Инвитро в Истанбул-тема 12

  • 90 453
  • 730
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 42
Благодаря Радост 84, май нямам избор Simple Smile

# 676
  • Мнения: 45
Тропам с крак за да не пиша, но не става
 А хормони ме тресат. Пиша от телефон и ми е трудно с цитирането, НО аз много се радвам че в тази тема всички са споделяли от сърце, говорят за различни клиники в Турция и досега не се е превърнала в ода на възхвалата на клиника Х или доктор У. Така че хайде моля да не ни се възхвалява Селена. Бяхме заедно с двойка с 3 неуспешни опита в тази клиника, а в Истанбул успяха.
Бернина, нищо лично но не разбрах-забременяла си от инвитро или естествено с тази една тръба? И след случилото се в 9 гс, не мислиш ли че може да имаш нещо по онази тръба, което е попречило на ембриончето? Понякога тръбите пречат (и при мен беше така) и важно и да се махнат кадърно. Има си начини. Моите са махнати от БГ лекар много кадърно, но друг е въпроса че не струва за инвитро. И знаеш ли какво ме кефи при турците-не ги инетресува само + резултат за да си го включат в отчета, а искат здрави родени бебета. Това към което се стремим всички.
Много от момичетат тук премълчават трагедиите си, за да не се разпалват спорове от типа "ти защо говорих срещу док Х след като е най-великия". Нещата които си споделяме на лични са потресаващи и аз често си поплаквам. И аз  не съм споменавала публично кой док в БГ ми е докарал много проблеми,защото в тази тема има много по-важни неща за обсъждане. Подкрепям мненията на Бел и ЕлВел. Много неща се премълчават и никой не си прави сметка.
Дано бъда разбрана правилно. Успелите и неуспелите в Истанбул дават информация на други много или малко разочаровани. Но никой не агитира никого.
Хайде чакаме хубави новини.

Никого не възхвалявам, къде го прочете това? Попитаха и аз отговорих, нека не преувеличаваме. А колкото до това, което не си разбрала, бременността беше след инвитро и след миседа бях при Карликая с диск от лапаро и цветна снимка, с които бях и при Кахраман и ако се върнеш назад и прочетеш внимателно ще видиш какво съм писала, той не беше съгласен с мнението на професорката и е бил прав. Не знам дори и  хидросалпингс, как би причинил аборт в 9 седмица. За протокола имам и висше медицинско образование, така, че нито терминология нито диагнози биха ме затруднили.
Съжалявам ако съм обидила някой, не това е целта, нека пишат тогава само успелите и всичко да е розово, на кого помагаме така?

# 677
  • Мнения: 45
Тропам с крак за да не пиша, но не става
 А хормони ме тресат. Пиша от телефон и ми е трудно с цитирането, НО аз много се радвам че в тази тема всички са споделяли от сърце, говорят за различни клиники в Турция и досега не се е превърнала в ода на възхвалата на клиника Х или доктор У. Така че хайде моля да не ни се възхвалява Селена. Бяхме заедно с двойка с 3 неуспешни опита в тази клиника, а в Истанбул успяха.
Бернина, нищо лично но не разбрах-забременяла си от инвитро или естествено с тази една тръба? И след случилото се в 9 гс, не мислиш ли че може да имаш нещо по онази тръба, което е попречило на ембриончето? Понякога тръбите пречат (и при мен беше така) и важно и да се махнат кадърно. Има си начини. Моите са махнати от БГ лекар много кадърно, но друг е въпроса че не струва за инвитро. И знаеш ли какво ме кефи при турците-не ги инетресува само + резултат за да си го включат в отчета, а искат здрави родени бебета. Това към което се стремим всички.
Много от момичетат тук премълчават трагедиите си, за да не се разпалват спорове от типа "ти защо говорих срещу док Х след като е най-великия". Нещата които си споделяме на лични са потресаващи и аз често си поплаквам. И аз  не съм споменавала публично кой док в БГ ми е докарал много проблеми,защото в тази тема има много по-важни неща за обсъждане. Подкрепям мненията на Бел и ЕлВел. Много неща се премълчават и никой не си прави сметка.
Дано бъда разбрана правилно. Успелите и неуспелите в Истанбул дават информация на други много или малко разочаровани. Но никой не агитира никого.


