КГБ = Клуб на Готините Баби - 157.

Мълчание — Мълчаливост — Сдържаностот Уикицитат

   Ако искаш да чуеш как душата ти пее, позволи на мълчанието да владее около теб. — Артуро Граф

Бог върши всичко, запазвайки мълчание. — Менандър

Всеки език има свое мълчание. — Елиас Канети

Всеки от нас има за какво да премълчи. — Аркадий Давидович

Да говорим се учим от хората, а да мълчим – от боговете. — Плутарх

Да изслушва – това е вежливост, която умният човек често оказва на глупака, но на която последния никога не отговаря със същото. — Пиер Декурсел

Да умееш да мълчиш – е често връх на мъдростта. — Пиндар

Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече. — Плутарх

Когато очевидците мълчат, се раждат легенди. — Иля Еренбург

Който знае много, е мълчалив; който говори много, нищо не знае. — Лао Дзъ

Който няма какво свое да каже, по-добре да мълчи. — Висарион Белински

Който си владее езика, често мълчи. — Станислав Йежи Лец

Колкото по-малко говориш, толкова повече чуваш. — Абигейл ван Бурен

Красивата жена мълчи красиво. — Венцеслав Константинов

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде. — Конфуций

Мълчанието е добродетелта на глупаците. — Френсис Бейкън

Мълчанието е злато само за глухонемите. — Венцеслав Константинов

Мълчанието е изискана форма на събеседване. — Венцеслав Константинов

Мълчанието е по-старо от човека и ще го надживее. — Венцеслав Константинов

Мълчанието между двама души или смазва, или извисява. — Венцеслав Константинов

Мълчанието може да бъде най-тежко обвинение. — Менандър

Мълчанието на словоохотливия е опасно! — Венцеслав Константинов

На онези, които мълчат, не можеш да им отнемеш думата. — Станислав Йежи Лец

На човек са му необходими две години, за да се научи да говори, и шейсет, за да се научи да мълчи. — Лион Фойхтвангер

Най-грубата лъжа често се изразява с мълчание. — Робърт Луис Стивънсън

Най-желан събеседник е мълчаливецът… — Венцеслав Константинов

Не е все едно на какъв език мълчиш. — Венцеслав Константинов

Не красотата на жената е злато, а умът и мълчанието й. — Менандър

Не можеш да накараш мълчащия да млъкне. — Венцеслав Константинов

Нека този, който е дал, мълчи; да говори този, който е получил. — Мигел Сервантес

Неразговорчивите винаги ни импонират. — Мария фон Ебнер-Ешенбах

Никога не пропускайте добрия шанс да замълчите. — Уил Роджърс

Нито една произнесена дума не е донесла толкова полза, колкото множеството неказани. — Плутарх

По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения… — Марк Твен

Понякога мълчанието е просто израз на собственото мнение. — Валентина Беднова

Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан. — Станислав Йежи Лец

Той можеше да мълчи на седем езика. — Фридрих Шлайермахер

Поговорката “Мълчанието е злато”
В определени условия все още е така, но ми се струва, че в по-голяма част от случаите по-скоро не е. В дадени моменти наистина е по-добре да замълчиш ,ако усещаш, че каквото и да кажеш само ще стане по-зле. Например по време на спор, ако явно другата страна не разбира и няма желание да разбере твоята гледна точка и напрежението между вас стане твърде високо. Тогава може би е по-добре да оставиш нещата така и да не казваш нищо повече. Особено когато спорът е за нещо дребно.
Винаги е по-добре да премълчиш и обидите, които си на път да изречеш, както и думите, които биха наранили някой. И разбира се, естествено е да замълчиш и когато трябва да запазиш някаква тайна, колкото и в такива случаи обикновено да ти се говори най-много.
Във всички останали случаи обаче мълчанието никак не е злато. И е по-добре да изразиш мнението си, отколкото да го криеш, дори и то да се различава от това на околните.
В миналото не е било точно така и мълчанието наистина е било злато и дори много повече – често може да е значело живот. Имало е времена, когато всяко различно мнение или изразено несъгласие с по-горен човек се е наказвало. И от мълчанието и безусловното съгласие е зависело не само дали ще успееш да се издигнеш поне малко в живота, но и дали изобщо ще живееш. Вероятно такива времена са родили и тази поговорка.
Днес разбира се всеки има право да изразява свободно мнението си. Или поне на теория е така. Малко хора биха тръгнали да спорят по даден въпрос с шефовете си, дори и ако са убедени, че са прави, от страх да не изгубят работата си. А май не са и много шефовете, които биха допуснали някой да е несъгласен с тях. В този смисъл – да, мълчанието може да е злато, но заслужава ли си това злато всички компромиси, които си длъжен да правиш със себе си ежедневно?!
Не са много и тези, които биха защитавали мнение, в което вярват, но което е коренно различно от това на всичките им приятели. Повечето просто биха се съгласили мълчаливо. Но всеки път, когато премълчиш това, което мислиш, остава някаква вътрешна неудовлетвореност.
Най-вече не трябва да мълчим обаче, когато става въпрос за хубави чувства. Приятелство, благодарност, радост, любов, признателност, обич. Може и да си мислим, че другите знаят за тях и ги усещат, но често не е така. И тогава не мълчанието, а думите, с които изливаме най-искрените си чувства, се превръщат в злато и дори в нещо много по-ценно от него.