А аз мислех, че съм единствената бяла птица, която реве като го няма мъжа ми... Другата седмица няма да го има 3 дена, то за беда съм отпуска, и се чудя дали да не ходя да си рева при мама пак, или да се държа мъжката тоя път и да си остана сама в нас. Което най-вероятно няма да стане.
- Публикувана: 13 апр. 2015, 07:43 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2015, 23:51 ч.
Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04
И на мен ми е много кофти като го няма, не мога да спя добре, едно ми е....бе кофти ми е, а хубавото е, че и той е така, даже онази вечер му се накарах дето ме вдигна от дивана, ама на следващият ден много ми стана криво като ми каза, че не му харесва да спи сам и не се чувства добре 
голям съм цербер 
Искам да се похваля и да кажа, като сме тръгнали за деца, че моята днес направи няколко крачки сама. Притеснявах се, че в сравнение с връстниците си не иска, а днес цял ден обикаля с уокъра навън, а на площадката се пусна самичка няколко крачки между мен и баща и......камък ми падна от сърцето
голям съм цербер Искам да се похваля и да кажа, като сме тръгнали за деца, че моята днес направи няколко крачки сама. Притеснявах се, че в сравнение с връстниците си не иска, а днес цял ден обикаля с уокъра навън, а на площадката се пусна самичка няколко крачки между мен и баща и......камък ми падна от сърцето
Скрит текст:
Искам да се похваля и да кажа, като сме тръгнали за деца, че моята днес направи няколко крачки сама. Притеснявах се, че в сравнение с връстниците си не иска, а днес цял ден обикаля с уокъра навън, а на площадката се пусна самичка няколко крачки между мен и баща и......камък ми падна от сърцето И на мен ми е много кофти като го няма, не мога да спя добре, едно ми е....бе кофти ми е, а хубавото е, че и той е така, даже онази вечер му се накарах дето ме вдигна от дивана, ама на следващият ден много ми стана криво като ми каза, че не му харесва да спи сам и не се чувства добре голям съм цербер
голям съм цербер Ех, туй майките не сме като хората!
Сами си създаваме проблеми. И аз бях така. Ама дали ще проходи? Ама дали ще прговори? Ела го виж сега, имаше период (доста дълъг биух казала), когато не вървеше, а тичаше! Само се чуваше звукът на бягащите крачета, крака, крачища! Танцува, скача, буквално не се спира. Същото и за говоренето - докато само сочеше с пръст, сега не се спира! Понякога ми идва да крещя, особено в колата, докато пътуваме за училище, но нали трябва да се изслушваме, слушам, нямам избор. Пожелавам на Джулия сле 10 години и тя така да говори за дъщеря си. И на мен ми е много кофти като го няма, не мога да спя добре, едно ми е....бе кофти ми е
Ша, аз дрога не вземам и не съм вземала. Но малко дете досега не ме е карало да крещя и да се треса от нерви.
Да ти дам назаем моите 
Обаче за по-продължително време, защото в началото не си показват рогата. Онна,
Точно днес говорихме за това с ММ. Дъщеря ми има безумен характер, нещо като сина ти. За сметка на това малкия е безкрайно див и щур, но разбира от дума и не се налага много пъти да му повтаряш. Като цяло е доста добро и съобразително дете. Възпитаваме ги еднакво, гледаме ги еднакво - но те са коренно различни. 
Туй майка е диагноза верно, хем го осъзнавам, ама не ми пречи да треперя и да фантазирам всякакви чудесии и най вече винаги мога да измисля за какво да се кося по отношение на детето, а не бях такъв човек уж 
Лятото се пренасяхме и нямаше как бебе на 6 месеца да бъде в лудницата, а майка ми живее в друг град и се наложи да я оставим за 2 седмици и да се пренесем, кръв капеше от сърцето ми, всяка вечер съм ревала тайничко.....подозирам и мъжът, много ми беше мъчно и за бебока, не мога да си представя без него как е било преди, въпреки че все по палава става и не е като да няма за какво да ме изкара извън нерви , ама.....
Лятото се пренасяхме и нямаше как бебе на 6 месеца да бъде в лудницата, а майка ми живее в друг град и се наложи да я оставим за 2 седмици и да се пренесем, кръв капеше от сърцето ми, всяка вечер съм ревала тайничко.....подозирам и мъжът, много ми беше мъчно и за бебока, не мога да си представя без него как е било преди, въпреки че все по палава става и не е като да няма за какво да ме изкара извън нерви , ама.....
Мъжът ми много пътува служебно. Сега не чак толкова, но преди пет-шест години беше направо страшно. Имаше един период, в който направо се изживявах като самотна майка. Но това са едни такива моменти във всяка връзка, през които трябва да се мине. Дали ще са свързани точно с физическа раздяла, или с някакви други житейски препятствия - факт е, че (почти) винаги се появява сериозно изпитание, в което двамата да израснат и да се докажат като двойка.
Но аз по принцип не съм драматичен персонаж, за последен път плаках на 15, а това беше много, много отдавна...
Но аз по принцип не съм драматичен персонаж, за последен път плаках на 15, а това беше много, много отдавна...
Дайте ги на мен тия деца, деее... Точно ми трябва един такъв опреснителен курс 
.
Момичета, като ви чета относно разделите, направо се чувствам като дебелокож тапир или съвсем безчувствен тип човек
. Точно н-брой страници на тази тема се изписаха в СО. Там има мнения в двете крайности, сега вече за мен е само плява. Няма смисъл повече да пиша в нея, само чета.
.Момичета, като ви чета относно разделите, направо се чувствам като дебелокож тапир или съвсем безчувствен тип човек
. Точно н-брой страници на тази тема се изписаха в СО. Там има мнения в двете крайности, сега вече за мен е само плява. Няма смисъл повече да пиша в нея, само чета.
Ами ние сме си Пижо и Пенда, заедно сме по 24 часа, работим заедно, спортуваме заедно, така сме свикнали и когато го няма ми е пусто. Не знам дали е нормално или не в очите на другите, но ние сме си ОК така. Разбира се, че няма да рева шест дни, но ми е криво. И най- вече се тревожа, след зачестилите инциденти със самолети, започнах да се боя от летенето. Няма да мисля нищо лошо, за да не го предизвиквам. Всичко ще е наред, скоро ще се обади, че е кацнал.
Момичета, като ви чета относно разделите, направо се чувствам като дебелокож тапир или съвсем безчувствен тип човек
. И аз.
Не като да не си обичам мъжа, но да не казвам по колко дълго и колко често го е нямало и не се сещам да съм страдала особено. Сега вече не е така, а аз мило и драго давам за кратка раздяла. Така съм свикнала просто. 
И на мен ми е ужасно трудно да спя без мъжа ми, но определено щях да се пръсна от мъка, когато миналото лято за първи път се разделих с детето за няколко нощи. Все едно някой ми беше изтръгнал сърцето. А това лято ще бъде 3 седмици при свекърите ми на село и трябва да свиквам с мисълта.
Съни питаше за Елиф Шафак. В момента чета Любов и много ми харесва. От самото начало ме грабна и малко ми остана. Дано краят не ме разочарова. Определено след Нюансите тази книга ми дойде като манна небесна.
Съни питаше за Елиф Шафак. В момента чета Любов и много ми харесва. От самото начало ме грабна и малко ми остана. Дано краят не ме разочарова. Определено след Нюансите тази книга ми дойде като манна небесна.
Препоръчани теми