Никого не възхвалявам, къде го прочете това? Попитаха и аз отговорих, нека не преувеличаваме. А колкото до това, което не си разбрала, бременността беше след инвитро и след миседа бях при Карликая с диск от лапаро и цветна снимка, с които бях и при Кахраман и ако се върнеш назад и прочетеш внимателно ще видиш какво съм писала, той не беше съгласен с мнението на професорката и е бил прав. Не знам дори и  хидросалпингс, как би причинил аборт в 9 седмица. За протокола имам и висше медицинско образование, така, че нито терминология нито диагнози биха ме затруднили.
Съжалявам ако съм обидила някой, не това е целта, нека пишат тогава само успелите и всичко да е розово, на кого помагаме така?
Успелите и неуспелите в Истанбул дават информация на други много или малко разочаровани. Но никой не агитира никого.


Е аз като неуспяла какво друго направих, разказах при кои трима турски специалисти отидох или агитирах?

# 678
  • Мнения: 117
   Успели и неуспели има и тук и в Турция. И аз имам 2 неуспешни опита в Мемориал и 1 успешен в Bahceci (който спи в момента). Нямам нито 1 опит в България, защото 2-3 дневното седене и чакане по 4-5-6 часа в АГ болницата във Варна при прочутия д-р Александров ме отказа, особено след усещането, че никой не го е еня. Tой самия разкекерен насреща ми ме пита дъвчейки дъвка "Колко са ти годинките?" На таблото му виси "Успеваемост 50%" !!!???
 Невероятно фрапиращи кретенизми видях там-мъжа ми трябваше да даде материал за спермограма в гадна, запушена тоалетна с водопроводчик, чукащ по вратата. Дори и след това нямаше кой да вземе материала навреме, всички били заети. Няма регистратура, информация, няма отношение....Бях свидетел на това което се случва с всеки, защото се случваше в коридора, а именно жени съобщаваха в движение на доктора за неуспешния си тест и вместо той да каже нещо, той мълчи, а те казваха "Е нищо, следващия път." При друг случай пък извадиха на количка жена по бельо и я прекараха през целия коридор, а тя беше изтърпяла нещо адски болезнено, съдейки по лицето и.
След това дори не исках да чуя за София. Отказа ме и оптимизмът на една лекарка, която не ми каза, че съм с намален резерв, а ми обеща успех с инсеминация при положение, че се водихме с мъжки фактор. Сега като се замисля това е лудост, на 38 да правиш инсеминация (с обичайна успеваемост 4% за моите години.) Заради незнание или да и дам шанс и аз като вас, направих 2, а се правели 4, и ако не стане се прeминавало към инвитро. Е, след втората инсеминация заех, че няма да стъпя в бг клиника. Ето защо, дори след 2 неуспеха в Мемориал, аз не се отказах от Турция и реших, че Мемориал не е моето място, но ще търся моя доктор и ще се доверя на интуицията си. Намерих го в лицето на Д-р Карликая (Bahceci), който единствен ми предложи различен план и си го изпълни. Да, монетата има 2 страни, и моята монета е изцяло турска. Там, както навсякъде е борба за точния лекар, за точното място и време. С благодарност отново към всички тук четящи и пишещи борбени момичета, които ме насочиха къде са успели след техни неуспехи и разочарования и ми вдъхнаха надежда. Опитвам се да "предавам нататък".  Успех и не губете време, пари, нерви и здраве (в Бг.)

# 679
  • Мнения: 56
Flowerlily! Tova tolkova prilicha i na mojata istoria! Izumitelno e...BULGARIOOOO????!!!!

# 680
  • При вещиците
  • Мнения: 1 475
Не знам дори и  хидросалпингс, как би причинил аборт в 9 седмица. За протокола имам и висше медицинско образование, така, че нито терминология нито диагнози биха ме затруднили.
[/quote]  аз повече няма да коментирам. Смятам, че дори и без висше медицинско тук всички са минимум средно интелигентни и знаят що е то хидросалпингс и има ли почва за него при инвитро Naughty
Аз не определям кой да пише тук, има и неуспели както казах които споделят. Момичета лека вечер. Моят призив-не се оставяйте да сте опитни зайчета, навън има и съвестни доктори и не винаги излиза толкова скъпо!

