- Публикувана: 29 март 2015, 06:46 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2015, 01:15 ч.
Справедливо ли е децата да носят имената само на бащата?
За мен е справедливо. 
Винаги ми е било странно това като се почне да се изтъква как майката носи детето 9 месеца и как полага повече грижи от бащата. А на бащата се гледа като на един осеменител, който носи пари вкъщи. Ами не ми е приятно. Аз никога не съм се мерила с мъжа си - кой какви заслуги има, кой колко изкарва. Затова сме различни. Честно, би ми било неприятно детето да носи моето име (изключвам случаите, когато това се налага). Радвам се, че се казва така, както се казва.
Винаги ми е било странно това като се почне да се изтъква как майката носи детето 9 месеца и как полага повече грижи от бащата. А на бащата се гледа като на един осеменител, който носи пари вкъщи. Ами не ми е приятно. Аз никога не съм се мерила с мъжа си - кой какви заслуги има, кой колко изкарва. Затова сме различни. Честно, би ми било неприятно детето да носи моето име (изключвам случаите, когато това се налага). Радвам се, че се казва така, както се казва.
За мен не е проблем, че детето ми носи имената на баща си.
За мен пък е проблем. И за децата ми. И двете искат да си сменят презимето и фамилията от около 10-годишни. Вече са пълнолетни и продължават да говорят за това. Не намираме начин да си сменят презимето, та още не са предприели нищо за фамилията си.
На мен също ми харесва,че дъщеря ми носи имената на съпруга ми.
Но приятелката ми ,която е самотна майка трябваше да запише детето си Пламен Росицов .
Тя се казва Росица.
Ако можеше да е с нейното презиме или само с фамилия, щеше да е Пламен Петров ,което звучи по-добре.
Но приятелката ми ,която е самотна майка трябваше да запише детето си Пламен Росицов .
Тя се казва Росица.
Ако можеше да е с нейното презиме или само с фамилия, щеше да е Пламен Петров ,което звучи по-добре.
А защо го е записала Росицов, а не Росев или Росов примерно? Или друг вариант, за който в момента не се сещам.
ПП Сетих за още един - можело е да ползва малкото име на дядото по майчина линия за презиме на детето, стига дядото да е съгласен.
Скрит текст:
И да не звучи, се измисля вариант. ПРоверих, законът го позволява, не бъркам:
http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134673409
Според мен Вени имаше предвид, че като се преобразува името на майката за бащино и звучи нелепо. Ако майката е Надежда, второто име на детето трябва да е Надеждев. Като кандидатствах за детска градина в списъците на системата веднага си личаха децата, записани на майките. За фамилията-да,така е.
Но презимето трябва да се образува от името на майката,но не всяко женско име звучи добре като презиме.
Но презимето трябва да се образува от името на майката,но не всяко женско име звучи добре като презиме.
И да не звучи, се измисля вариант. ПРоверих, законът го позволява, не бъркам:
Цитат
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
Цитат
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
Моят син носи моите имена и е записан така...
Примерно ако съм Валентина Моску,то неговото име е Кирил Валентино Моску..Изобщо не е нужно да е Валентинов..Ако е момиче може да е Катрин Валентина Моску..
Изобщо,като ги няма окончанията,в повечето пъти звучи така,все едно детето е с две лични имена..Много ме кефи.
За мен е справедливо.
Защо?
Не говорим за това кой го носи и кой не, но как се разбира, че това дете е на тази жена? Не е ли редно да бъдат нещата логични и улеснени, хареса ми примера с Испания:
В Испания децата взимат фамилиите и на двамата родители - име, презиме е фамилията на бащата, фамилно име - фамилията на майката...
Относно това дали звучи зле, не е нужно да се слага окончание. Например Мери Катрин Джоунс. Просто второто име си е в оригинал.
Обърнете внимание, че според проучване средно българският баща отделя само 6 минути дневно на децата си...
Това няма връзка, опира до лични решения в семейството, взети от двамата.
"Традицията представлява онези ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение. Традицията включва обичаите, езика, церемониите, вярванията и институциите, които или са утвърдени в живота на съответното общество, или на тях се придава особена стойност в настоящето – морална, религиозна, образователна или политическа.
