А от друга страна ми става мъчно, че са били принудени да се разделят с такава книга, с толкова свидно и лично посвещение.
Антикварни книги рядко купувам. И на мен ми стана много тъжно за хората, които са били принудени да се разделят със спомените си.
Красиви книги имах и аз в детството. Показаните тук индийски, японски приказки, Шарл Перо, събраните томове на Николай Райнов.... Лошото е, че аз бях тъпата магарица

На децата четях от съвсем бебешката им възраст, често книги неподходящи за възрастта им, но водена от максимата, че никога не твърде да им се чете хубава литература. Спомням си как им чета "Малкият принц" и роня, ли роня сълзи, а те ме гледат учудено: "Мамо, защо плачеш?".
Мъж и деца не ми липсват, когато знам, че са някъде за хубаво и се чувстват добре.