# 681
  • Мнения: 2 249
И аз да се изкажа по темата  Laughing
Като забременях тук започнах да посещавам д-р Сигридов, чували сте го, той се занимава с много проблемни бременности след инвитро. От него разбрах, че в БГ успеваемостта е около 20%, което означава че на една жена ще й трябват средно 5 опита да забременее, държавата плаща само 3. Не случайно тези неща не се обявяват публично.

Извинявам се за дългия пост, но се надявам да съм успяла да помогна на някоя от вас която в момента се чуди кой път да хване.

В подкрепа на написаното от Бела, сходни, дори по-ниски % за успеваемостта в България по фонда, ми бяха казани от ембриолога на клиниката в Атина, която посещавам  Peace Човекът е завършил висшето си образование в България, ходи по конгресите на европейската инвитро асоциация и знае за какво става дума  Wink Според него държавата не трябва да сключва договор с клиники, които имат толкова нисък % успеваемост.
За протокола - клиниката в Атина работи предимно с UK пациентки, така че едва ли изказването на ембриолога е с комерсиална цел  Peace Той каза също, че клиниките в БГ не използват качествени консумативи за ембрионите (т.нар. среда) и допълни: "ЕмбриолоГи не глупаКи  Joy", една опаковка качествена среда за ембрионите се използва за доста пациентки, т.е. цената се вдига минимално, но качеството на ембрионите - значително  Wink

Аз следя Истанбулската тема просто от интерес и много се радвам на толкова много успели момичета  Hug За съжаление 100% успеваемост при инвитрото няма, важното е ние като пациентки да сме убедени, че лекарите са направили всичко медицински и профескионално възможно, за да успеем  Hug

# 682
  • Мнения: 54
Не мога да се въздържа и да не се включа по темата предвид моите 6 опита, 3 от които са в България.

Лапароскопия, направена поради поликистозни яйчници през 2005г. Резултат - една тръба запушена по рождение и коментар "трудно ще се получи забременяване по естествен път". В следствие на лапароскопията настъпва изчерпване на яйчниковия резерв.
Следват 3 опита в БГ клиника. Аз тъпо и упорито си ходя при един и същи лекар, който е много любезен и много спокойно ми обявява как "яйцеклетките не са се наболи добре" и съответно не е настъпило оплождане. Информация за качеството на ембрионите - не се дава. Съвет след последния опит - "попърнете документи за донорска яйцеклетка, но се чака година". Попълваме документи. 2 години - ни вест, ни кост. Документите са потънали някъде и коментарът е "съжаляваме". Клиниката беше в мизерна сграда, помещаваше се на два етажа. Сега са в нова, лъскава, самостоятелна сграда.
Записваме час за следващото "светило". Свободен има едва за след 1 година.
Междувременно се появява наша приятелка, нашиян ангел, който ни насочва към Турция. Записваме си час за проф. Кахраман за след 2 седмици  newsm78  Не мога да повярвам - 2 седмици. Започвам да се чудя как така? При нас чакаш за това "светило" година, а за светилото в Турция - 2 седмици.

Междувременно през 2014г. си правя цветна снимка и се установява, че и двете тръби ми функционират. Изненадаааааа  Shocked Оказва се, че едната тръба е по-дълга и по време на лапароскопията не са изчакали достатъчно дълго да изтече течността. Беше много болезнена манипулацията по време на която лекарката ми каза, че единствената причина за високите резултати на турските й колеги е, че ползват донорски материал без да казват на пациентите. Ако не беше болката да притъпи гнева ми директно щях да я попитам дали е нормална.

Следват 2 опита в Мемориал. Внимание, отношение, разговори с ембриолога, чувстваш се "бял човек" по време на прегледите без да влизат и излизат знайни и незнайни хора. Вторият завърши с биохимична бременност и мисъэлта, че все пак има надежда.

