Щом успява да си свали коланите значи са твърде разхлабени. Затягаш ги и няма проблеми. В преходните сезони ми е голяма врътня това с затегни-разхлаби коланите заради якетата - ту са с яке, ту без и съответно или им е твърде стегнато и не мога да ги закопчая или пък хлабаво и небезопасно.
- Публикувана: 13 апр. 2015, 07:43 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2015, 23:51 ч.
Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04
Ша, аз дрога не вземам и не съм вземала. Но малко дете досега не ме е карало да крещя и да се треса от нерви.
Да ти дам назаем моите 
Обаче за по-продължително време, защото в началото не си показват рогата. 
Блаккет, и Гого ползваше такава седалка. Щом иска, да си я ползва. Така или иначе по закон се ползват до 150см или до 36кг.
Аз отпред не пускам още дребния. Само баткото се вози напоследък там и то защото установихме, че така забелязва от къде минаваме. Иначе отзад се закачат с малкия, говорят си и колкото и да обяснявам къде сме, коя е планината отляво/отдясно - никой нищо не запомня.
Моите също знаят, че не е добре да ме дразнят
Говоря тихо и спокойно до едно време. Скоро не се е случвало да крещя на някой от двамата, де
Аз отпред не пускам още дребния. Само баткото се вози напоследък там и то защото установихме, че така забелязва от къде минаваме. Иначе отзад се закачат с малкия, говорят си и колкото и да обяснявам къде сме, коя е планината отляво/отдясно - никой нищо не запомня.
Моите също знаят, че не е добре да ме дразнят
Говоря тихо и спокойно до едно време. Скоро не се е случвало да крещя на някой от двамата, де
Ша, чувала съм (и чела), че имало едни майки, дето никога не повишават тон, обясняват до омала и т.н. и т. н.
Ако има такива майки, те са нечовеци според мен, или просто имат лесни деца.
О, Шаги, аз също обяснявам, откакто се е родил. В резултат имам изключително приказливо дете, което също много обяснява, но това не пречи от време на време да се опитва да пробва търпението ми. Затова и казах, че зависи много и от темперамента на децата, не само на родителите.
Хайде сега, ясно е че децата ни са кротки . Поне за сина ми това го установих, когато ми оставиха една четири годишна прекрасна госпожица, която ми скъса нервите да се лигави, да се тръшка, да пищи, да се муси за едното нищо и въобще 2 часа след като ми я оставиха, се чудех как ще издържа до края на ангажимента, който поех. В този момент си дадох сметка, че имам златно дете. Като му кажа нещо, обикновено се разбира като повиша тон, докато това... по никакъв начин не можехме да влезем в комуникация с нея, все се сърди, на всичко, тръшкаше се, рев ама изведнъж започваше да пищи, даже се опитваше да ляга на земята 
. Поне за сина ми това го установих, когато ми оставиха една четири годишна прекрасна госпожица, която ми скъса нервите да се лигави, да се тръшка, да пищи, да се муси за едното нищо и въобще 2 часа след като ми я оставиха, се чудех как ще издържа до края на ангажимента, който поех. В този момент си дадох сметка, че имам златно дете. Като му кажа нещо, обикновено се разбира като повиша тон, докато това... по никакъв начин не можехме да влезем в комуникация с нея, все се сърди, на всичко, тръшкаше се, рев ама изведнъж започваше да пищи, даже се опитваше да ляга на земята 
Ако имах само едно дете щях да разсъждавам по съвсем различен начин. И ако това едно дете беше дъщеря ми щях да раздавам съвети на кило на всички търсещи или нетърсещи съвет как трябва да са спокойни, обяснителни и други дрън-дрън и всичко ще им върви по мед и масло. Ако пък въпросното ми едно дете беше големият ми син щях да си чувствам ужасно защото съм майката с най-истеричното дете, което лежи по улиците и пищи от яд за нещо си, което не разбира от една дума, нито от две, двайсет и две или 600 и което и до момента трябва непрекъснато да му напомняш, да каже "добър ден" като влезе някъде 
Аз, обаче, понеже съм майка на трима осъзнах, че децата се раждат с някакъв темперамент и характер и ако щеш и на ушите да си стъпиш не можеш да го промениш.... най-многото, което можем да постигнем е да позагладим най-чепатите ъгли.
Та аз се карам когато трябва (понякога и когато не трябва чак толкова
) и крещя и шамаросвам дори.
Аз, обаче, понеже съм майка на трима осъзнах, че децата се раждат с някакъв темперамент и характер и ако щеш и на ушите да си стъпиш не можеш да го промениш.... най-многото, което можем да постигнем е да позагладим най-чепатите ъгли.
Та аз се карам когато трябва (понякога и когато не трябва чак толкова
) и крещя и шамаросвам дори. Препоръчани теми