Ирайн, аз слагам директно Вили на кантара, защото като се тегля със и без него, не е точно (излиза по-малко). Вече две поредни консултации така го тегля предния ден и излиза същото тегло като при педиатърката.
- Публикувана: 13 апр. 2015, 11:17 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2015, 21:27 ч.
Пролетното слънце ни прегръща, ДЕКЕМВРИйско бебе вече се обръща!
Аз родих със секцио на 29.12. Към 7 сутринта на следващия ден ме преместиха в обикновена стая, но все още бях твърде замаяна, за да се грижа за бебето, а и нямах сили да ида дори и до тоалетната. Към обяд се окопитих и си взех бебето при мен въпреки препоръките на лекаря да изчакам до 31.12 за това. Когато го видях не можех да повярвам колко е мъничък (роди се около 2900). Другото бебе в стаята ми се виждаше огромно в сравнение с него. Същия ден така и не успях да го накарам да засуче, но благодарение на една педиатърка кърмата ми все пак тръгна и кърмех още два месеца.
В предишната тема някой питаше как обличаме бебетата за излизане. Слагам само памучно гащеризонче или боди и ританки. Чорапите в повечето случаи не се задържат на крачетата му за дълго и така и не му ги обувам повече. За завиване използвам само някоя калъфка.
Одобрявам идеята за играта.
В предишната тема някой питаше как обличаме бебетата за излизане. Слагам само памучно гащеризонче или боди и ританки. Чорапите в повечето случаи не се задържат на крачетата му за дълго и така и не му ги обувам повече. За завиване използвам само някоя калъфка.
Одобрявам идеята за играта.
Благодаря, че харесахте предложението ми за заглавие на новата тема, както и на Цвети за отделеното време, положения труд и прекрасния резултат 
Mimmito, ти къде ражда, че ви изписаха толкова скоро след секциото?
Мен ме оперираха към 10 ч. сутринта на 11.12.2014, а бебето го видях само за 5-10 мин. на следващия ден към 13.30ч. Два дена бях в интензивно и на третия ме преместиха в родилно, където след настояване от моя страна ми я донесоха, иначе щяха чак на четвъртия. Кърмих я колкото можех, не винаги стигаше и понякога давах и АМ през първата седмица. За моя радост, не без усилия от моя страна, но вече 4 месеца е само на кърма и расте повече от добре. Иначе, ако трябва да съм честна, баткото ми хареса повече като го видях за първи път
Mimmito, ти къде ражда, че ви изписаха толкова скоро след секциото?
Мен ме оперираха към 10 ч. сутринта на 11.12.2014, а бебето го видях само за 5-10 мин. на следващия ден към 13.30ч. Два дена бях в интензивно и на третия ме преместиха в родилно, където след настояване от моя страна ми я донесоха, иначе щяха чак на четвъртия. Кърмих я колкото можех, не винаги стигаше и понякога давах и АМ през първата седмица. За моя радост, не без усилия от моя страна, но вече 4 месеца е само на кърма и расте повече от добре. Иначе, ако трябва да съм честна, баткото ми хареса повече като го видях за първи път
Но към 4-5 ден вече бях започна да го харесвам и намирах кусури на чуждите. 
Записче и от мен След моето дълго раждане от 26 часа на бял свят на 28.12 в 4.30 се появи и моята принцеса. За съжаление не ми я дадоха веднага, защото се роди синя и не проплака веднага, а се наложи да и пуснат кислород. За щастие всичко приключи благополучно и не се наложи да седи в кувьоз. След 2 часа ме преместиха в след родилна зала и в 15 часа ми я дадоха и започнаха да се кърмим. Поне там нямахме проблеми и моето гладниче си засука много добре, даже педиатърката като мина на консултация ни похвали
След моето дълго раждане от 26 часа на бял свят на 28.12 в 4.30 се появи и моята принцеса. За съжаление не ми я дадоха веднага, защото се роди синя и не проплака веднага, а се наложи да и пуснат кислород. За щастие всичко приключи благополучно и не се наложи да седи в кувьоз. След 2 часа ме преместиха в след родилна зала и в 15 часа ми я дадоха и започнаха да се кърмим. Поне там нямахме проблеми и моето гладниче си засука много добре, даже педиатърката като мина на консултация ни похвали 
Благодаря, че харесахте предложението ми за заглавие на новата тема, както и на Цвети за отделеното време, положения труд и прекрасния резултат
Радвам се, че ви харесва. Нямам много време и набързо я направих. Другия път ще се постарая повече
Много ми е интересно да чета за първите ви часове с мъниците, да са ни живи и здрави
Цвети, благодаря за темата, прекрасна е!