Последваха месеци размисъл и почивка. Решихме да запишем час в Бахчеджи и да поговорим с д-р Карликая. Не защото не сме доволни от Мемориал, а просто по време на втория престой не се получи химията. Човъркаше ме под лъжичката, че това не е нашата клиника. Нищо лошо не мога да кажа за тях - лабораторията им е една от най-добрите и ако се налага изследване на ембрионите, това е мястото. Но просто въпрос на усещане.
С д-р Карликая се почувствах съвсем спокойна и усетих още по време на разговора, че мога да му имам пълно доверие. Беше напълно откровен, начерта план за действие и още от самото начало ни предупреди, че може да се наложи да направим няколко поредни стимулации пред да пристъпим към трансфер. Химията се получи. Допадна ми директната комуникация с него и успяхме много добре да се стиковаме от гледна точка на време по време на стимулацията. Аз постоянно пътувах и беше много важно всичко да е до минути нагласено защото постоянно гонех автобус.

След малко "извънкласни усилия" от моя страна и приложената стимулация имахме 4 качествени ембриона. За сравнение в БГ с уж максимални дози вадеха по 2 яйцеклетки. Тук направих 6 и то 7 години по-късно.

Аз се бях настроила, че ще правим и втора стимулация, но по време на прегледа след първата стимулация имах малка кистичка, която възпрепятстваше повтаряне на стимулацията. Бях готова да прескочим един месец и едва тогава да повторим. Още по време на първия ни разговор му бях обещала на д-р Карликая, че ще бъда търпелива защото ми беше казал, че търпение ще е нужно предвид ИЯРа.
Попита какво ни е решението и аз го помолих да ми каже откровено той как ги вижда нещата. За него най-лесно беше да ни вземе парите и да повторим стимулацията, но той помълча и каза - аз бих опитал и с тези ембриони.

Видяхме хубав положителен резултат, но няколко дена преди ултразвука получих обилно кървене. Беше ден неделя. Болниците, които биха те приели след стимулация в чужбина се броят на пръстите на едната ми ръка. Някои директно те отпращат като отвориш уста, че си в Турция. Играят го обидени.
Приеха ме в болницата. Прегледаха ме и след 3 дена ме изписаха без преглед. Докторката беше обидена, че съм изневерила на опита при тях и съм отишла в Турция. Изписаха ме на обяд. Вечерта прокървих отново и се върнах при тях. Вече се постреснаха и ме държаха 1 седмица. Обидата лека полека премина след мои извинения и обяснения колко случайно са се получили нещата само и само да ми обърнат внимание. За турските медикаменти, които приемах лекарката беше чувала, но незнаеше как да процедираме с прилагането им предвид кървенето. На помощ разчитах само на д-р Карликая и на д-р Сигридов, който се наложи да тормозя по телефона без още да ме беше виждал.

Сега се радваме на положителния резултат макар още да се пощипваме и да се питаме истина ли е това? Всеки ден отмятаме дните до 9ия месец и се молим всичко да е наред до края.

Да, сменихме клиниките в Турция, но смело мога да твърдя, че и двете са на светлинни години пред нас - и като обучен персонал, и като техника, и като начин на мислене. Тук ИМСИ предлагат в избрани клиники и то срещу заплащане и без доказателство, че са го приложили, а там го правят като част от ежедневните и стандартни процедури. Тук те подлагат под ножа понякога и просто пробно, а там процедурите са щадящи. Мисля, че всяка една от вас може да се включи с примери. Тук с нашите пари всички вдигнаха нови и цветни сгради, а там отиваш на готова база. Тук играят насляпо при по-трудните и засукани случаи, а там знаят какво правят.
Да, всеки лекар си има метод, по който работи и всеки има свое собствено мнение и те могат да се различават помежду си и мисля, че това е нормално, но въпреки всичко няма база за сравнение. Тук вече е въпрос на лична преценка и доверие.

Извинете ме за дългия пост, но мисля, че не сме се събрали тук за да се караме или защитаваме някой. Главната мисия на тази тема е да си помогнем, да се опитаме да намерим отговори, да подредим обърканите мисли в главите си, да се подкрепим. Иначе всяка една от нас заедно с половинките си ще вземат решение къде и кога да направят процедура на база на личния си сблъсък с действителността, на база на интуицията и възможностите си.

Моят апел е да си щадите здравето и да проглеждате по-рано, а не да давате и още, и още, и още преди да се решите на промяна или преди да са минали годините. Има добри клиники и в Кипър, и в Македония, и в Австрия. Нека не бъде само Турция, но търсете информация, не се примирявайте с касапницата в България, не позволявайте надеждата ви да умира.

