За "различните деца" - отново нищо ново

biborana, ако искаш да участваш в протест за повече ресурсна подкрепа, наличие на помощник учители - ето включи се https://www.facebook.com/events/737595929689410/758205090961827/. Само че, честно казано, четейки мненията ти, не ми изглежда да си толкова заинтересована от правата на хората с увреждания. Относно интеграцията -точно това, което си написала НЕ е интеграция,а имитацията, която масово се случва в ущърб на всички. В този ред на мисли, защо е необходимо да се правят скосявания на тротоари, асансьори, тоалетни за инвалиди? Откъде-накъде ще се харчат толкова пари за някакъв си незначителен процент от хората? Каквото за обикновените, това и за "специалните" - какъвто трамвая за мен, такъв и за тях. Ония европейците - имат пари, дават ги. Тук няма пари, да си седят вкъщи, да посещават специалисти, ама ако не могат да влязат в нормата и изискват повече внимание от учителя, хич и да не припарват в училище и въобще да излизат от къщи. По назад в темата Zlatnata tolumba беше описала как се обучават деца със СОП в Англия. Истината е, че интеграция има, когато обикновените започнат да приемат нормално различните, имат такива приятели и колеги, не си дърпат сина, когато гледа с любопитство инвалидна количка в парка, не извръщат поглед от детето в нея, а му се усмихват, като на всяко друго. За да се случи това, трябва да живеем заедно, а не в паралелни светове. В тази тема над сто пъти се повтори как децата с умствена изостаналост нямат място в масовото училище и това е безсмислено и вредно за тях. Уверявам ви, на родителите с деца със средна и тежка степен на умствена изостаналост и през ум не им минава да си запишат децата в масово училище. На голяма част от онези с лека -също. Но и някакси все се пропуска и заобикаля, че по-голямата част със СОП са деца с дефицит на внимание и хиперактивност (често бъркани с агресивност и липса на възпитание), дилексия, дискалкулия, високофункциониращи аутисти, Синдром на Аспергер и т.н. Ако едно дете на 5 г. с аутизъм може да нареди пъзел с 200 части по-бързо от вас и да сглоби модел на Ферари, но почти не говори, то с умствена изостаналост ли е или е гений? И в помощно училище ли да го пратим?  Единодушно беше мнението за деца с физ. увреждания, че трябва да са в масовото, но интелектът в норма съвсем не означава, че те нямат нужда от различен подход на обучение, особено ако имат проблем с фината моторика и често с пространственото ориентиране. В същото време някой се отврати, че могат да имат нужда от помощ за ходене до тоалетна (естествено това не е работа на учителите, а трябва да има помощен персонал) и за съжаление е вярно, особено като няма тоалетна за инвалиди в училището. Каквото и мнение да имате, спрете за миг и си представете, че наистина се е случило на вас, например в "леката" степен, че детето ви с адекватна подкрепа би могло да завърши училище, дори висше образование (в зависимост от проблема) и да работи. А без тази подкрепа - ще мизерства с вас, като остареете (особено ако сте жертвали работата си, за да му помагате) и ще бъде бездомник или в някой ужасен дом, когато вие си отидете. В  развитите страни интеграцията е факт, естествено не всичко е розово. Но много повече хора с увреждания и "специфики" работят и са намерили своето място. Това е правилният път. Просто тук се прави по безумен начин - и да - нуждата е от добре подготвени ресурсни, логопеди, психолози, ерготерапевти, рехабилитатори, които да са в училищата. Разбира се и масови учители. Но най-важното е те да не мислят за интеграцията като прищявка, нещо ненужно и безсмислено.
Много се радвам, че има учители като Касита и purko. Дават ми наистина надежда за промяна и лична надежда за моя син. За протокола  - той е с физически проблем, интелект в норма и може да се самообслужва.              

Напротив.

Голото общуване, си е чиста интеграция. Или поне нейното добро начало.

Начално училище дава общо образование и твърде голяма част от него е общуването и социалното поведение. Това са първите неща, които се "учат" устно, писмено и творческо изразяване, диалог, обноски, навици - етични и физически, дори и как да се пресича, ако щете.