Родих естествено и я видях веднага щом я поеха. Очаквах да е синкава и сбръчкана, но беше бяла, чиста и с хубаво кръгло дупенце (първо него видях) Изрева слабо и за кратко, казах си "Браво, момиче" - беше и за мен, и за нея. Дадоха ми да я подържа докато ме шият, още си спомням топлия и дъх и че навън валеше на парцали. На другия ден ми я донесоха, бях в стая с още една мама, родила часове преди мен, и тя с първо дете. Добре, че тя знаеше как се сменя памперс и също като мен много държеше на кърменето, та слагахме малките на гърда веднага щом ни ги донесат и така докато ги вземат вечерта, понякога изпускахме и закуската и обяда, само и само да се получи.
Родих естествено и я видях веднага щом я поеха. Очаквах да е синкава и сбръчкана, но беше бяла, чиста и с хубаво кръгло дупенце (първо него видях)
Изрева слабо и за кратко, казах си "Браво, момиче" - беше и за мен, и за нея. Дадоха ми да я подържа докато ме шият, още си спомням топлия и дъх и че навън валеше на парцали. На другия ден ми я донесоха, бях в стая с още една мама, родила часове преди мен, и тя с първо дете. Добре, че тя знаеше как се сменя памперс и също като мен много държеше на кърменето, та слагахме малките на гърда веднага щом ни ги донесат и така докато ги вземат вечерта, понякога изпускахме и закуската и обяда, само и само да се получи.
Браво, Цвети, за темичката! Оживи ни!...че и свежа плът привлече!
Първото което помня след секциото е, как питам всяка една появила се акушерка или лекарка, дали бебето ми е здраво!Родих в 9.00, донесоха ни го в 11 часа и аз, която съм такава лигла и мислех, че ще се скъсам да рева, от упойката не можах да пролея и сълза, за сметка на таткото...
"Ама то не мърда!" - сепнах се аз като го зърнах; а акушерката подразнено каза "Ти какво искаш, спи!".Милото ми, така го бяха повили, че дори дишането му не личеше.
Стори ми се много красив!Съвършен!
Смешното е, че после всички акушерки ми казваха как прилича на мен, а на таткото са казвали - как приличал на него.
До третия ден ми го носеха по два пъти на ден, само да го видя.Не смеех да го взема на ръце.Само го галех по главичката и веднъж се осмелих да го разопаковам малко, че да му видя поне ръчичката и пръстчетата.Осмелих се да го гушна едва на третия ден, когато вече ми го оставиха за постоянно в стаята да се грижа за него.
Нали знаете, как понякога това, което мисли човек се превръща по-късно в реалност...Е, аз се чудех дали е възможно в днешно време да разменят бебе с чуждо?...Защото съм чувала за такива истории.
Е, на втория ден като ми донесоха бебето - абе гледам го, ококорил едни големи очи - виждам ги за пръв път.Милвам му иначе аз косичката - я, тя станала май по-черна.Викам си възможно ли е от руса да потъмнее така?!
Нещо ме осъмни.Я, чакай да прочета името от картона на количката...Гледам - пише Мурад! 
А моето бебе се казва Пламен!Божееее...не мога да сваря да ставам от леглото да хода да го връщам това бебе и да си търся моето, а още не бях раздвижена!Болиии, чекна се напред-назад, тъкмо се надигнах вече и пристига сконфузена акушерката с моята си количка и с моето си бебе - "А, тя, колежката нещо се е объркала!Ето ви го Пламенчо" 
Чудо!Без малко да се прибера в къщи с Мурадчо!
Наистина много си приличаха!Но майчиният инстинкт надделява винаги, май!
Оживи ни!...че и свежа плът привлече!Първото което помня след секциото е, как питам всяка една появила се акушерка или лекарка, дали бебето ми е здраво!Родих в 9.00, донесоха ни го в 11 часа и аз, която съм такава лигла и мислех, че ще се скъсам да рева, от упойката не можах да пролея и сълза, за сметка на таткото...
"Ама то не мърда!" - сепнах се аз като го зърнах; а акушерката подразнено каза "Ти какво искаш, спи!".Милото ми, така го бяха повили, че дори дишането му не личеше.
Стори ми се много красив!Съвършен!Смешното е, че после всички акушерки ми казваха как прилича на мен, а на таткото са казвали - как приличал на него.
До третия ден ми го носеха по два пъти на ден, само да го видя.Не смеех да го взема на ръце.Само го галех по главичката и веднъж се осмелих да го разопаковам малко, че да му видя поне ръчичката и пръстчетата.Осмелих се да го гушна едва на третия ден, когато вече ми го оставиха за постоянно в стаята да се грижа за него.
Нали знаете, как понякога това, което мисли човек се превръща по-късно в реалност...Е, аз се чудех дали е възможно в днешно време да разменят бебе с чуждо?...Защото съм чувала за такива истории.