# 683
  • София
  • Мнения: 613
Shushku, благодаря ти, че сподели с нас  Hug

# 684
  • Мнения: 117
Не мога да се въздържа и да не се включа по темата предвид моите 6 опита, 3 от които са в България.

Лапароскопия, направена поради поликистозни яйчници през 2005г. Резултат - една тръба запушена по рождение и коментар "трудно ще се получи забременяване по естествен път". В следствие на лапароскопията настъпва изчерпване на яйчниковия резерв.
Следват 3 опита в БГ клиника. Аз тъпо и упорито си ходя при един и същи лекар, който е много любезен и много спокойно ми обявява как "яйцеклетките не са се наболи добре" и съответно не е настъпило оплождане. Информация за качеството на ембрионите - не се дава. Съвет след последния опит - "попърнете документи за донорска яйцеклетка, но се чака година". Попълваме документи. 2 години - ни вест, ни кост. Документите са потънали някъде и коментарът е "съжаляваме". Клиниката беше в мизерна сграда, помещаваше се на два етажа. Сега са в нова, лъскава, самостоятелна сграда.
Записваме час за следващото "светило". Свободен има едва за след 1 година.
Междувременно се появява наша приятелка, нашиян ангел, който ни насочва към Турция. Записваме си час за проф. Кахраман за след 2 седмици  newsm78  Не мога да повярвам - 2 седмици. Започвам да се чудя как така? При нас чакаш за това "светило" година, а за светилото в Турция - 2 седмици.

Междувременно през 2014г. си правя цветна снимка и се установява, че и двете тръби ми функционират. Изненадаааааа  Shocked Оказва се, че едната тръба е по-дълга и по време на лапароскопията не са изчакали достатъчно дълго да изтече течността. Беше много болезнена манипулацията по време на която лекарката ми каза, че единствената причина за високите резултати на турските й колеги е, че ползват донорски материал без да казват на пациентите. Ако не беше болката да притъпи гнева ми директно щях да я попитам дали е нормална.

Следват 2 опита в Мемориал. Внимание, отношение, разговори с ембриолога, чувстваш се "бял човек" по време на прегледите без да влизат и излизат знайни и незнайни хора. Вторият завърши с биохимична бременност и мисъэлта, че все пак има надежда.

Последваха месеци размисъл и почивка. Решихме да запишем час в Бахчеджи и да поговорим с д-р Карликая. Не защото не сме доволни от Мемориал, а просто по време на втория престой не се получи химията. Човъркаше ме под лъжичката, че това не е нашата клиника. Нищо лошо не мога да кажа за тях - лабораторията им е една от най-добрите и ако се налага изследване на ембрионите, това е мястото. Но просто въпрос на усещане.
С д-р Карликая се почувствах съвсем спокойна и усетих още по време на разговора, че мога да му имам пълно доверие. Беше напълно откровен, начерта план за действие и още от самото начало ни предупреди, че може да се наложи да направим няколко поредни стимулации пред да пристъпим към трансфер. Химията се получи. Допадна ми директната комуникация с него и успяхме много добре да се стиковаме от гледна точка на време по време на стимулацията. Аз постоянно пътувах и беше много важно всичко да е до минути нагласено защото постоянно гонех автобус.

След малко "извънкласни усилия" от моя страна и приложената стимулация имахме 4 качествени ембриона. За сравнение в БГ с уж максимални дози вадеха по 2 яйцеклетки. Тук направих 6 и то 7 години по-късно.

Аз се бях настроила, че ще правим и втора стимулация, но по време на прегледа след първата стимулация имах малка кистичка, която възпрепятстваше повтаряне на стимулацията. Бях готова да прескочим един месец и едва тогава да повторим. Още по време на първия ни разговор му бях обещала на д-р Карликая, че ще бъда търпелива защото ми беше казал, че търпение ще е нужно предвид ИЯРа.
Попита какво ни е решението и аз го помолих да ми каже откровено той как ги вижда нещата. За него най-лесно беше да ни вземе парите и да повторим стимулацията, но той помълча и каза - аз бих опитал и с тези ембриони.

