Да се запиша и аз. Чета ама не остава много време за писане.
Благодаря за темичката.
Благодаря за темичката.
- Публикувана: 13 апр. 2015, 11:17 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2015, 21:27 ч.
Пролетното слънце ни прегръща, ДЕКЕМВРИйско бебе вече се обръща!
Привет и от мен!
Аз родих на 30.12 в 12:33 на обяд със секцио по спешност, след неуспешен опит за нормално раждане. Донесоха ми малкия герой 2 часа след това, успях да го видя само за няколко минути, но знаех, че всичко е наред с него.Бях чула когато ме изнасяха от операционната как говорят на моя мъж, че си имаме един голям малък мъж
. Той го видя пръв, но когато аз го зърнах, го обикнах на секундата, беше съвършен, а ми изглеждаше толкова малък.Имаше си всичко, не вярвах как на предишния ден бях с корем и се тревожех какво ще стане, как ще мине.Струваше ми се невероятно как съм се тревожила за глупости преди да го родя и да го видя. На следващия ден ми го донесоха, а аз плаках, много плаках от щастие и страх и от емоция, страх ме беше да го пипна в началото, обаче като ни изписаха и ММ дойде да ни вземе ме гледаше учуден и ми каза :" все едно цял живот си го държала, изглеждаш толкова уверена и сигурна в себе си."Тогава вече се почувствах някак си горда и сигурна в това, което правя. 
Аз родих на 30.12 в 12:33 на обяд със секцио по спешност, след неуспешен опит за нормално раждане. Донесоха ми малкия герой 2 часа след това, успях да го видя само за няколко минути, но знаех, че всичко е наред с него.Бях чула когато ме изнасяха от операционната как говорят на моя мъж, че си имаме един голям малък мъж
. Той го видя пръв, но когато аз го зърнах, го обикнах на секундата, беше съвършен, а ми изглеждаше толкова малък.Имаше си всичко, не вярвах как на предишния ден бях с корем и се тревожех какво ще стане, как ще мине.Струваше ми се невероятно как съм се тревожила за глупости преди да го родя и да го видя. На следващия ден ми го донесоха, а аз плаках, много плаках от щастие и страх и от емоция, страх ме беше да го пипна в началото, обаче като ни изписаха и ММ дойде да ни вземе ме гледаше учуден и ми каза :" все едно цял живот си го държала, изглеждаш толкова уверена и сигурна в себе си."Тогава вече се почувствах някак си горда и сигурна в това, което правя. 
Цвети, браво, много добра темичка! Браво за усилията!
Гаргамелче, добре дошли при нас!
Момичета, много трогателни разкази!
Като родих първия път, се 'запознавах' с бебето 2 пъти - първо на количката 5 мин. докато ме преместят в отделението, после след 3 дни, че беше в кувьоз. Мислех си: 'значи това е моето бебе; значи толкова са малки бебчетата'; някак ми беше много объркано докато се ориентирам. Като се прибрахме вкъщи си казах 'ами сега? какво ще правя?', но се стегнах и влязох в релси.
Второто раждане се случи вечерта със секцио. Както споменахте, това, от което човек се страхува най-много, то ще му се случи. Като ме резнаха, чух док: 'увита пъпна връв, затова спират тоновете при контракциите.' Наложих си да мисля положително и че всичко ще бъде наред - само няколко минути, докато проплака - най-хубавия звук! Усмихнах се, "СлаваБогу!" Дадоха ми го да го цункам по ревящото личице и го отнесоха в детското отделение.
Две нощи спах в интензивното, едвам дочаках да ме преместят. В определения за хранене час всички се наредихме да си получаваме отрочетата. Докараха ми го, като го погледнах, си казах: "Същия като на 3Д снимките!" Количката беше с едно дефектно колело и се движеше трудно, мен ме болеше операцията, а стаята беше в другия край на коридора - най-дългия път! Като си влязохме в стаята, чувството беше сякаш се познавахме отдавна и сме били дълго разделени; гушнах го и се наслаждавах на мекотата и аромата - беше неповторимо!
Гаргамелче, добре дошли при нас!
Момичета, много трогателни разкази!
Като родих първия път, се 'запознавах' с бебето 2 пъти - първо на количката 5 мин. докато ме преместят в отделението, после след 3 дни, че беше в кувьоз. Мислех си: 'значи това е моето бебе; значи толкова са малки бебчетата'; някак ми беше много объркано докато се ориентирам. Като се прибрахме вкъщи си казах 'ами сега? какво ще правя?', но се стегнах и влязох в релси.
Второто раждане се случи вечерта със секцио. Както споменахте, това, от което човек се страхува най-много, то ще му се случи. Като ме резнаха, чух док: 'увита пъпна връв, затова спират тоновете при контракциите.' Наложих си да мисля положително и че всичко ще бъде наред - само няколко минути, докато проплака - най-хубавия звук! Усмихнах се, "СлаваБогу!" Дадоха ми го да го цункам по ревящото личице и го отнесоха в детското отделение.
