Ама че борсук!
- Публикувана: 13 апр. 2015, 07:43 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2015, 23:51 ч.
Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04
Да, точно тази е, Жармен. На български си беше преведена. Но аз сега я нямам. Като бях в трети/четвърти клас, се запалихме и изгоря цялата ни детска стая, барабар с новичката секция, книги и учебници, легла, всичко до последно. И тази книжка беше там и така и не можех да се сетя как се казва. Сега ще си я потърся! Благодаря! 
. 
Хе хе, Нино, на мен толкова ми трябва и напарво ще и я изиграя приказката, няма да ще да чуе за татко и, след такова изпълнение:) Аз и днес говорех, като вълка, ама тя вика не така мамо, така говори на прасенцата майка МУ:))) Смешно дете е моето. За нея водя подробен дневник, още от бремеността да не забравя тези скъпи моменти. За Мими имам, но едно малко тефтерче с размерите й по месеци, умения и няколко забавни думички, така съжалявам, че не съм била по- старателна.
И ние си имахме наш печат преди........адски много години. Слагах го на 33-та страница, като в библиотеките. Поне такива спомени имам 
И майка ми имаше. Аз си го донесох. Ex Libris .....
Не ги ли "печатаха" на 17 страница?
Ей сега ви изчетох и много ми стана мило. И аз съм скачен съд с мъжа ми. Като лежах по болници много ми тежеше и плачех всяка вечер. Не защото съм болна, ами защото някаква дебела леля ми шари задника вместо той 
Като дете ме е гледал. И сега ми липсва, защото работи на смени и се случва да го няма вечер и да няма с кой да си говоря...
Всички книжки, които сте споменали ги имах. Доста време живеех в измисления свят на книгите. И сега ми се случва от време на време, но обичам. Имахме освен това и грамофонни плочи. Като ми ги пуснеха и все едно няма дете в къщи. Богато детство сме имали.
Дневник имам и си записвам в него любовите. От първата в 7 клас та до сега. Интересно ми е да го чета от време на време и да се сещам за позабравени емоции.
Разсънвам се с кафе и ще отивам в офиса. Иска ми се да свършва тази седмица и да се наспя.
Хубав ден!
Като дете ме е гледал. И сега ми липсва, защото работи на смени и се случва да го няма вечер и да няма с кой да си говоря... Всички книжки, които сте споменали ги имах. Доста време живеех в измисления свят на книгите. И сега ми се случва от време на време, но обичам. Имахме освен това и грамофонни плочи. Като ми ги пуснеха и все едно няма дете в къщи. Богато детство сме имали.
Дневник имам и си записвам в него любовите. От първата в 7 клас та до сега. Интересно ми е да го чета от време на време и да се сещам за позабравени емоции.
Разсънвам се с кафе и ще отивам в офиса. Иска ми се да свършва тази седмица и да се наспя.
Хубав ден!
Много искам да си водя дневник, много пъти съм започвала, но не мога да измисля къде и как да го водя така, че да не ме е страх, че някой ще го прочете.
Иначе съм си чела тийн писмата до видинското другарче, страхотно се почувствах да си припомня всички онези моменти
Много хубаво тийнейджърство имах аз, много. Студентските ми години не бяха толкова весели и безгрижни и щастливи, колкото гимназиалните.
Иначе съм си чела тийн писмата до видинското другарче, страхотно се почувствах да си припомня всички онези моменти
Много хубаво тийнейджърство имах аз, много. Студентските ми години не бяха толкова весели и безгрижни и щастливи, колкото гимназиалните. 
Нещо като дневник имах в тинейджърските си години. Спрях някъде в първи курс в уни-то. Някъде там се загаджихме с мъжа ми. Вече нямах нужда да пиша 
И ние сме като скачени съдове, но и се джафкаме за глупости. Търпим се и се обичаме вече 19 години. А днес стават 16 от както се подписахме в 5-ти райсъвет
Всички книжки без руската ги имам все още. Взела съм си ги тук, чела съм ги и на децата, после сами си ги четяха. Мили са ми.
И ние сме като скачени съдове, но и се джафкаме за глупости. Търпим се и се обичаме вече 19 години. А днес стават 16 от както се подписахме в 5-ти райсъвет
Всички книжки без руската ги имам все още. Взела съм си ги тук, чела съм ги и на децата, после сами си ги четяха. Мили са ми.