Видяхме хубав положителен резултат, но няколко дена преди ултразвука получих обилно кървене. Беше ден неделя. Болниците, които биха те приели след стимулация в чужбина се броят на пръстите на едната ми ръка. Някои директно те отпращат като отвориш уста, че си в Турция. Играят го обидени.
Приеха ме в болницата. Прегледаха ме и след 3 дена ме изписаха без преглед. Докторката беше обидена, че съм изневерила на опита при тях и съм отишла в Турция. Изписаха ме на обяд. Вечерта прокървих отново и се върнах при тях. Вече се постреснаха и ме държаха 1 седмица. Обидата лека полека премина след мои извинения и обяснения колко случайно са се получили нещата само и само да ми обърнат внимание. За турските медикаменти, които приемах лекарката беше чувала, но незнаеше как да процедираме с прилагането им предвид кървенето. На помощ разчитах само на д-р Карликая и на д-р Сигридов, който се наложи да тормозя по телефона без още да ме беше виждал.

Сега се радваме на положителния резултат макар още да се пощипваме и да се питаме истина ли е това? Всеки ден отмятаме дните до 9ия месец и се молим всичко да е наред до края.

Да, сменихме клиниките в Турция, но смело мога да твърдя, че и двете са на светлинни години пред нас - и като обучен персонал, и като техника, и като начин на мислене. Тук ИМСИ предлагат в избрани клиники и то срещу заплащане и без доказателство, че са го приложили, а там го правят като част от ежедневните и стандартни процедури. Тук те подлагат под ножа понякога и просто пробно, а там процедурите са щадящи. Мисля, че всяка една от вас може да се включи с примери. Тук с нашите пари всички вдигнаха нови и цветни сгради, а там отиваш на готова база. Тук играят насляпо при по-трудните и засукани случаи, а там знаят какво правят.
Да, всеки лекар си има метод, по който работи и всеки има свое собствено мнение и те могат да се различават помежду си и мисля, че това е нормално, но въпреки всичко няма база за сравнение. Тук вече е въпрос на лична преценка и доверие.

Извинете ме за дългия пост, но мисля, че не сме се събрали тук за да се караме или защитаваме някой. Главната мисия на тази тема е да си помогнем, да се опитаме да намерим отговори, да подредим обърканите мисли в главите си, да се подкрепим. Иначе всяка една от нас заедно с половинките си ще вземат решение къде и кога да направят процедура на база на личния си сблъсък с действителността, на база на интуицията и възможностите си.

Моят апел е да си щадите здравето и да проглеждате по-рано, а не да давате и още, и още, и още преди да се решите на промяна или преди да са минали годините. Има добри клиники и в Кипър, и в Македония, и в Австрия. Нека не бъде само Турция, но търсете информация, не се примирявайте с касапницата в България, не позволявайте надеждата ви да умира.

Браво Р.!

 Не би могла да го кажеш по-убедително от това. Успeх до края! Стискам ти палци, както винаги.

# 685
  • Мнения: 14 641
Много е трудно когато си пациент на клиника в чужбина да намериш някой, който да те преглежда и следи Sad
И аз сега съм в подобна ситуация, разбрала съм се с двама лекари за да няма изненади в последния момент.

# 686
  • Живее на Луната
  • Мнения: 3 468
Shushku, много точно е казано всичко. Пожелавам ти лека бременност, при д-р Сигридов си във възможно най-добри ръце  Hug

Амини, към коя клиника се насочи в чужбина?

# 687
  • Мнения: 14 641
Белл в западна Европа. Нищо, че писах тук в подкрепа на нашите лекари, това не означава, че бих тъпкала години наред на едно място  Simple Smile

# 688
  • При вещиците
  • Мнения: 1 475
Шушку, точно. Важното е да успееш и това става при човешки условия. Леко броене докрая на термина. Тогава ще загърбиш всички обиди от клиниките!
Амини, хайде чакаме хубави новини скоро!
Аз се убедих, че е много важно и психическото състояние по време на стимулация и трансфер. Затова не давайте да ви тъпчат!

# 689
  • Живее на Луната
  • Мнения: 3 468
Белл в западна Европа. Нищо, че писах тук в подкрепа на нашите лекари, това не означава, че бих тъпкала години наред на едно място  Simple Smile

Браво че си взела това решение, ще стискам палци да ни зарадваш с хубави новини съвсем скоро!

Общи условия

Активация на акаунт