КГБ = Клуб на Готините Баби - 157.

За мен беше непозната и интересна историята на острова /много по- различен от другите острови, покрай които минахме при 8-часовото пътуване с ферибот / От това образувание на острова са се получили и неговите характерности./ето мои “записки”/
“...Допреди 3600 години на това място се е издигала висока островна планина. Някои историци твърдят, че е надвишавала с 3 километра морското равнище. В един момент планината просто се е взривила. Причината е супер-вулкан, довел до заличаването на процъфтяващата тогава Критско-минойска цивилизация и до появата на първите митове за Атлантида. Изригването е забелязано от представители на всички съществуващи тогава древни култури по Средиземноморието, а отломки от хиляди кубични километри земна маса, вряща кал, разтопени скали и лава са намерени навсякъде по крайбрежието на Средиземно море. /тътенът се е чув и в Норвегия/ . Чудовищно цунами е помело де-що цивилизация, живот и култура са кипели тогава из цикладските острови в Егейско море. Предполага се, че о-в Крит, намиращ се в непосредствена близост, е бил пометен от зловещa вълна, висока стотици  метри. На мястото на взривената планина се е образувала огромна кипяща дупка с неизвестна дълбочина, която постепенно се е запълнила с морска вода. Полуразрушените стени на морския кратер днес формират архипелаг Санторини, заемащ полукръгла форма около калдерата („казана“).

По върховете на стръмните отвеси около казана започва да никне типичната цикладска архитектура довела до появата на редица модерни курорти в наши дни … Любимо място за наблюдение на залеза, за предложения за брак, за меден месец и за фотографи, пред чиито обективи в мистичната тишина на спящия вулкан по залез се мотаят световно известни фотомодели.
В средата на калдерата, с течение на времето, се появява нов вулкан – Неа Камени – много по-„културен” от стария. Още от Римско време насам той периодично си изригва, произвеждайки нова земя, но без да застрашава жителите на острова.... Гледането на залези също е едно от любимите занимания на туристите, а най-подходящото място за целта е градчето Ия /Оя/, с неговите тесни, криволичещи между къщичките в стил „планетата Татуин” пътечки, проходчета, луксозни спа комплексчета, миниатюрни църквички и тераси с цветя, надвесени над калдерата, с гледка към потъващото в морето слънце зад спящия вулкан. Всички, като дойдат на Санторини, стават сън-гейзъри.
“... Най-посещаваното и според някои най-красивото селище на острова - ИЯ / OIA /  - градчето има уникално местоположение върху ръбест нос над калдерата и това гарантира от всяко кътче невероятна гледка към безбрежната морска шир, където слънцето танцува над водата и рисува своите емблематични залези.
Казват, че на остров Санторини, се случвали едни от най-красивите изгреви и залези в света....Е,  споделям ви, като на свои хора, че не съм "клечала" така никъде по света  да чакам пропукването на зората или пък скриващото се слънце , и наистина станах свидетел на драматични гледки. И макар че слънцето залязваше чак към 19 часа, огромни тълпи с огромни стативи, и с още по-огромни фото-аксесоари се загнездваха часове преди това ,кой където свари и чакаха. Имах чувството, че половината японска нация се е домъкнала тук със своите високо-технологични апарати и снима ли снима.... Ама къде ли съм тръгнала и аз с гайдите, т.е. с моите скромни заложби и техника...?
Всъщност цял час преди и след залеза, слънцето изнасяше зрелищен спектакъл в пищни цветове. Емблемата на Цикладската архитектура - съчетанието на снежно белите къщурки или параклиси, с ярко сини куполи, дървени капаци, грънци.... всичко е простичко и семпло, но така докосва сърцето.....И като се добави и цикламеното на Бугенвелиите....просто разкош! Така че, остров Санторини ме захласна с "моите" цветове и просто не можех да му се нарадвам! Направо пощръклях да се кефя на тез бугенвелии в циклама и лила, разстлали се  нереално красиви по фасади и улици.....”.

На път /ние / за Оя погледнахме към отсрещния остров – вулкана , минахме през прелестните селца Фиростефани и Имеровигли . Доста се чудехме дали да ходим до Оя , защото беше облачно и си мислехме , че залезът няма да се види.?...
На някои от снимките се вижда човешкия поток , поел към “изходна точка” , откъдето да наблюдава залезът  . Ние се застопорихме до една мелница. Около нас беше много пъстролюдно /и романтично/ Постояхме около 2 часа /забележете “движението на слънцето”/, но не беше отегчително , напротив – много вълнуващо .
Дори когато си тръгнахме , шоуто на залеза продължаваше....