Ооооо, любимите ми френски приказки! Изчезна ми някъде книгата, а беше просто страхотна! А как се казваше сърната в прикаКата за Русокоска и котарака Хубавелко?
Имаме ги и ние тези книжки- и Японските и Френските приказки, а и още доста други. Прибрахме си ги от свекърва ми.
Аз също ги имах едно време. После ги бях занесла при баба да не ми пречат вкъщи и там братовчедка ми - дърта магарица на двайсетина години ги беше унищожила, беше си изрязвала картинки от тях
Ей, колко рев му изревах тогава.Наскоро Емма измъкна от някъде "Малката кибритопродавачка" една книжка от десетина страници, много голям формат с много хубави илюстрации. Караше ме няколко вечери подред да ѝ я чета. Всяка вечер ревях като магаре, а тя беше толкова учудена защо.
Не ви четох съвсем подробно но това на Бърдс ме втрещи:
Но аз по принцип не съм драматичен персонаж, за последен път плаках на 15, а това беше много, много отдавна...
Честно, трудно ми е да повярвам!
Но аз по принцип не съм драматичен персонаж, за последен път плаках на 15, а това беше много, много отдавна...
Честно, трудно ми е да повярвам!
Знам, че е трудно за вярване. И е ужасно неприятно. В трудни моменти, мъката ме стиска за гърлото - ама така ме стиска, че съвсем буквално се задушавам - не мога да си поема дъх, нито да вдишам, нито да издишам, побелявам като платно, и имам усещането, че ще се пръсна... Вътрешни задръжки и блокажи, дълга тема
Иначе слъзните ми канали са си наред - като режа лук, при хрема или силен вятър, очите ми сълзят съвсем нормално и обилно.
Дневници - имам. Много. Ще пиша мемоари като остарея, събирам материал
Интересно ми е да се наблюдавам в развитие - почерк, използвани думи и изрази, конструкция на изреченията, оформление на текста; дори и начина на поправки и редакция... Изобщо, обожавам да работя с ръкописи.
А писмата от приятелите ми от казармата... Уникални неща има там, уникални!!! Особено от едно приятелче, което беше в секретно поделение - за двете години, през които служи, не го пуснаха дори в полагаем отпуск... Какъв полет на мисълта и езоповски език, за да изкаже чувствата и състоянията си. Поезия не, ами отвъд!
И такава книга мога да издам, с писма от казармата.
Бърдс, 
Днес с моето дете се разделихме много драматично. Сутринта не плака, не се тръшка, нищо, съвсем спокойно тръгнахме, но аз умишлено не споменавах детската градина. Като отидохме там обаче, продъни земята с рев и се дърпа, опъва, и се дере. Госпожата много професионално я подхвана, вдигна я и я отнесе навътре...
Днес с моето дете се разделихме много драматично. Сутринта не плака, не се тръшка, нищо, съвсем спокойно тръгнахме, но аз умишлено не споменавах детската градина. Като отидохме там обаче, продъни земята с рев и се дърпа, опъва, и се дере. Госпожата много професионално я подхвана, вдигна я и я отнесе навътре...
Добро утро! 
Хубава тема сте подхванали снощи - за приказки. Най-ярък спомен от детството ми са оставили приказките от 1001 нощ. Завладяващи, омагьосващи, абе един цял различен свят. Имаме ги във всякакви адаптации, вариации, корици... Преди няколко години майка ми прояви интерес към оригиналния вид на приказките и й подарих тези два тома:
http://www.trud.cc/?cid=9&pid=10432
Не съм ги чела, понеже са с песни, стихове и каквото още там си има, а аз обичам по-простия им вариант.
Хубав, слънчев и топъл ден! (И май точно такъв се очертава, юхууууу.)
Хубава тема сте подхванали снощи - за приказки. Най-ярък спомен от детството ми са оставили приказките от 1001 нощ. Завладяващи, омагьосващи, абе един цял различен свят. Имаме ги във всякакви адаптации, вариации, корици... Преди няколко години майка ми прояви интерес към оригиналния вид на приказките и й подарих тези два тома:
http://www.trud.cc/?cid=9&pid=10432
Не съм ги чела, понеже са с песни, стихове и каквото още там си има, а аз обичам по-простия им вариант.
Хубав, слънчев и топъл ден!
(И май точно такъв се очертава, юхууууу.)