За мъжете и брака

E, то и в яслата искат Васерман на единия родител. Не знам кога ще ги махнат тези глупости. Само губене на време и пари.

Зачетох се по мненията на `кукумицинка`... 

Подписът няма как да направи едно семейство щастливо и успешно, факт. Но желанието на един мъж да се ожени е показателен, че поне за момента смята, че това е женатата за него. Не бих създала семейство с някой, който изпитва съмнения, че може някой ден да срещне нещо по-добро или да допуска, че някой ден ще се разделим. Защото на много мъже точно това им основното притеснение, нищо че от 100 кладенеца вода носят с най-различни аргументи против брака. Ясно е, че гаранция за успешно семейство със или без брак няма.

Извинете, но коя жена оставя мъжът до нея да има самостоятелни желания...
Та утре той ще реши да си има харем....
Много ясно, че жената помага на мъжа да поеме отговорност за брак с действие или бездействие.
 

Защо смятате мъжа за кученце на каишка??? После що не искал да се жени... Ми за да си има собствени желания. Иначе каква е разликата ако се води по акъла на мама? Аааа, бил мамино синче. Ако се води акъла на жена си е путьо. Ако прави каквото си иска е курвар. И вие не знаете какво искате но го искате веднага и друг е виновен. Я си налегайте трътките и се радвайте че изобщо имате мъж до себе си, дори без брак

Не знам как се убеждава с бездействие, но ако стигнем дотам да се убеждаваме, че трябва да се женим, за мен каузата семейство с този човек ще е изгубена. А да убеждавам мъжа си, че не трябва да си има харем...

Защо трябва да се примириш ако за теб семейство върви задължително с брак? Според мен е прекалено голям компромис, защото вече написах какво бих си мислила винаги при отказ на мъж да встъпи в брак. Не бих спряла и някой, за който ще е компромис със себе си да се съгласи на сватба.

Скуби Ду, един път да ми хареса какво си написал!  Ако мъжът е като кученце, то тогава кой ли има нужда от мъж, по-добре да си вземете домашен любимец. А и повярвайте ми, няма по-възбуждащо нещо от опърничав мъж!!! 

Ако си имаш чудесен мъж, за какъв компромис говориш. Той ти е купил къща, направил ти е дете/деца, а защото не искал да се жени затова бил несериозен. От кога подписването на една хартия, която може да бъде анулирана за няколко месеца, е по-важна и с по-голяма тежест от това, че един мъж е заявил, че иска да бъде за цял живот с вас и е доказал това чрез общо имущество и дете.  В много странни критерии измервате сериозните отношения и чувствата на човека до вас.

А и да сте се замисляли, че мъжа ви може да има някаква емоционална причина /например е преживял лош развод, родителите му са имали ужасен брак и развод, всичките му женени приятели са се развели/ или просто не иска шумна сватба, а подозира, че приятелката му ще се ентусиазира и ще поиска голяма сватба. Защото те в началото половината искат уж малка сватба, а накрая всеки калеко, сват, чинка, шуринайка идват на сватбата, а булката се превръща в сватбено чудовище. Започват и разни дрязги и панаири в родата кой да бъде поканен, ама този и онзи щял да се обиди ако не бъде поканен и накрая "интимното събиране" се превръща във freak show.
Или просто мъжа има други приоритети в момента. Ние например в рамките на следващата една година сме планирали нови работи и за двамата, покупка на жилище, ремонти и дете. Бракуването е последното нещо, с което ми се занимава, а и като имам дете за какво ми е да се женя. А и честно казано малко ме е страх да не се урочасаме като се оженим. Говори ли сме по-нататък да се разпишем и да заминем с приятели на почивка в чужбина. Ще се венчаем като Николета и Валери на Бора-Бора  

Не съм се замисляла много аз над емоционалните причини на мъжете, само над собствените си.

И в момента съм омъжена, без да съм си мислила или планирала да бъде така. Просто мъжът ми ми предложи, а не е възможно според мен искрено да обичаш някого, а да му откажеш да се ожените, това е безумие. Ако го е било страх от това каква сватба ще искам или какви роднини ще му натреса, какъв мъж изобщо може да бъде това.

miss july, по същата логика и покупката на къщата може да бъде анулирана, т.е. да си я вземе. Произход на парите лесно се доказва. А с дете/деца на ръце и без мъж още по-лесно се остава. Не казвам, че всички мъже, които отказват брак са такива. Не казвам и че наличието на брак гарантира вечно щастие. Ако бракът беше само подписана хартийка, нямаше да се вихрят такива спорове, нито някой щеше да си докарва главоболия, че не иска да се жени. Като цяло не говоря за случаи, когато бракът по една или друга причина се отлага, не се припознавай. Говоря за тези, който твърдо отказват, защото...оправдания от различно естество. Аз с такъв не бих създала семейство. Да се събира с жени на неговото мнение.

За мен е безумие някой, който ме обича да ми предложи нещо, което знае ,че не желая  

Е, аз не бях мислила за брак, така че не съм тръбяла искам ли, не искам ли  

Ако обаче жената държи да е омъжена, а мъжът на инат отказва, каквито и "дълбоки" причини да изтъква, по-добре е да бъде сменен Иначе жената има вечно да е чуди какво е щяло да бъде, ако е оженят и други такива истории. Говоря за жените, които предпочитат да са омъжени, не за тези, които за нищо на света не го искат.

Не става въпрос да го е страх, а да му е неприятно. То по тази логика и вашите мъже може да кажат "Тя не харесва и уважава родителите ми. Каква жена може да ми е тя". Да, има хора, които не обичат тълпите и шумотевицата. Аз лично се изприщвам от разни суетни и глъчки около мен.
Имуществени главоболия може да имаш и с подписан брак. Важното е човек да знае как да си "опече" нещата. Аз без брак ще получа половин апартамент за разлика от много бракувани, които при евентуален развод ще си отидат с празни ръце.
Всеки си има глава на раменете, за да прецени дали човека до тях не желае нищо сериозно или просто не му харесва идеята за сватби, защото много мъже смятат брака=сватба.

На теб може да ти е било все тая, но едва ли на детето след времето ще му е все тая, дали баща му го е припознал и гледал. Това, което единият родител дава на детето, не може да замени другия. Да, има разведени родители, да понякога е по-добре, но при нормални обстоятелства детето има нужда от двамата родители.
За съпругът ми напр. би било обидно да тича да припознава собственото си дете. При все, че сме се оженили доста преди да забременея.

Разни хора, разни идеали. Просто сме различни. 

Все си мисля, че човек се жени, когато още е доста влюбен и сватбата и роднините са някакви бегли подробности от пейзажа   Тоест толкова си хепи, че никакви роднини не те трогват... все още