Две нощи спах в интензивното, едвам дочаках да ме преместят. В определения за хранене час всички се наредихме да си получаваме отрочетата. Докараха ми го, като го погледнах, си казах: "Същия като на 3Д снимките!" Количката беше с едно дефектно колело и се движеше трудно, мен ме болеше операцията, а стаята беше в другия край на коридора - най-дългия път! Като си влязохме в стаята, чувството беше сякаш се познавахме отдавна и сме били дълго разделени; гушнах го и се наслаждавах на мекотата и аромата - беше неповторимо!
Наистина много трогателни разкази.
Добре дошла на Гаргамелче и малкия и мъж.
Кой ще даде тема за тази седмица, за играта?
Бобо вече с лекота се обръща от гръб по корем и обратно, на всякаква повърхност. И съответно като е буден постоянно се обръща да е по корем, пълзи и няма спирка.
Вече не мога да го оставям на спалнята сам като е буден. Затова обикновено го пускам на постелката за игра.
Вчера бяхме за малко на плаж. Сложих го на дюшека, но той искаше постоянно да изпълзи от дюшека на пясъка...След известно време "борба" се прехвърлихме на едно одеало върху тревата в градината ни.
Бебо още не съм го мазала със слънцезащ. крем, както и баткото. Баткото вече е с тен на лицето и ръчичките. Бебо е много бял. Но аз като цяло го крия от слънцето, само съвсем за малко-може.
Добре дошла на Гаргамелче и малкия и мъж.
Кой ще даде тема за тази седмица, за играта?
Бобо вече с лекота се обръща от гръб по корем и обратно, на всякаква повърхност. И съответно като е буден постоянно се обръща да е по корем, пълзи и няма спирка.
Вече не мога да го оставям на спалнята сам като е буден. Затова обикновено го пускам на постелката за игра. Вчера бяхме за малко на плаж. Сложих го на дюшека, но той искаше постоянно да изпълзи от дюшека на пясъка...След известно време "борба" се прехвърлихме на едно одеало върху тревата в градината ни.
Бебо още не съм го мазала със слънцезащ. крем, както и баткото. Баткото вече е с тен на лицето и ръчичките. Бебо е много бял. Но аз като цяло го крия от слънцето, само съвсем за малко-може.
Мами днес бяхме при педиатър, понеже ЛЛ настоя за контролен преглед. Според педиатър нашето не е атопичен дерматит а акне, но до колкото разбрах и тя не е сигурна. Изписа ни някаква паста от специални съставки и ни препрати на гастроентеролог 
токова съм объркана и притеснена, че няма до къде... Има ли бебе което да страда от акне и каква е връзката с гастроентеролога не можах да разбера. А и да попитам възможно ли е хипоалергенното мляко да даде противопоказания ако се дава прекалено дълго време на дете без алергии... Съжалявам за малоумните въпроси но вече съм много отчаяна 
токова съм объркана и притеснена, че няма до къде... Има ли бебе което да страда от акне и каква е връзката с гастроентеролога не можах да разбера. А и да попитам възможно ли е хипоалергенното мляко да даде противопоказания ако се дава прекалено дълго време на дете без алергии... Съжалявам за малоумните въпроси но вече съм много отчаяна
Моето бебче беше с акне на първата консултация, не сме давали такова мляко, педиатъра каза, че не е опасно това акне,каза че един вид се чисти още от мен, но не ни препрати към гастроентеролог.Изписа ни две кремчета и малкия се оправи точно за 4 дни.Все пак млякото е хипоалергенно, как да даде един вид алергична реакция на здраво бебе 
. Не знам , ама не се шашкай толкова. Дано бебчето се оправи бързо.
. Не знам , ама не се шашкай толкова. Дано бебчето се оправи бързо. 
Имам идея за нов въпрос за тази седмица, свързан е с предния.
Как реагираха татковците като видяха малките бебоци за първи път?
Аз родих към 3 следобяд, а свижданията бяха от 5 до 7 вечерта. Стана 5 и нямах търпение да дойде вече да ни види. Той естествено се забави, че му бях поръчала куп неща да ми донесе - вода, храна, някакви други неща, които бях пропуснала и т.н. Та дойде нашият тати и само я гледаше и нищо не казваше и леко я погали по главичката, после го убедих да я вземе да я гушне, че много го беше страх. Много хубав и вълшебен момент!
Как реагираха татковците като видяха малките бебоци за първи път?
Аз родих към 3 следобяд, а свижданията бяха от 5 до 7 вечерта. Стана 5 и нямах търпение да дойде вече да ни види. Той естествено се забави, че му бях поръчала куп неща да ми донесе - вода, храна, някакви други неща, които бях пропуснала и т.н. Та дойде нашият тати и само я гледаше и нищо не казваше и леко я погали по главичката, после го убедих да я вземе да я гушне, че много го беше страх. Много хубав и вълшебен момент!
На предната консултация още, за бебешкото акне ни изписаха Адвантан.