Е, на втория ден като ми донесоха бебето - абе гледам го, ококорил едни големи очи - виждам ги за пръв път.Милвам му иначе аз косичката - я, тя станала май по-черна.Викам си възможно ли е от руса да потъмнее така?!
Нещо ме осъмни.Я, чакай да прочета името от картона на количката...Гледам - пише Мурад! А моето бебе се казва Пламен!Божееее...не мога да сваря да ставам от леглото да хода да го връщам това бебе и да си търся моето, а още не бях раздвижена!Болиии, чекна се напред-назад, тъкмо се надигнах вече и пристига сконфузена акушерката с моята си количка и с моето си бебе - "А, тя, колежката нещо се е объркала!Ето ви го Пламенчо" Чудо!Без малко да се прибера в къщи с Мурадчо!
Наистина много си приличаха!Но майчиният инстинкт надделява винаги, май!
Малее, Златанова, ужас! Как може да ти объркат бебето Сещам се бях чела тук в една тема "Смешно ли е раждането" така на една циганка как объркали и й донесли едно беличко бебе, а тя после не искала да го пусне. Донесли й нейното, а тя само крещяла, че ще вземе и двете бебета - нейното си и това, което са й донесле, защото си го харесвала 
Почти до бой стигнали с акушерките. В болницата, където раждах, бебетата бяха с номера и първите 2-3 дни проверяваха номера на бебето отговаря ли на номера от гривната на майката.
Сещам се бях чела тук в една тема "Смешно ли е раждането" така на една циганка как объркали и й донесли едно беличко бебе, а тя после не искала да го пусне. Донесли й нейното, а тя само крещяла, че ще вземе и двете бебета - нейното си и това, което са й донесле, защото си го харесвала Почти до бой стигнали с акушерките. В болницата, където раждах, бебетата бяха с номера и първите 2-3 дни проверяваха номера на бебето отговаря ли на номера от гривната на майката.
Първите ми контракции започнаха в 09.30 и от 1 см разкритие за 8 часа станаха 8. Понеже вече ме бяха приели в болница на 01. 12 бързо - бързо стигнах до родилното. Мила се роди в 20.25. това което помня е парфюма на докторката, а акушерката ми беше страхотна много ми помогна, само дето аз не си помагах. Чуването на плача беше най - хубавия звук имайки в предвид, че пъпната и връв се беше увила два пъти около вратлето. Докато ме шиеха акушерката поиска да ми я даде да си я гушна, но аз бях толкова изтръпнала, че ме беше страх. поисках само да си я целуна. Милата Мила беше толкова топла мекичка и розова с червеникава косичка... преди да ме свалят от магарето акушерката дойде при мен с думите "Подай си ръчичката за да ти сложа най - хубавата гривна на света." Цяла нощ не мигнах от вълнение и от страх какво ще я правия когато ми я донесат... а то от само себе си ми дойде... Когато си я прегърнах света спря бяхме само аз и тя.... и веднага установих, че прилича на баща си, точно както исках.... 
Поздрави за хубавата пролетна тема...
преди да ме свалят от магарето акушерката дойде при мен с думите "Подай си ръчичката за да ти сложа най - хубавата гривна на света." Цяла нощ не мигнах от вълнение и от страх какво ще я правия когато ми я донесат... а то от само себе си ми дойде... Когато си я прегърнах света спря бяхме само аз и тя.... и веднага установих, че прилича на баща си, точно както исках.... Поздрави за хубавата пролетна тема...
Ето ме и мен тук! Цвети, темата е супер! Дано с Мимченце всичко е наред, че нещо заглъхна тези дни.
Съгласна съм за играта, която предлага Ирайн!
А родих следобед, нормално раждане, Малчо ми го сложиха веднага на гърдите. Аз бях доста изтощена, упойката ме пусна точно на напъните, реално родих без нея, допълнителна доза ми сложиха чак за епизиотомията. Гушках го Малчо на стола и не знаех къде се намирам, бях много шашната, не можех нищо да кажа. Акушерките само се суетяха колко добре е оформен. На следващия ден се борехе с кърменето, от което той получи само няколко капки коластра. Бърза заспиваше, роди се 2815.
Съгласна съм за играта, която предлага Ирайн!
А родих следобед, нормално раждане, Малчо ми го сложиха веднага на гърдите. Аз бях доста изтощена, упойката ме пусна точно на напъните, реално родих без нея, допълнителна доза ми сложиха чак за епизиотомията. Гушках го Малчо на стола и не знаех къде се намирам, бях много шашната, не можех нищо да кажа. Акушерките само се суетяха колко добре е оформен. На следващия ден се борехе с кърменето, от което той получи само няколко капки коластра. Бърза заспиваше, роди се 2815.