Когато традицията бъде заплашена от влиянието на външен за съответното общество модел, членовете на обществото решават кое от традиционния модел да бъде запазено и кое от новия модел да бъде възприето, тъй като традицията обхваща много от елементите, изграждащи идентичността им като общество и не могат да бъдат изоставени."
Когато традицията бъде заплашена от влиянието на външен за съответното общество модел, членовете на обществото решават кое от традиционния модел да бъде запазено и кое от новия модел да бъде възприето, тъй като традицията обхваща много от елементите, изграждащи идентичността им като общество и не могат да бъдат изоставени."
За мен е справедливо.
Защо?
Не говорим за това кой го носи и кой не, но как се разбира, че това дете е на тази жена? Не е ли редно да бъдат нещата логични и улеснени, хареса ми примера с Испания:
Иначе сериозно - не държа да се знае, че точно аз съм майката. Може би са ми малко по-странни (смахнати) разбиранията, ама такива са. За мен това, че съм родила това дете, е достатъчно. И не ми е нужно да го знаят всички, даже май по-добре никой да не знае, че ето докъде се стига - все едно съм извършила някакъв национален подвиг, който трябва да се увековечи. За мен бременността и раждането са напълно естествени неща и никога не бих парадирала с изказвания от типа "9 месеца съм го носила", "9 часа съм го раждала" и т.н. Никой не ме е карал насила да ги правя тия неща. Също и никой не ме кара насила да домакинствам и другите там неща, за които се говори в статията.Вариантът в Испания не е лош, стига да не се стига до въпроси като в първия пост - ама защо първо фамилията на бащата и после тази на майката. Все едно е някакво състезание кой е по-значим, че него да запишем първи.
Ако имах право на избор, пак бих избрала да носи имената само на баща си. Но това си е моето виждане за нещата.
...За мен това, че съм родила това дете, е достатъчно...
Говоря от чисто практична гледна точка, когато документално се разглеждат нещата. Да има нещо, което да показва връзката м/у две лица, така както е явна при баща-дете. Не намирам логична причина това да е забранено. Разбира се, нямам нищо против и личния избор - ако някой иска всичките имена да са на еди кой си.
В Испания децата взимат фамилиите и на двамата родители - име, презиме е фамилията на бащата, фамилно име - фамилията на майката. Доста българи, живеещи в Испания, се възползват от това и така записват децата си, родени там.
И последният да затвори вратата, моля!
Това са си испанските традиции, защо трябва да гледаме все кой, как, къде?
Не мисля, че има смисъл, освен в случаите на неизвестен баща, които са регламентирани от закона, да се променя сегашното положение.
Не е лошо да има някакъв вариант поне за децата на самотните майки.
Например,когато бащата е неизвестен,детето да може да носи презимето и фамилията на майката.
Например,когато бащата е неизвестен,детето да може да носи презимето и фамилията на майката.
Това си е така в момента
Аз намирам въпроса за безсмислен. Както и доводи от вида, че от имената се вижда връзката с бащата/майката. Моята фамилия, например, е много рядка. Едва ли в България има повече от 20 човека, които да я носят. И всички са ми роднини, като най-далечните са ми 3-ти братовчеди. Това, обаче, по никакъв начин не ме е спасявало от въпросите на хора, познаващи баща ми, дали имам връзка с него. А пък и фамилията ни всъщност е образувана от корена на името на моя пра, пра, пра.....баба. 
И не звучи никак женска, защото е взето типично за региона окончание.
Имаше коментар за въртене на имената в следващите поколения. Мъжът ми е точно такъв случай: малко име от фамилията на баща му, бащино на баща му и фамилия на дядо му малкото име. Като се роди сина ни, той реши да прекъсне тази врътка и двамата имат еднаква фамилия.
И не звучи никак женска, защото е взето типично за региона окончание. Имаше коментар за въртене на имената в следващите поколения. Мъжът ми е точно такъв случай: малко име от фамилията на баща му, бащино на баща му и фамилия на дядо му малкото име. Като се роди сина ни, той реши да прекъсне тази врътка и двамата имат еднаква фамилия.