Да, в България е твърде криворазбрано. Тук за образован се смята човек, с определи оценки в дипломата. Нищо, че не може да води елементарна дискусия, не може да свърже цяло изречение, държи се темерутски, облича се безобразно и поддържа отвращаваща лична хигиена.

Начало да, но не и единственото, върху което да се фокусира. Децата със СОП (ужасен террмин, който на практика нищо не казва) не са жертви на лошите си връстници, и съвсем лесно и чудесно се вписват. Проблемите според мен идват от това, че в един момент те усещат, че не се справят като съучениците си и това провокира промени в поведението. Все едно ние с теб да сме сред напреднали математици - ще се запознаем с тях, ще си общуваме, обаче след първия час вече ще ни е неприятно, че не се справяме, че нашите оценки са различни, че едва-едва кретаме и не е ясно дали ще покрием дори за тройка. Дори най-сърдечното общуване няма да ни спести горчилката. В един момент изоставането в академичните изисквания започва да руши и общуването. Затова казвам, че общуването си е общуване, но образователната система има и академични изисквания, за които се мълчи.

Това с творческото изразяване ми се вижда висш пилотаж. Също и противопоставянето с дипломата и т.н. Веднъж беше със зубрачите-подмазвачи, а сега с дипломите и несвързването на цяло изречение. Това е прекалено и повърхностно.

Andadriel, моят син е с ДЦП, на 5 г. На детската площадка чудесно осъзнава, че не се движи като другите деца и се ядосва от този факт. Само с такива с двигателни проблеми ли да го събирам? Децата с дислексия какво да направят, за да не им се скапва самочувствието, или пък тези, които са по-пълни, с големи уши или с някакъв видим дефект на лицето? За съжаление всички те често стават обект на подигравки и отхвърляне. Може би ключът е в по-голямата търпимост и приемането. А това ще се случи бавно и постепенно, като общуват заедно и имат родители и учители, които ги възпитават добре.

Академични изисквания?! В основното училище?! Ти сериозно ли ... 

Ани, по детските площадки има много деца, които драстично се отличават от останалите и без да са с диагноза. Има по-дебели, по-бавни, по-слаби, по-бедни - всякакви. Във всеки отбор има един, който е най-слабия играч. Във всеки клас има един, който е най-лошия ученик. И да се ядосва си е нормална реакция, това че изобщо го осъзнава е първата стъпка към решаването на проблема. Те и другите отначало ще му се ядосват и ще го избягват - защото ще им бави игрите, защото усещат, че нещо е различно и така. Но с обяснения всичко се приема и това е нормалния начин. Не изолация и разделение.

Всички сме различни и това е супер. И всички имаме недъзи - видими или не.

Ами хората без диагнози, какво - да не ходят по кафета и дискотеки, защото има по-красиви и богати от тях? Това е абсурд. Не сме животни. Не оцеляват само най-силните.

 Естествено, че образованието е важно. Но също така са важни за детето създаване предпоставки за овладяването на ролята на ученик, социалните умения и взаимоотношения и т.н. Анди, не знам , ясно е , че са нужни промени, за по - успешна интеграция. Все пак съм на мнение, че с откриването на РЦ и дневните центрове нещата мъничко се подобриха. Просто трябва още много.

Не е така. В класа си имам точно такова дете. Родителите не искат да видят реалните параметри на проблема и настояват, че мястото му е там. Тях мога да ги разбера, но защо останалите 28 деца трябва ежедневно да учат на фона на крясъци, истерии, мучене, да бъдат блъскани, опипвани, оплювани и т.н.? Ето това искам някой да ми обясни. Другите са също деца. Защо трябва да са подложени на това? Нима те са по-малко деца и нямат права?!

