

После имам и др. неща да правя и с баткото. Бобо заспива когато приспивам и батко му, т.е. към 20-20.30ч заспиват и двамата. Вечер ми трябва желязна организация, за да успея/ем с мм да съм готова с всичко и да са паркирани в леглото в плюс минус- 20ч. 
Другата лекарка, която оперираше заедно с избрания от мен доктор, каза, че е "голям дундьо", а после разбра, че е момиче
Бяха й измили личицето, само косичката беше малко на мазни кичурчета, защото не я бяха изкъпали още. И беше бяла и перфектно оформена (все пак се роди голямо бебе, 3700 гр). Нямаше нито бръчки, нито нищо, всеки детайл от нея беше съвършено симетричен
Първо ми беше странно да я видя на снимките, беше по-различна от първото ми виждане в операционната. Но колкото повече я гледах, толкова повече се влюбвах
Интересното беше, че предните дни времето беше лошо и мрачно, но точно след като ме върнаха в реанимацията, навън грейна слънце
Много хубаво се почувствах. А на следващия ден, като я взех в стаята, ми беше доста неловко. Помолих едно от момичетата, вече с неколкодневен опит, да ми покаже как да я вдигна и държа... Дори биберона не знаех как да й дам (в болницата не се справих много с кърменето). Не се смейте, но й бях набутала само върха с дупката вместо докрай целия, още ми е много гузно, като се сетя, защото надали много е яла по този начин, а не знам дали горе са я хранили...
И не че не знаех как по принцип се дава да пие от шише, но явно съм била твърде ошашкана... И така. Всеки път, като я погледнех, ми се плачеше от щастие, но се сдържах заради другите в стаята. После вкъщи доста време си я гледах и ревях. И сега някой път ми се случва. Това е от мен 


Препоръчани теми