Женени от пръв поглед - 4

danibor, а в израза "да не се подаваме на греховете" не намираш ли грешка?

Зависи какво е имала предвид.

Именик и именник са две различни думи с две различни значения.

Леле, тридесет страници от четвъртък до сега, и то по празниците  Няма шанс да ги изчета, но поне да се запиша за довечера, макар да се съмнявам, че докато вляза утре сутрин ще има нова тема 

Това с именика и рожденика и аз наскоро го разбрах, покрай редакотра в бг мама- ако ми кажете, че помните от 2-3-4 клас тези правила без да се занимавате професионално с това няма да ви повярвам  Аз поне не ги помня, а съм била винаги отличничка в училище. Даже покрай децата сега разбрах кога глагола в мн.ч. завършва на М и кога на МЕ, честно никога не съм се замисляла, но госпожата на една родителска среща каза, че се ядосва, че учи децата да говорят правилно, като слуша по националните телевизии как всеки си МЕ-ка и не му пука  Предполагам си трябва опресняване, за да се говори и пише правилно. Не за елементарните неща,н о си има специфика в българския, не случайно е един от най-трудните за учене езици.

http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA

В първият ви линк от "как се пише " стои този текст:Преди 2012 г. правилна беше единствено формата именник, с която се означаваше и лице, и текст.
Това слага ли край на спора или да ви отворим тема за правописа?

Основно си трябва акъл.

До осма страница съм, но да се запиша, да не ви изпусна.
В началото харесвах Антония, ама този постоянен хилеж и говорене ми идват ту мач.

Абе тя много се вживя тази в ролята на възпитателка. Супер досадна персона.

Запис и за да не е "по-бельо", да го облека в един халат:

http://caritsa.com/product/257/halat-yana-svetlo-rozovo.html

хубав халат 

George Veselinov Значи разхождам си се аз по алеята с моя кордон жени, който включва майка ми и сестра ми (едва ли друга жена би се навила да излезе с ръб като мене) и се чудим накъде да се насочим. Кордонът ми се колебаеше дали да седнем за следобедно кафе или да използваме хубавото време за разходка в парка, когато аз прекъснах тази дискусия: „Дами (а може и да съм казал „Робини мои“, алфа-мъжкарите не помним такива подробности), нека ви водя към Нищото! Това е моят път!“. И така смело закрачихме към Нищото, когато изведнъж нещо се случи…
Измежду стотиците погледи, които усещах да лазят по гърба ми и да си шушукат „ей тва е тоя, дето се ожени по телевизията“, имаше един който така ме прониза, че клетките на костния ми мозък се парализираха. Не можах да продължа, обърнах се и я видях Нея! Деси!
С Деси се бяхме разминали по пътя, тя явно се връщаше оттам, накъде се бях запътил аз. И сега се беше спряла и обърнала, за да ме анализира.
Деси е от онези жени, които делниците работи като профайлър в специалните служби – следи за хора с психически проблеми и предотвратява инциденти като този в Лясковец, а на празници застава до отчето в църквата по време на служба и шибва по един шамар на миряните, за да им върне светлината в душата. Нека бъдем честни - тези опашки, които се вият пред църквите по Цветница и Великден не са хората да получат благословията на отчето, всъщност хората тръпнат в очакване за Нейния шамар – да ги избави от сивия хаос и да ги върне в правия път!
Деси определено владееше силата! Което всъщност никак не е чудно за човек, който е способен да попива енергията на случайните минувачи по улицата. Когато се обърнах към нея, нейните ръце вече правиха едни странни движения, които ми напомняха за Монк, който анализира мястото на престъплението, сещате се, нали? Сега Деси искаше да усети и моята енергия, което мене силно ме притесни, защото след това мексиканско, което обядвах, не съм сигурен дали енергийното ми поле бе достойно за анализа.
А трябваше да видите нейния поглед – същински ядрено-магнитен резонанс! Зениците й ме сканираха отдолу до горе, отвън навътре, всяка фибра в мен потреперваше, инстинктивно си свалих часовника и портфейла… чувал съм, че така се прави. И изведнъж погледът й спря, зениците й се разшириха, аз замръзнах…
Помислих си най-лошото: видяла е ракови образувания в мене, но бързо се светнах, че нито една туморна клетка не би издържала на такава лъчетерапия. Оказа се нещо много по-лошо – тя беше разкрила моите психически и душевни проблеми. Почувствах се като прочетена книга, гол и уязвим  толкова години така успешно ги прикривах тези свои проблеми, и накрая един случаен минувач така да ме разобличи (въпреки че Деси определено не е от категорията „случайни минувачи“).
Исках да потъна в земата от срам, но не можех, а дори и да можех – ЯМР-то на Деси щеше да ме проследи и там, а може би и шистов газ щеше да намери…
Така и така бях разобличен – оставаше ми само едно – да отида при Деси да ми шибне един шамар, за да ме върне в правия път. Но Нейният поглед отново ме спря – гледаше ме толкова проницателно, че сякаш казваше „ти си изгубена овца и нито аз, нито който и да е било друг на земята може да те спаси, само Бог помага на такива хора!“. Това вече беше върхът, няма думи които могат да опишат колко изгубен се почувствах. Продължих си по пътя омерзен и разкаян и си мислех „дано поне Деси не сподели тази случка във фейсбук“, после се сетих, че аз съм толкова незначителен и разочароващ кадър, че Деси едва ли повече би си губила времето с мен, по-скоро би се заела да спасява обществото от психически неуравновесени хора и да им връща светлината в душата с Нейните шамари. Все пак Великден е…

Добре му се е получило. 

Това Светлана ли е?

  Благодаря за темата.

Светлана е на снимката