Мисля, че не си разбрала какво написах или го тълкуваш по някакъв странен за мен начин. Както се казва, де го чукаш - де се пука. Нещо да съм написала или дори намекнала за това да не учат в един клас? Написах, че не е редно да се фокусира всичко основно върху общуването, защото училището не е само общуване. Трябва да се правят неща основно за образованието за децата, защото едно, че осъзнаването за ниски постижения се отразява върху самооценката и поведението, и друго, че  утре училището ще свърши и детето ще се окаже в ситуацията, която е описана от някого по-назад - да няма образование, което означава да не може да си намери и работа, и да остане в нищото, да не казвам по-лошо. Общуването е само на повърхността, защото се вижда, че след четвърти-пети клас и малко по-нагоре не се придава тежест на общуването, а на академичните постижения и всяко дете започва да бяга в неговата писта и живеят различен живот. Те могат спокойно да си живеят в класа и до дванайсти клас, но с какви знания и документ ще излезе едно дете, което не покрива ДОИ и се води със СОП? Според мен след втори клас фокусът е на грешното място -общуването, а постиженията по заложения план тотално се пренебрегват. Сигурно защото е по-лесно да се правят сладникави плакатчета с деца, хванати за ръчичка, отколкото да се говори за учебния материал, който е заложен по ДОИ. И не, не търпимост е думата. За мен търпимост е възможно най-неприятната дума, защото да търпиш означава нещо да не ти харесва, но да... търпиш. Те живеят, не се търпят един-друг.


Зла, на теб май ти е много весело с търкалащите се емотикончета, а? Няма академични изисквания в основен курс ли? Кога за последно си минавала през основен курс, виждала си какво учат и какво е натоварването? Още от трети клас има академични изисквания, а от пети започва вземането на всички фундаментални науки. Ако трябва да бъдем формално "дребнави", още от първи клас има академични изисквания, защото по тях ги оценяват. Грамотността също е академично изискване.

Емоционалният подход на принципа "вие мислите, че нашите деца не струват и не ги искате" е грешен, защото се стига до реплики като на Зла с отличниците-подмазвачи и дипломите с несвързаните изречения. Не можеш да искаш да си равен, а да се държиш като жертва и нападателно с цел да се защитиш от някого, който дори не те напада.

Наистина трябва още много. Не зная как са уредени нещата с обученията на учителите за работа със деца със СОП. Имам предвид, че само началните учители и то младите са учили дисциплини от специалната педагогика, но не и тези след 4 клас. Как човек, завършил математика, физика, химия и т.н., но не изучавал нищо от специалната педагогика би се справил? В този смисъл, обученията за учителите биха били много полезни. С тях, разбира се, не се изчерпват нещата, които трябва да бъдат направени.

Ами не се държа защитно, защото нямам за какво, колкото и да ти се иска, явно. А кога за последно - в момента. И ... НИЩО академично не виждам. НУЛА.

Толкова си и чела, щом академичното ти се вижда нула. В такъв случай защо изобщо детето ходи на училище, по-добре да е в някое "плей" с аниматори, вместо в училище. В момента детето ти е пети клас, така ли?

Ако искаш да ти цитирам твоите реплики за отличниците и тези с дипломите, искаш ли? Твоите думи са чиста проба обида към тези деца. Как очакваш, ако ти обиждаш едни деца, към твоето други хора да са с разтворени обятия? Хайде, другите глупави, не разбират, закостенели и пр., но нали ти си по-широкоскроена и по-знаеща, защо ти не дадеш пример с положително отношение към другите деца, в случая отличниците и дипломираните!

Няма какви примери да давам, защото не съм фактор. И никое състояние или положение, не може да е обида към деца - били те зубрачи, или двойкаджии, или побойници. Защото те не могат да взимат организационни решения и изобщо да носят отговорност за каквото и да е, дори и за постъпките си.

Академично ниво и стандарти, в началното образование НЯМА. Дори още по-зле от няма е положението. И няма да има скоро. Тук - там проблясъци и изключения, които само потвърждават правилото.

Колко точно академично е с удрянето на звънеца, всички класни да светват във ФБ, от лаптопите, които са им дарение, уж да се подобри учебния процес? Или тъй като, учителката не е фен на физическата култура, което е видимо от фигурата и, децата четири пъти седмично, вместо да спортуват - да играят на ... великани и джуджета, АБСОЛЮТНО всеки час, предназначен за физическо?! Деца трети клас?!

Малко офф, но вие сте късметлии с великаните и джуджетата. На моята третокласничка часовете по физкултура магически се превръщат в часове по математика или БЕЛ. 

Аз се отказвам. След такъв пост, мигам, мигам, и нищо не разбирам! Зубрачи, двойкаджии, джуджета и великани, нямало академични стандарти... И накрая физическото излезе най-големият проблем! Ми, да вземе учителката да ви друсне български и математика, тогава да видите зора! Значи, не бил пети, а трети клас!