КГБ = Клуб на Готините Баби - 157.

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

ЧУДО

От всички чудеса на този свят
най-чудното е туй, че ний живеем.
Усещат наште ноздри аромат,
слуха ни звучни гласове люлеят.

Изпълнени са нашите очи
със много образи, с безброй картини.
Ний пеем и се смеем, и мълчим;
ний страдаме, а после сме щастливи.

В стаените сърца като в албум
са подредени блянове и страсти.
И вниква всемогъщия ни ум
в различни тайни, в глъбини прекрасни.

Виж, старците стоят пред своя гроб –
не страдат, не копнеят, не въздишат,
но пак се вслушват в чудния живот,
усмихват се едвам и сладко дишат.

През далечната 1973г  /4-ти за 5-ти курс студентка/ бях на стаж в Новосибирск /СССР/ Това беше едно от най- неочакваните и хубави неща в живота ми . Никой нищо не знаеше за този град /може би и сега/ и се чудехме къде отиваме / юли месец ...?? сибирск??/ - дали да взимаме връхни дрехи /кожуси/? . До тогава беше забранено чужденци да преминават Урал. Ние /10 души/ бяхме едни от първите . Оказа се един огромен град /Хрушчов е искал да го прави столица на СССР , защото е в средата на СССР/ , с огромен “Академ городок”  /(може би заради него - затворен)/ . Малко като в комичен филм , но /след 7 чудни дни пътуване с влак/ бяхме посрещнати/неочаквано за нас/  на гарата с музика и всички почести като чуждестранна делегация . И като се почна едно обикаляне по предприятия , колхози , “Академ городок”, селца и т.н на “българската делегация” /Всеки ден вестниците съобщаваха , къде е била бълг.делегация/ ( цирк..) . Бяхме в тайгата , плавахме с кораб по р. Об /а аз почти преплувах Об , който е 2пъти по-широк от Дунав/ , Всяка вечер имахме културни мероприятие – концерти , опера , балет /с брата на М.Плисецкая/ , изложби  ( дори и пожарникарска) ... След напоителни банкети - до 2-3ч. през нощта играехме волейбол , защото тогава бяха белите нощи и наистина беше съвсем светло /уникално/. ( а се оказа , че е и много топло) . През целото време /редувайки се/ с нас имаше по няколко души . Чак към края се усетихме , че ни пазят да не ходим никъде сами /дори в магазин за сувенири / - такъв беше манталитета тогава /В тайгата гледам някаква огромна тръба – може би газопровод и си питам , какво е .”Не надо спрашивать”/
    Все пак макар и малко , но ни оставаше време да обменим “производствен” опит с колегите, който безкрайно много ми помогна в бъдещата ми кариера. Обучението там е на светлинни години спрямо нашето /за моята специалност/ . Те имаха огромни лаборатории, площадки и полигони за упражнения /аз чак там , като видях нагледно, проумях много от нещата , които бях учила – но само на книга/ . В този ред на мисли , ние изучавахме предмет “Строителни машини” и нашата практика по него беше , като се качихме на един багер в двора на института , всеки от нас дръпна по един път лоста и това беше.
    Та един следобед в Новосибирск се разрази буря. На другия ден при нас бяха /поредните дежурни/ две от техните студентки.И ги чувам да си говорят за снощната буря . Едната обяснява , че като заваляло освободила работниците и останала във фургона да попълни нарядите /Това за нас – тогава беше абсурд . Колегите там в 3-ти за 4-ти курс бяха пом.технически ръководители на строеж , а в 4-ти за 5-ти курс главни технически на обект – за което се изискват знания.. / Та нашата девойка , както си пишела , видяла , че водата подкопава изкопа и багерът ще падне в него и си казала :”Есть такое слово “НАДО!”-отишла и го преместила ...  Никой от нас не можеше да го направи .
Та този израз много често си го повтарям и ми действа мобилизиращо

Lusi 60 , Ivllin , благодаря за готовността да ми помогнете .
Но това което научих до този момент е “Картинката, която искате да покажете, трябва да се намира в Интернет (не може просто да я имате на компютъра си, трябва да я качите на някой уеб сървър). За да покажете изображение в съобщението си, трябва да затворите URL-то към картинката с тага  - т.е... Не може от компютъра. Трябва да са качени някъде в нета/без значение в кой сайт/  и да сложиш линк към тях и тогава става копиране на адреса и публикуване по познатия начин!. Може да използваш сайтове като снимка.бг, албум.бг, radikal.ru или в профила си във Фейсбук.”
Вие ми казвате :
Lusi 60 :  Качвай ги по друг начин. натискаш с десен бутон  върху снимката , излиза ти меню , кликваш върху Копиране на URL / аз точно това търся да направя– то ми изчезна/ URL адреса на изображението …. .
Ivllin:За снимките направи си папка в твоя компютър  например в My documents /имам я , но “Не може от компютъра. Трябва да са качени някъде в нета и да сложиш линк към тях.” /,озаглави я някак СНИМКИ и там качвай всичко ,когато искаш отваряш копираш и пренасяш в друг пост ( но ми трябва някъде да са създадени вече линковете за снимки)
Може би вие имате Фейсбук – там няма такива проблеми /така ми казва ММ/ . То и тук е лесно , но още не съм го уцелила “номера”
Извинете за досадата Продължавам да се «боря»