителни и талантливи в някоя област. Видно е, че сме станали хора, намерили сме своя път в живота и не е като да сме много прости.  
Освен това не можем да накараме средата да е пригодна/подходяща за децата ни. Трябва да ги учим как да намират своето място в различни видове среди, така че да се чувстват добре при различни обстоятелства и да бъдат адаптивни.

Допълвам се: Също, не на последно място, бих поговорила и с детето. Ама не да му чета лекции за важността на писането на ченгели и как няма да стане човек, ако не ходи на училище, ами наистина да се опитам да го чуя и да разбера. Методът на отразяването например вероятно би свършил работа... Един такъв небрежен разговор може да е много насочващ за родителя, ако умее да слуша и чува зад обичайното "мразя да пиша"....

  Защо реши, че като смените училището, детето ще пожелае да пише домашни? Едното няма нищо общо с другото. Ама нищо.
Наблягаш на това, че училището е държавно. Ако е частно, смяташ ли, че домашните им ще са по-малко? Мога да ти гарантирам, че ако не са същите, то ще са повече.
Повечето нормални деца не обичат да пишат домашни. Около 5-10% са много ученолюбиви. Също такъв процент пък са трагичен случай. Всички пишат обаче, и това е.

Сещам се за подход, който би го успокоил... ако голямото нежелание идва от факта, че има много по-интересни неща за правене от домашните. От 2 до 3 категорично е време само за домашни и в никакъв случай не се позволява да се прави каквото и да било друго. Ако ще да седи на един стол и да не мърда един час... пак му е забранено да ползва таблет, ТВ, компютър, играчки и т.н. Това успокоява детето, че няма вариант, в който то изпуска нещо по-интересно за правене, и си помисля "е, какво пък, така или иначе няма да правя нищо друго, поне мога да понапиша нещо, да не умра от скука тук". Примерно.

Мне, Джизъс..., в частните си гледат интереса и не занимават родителите с проблемите на децата. Ако учителка от частно училище каже, че детето има проблеми и родителите само намигнат на меринджея, тази учителка няма шанс да се класира повече. Преди време имаше предаване за дете в частно училище, което отказва да чете, но е стигнало до 5 клас. Началната му учителка си е трайкала.

Подкрепям. Познавам едно дете с дислексия, което искрено и силно ненавижда училището. Според майката, там се държи прилично, усмихва се, а истериите ги прави вкъщи, почти ежедневно.
Важно е да се разбере причината и при вас.

Не е така. Поне... далеч не във всяко частно училище. Имам наблюдания върху училища, в които на родителите не само се обяснява какви проблеми има детето, но и се предлагат варианти за отстраняването им - логопеди, психолози, ресурсни учители и т.н. Дотук не съм видяла описаното от теб.

Частни училища има всякакви, както и държавните не са едни и същи. Въпросът е, че смяната на училището вероятно няма да реши нищо. Трябва да се открие каква точно е причината детето да се държи така, къде е проблемът. Когато се разбере, ще е ясно и какво да се прави....

Имаа някакви нови криитерии, по които учителите не смеят да казват нищо, особено на рС пред целия клас, защото така се нарушавало достойнството на децата. В общия случай се иззмъкват с "който иска, да ме пита след като приключим", и тогава или се започва навалицата пред катедрата, или всички си тръгват по живо, по здраво. Трябва родителят да настоява или всички дружно да решатт, че учителката може и трябва да говори направо за всяко дете.

Това обяснява, защо тази година на родителските срещи спряха да споменават името на сина ми  /шегувам се/

ми, то човек вече се чуди защо да ходи на РС, като само някакви общи приказки се подават и толкова. А, да, и вижда дневника. При положение, че така или иначе вижда оценките на целия клас, какъв е проблемът да се говорят нещата направо за всяко дете?

Аз от прочетеното разбрах, че детето, според учителката няма проблеми с материала в у-ще.   Щом се дърпа и плаче сутрин е възможно да има проблем с някое дете (деца)? Или просто да има нужда да разбере, че като се старае, ще бъде поощтряван в някаква форма.
Аз имам две първокласнички тази година и мога да кажа, че минахме през много и различни фази.
Включително имах фаза отчаяние, когато едната отказваше да пише и нямаше сила, която да я накара да довърши дадено домашно,казваше, че мрази у-щето. Тя пишеше много грозно и аз вече се бях предала. Започна сама да се подобрява, стараейки се да получи печатче от госпожата, а и, за да й разрешат да пише с химикал. Сега пише по-красиво от сестра си, която пък си развали почека, а в началото изписваше всяка буквичка много красиво.
Може да се дължи и на това, че самата аз се поуспокоих, казвайки си, че все някак ще се научат да пишат и смятат. Сега гледам да ги оставям по-самостоятелно да пишат домашните и помагам само, когато наистина не разбират нещо. Колкото повече изискваме от тях, толкова повече те блокират и нищо не се получава. Другото, което разбрах е, че се стресираха от учебниците, които са написани безумно. Така започнах да им давам обикновенни задачи в тетрадка или устно да решават и разбрах, че наистина голяма вина имат учебниците.
Друга тема е, че децата са по-уморени следобяд и не могат да се концентрират дълго време. Винаги ги оставям малко да поиграят (навън, ако времето позволява) и да хапнат нещо.
 Аз лично съм против многото домашни, защото в старанието си да ги напишем, не успяваме да работим индивидуално и целенасочено, където детето има проблем. Ще се оправят нещата, не бързайте с местенето, а опитайте да разберете какво точно го мъчи, за да го подкрепите там. 

Моят съвет е да спрете с разнообразните методи и простичко и ясно да му обясните, че мързелът е лошо нещо и даже чувствителните и артистичните трябва задъжително да се ограмотят и че всички - не само възрастните, но и децата, имат задължения и трябва да ги изпълняват. Просто трябва. Както вие работите и се грижите за него, така и той трябва да изпълнява ученическите си задължения. Той се тормози, защото ви манипулира и вие му създавате погрешното впечатление, че има избор дали да учи вкъщи или не, дали да ходи на училище или не. За децата е важно да има ясна и категорична система от правила - не само в училище, но и вкъщи. Колкото по-рано свикнат да се съобразяват с правилата, толкова по-малък е шокът от сблъсъка с действителността, в която на всички ни се налага да правим много неща, които не ни харесват. Не е никак рано това да бъде осъзнато в някаква начална степен в първи клас. Нататък става по-трудно.