СЕДМИ КЛАС - 61

Ние се явихме на 03.04., но все още не са му дали работата. Като я получим, ще пусна верните отговори. (иначе има 92т.)

Искам да попитам,ако искаме да кандидатстваме в две различни населени места как става?

Мислч, че съответните училища се посочват в заявлението.

Vague,
Мисля, че заявленията са подават по области - т.е. за 1 област е едно заявление за всички училища във всички населени места.  
ако 2-те населени места са в 1 област: само се посочват училищата, като се редят желанията (един вид няма значение населеното място).
ако 2-те населени места са в 2 области: Тук зависи дали се кандидатства само с оценките от НВО или има и друг изпит (например за НПМГ, за спорт, музика и т.н. Ще пиша само за първия случай, за другия не знам.
Ако е само с оценки от НВО
Детето се явява на НВО в училището (областта), където завършва 7 клас. Получените оценки обаче важат за цяла България (нали е национално) и с тях може да се кандидатства за всяка/всички области.
За всяка област се попълва отделно заявление - желанията се редят само за училищата в тази област.
Прилага се бележката с оценките за получени резултати (получава се от училището на детето).  
Примерно се попълват и подават 2 заявления - едно за София и друго Пловдив.
Като излязат резултатите - детето е класирано някъде и на 2-те места.

Ако е по най-първото желание (т.е. по най-желаното от детето) - то се записва. Другото място се освобождава и някой ще го запълни на второ класиране.
Фактически у нас контролът да се запишеш в 1 училище, се извършва с оригиналното свидетелство за 7 клас.
Ако не е по "най-първо" желание - в тази област чака второ класиране (заявява, че ще участва). Какво ще прави в другата област, зависи какви са резултатите там:
- ако там не е първо желание - също чака второ класиране (т.е чака второ класиране и на 2-те места).
- ако е по първо желание - трябва да се запише (иначе губи това място).

Като излязат вторите класирания - процедурата се повтаря.
Ако се е записал на 1-во класиране в едната област. но предпочита училището от второ класиране в другата област - отписва се (напуска) първото училище, т.е. взема си оригнинала на у-нието за 7 клас и с него се записва в другата.

Извинявам се предварително че ще се върна към една засегната  дискутирана от мен тема, но  предстои подреждане на желания, така че ще си позволя да не се съглася с Biborana. Аз винаги съм писала от гледна точка на личния си опит.  Никога не влизам във философствания  от типа всичко мога, всичко знам. Но това което съм видяла с очите си,  което съм преживяла - споделям защото може да е от полза.
Не е вярно това, че щастието е пълно когато желанието на детето съвпадне с това на родителите. И не е важно какво е желанието на родителите ако детето има собствено такова. Моят пример: винаги съм мечтала и съм си представяла децата си като възпитаници на МГ. Добри математици са, много труд са хвърлили в тази насока. Но те избраха друго.  Татко им  ги предупреждаваше колко труден път избират, колко труд ще трябва да положат за да усвоят този абсолютно непознат за тях език.  Но изборът си беше ИЗЦЯЛО техен, така че ако сега седят  и пишат домашни от сутрин до вечер, знаят че това си е техния избор.
 И още нещо - големият ми син два или три месеца преди матурите се позаинтересува от училище за сценични кадри - има такова в нашия град. Поразтърсих се, разучих как се кандидатства, намерих курс за подготовка. Предложих му ги. Той мисли няколко дни , но вероятно уплашен пред перспективата да  цитира пред комисия отказа да се подготвя. Днес, две години след този случай синът ми играе с един клас от въпросното училище експериментален театър, ходи на представления , на тридневен фестивал беше през ваканцията, участва в поставяне на постановка на немски език като помага на участниците да усвояват репликите. И всичко това си е лично негова заслуга и организация. На мен ми остава само да извинявам отсъствия когато представленията съвпадат с учебния му процес и да наблюдавам отстрани как се променя детето ми. А,  и да се сбогувам ден подир ден с мечтата за технически университет. Да, това е моята мечта. Но съм два пъти по-щастлива, защото виждам как детето ми изживява собствените си мечти. И се радвам на това, че успява да съчетава  училището и любимите си занимания. Поне засега.
И последно -  ако не  гласуваме доверие на децата си рискуваме да попаднат в грешното училище - това са думи на моя осмокласник . Помага ми да напиша мислите си. Извинявам се още веднъж за отклонението.

Стейси Грей благодаря.

Благодаря. Вече си има и прилична оценка за НПМГ  Но надали ще му спестя явяването и на изпитите.

Девойката току що ми обяснява дълго кое-как на днешния ПИ по математика. Лесна работа било. Е, от цялата агитка само тя била друг вариант, та не могла да си сравни отговорите, но...само на 24 половината задача не се е сетила как да реши. И от първи модул има притеснения за някоя и друга точка. Абе с две думи:"ех, да беше такава матурата, влизам-смята балове и гледа миналогодишните минимални"

Такива ми ти работи.   Обнадеждиха най-после децата и в нашата школа.  


