Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04

Антикварни книги рядко купувам.  И на мен ми стана много тъжно за хората, които са били принудени да се разделят със спомените си.

Красиви книги имах и аз в детството. Показаните тук индийски, японски приказки, Шарл Перо, събраните томове на Николай Райнов.... Лошото е, че аз бях тъпата магарица  , която изпоизряза маса картинки, за да си ги лепне в читателския дневник. Новите издания сега са ми  по-скоро кичозни, да не говорим пък за съдържанието на някои.

На децата четях от съвсем бебешката им възраст, често книги неподходящи за възрастта им, но водена от максимата, че никога не твърде да им се чете хубава литература. Спомням си как им чета "Малкият принц" и роня, ли роня сълзи, а те ме гледат учудено: "Мамо, защо плачеш?".

Мъж и деца не ми липсват, когато знам, че са някъде за хубаво и се чувстват добре.

Нямам дневник. Веднъж пробвах да водя в ученическите ми години. Но както обикновено и това занимание бързо ми омръзна. А и нямаше какво толкова да пиша тогава.

Относно разделите- с ММ никога не сме се разделяли за повече от 3-4 дни. Не се е налагало. Не съм плакала, много ясно, но ми липсваше. Особено вечер като погледна празната половина на леглото...
Мисля си, че по-дълга раздяла не би ми се отразила добре.

Ха, от нова година насам моя мъж 5та седмица го няма. Не мога да кажа, че имам някаква особена драма от отсъствието му. Но чисто битово - няма на кой да оставя децата и за секунда.

Добро утро, сладури.

Пия едно кафе да ме удари в петите и поемам към дебрите на Софийски зоопарк. Да се боря с тигъра!

Желая ви слънчев ден!

Дневник никога не съм имала...
Писала съм разни неща по тетрадки и тефтери. След време като съм прочитала...голяма смехория и глупост.

Голямата сутринта беше с някакво стомашно неразположение и я оставих в къщи. Вече тичат из апартамента и се гонят с малкия.
Чакам си пералнята да свърши и излизаме на разходка.

Печати, подписи по книги и всякакви подобни, ненавиждам. Дядо ми има печат и всички книги поне на 2-3места са с този печат. Много ми е неприятно като взема да чета нещо и хоп....библиотека сем. Х....е що за простотия?

Аз чистя   Не особено усърдно. Като ме гледате как творя във форума в момента ви става ясно какво желание влагам в чистенето.

Като говорите за стари книги и раздели, се сещам за една мъдрост от "Повест за Настрадин Ходжа" - 1/4 от тъгата е за този, който заминава, а 3/4 остават за този, който чака. Днес изпращам сестра ми и колкото и да съм свикнала с честите й заминавания и прибирания, пак ще ревна.
Стари книги купувах, когато близо до нас бяха отворили едно магазинче, което наричахме "Боклукчарника" - в него можеха да се намерят всякакви вехтории - от прашасали холни гарнитури, цели библиотеки, изсипани в страшен безпорядък, до стария ми фритюрник, който оставих до кофите, а на следния ден го видях да се продава там за 35 лв. Познах си го, защото му бях изгорила едното краче. Когато откраднаха колелото на сина ми, често наминавах, за да проверя дали няма да се появи там.

Облачно и леко мрачно е днес, но пък топло. Съседите над нас почнаха да къртят, доста сериозен ремонт се очертава.
Аз все още се размотавам, даже и кафе не съм си правила. Има време, ще си свърша плануваното. Засега мързелувам  .

 

Дневници... Никога не съм водила дневник, не съм почувствала явно такава потребност, може би защото винаги съм била много открита и без тайни. Да си призная, не обичам тайни. Мога да пазя тайна, но не обичам. Затормозявам се. Когато ми кажат "ще ти кажа една тайна", първата ми реакция е "не, не ми казвай!". Ако много ме убедят, че трябва непременно да я споделят, за да им олекне или нещо такова, тогава чак кандисвам, но определено не обичам да знам никакви чужди тайни. Аз се отнасям много отговорно към неща, които някой е споделил с мен в труден или деликатен момент и мълча като пукал, пазя съвестно тайната. Но понякога откривам след време, че човекът е споделил тази тайна и с други и постепенно се оказва, че всички я знаят, а пък аз се затормозявам да я пазя. Не обичам тайни.
Но е истина, че времето променя до неузнаваемост спомените.
Мъжът ми и сестра му непрекъснато спорят за някакви общи случки - така ли е било, или иначе. Всеки помни различни неща, но понякога даже и за мястото не могат да се разберат.

Писмата, които съм писала - не знам дали бих искала да ги прочета сега...Наскоро една приятелка ми припомни какви писма съм й писала, когато живях в Корея - ами толкова сантиментални и с обяснения в любов на всеки втори ред, че чак ми стана неудобно. Но така се чувствах тогава - на 15000 км от всичко близко, познато и обичано, все едно някой ме е захвърлил накрая на географията и всичко, дори и малко родно, близко и познато го обожествявах. Като дойдеше българин в командировка (много рядко!) се спуквахме да го каним на гости, толкова ни беше мил, че идва от родината, сякаш роднина виждаш. И това се е отразило в писмата, а сега не искам да ги чета, става ми жал за себе си тогава - колко самотна и далеч от хората, които ме обичат, съм била. Колко са ми липсвали близките ми.
Не пазя получените писма.
Не обичам много да се връщам в миналото, заради тъгата, която поражда.
Даже снимки не обичам да гледам, само на децата.
 

Ох, сетих се навремето свекърва ми се беше хванала да подреди библиотеката. Под всеки раздел се мъдреше надпис: "..... книги - ПРОЧЕТЕНИ"  , сакън някой гост да не реши, че тез' книги са само за украса, непрочетени  .

Завиждам на свободно разхождащите се в това прекрасно време  

Изпих кафето, нахраних дребното , даже сега почна да ми се търкаля по пода и го сложих в кошарата.....май ще спи    та ще събирам багажа за село, заминаваме след обяд, много мразя да събирам багаж, особено щом ми е казано - "заминаваме за 2 дни, моля те само 1 куфар". Как да събера в 1 куфар трима човека, като 1 от тях е бебе на 1 година и само памперсите му са 1 куфар, невъзможна геомерия е за мен това 

Екстра ден се очертава. Ще го мятам малкия в количката и ще трамбовам из Пловдив. Ама към 13ч ще я свърша таз работа.

И аз съм така.
Даже на сватбата бяхме извикали фотограф само за снимки от тържествената част в ритуалната зала.
После не.
И другото, което шокира всички, беше че не желаех видеозаснемане.
Не че гостите не извадеха поне 5 камери 

Я как ме подсети, Нино! Мерси за идеята. Утре ще сме на зоопарк и ние

Всъщност няма да утре. Утре аз съм на очен доктор да ми види най-после очите, че нещо хич ме няма. Значи в понеделник ще сме на зоопарк. Дано да е все така прекрасно времето. Там в момента дали пускат с такива коли, които децата бутат с крака?