Вчера, когато отидохме с оплакването за сърбящи очи, ЛЛ каза, че е алергия от слънцето и да мажа клепачите и около очите със същия крем, както и новопоявилата се пъпчица.Изписа също и капки фенистил.
Като цяло и сърбежа на очите, и акнето са били проява на алергична реакция, обвързана с това, че бебчо има атопичен дерматит.Плюс това сините очи и много бялата кожа, също били фактор.
Сега трябва да го пазя от слънцето, за да не се повтори случая.Няма да ви е нужно голямо въображение, за да си представите как изглежда от няколко дни на мама грозничето - в абсолютна симетрия, високо на двете бели бузки е кацнало по едно мораво петно/пъпка, а в ъгълчето на всяко око стоят по около 5-6 драскотинки - все едно шрапнели са го целнали! 
И въпреки това е страшен сладур! Даже снощи таткото се изцепи, ама напълно убеден и сериозен, че много бебета срещал, но толкова красиво като нашето, не е видял! 
П.П. Каква марка слънцезащитна козметика избрахте?
Вчера, когато отидохме с оплакването за сърбящи очи, ЛЛ каза, че е алергия от слънцето и да мажа клепачите и около очите със същия крем, както и новопоявилата се пъпчица.Изписа също и капки фенистил.
Като цяло и сърбежа на очите, и акнето са били проява на алергична реакция, обвързана с това, че бебчо има атопичен дерматит.Плюс това сините очи и много бялата кожа, също били фактор.
Сега трябва да го пазя от слънцето, за да не се повтори случая.Няма да ви е нужно голямо въображение, за да си представите как изглежда от няколко дни на мама грозничето
- в абсолютна симетрия, високо на двете бели бузки е кацнало по едно мораво петно/пъпка, а в ъгълчето на всяко око стоят по около 5-6 драскотинки - все едно шрапнели са го целнали! И въпреки това е страшен сладур!
Даже снощи таткото се изцепи, ама напълно убеден и сериозен, че много бебета срещал, но толкова красиво като нашето, не е видял! П.П. Каква марка слънцезащитна козметика избрахте?
Добър въпрос на седмицата, Габи!
Таткото дойде в 8ч сутринта и светнахме лампата(родих в 2.35 през нощта). "Ах какъв е русичък и беличък! Много е сладък!" и го взе да го гушне. Аз го погледнах и си помислих "А, наистина че бил рус"
То нали беше тъмно и не бях обърнала внимание. Баткото беше с черна коса като се роди. ММ му се радваше и казваше, че съжалявал, че не е присъствал и този път на раждането. Мислеше, че не приличал на баткото. Но аз мислех, че си приличат. Особено в тяло, все пак се родиха еднакви кг и см(10 грама разлика). Разказах му набързо как е минала нощта и раждането. Също така като влязоха в стаята мм и Кирил, в спомените ми се е запечатала радостта на Кирил. Толкова беше щастлив, развълнуван и горд, и как светеха очите му! Седна при бебето и така се радваше! Направихме им снимки, и клип заснехме. После беше нетърпелив да си ходим всички вкъщи, затова побързах да се изпишем. Изкъпах се, прегледаха бебето,изкъпах бебето, хапнахме набързо и на обяд напуснахме щастливи родилното.
И до днес много се обичат двете братчета. Вчера вечерта се мъчех да ги приспя и двамата(мм беше на курс и го нямаше). Трябваше да сложа по едно време Борис на другата гърда и той се озова до Кирил. Бобо се обърна към батко си и взе с ръка да го дърпа за блузата, и да му се смее. Кирил вика- "Много интересен Борис". За него интересен е нещо положително.
Таткото дойде в 8ч сутринта и светнахме лампата(родих в 2.35 през нощта). "Ах какъв е русичък и беличък! Много е сладък!" и го взе да го гушне. Аз го погледнах и си помислих "А, наистина че бил рус"
То нали беше тъмно и не бях обърнала внимание. Баткото беше с черна коса като се роди. ММ му се радваше и казваше, че съжалявал, че не е присъствал и този път на раждането. Мислеше, че не приличал на баткото. Но аз мислех, че си приличат. Особено в тяло, все пак се родиха еднакви кг и см(10 грама разлика). Разказах му набързо как е минала нощта и раждането. Също така като влязоха в стаята мм и Кирил, в спомените ми се е запечатала радостта на Кирил. Толкова беше щастлив, развълнуван и горд, и как светеха очите му! Седна при бебето и така се радваше! Направихме им снимки, и клип заснехме. После беше нетърпелив да си ходим всички вкъщи, затова побързах да се изпишем. Изкъпах се, прегледаха бебето,изкъпах бебето, хапнахме набързо и на обяд напуснахме щастливи родилното. И до днес много се обичат двете братчета. Вчера вечерта се мъчех да ги приспя и двамата(мм беше на курс и го нямаше). Трябваше да сложа по едно време Борис на другата гърда и той се озова до Кирил. Бобо се обърна към батко си и взе с ръка да го дърпа за блузата, и да му се смее. Кирил вика- "Много интересен Борис".
За него интересен е нещо положително.