По родителския въпрос за уважение желанията на детето- според мен истината донякъде е по средата. Точен съвет от родителите в такъв момент е много важен. Но, като се сетя моите някога как ме отрязоха за спортното  -аз въпреки всичко се явих на всички изпити. Тренирах лека атлетика, на състезания по бягане и скокове все бях в челната тройка. Е, не и това е. Може би изгубих, не знам. Дори и да издраматизирвам малко, никой не може да каже какво бих могла да постигна в спорта. 

И на мен ми се струва твърде идеалистично съвсем изцяло да предоставиш като родител избора на едно дете  в 7 клас, нямащо наистина в повечето случаи ясна ориентация какво иска. Разбира се, че следва човек да се съобрази най-вече с желанията му, но и тук за мен си има мярка, някакъв баланс между желан и рационален избор. Голямата ми девойка преди 5 години искаше да учи в паралелка на Музикалното за естрадно пеене. Признавам си без бой, че такъв избор не подкрепих тогава, не бих подкрепила и сега.  Съвсем друго си е да завършиш общообразователно училище и след 12 клас да имаш доста по-голям  избор на посока. А успоредно с ученето в такова училище можеш да ходиш и на пеене, и на спорт, и на рисуване, и на всичко, което те влече и ти доставя удоволствие, без да е необходимо да задълбаваш в него (пък дори и да задълбаеш, няма проблем, заниманието си остава извънкласно). Знам, че сега много хора ще ме контрират, но наистина вярвам, че след  училища по изкуства и спорт е много по-малко вероятно  дори и при налично желание да  поемеш по пътя на медицината, инженерството, точните науки, софтуерните специалности, правото... Докато от общообразователните училища  децата се насочват в най-различни посоки, не подчиняват непременно пътя си  и занапред на седмокласен избор. И в този ред на мисли преди време дъщеря ми в прав текст ми благодари, че навремето успешно съм я  отклонила от подобни хрумвания (през всичките 5 гимназиални години не е е оставяла и за миг пеенето).

Един от най-големите ми страхове е след време някое от децата ми да каже: "Защо не ми попречихте да взема грешно решение?". Добре е да се уважава правото на избор, стига този избор да е приемлив и за нас с баща му. Ако иска да избира между някоя от езиковите гимназии, МГ, бих го оставила сам да подреди желанията. Но когато виждам, че няма реална представа и самооценка, ще направя всичко възможно да го разубедя. Засега, слава богу, желанията ни съвпадат. Дано да му стигнат силите за първо желание. 

Работата е там, Русалке, че има дисциплини на които трябва да се отдадеш-спорт, музика примерно, за да разгърнеш потенциал в годините, в които трябва.
Аз така или иначе си бях отличничка(без математиката), та може би щях да се настроя за подходящо образование, ако не бях успяла в спорта. Ама пак да кажа-там е работата, че никой не знае какво би се случило, като не е даден шанс навреме.

Да ви усмихна с нещо от детето. Душицата ми, знаете вече, постига резултати по математика с много труд, защото трябва. Та тържествено ѝ обещах преди няколко години(след някакъв кошмарен сън, че по случайност са я приели в математическа гимназия след 4 клас, плака и ме моли, да не я давам  ). Та решила е да пише и МГ, ама на последно желание.   Никога не бих ѝ ударила два зад врата да влиза в МГ-едно, че не желае, друго, че ако по някаква случайност стигне бал , би заела място на наистина заинтересувано дете.

При нас е ясно, че иска език. Въпросът е там как да ги подреди. Това е.

Да си продължа чаршафа. 
Девойката пее много добре. Но, не желае да свири на никакъв инструмент. Ами лесна работа тогава-музикалното отпадна някога. А народна певица предлагаше да я обучава без пари.

Ясмина, номер 2 седми клас ли е? Мислех си, че младежът е по-малък и набираш постепенно скорост за следващата година.

Стейси, така е, но само в случаите, когато наистина си убеден, че искаш това и само него, когато отдавна си се посветил на свиренето, на спорта (това става все пак на доста по-ранен етап от седми клас, а в гимназията се доразвива и доусъвршенства)... А истината е, че в тези училища има и немалко други деца, на които по някаква незнайна причина в 7 клас им хрумва, че  много "искат" да учат в такова училище или то им се явява спасителната сламка при евентуално несправяне на НВО. Подобен избор вече  ми се струва  неосъзнат, необмислен и не  бих го подкрепила.. В музикалното например, редом с отдадените на музиката деца, има и  доста посредствени  изпълнители, носещи се по течението.... И накрая нито са сред наистина добрите музиканти, нито са с особено задълбочена общообразователна подготовка, която да служи като база за поемането им в друга посока. Това е лично мнение, дано никой не се засегне. Не обвързвам никого с него, то е приложимо за  моите деца и техния ( + нашия като техни родители) избор.

В моя случай-да, отдавна се бях посветила на спорта. И пак бях отличничка-може би това подведе моите родители.  Гласяха ме за лекар(харесвам), но така или иначе през последната година в гимназията се отказах. Поне тогава да ме бяха подкрепили, да не се отказвам.
При детето-не, пее, ама неглижира.

А кое гарантира ,че вярното решение е  на родителя ? 

А един от моите страхове пък е " Защо ме напъхахте във вашите обувки?"

И аз мисля,че дипломатично родителите следва да повлияят на избора след 7 клас. На този етап решенията са в голяма степен временни,повлияни от емоции, от избора на приятели,гаджета